№ 2487
гр. Варна, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110106569 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Р. А. С., чрез
процесуален представител адв. Й. А., с която е предявен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК ********* да заплати на ищеца сумата от 100 лева, представляваща
частична искова претенция от общо 8 000 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна
броня, предна решетка броня, решетка радиатор, преден капак, ляв фар, десен
фар, декоративна бленда дясно огледало, преден ляв калник, задна дясна
врата, заден десен калник комплект, задно дясно стъкло врата, задна
декоративна лайсна задна дясна врата, дол. упл. задна дясна врата, десни
таванни шини, дръжка врата задна дясна и облицовка праг ляв, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие по договор №
93002210038673 от 19.08.2022г. за застраховка „Каско", Клауза 1 - всички
рискове на лек автомобил „Дачия Дъстер", с per. № В **** ТА, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
С протоколно определение от 03.06.2024 г. е допуснато изменение на
иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез увеличаване на неговия размер
до сумата от 6813.04 лева, представляваща частична искова претенция от
общо 8000 лева.
В исковата си молба ищецът твърди, че е собственик марка „Дачия
Дъстер", с per. № В **** ТА, застрахован при ЗК „ЛЕВ ИНС" АД по
застраховка „Каско", Клауза 1 - всички рискове със срок на действие от
19.08.2022г. до 18.08.2023г. На 02.09.2022г., около 22:00 часа, управлявайки
автомобила по междуградски път гр.Каварна - гр.Варна, преди включване по
път № 9, неустановено МПС, движещо се по път № 9 предприело маневра
1
завиване надясно в посока гр.Каварна, с което навлязло в пътната лента, по
която се движил ищецът. За да избегна челен удар с другия автомобил,
последният отклонил надясно управлявания от него автомобил, вследствие на
което той излязъл от пътното платно, преминал през крайпътната канавка и се
ударил в дърво. Ищецът веднага позвънил на тел. 112 и съобщил за
произшествието, на което се отзовали полицейски служители. Те съобщили
на ищеца, че за да му бъде издаден протокол за ПТП следва преди това да му
съставят акт за извършено административно нарушение. Последният звъннал
на представител на застрахователя, който заявил, че протокол не е необходим,
а единствено следва да изпрати снимки от произшествието, което той сторил.
На 07.09.2022 г. уведомил писмено застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, след което служител на ответника извърши оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и състави Опис - заключение по щета
№ 0003-1201-22-000624. Ищецът твърди, че до момента изплащане на
дължимото обезщетение от 8000 лева не е последвало, с което обосновава
правния си интерес от провеждане на исковата защита.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ЗК „ЛЕВ ИНС" АД,
подаден чрез юриск. Атанас Гебрев, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Ответникът твърди, че е извършил проверка на посоченото
място, на което се твърди, че е осъществено ПТП, при която било установено,
че няма следи от същото. На запитване до ОД МВР Добрич, Отдел ПП, на
застрахователното дружество било отговорено, че няма данни на 02.09.2022г
около 22ч на път Каварна-Варна да е настъпило ПТП с участието на л.а.
Дачия Дъстър с per. № В **** ТА. ОД МВР Добрич, Отдел ПП, че няма данни
на 02.09.2022г около 22ч на път Каварна-Варна да е настъпило ПТП с
участието на л.а. Дачия Дъстър с per. № В **** ТА.
Сочи, че съгласно т.14.11 от Общите условия, неразделна част от
сключения застрахователен договор, обективиран в полица №
93002210038673, валидна към 02.09.2022г, застрахованият е длъжен да
регистрира настъпило ПТП чрез ДКП, Протокол за ПТП. Съгласно т. 14.16 от
Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства, неразделна част от сключения застрахователен договор,
застрахования е длъжен да съдейства на застрахователя за упражняване на
регресните му права, ако застрахователното събитие е настъпило по вина на
трети лица и застрахователят има право на иск срещу тях. В конкретния
случай не били уведомени компетентните органи за настъпилото събитие, по
който начин застрахователят бил възпрепятстван да упражни регресните си
права. Твърди, че е налице и хипотезата на т. 28.1 от ОУ, която освобождава
дружеството от задължение да заплати обезщетение при деклариране на
неверни данни пред него. С оглед всичко гореизложени счита, че по силата на
чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ може да откаже изплащане на обезщетението. В
заключение оспорва и размера на претенцията като завишена, съобразно със
средните пазарни цени към датата на ПТП.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени
доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия
закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
2
405 от КЗ и неговата основателност е предпоставена от установяването в
условията на главно и пълно доказване на правнорелевантните факти- че през
процесния период страните са били обвързани от валидно учредено
застрахователно правоотношение, при действието на което е настъпило
соченото застрахователно събитие, в резултат на което застрахованата вещ е
претърпяла твърдените вреди и съответно техния размер.
В тежест на ответника е да установи наведените от него положителни
правоизключващи отговорността му възражения и в частност, че отказът му
да плати застрахователно обезщетение е законосъобразен и са налице
сочените основания за постановяването му, съобразно императивната
разпоредба на чл. 408, ал. 1 от КЗ.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че същите са били обвързани от валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка № 93002210038673 от 19.08.2022г. за застраховка
„Каско", Клауза 1 - всички рискове на лек автомобил „Дачия Дъстер", с per.
№ В **** ТА, която е била валидна към датата на процесното събитие -
02.09.2022г.
С уведомление от 07.09.2022 г. Р. С. е уведомил писмено застрахователя
за застрахователното събитие, настъпило на пътя Каварна – Варна, при което
неустановено МПС, навлязло в платното му за движение и препречило пътят
му, вследствие на което се наложило той да отбие в дясно от пътното платно
в гориста местност. Към съобщението не е представен документ,
удостоверяващ настъпването на събитието, като за причина за това е
посочена, че пристигналият на място екип на пътна полиция не е съставил
протокол за ПТП. Изготвени са снимки на несените щети на автомобила от
служител на застрахователното дружество.
Въз основа на него е образувана щета № 0003-1201-22-000624, с която
на ищецът е заявено, че застрахователят „не може да се ангажира“ с
изплащане на обезщетение по претенцията, тъй като от служебно изготвена
справка от Сектор ПП при ОД на МВР-Добрич, от която не можело да се
установи посетено ли е мястото на ПТП, поради какви причини няма издаден
проткол за ПТП и изпробван ли е за употреба на алкохол водача.
В представеното по делото писмо от Сектор ПП при ОД на МВР-
Добрич, обосновало отказа, е посочено, че не се установяват данни в АИС за
настъпило на 02.09.2022 г. около 22:00 ч. на главен път гр. Каварна-гр. Варна
при отбивка за път 9 с участник Дачия Дъстър, рег № В****ТА.
На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т.
2 КЗ, задължава застрахователя, тогава, когато реши да откаже плащане по
претенция да направи това мотивирано, което в настоящия случай не е
осъществено, тъй като не са посочени конкретните фактически обстоятелства,
обосноваващи отказа и приложимите спрямо тях основания в действащия
между страните договор за застраховка. Последното е извършено едва с
отговора на исковата молба, като от възраженията на ответника се извлича, че
същият се позовава на хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, във връзка с
клаузите на т.14.11 и т.14.16 от ОУ, неразделна част от договора, възлагащи в
3
задължение на застрахования да представи протокол за настъпило ПТП и да
съдейства на застрахователя да ангажира регресните си права спрямо
виновния за произшествието водач.
За да бъде отказано от застрахователя плащане на застрахователно
обезщетение на основание цитираната законова разпоредба е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1./ неизпълнение на задължение по
застрахователния договор; 2./ неизпълнението на задължението да е
значително с оглед интереса на застрахователя; 3./ да е предвидено в закон
или в застрахователния договор; 4./ настъпването на застрахователното
събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, тоест между
неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
Правно релевантно за правото на застрахователя да откаже плащане на
застрахователното обезщетение е такова неизпълнение на договорните
задължения от страна на застрахования, което е съществено и предвидимо и
последиците от него да са значителни с оглед интереса на застрахователя.
Тежестта за доказване на такова неизпълнение, което да е основание за
освобождаването му от отговорност, е в тежест на застрахователя. В негова
тежест е и доказването на причинната връзка между неизпълнението
(действие или бездействие) и настъпилото застрахователно събитие,
респективно увеличаването на вредите.
С актуалната каузална съдебна практика, обективирана напримвер в
Решение № 50 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1464/2023 г., IV г. о., ГК се
приема, че за разлика от чл. 211, т. 3 от КЗ (отм.) в чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ
изрично е посочено, че неизпълнението трябва да е от страна на
застрахования, който съгласно § 1, т. 1 от ДРЗК е лицето, чиито имуществени
и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по
застрахователен договор. Именно това лице поначало е страна по
застрахователния договор и е обвързано от неговите клаузи. Поради това
няма да е налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ в случаите, когато
определени действия или бездействия, дори и да могат да се преценявани
като неизпълнение на застрахователния договор, са осъществени от трети
лица. Доколкото с тези си действия или бездействия тези лица са причинили
настъпването на застрахователното събитие, след евентуалното плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят би разполагал с регресен иск
по отношение на тях. Установените със застрахователния договор задължения
обвързван единствено застрахования, но не и третите лица, които не са страни
по него. Допуснатите от тези трети лица нарушения не могат да се приравнят
на неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния
договор. Срещу такива трети лица застрахователят разполага с право на
регрес в случай, че те са причинили застрахователното събитие и той е
заплатил застрахователното обезщетение.
Действително застрахованият не е разполагал, респективно не е
представил съобразно изискването т.14.11 от ОУ на протокол за ПТП, но
посоченото неизпълнение не се дължи на виновно негово поведение, тъй като
4
от приложеното по делото писмо на Д"Национална система 112" от
12.01.2024 г. се установява факта, че застрахованият ищец добросъвестно е
изпълнил задълженията си по сключения застрахователен договор, като
непосредствено след настъпване на ПТП е направил необходимото да
уведоми органите на полицията за събитието. Произшествието е посетено от
мл.инсп. Д. П. и и мл. инсп. С. С. – полицай в РУ – Каварна. И макар при
разпитана на двамата в производството качеството на свидетели да не са
изложени правно релевантни факти и обстоятелства, поради заявения от тях
липса на спомен, то уведомяването на органите на МВР е достатъчно да се
приеме, че ищецът е изпълнил всички възможни и изискуеми фактически
действия. При тази фактическа установеност е налице забраната на чл.106,
ал.5 от КЗ застрахователят да изисква от застрахования доказателства, с
които той не може да се снабди поради нормативни пречки, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 6, т.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР
– "Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не
са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат
на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен
ход. В случая застрахованият е заявил, че участник в ПТП е само собственият
му автомобил, същият се е придвижил на собствен ход и е бил предоставен
за оглед на застрахователя. Поради това несъставянето на протокол за
настъпилото ПТП от органите на пътна полиция, не представлява
неизпълнение на задължение от страна на застрахования, даващо основание
на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение.
Заявеният механизъм на настъпване на ПТП се потвърждава от
изготвената по делото САТЕ, заключението на която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните. С него се дава
експертно становище, че на 02.09.2022г., около 22:00 часа, Р. А. С.
управлявайки лек автомобил марка „Дачия Дъстер", с per. № В **** ТА се
движи по пътя гр.Каварна -гр.Варна. Преди да се включи на път № 9,
неустановено МПС движещо се по път № 9 предприема маневра завиване
надясно посока гр.Каварна, като навлиза в неговата пътна лента. Р. С. за да
избегне челен удар с другият автомобил, отклонява управляваният от него
автомобил надясно, вследствие на което излиза от пътното платно, премина
през крайпътната канавка и прилежащата храстова и дървесна растителност.
При съпоставяне на уврежданията на лек автомобил марка „Дачия Дъстер", с
per. № В **** ТА (описани от застрахователя и видими на предоставения
снимков материал), експертизата дава заключение, че реалният и възможен
механизъм на настъпване на ПТП-то е следния - пряк контакт между лек
автомобил марка „Дачия Дъстер", с per. № В **** ТА и земната повърхност и
преминаването на автомобила през наличната храстова и дървесна
растителност. Настъпилите щети е възможно да бъдат причнени по описания
начин.
Предвид изложеното се потвърждава изводът, че по отношение на
5
процесното ПТП приложение намира нормата на чл. 6, т.4 от Наредба № Iз-41
от 12.01.2009г., която изключва отговорността, а и възможността на
застрахования да представи протокол за ПТП, съставен от органите на МВР.
Отделно от това се опровергава твърдението на ответната страна за
изпълнение на хипотезата на т. 28.1 от ОУ, която освобождава дружеството
от задължение да заплати обезщетение при деклариране на неверни данни
пред него, каквито по делото не са установени.
Заключението на автотехническата експертиза относно имуществената
оценка на причненените от застрахователното събитие щети е изготвено в два
различни варианта - средни пазарни цени на труд и части и пазарна цена за
възстановяване с алтернативни /неоригинални части/.
В релевантния според настоящия съдебен състав вариант на
заключението, вещото лице е определило възстановителната стойност по
средни пазарни цени на резервни части от алтернативни доставчици и по
средни пазарни цени за нови оригинални части, като е определил средната
пазарна цена на труда, след като е сравнило цените за ремонт в 30 /тридесет/
автомобилни сервиза в града. Съдът намира, че заключението именно в този
вариант, при който е взета средната пазарна стойност както на труда при
различни сервизи, така и на цената на нови оригинални и алтернативни
авточасти, е приложим и следва да бъде ценен при определяне на
действителна възстановителна стойност на увреденото имущество, съобразно
правилото на чл. 386, ал.2 от КЗ. Последното предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в
тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем
обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с
полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия
застрахователен риск. Не е налице основание да се ограничи отговорността на
застрахователя единствено до възстановяване на увреденото имущество с
неоригинални части, а следва да бъде взето предвид справедливото
обезщетение, при което стойността се изчислява на база средната цена на
оригинални и алтернативни части. Съобразно разясненията дадени от вещото
лице в открито съдебно заседание, същата възлиза на 6813.04 лева, отчитаща
както посочената стойност на резервните части, така и средната пазарна цена
във всички проверени сервизи.
С оглед всичко гореизложено предявеният иск е доказан по основание и
размер в цялост, и като такъв подлежи на уважаване.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал, 1 от ГПК в полза на
ищеца подлежат на присъждане сторените съдебно-деловодни разноски.
Съдът намира за основателно релевираното ответната страна възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, поради липса на фактическа и правна сложност в
производството. Минимално изчисленото, съобразно цената на иска
възнаграждение възлиза на 1 177.29 лева с вкл. ДДС, но с оглед проведените 5
открити съдебни заседания в производството и извършените процесуални
6
действия от адвоката, хонорарът не следва да бъде редуциран до неговия
минимум, а на присъждане подлежи сумата от 1500 лева с вкл. ДДС. Така
общият размер на дължимите в полза на ищеца разноски възлиза на 2012.52
лева, които следва да бъдат му бъдат възстановени от ответника на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* да заплати на Р. А. С.,
ЕГН ********** сумата от 6813.04 лева, съставляваща частична искова
претенция от общо 8000 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, предна
решетка броня, решетка радиатор, преден капак, ляв фар, десен фар,
декоративна бленда дясно огледало, преден ляв калник, задна дясна врата,
заден десен калник комплект, задно дясно стъкло врата, задна декоративна
лайсна задна дясна врата, дол. упл. задна дясна врата, десни таванни шини,
дръжка врата задна дясна и облицовка праг ляв, причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие по договор № 93002210038673 от
19.08.2022г. за застраховка „Каско", Клауза 1 - всички рискове на лек
автомобил „Дачия Дъстер", с per. № В **** ТА, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* да заплати на Р. А. С.,
ЕГН ********** сумата от 2012.52 лева, представляваща извършените
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7