Р
Е Ш Е Н И Е
06.03.2020 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти състав
На 07 (седми) февруари Година 2020
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател
Дияна П.
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.П.
гражданско дело
номер 804 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. с
чл.79 и чл.92 от ЗЗД от „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, с ЕИК *********, седалище:***,
адрес на управление:***, п.к. 1527, съдебен адрес:***, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представляван по закон от Тервел Янчев Кънчев, представлявано по
пълномощие от Д.А. – юрисконсулт, срещу А.С.П.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, с които се иска да бъде
прието за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 499,91 лева
(четиристотин деветдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки) -
представляваща главница, договорна лихва 37.68 лева(тридесет и седем лева и шестдесет
и осем стотинки) за периода от 12.06.2017г. до 06.11.2017г., неустойка за
неизпълнение на задължение 99,98 лева (деветдесет и девет лева и деветдесет и
осем стотинки) за периода от 06.07.2017г. до 06.11.2017г., разходи и такси за
извънсъдебно събиране 200.00 лева ( двеста лева), законна лихва 38,26 лева
(тридесет и осем лева и двадесет и шест стотинки) за периода от 07.11.2017г. до
04.08.2018г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 13.08.2018г.
до изплащане на вземането, както и сумата 225.00 лв. (двеста двадесет и пет
лева), представляваща разноски по заповедното производство, като вземането
произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за кредит „Бяла
карта“ №506742 от 02.06.2017г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и А.С.П.,
което по силата на Приложение
№1/11.05.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия)
от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД /правоприемник на който е„А.з.к.н.п.з.“
ЕООД/, з. които вземания е издадена заповед за изпълнение №256/16.08.2018г. по
ч.гр. дело №653/2018г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото
разноски, включително и по заповедното производство.
В
исковата молба се твърди, че между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника е сключен
договор за кредит, като на последния е отпусната в заем сума от 500.00 лв. при
условията на револвиращ кредит, за което му е предоставена кредитна карта,
използвана за усвояване на лимита. Поддържа се, че усвоената сума е 499.91
лв., която не е погасена. Сочи се, че страните са се споразумели върху
използваните суми да се начислява договорна лихва съобразно договора,
която в настоящият случай е 0.12% изчислена всеки ден върху усвоената главница,
конкретно за ответника същата е в общ размер на 37.68 лв. за периода 12.06.2017
г.-датата на първата транзакция до 06.10.2017 г. – датата на настъпване на
предсрочната изискуемост. Отбелязва, че при просрочие на погасителна вноска,
ответникът е длъжен в срок от три дни да предостави обезпечение чрез
поръчителство, което той не е сторил, поради което е възникнала и отговорността
му за неустойка уговорена в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,
която е включена в текущата задължение за настоящия месец. Неустойката се
изчислява за всяко неизпълнено задължение от 6-то число на месеца, в който не е
погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. В случая размера
на начислената неустойка според ищеца е 99.98 лв.
В
договора за кредит било предвидено и в случай че кредитополучателя не погаси
текущото си задължение на посочения в договора падеж е длъжен да предостави,
обезпечение както чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, която до послужи за частично погасяване на
задължението в тридневния срок да предоставяне на обезпечението. При забава за
плащане на посочената сума кредитополучателя дължи и разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2.50 лв. за всеки ден до заплащане на
сумите, както и такса за извънсъдебно събиране на задължението, в случая в
размер на 200.00 лв.
Поради
неизпълнение на задълженията на ответника се сочи, че кредитът е станал автоматично
предсрочно изискуем на осн.чл.21 от договора на 06.11.2017 г. и ответника дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 07.11.2017 г. до 04.08.2018 г.
Ищецът
аргументира активната си материална легитимация по иска със сключен с кредитната
институция договор за цесия, с която последната му е прехвърлила вземането си
от ответника.
В
срока за отговор, ответникът по делото, чрез назначения му от съда особен
представител, е депозирал такъв, с който по същество оспорва предявените
вземания. Същият възразява срещу наличието на активна легитимация на ищеца по
делото, като в тази връзка поддържа становище, че не е изпълнено задължението
по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД за съобщаване на цесията на длъжника.
В
същото време с отговора се оспорват представените с исковата молба
доказателства.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен
представител. Ищецът взема писмено становище по съществото на спора, като моли
съдът да се произнесе положително по предявените искове.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12
и чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното към настоящето, ч. гр. д. №653/2018 г. по описа на ВПРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за следните суми: 499,91 лева (четиристотин деветдесет и девет лева и
деветдесет и една стотинки) - представляваща главница, договорна лихва 37.68
лева (тридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки) за периода от
12.06.2017г. до 06.11.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение 99,98
лева (деветдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) за периода от
06.07.2017г. до 06.11.2017г., разходи и такси за извънсъдебно събиране 200.00
лева (двеста лева), законна лихва 38,26 лева (тридесет и осем лева и двадесет и
шест стотинки) за периода от 07.11.2017г. до 04.08.2018г., законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 13.08.2018г. до изплащане на вземането,
както и сумата 225.00 лв. (двеста двадесет и пет лева), представляваща разноски
по заповедното производство, като вземането произтича от следните
обстоятелства: задължение по договор за кредит „Бяла карта“ №506742 от
02.06.2017г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и А.С.П., което по силата на Приложение №1/11.05.2018г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД е прехвърлено в
полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД /правоприемник на който е„А.з.к.н.п.з.“ ЕООД/.
Предвид
невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрирания от него адрес в НБДН,
както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, съдът на основание чл.
47, ал. 6 вр. ал. 5
и чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът с разпореждане от 07.09.2018 г. е дал
указания на заявителя да предяви иск, който е предявил такъв в определения от
закона срок и въз основа на който е образувано настоящото производство.
На
02.06.2017 г. ответникът е сключил договор за кредит "Бяла карта" с „Аксес Файнанс“ ООД.
Съдържанието на правоотношението е установено с договора за кредит и в Приложение № 1 към договора.
На
11.11.2016 г. ищецът е сключил с „Аксес Файнанс“ ООД договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, като с Приложение № 1/11.05.2018 г. е
прехвърлено, заедно с други вземания и процесното от ответника. Цесията е
потвърдена от цедента.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99
от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД и
имат за предмет установяване дължимостта на посочените главница, неустойка,
лихви и такси в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се
установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесното вземане и иска е предявен в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По
основателността на иска, съдът намира следното:
От
събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и „Аксес
Файнанс“ ООД са се намирали в облигационно отношение по договор за "Бяла карта" от 02.06.2017 г. Това
обстоятелство, както и получаването от страна на ответника на платежен документ
– кредитна карта № 506742 с лимит от 500.00 лв. се установява и от изявлението
на ответника в договора – чл. 2, ал. 1 и 2 от същия.
Ответникът
е направил оспорване на представените писмени доказателства от ищеца за
установяване на облигационните отношения между страните, като се позовава
единствено на това, че представените документи са заверени от страната преписи
и не е направил искане по чл.183 от ГПК. Според настоящият състав твърденията
на ищеца за наличието на облигационните отношения и то в посочените параметри
се подкрепят от събраните доказателства. Ответникът не е направил твърдения, че
не е подписал посочените документи. Представените документи за доказване наличието
на облигационни отношения между страните са частни свидетелстващи документи и
същите не се ползват с материална
доказателствена сила, поради което тяхната
вярност, т.е действителност, не се оборва по реда на чл.193 от ГПК. Съдът
следва да прецени дали отразеното в документите съответстват или не с
обективната действителност въз основа на събраните доказателства. Събраните в
хода на процеса писмени документи кореспондират изцяло помежду си и установяват
претенциите на ищеца по основание. Поради изложеното съдът намира голото
оспорване за неоснователно.
Видно
от съдържанието на представения договор, изплащането на усвоената сума, е
следвало да стане до 2-ро число на месеца, следващ този, за който то се отнася.
Под текущо задължение, което следва да се погаси, страните са се съгласили да
се разбира сбора от следните суми: усвоена и непогасена главница между 1-во и
19-то число на текущия месец, усвоена главница между 20-то и последно число на
предходния месец, начислената и непогасена договорна лихва върху посочените
суми, както и неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране,
в случай, че такива са начислени през текущия месец. В чл. 4 от договора са
посочени неговите основни параметри, а именно 6-месечен срок на действие,
фиксирания годишен лихвен процент от 43. 20 % и годишния процент на разходите в
размер на 45.9%.
Освен
връщане на използваната сума от предоставения на кредитополучателя лимит,
последният, на основание чл. 8, ал. 1 от договора, дължи и договорна лихва
върху нея.
В
същото време страните са уговорили санкции и обезпечения при несвоевременно
изпълнение на задълженията по договора – чл. 12 вр. чл. 21 и чл. 22, ал. 4 и 5
от договора.
Ето защо при
тези данни и предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства, чиято е
доказателствената тежест за установяване на положителния и изгоден за него факт
на извършено плащане, съдът следва да приеме, че ответникът дължи усвоената
част от предоставения му кредитен лимит в размер на 499.91 лв. От страна на
ответника не се представиха доказателства, че е изпълнил и задълженията си по
чл. 12, ал. 1 от договора, произтичащи от липсата на установени плащания на
погасителни вноски по него. Ето защо ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва на основание чл. 12, ал. 2, т. 1 и чл.21, ал.3 от
договора, в посочения в исковата молба размер от 38.26 лв. за периода от 07.11.2017
г. до 04.08.2018 г. Ответникът дължи и договорната лихва за периода на ползване
на сумата по кредита 12.06.2017г. – 06.11.2017 г. в размер на 37.68 лв. на
осн.чл.4, ал.1, т.2 от договора.
В исковата молба, съответно и в заповедното
производство е посочено, че вземането произтича от договор за кредит „Бяла
карта“, който по същността си е договор за потребителски кредит, сключен между
длъжника, като потребител и „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя-ищец. Неустойката по чл.20 вр. с чл.15, ал.1 от договора за заем предвижда задължение за заплащане на
обезщетение при неизпълнение на текущо задължение и непредставяне в три дневен срок на допълнително обезпечение поръчители на задълженията по договора.
Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат
заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без
обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни
разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа
на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да
осигури допълнително обезпечение след като кредита
вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави,
което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по
т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със
закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на
сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Освен това при неизпълнение на задълженията по
договора е уговорено обезщетение в размер на законната лихва, с което се
изчерпва санкцията за неизпълнението му.
Отделно по този начин се
заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал.2 от ЗЗП. предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още
едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието
обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано.
Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск
за реално изпълнение, което е недопустимо.
Поради изложеното искът следва да бъде отхвърлен по
отношение на претендираната неустойка.
От страна на ищеца се претендира установяване дължимостта
и на разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 200.00 лв., каквито
задължения действително са установени в процесния договор в чл.21, ал.4 и 5 от
същия, но по съществото си те са свързани с предоставяне от страна на
заемодателя на услуги и извършване на конкретни действия по събиране на
вземането от ответника. Такова плащане за такса като
цена на допълнителна услуга е в отклонение от специалната императивна уредба на
потребителското кредитиране. Посочената уговорка поражда значително фактическо
оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на
заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер несъизмерим с размера
на кредита, без това оскъпяване да е в съответствие с изискванията на
специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско
кредитиране(чл. 19 ЗПК). Посочената такса е свързана
със самото администриране на кредита, а според чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не може да се изисква
плащане на такси и комисионни за действия, свързани с управлението на кредита.
Поради което настоящият състав приема, че посочената сума е уговорена извън
разрешените хипотези на чл. 10а от ЗПК и следователно е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД като
противоречаща на повелителни норми на закона, съответно сумата не се дължи. В случая става въпрос за
нищожност на уговорка в договора за заем поради противоречие със закона,
предоставящ защита на потребителите /ЗПК/. Отделно от това с въвеждането на
подобен тип такси и разходи също се постига заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата.
В
случая дори с оглед представените доказателства, съдът намира, че липсват данни
за предприети от ищеца или неговия праводател действия по събиране на
процесното вземане /напр. изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на адрес и др./,
които предполагат извършване на претендирания вид разходи.
Ето
защо настоящият състав намира, че не се доказаха исковете за установяване на
вземания на ищеца от ответника за разходи и такси за извънсъдебно събиране,
поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
В
отговора на исковата молба е направено изрично оспорване на активната
материална легитимация на ищеца, което съдът намира за неоснователно. Видно от
представените и неоспорени с исковата молба писмени доказателства, на 11.05.2018
г. ищецът и кредиторът на ответника са подписали Приложение № 1 към рамковия
договор за цесия от 11.11.2016 г. С това приложение са прехвърлени вземания на „Аксес
Файнанс“ ООД от длъжници, сред които е и това от ответника по процесния договор
за кредит.
Действително
по делото липсват доказателства цесията да е съобщена на ответника. Съобразно
безпротиворечиво приетото в съдебната практика становище, което съдът следва да
вземе предвид по реда на чл.
235, ал. 3 от ГПК е че съобщаването на цесията е извършено с връчване на
препис от исковата молба. В случая уведомление за прехвърляне на вземането на „Аксес
Файнанс“ ООД от ответника на ищеца е приложено към исковата молба и връчено на
ответника с разпореждането по чл. 131
от ГПК и преписите от исковата молба и останалите приложения към нея.
В
същото време обаче следва да се има предвид, че предвиденото в закона изискване
за уведомяване на длъжника от цедента има за цел да създаде достатъчна
сигурност за него за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано. В случая ответникът не доказа да е изпълнил задължението
си на стария кредитор, което евентуално при липса на надлежно уведомяване би го
освободило от отговорност пред цесионера.
Ето
защо, по изложените по-горе съображения, съдът приема, че ищецът притежава
активна материална легитимация и по иска и въз основа на изложеното по-горе
относно съществуването на процесните вземания в предявения размер, съдът
намира, че следва да уважи исковете изцяло с изключение на исковете за
установяване дължимостта на такси и разходи за извънсъдебно събиране и неустойка.
Предвид изхода на спора, ищецът има право на разноски, за
което е направил изрично искане съобразно уважената част от исковете. С оглед
изхода на делото, от общо 675.00 лв. разходи за ищеца /държавна такса за
образуване на дело, възнаграждение за особен представител и юрисконсулско
възнаграждение/, в негова полза следва да бъде присъдена сумата от 443.81 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца „А.З.К.Н.П.З.”
ЕООД, с ЕИК *********, седалище:***, адрес на управление:***, п.к. 1527,
съдебен адрес:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван по закон
от Тервел Янчев Кънчев, представлявано по пълномощие от Д.А. – юрисконсулт и ответника А.С.П. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***,
че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ
ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в следните размери: сумата 499,91 лева (четиристотин
деветдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки) - представляваща
главница, договорна лихва 37.68 лева(тридесет и седем лева и шестдесет и осем
стотинки) за периода от 12.06.2017г. до 06.11.2017г., законна лихва 38,26 лева
(тридесет и осем лева и двадесет и шест стотинки) за периода от 07.11.2017г. до
04.08.2018г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 13.08.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата 225.00 лв.
(двеста двадесет и пет лева), представляваща разноски по заповедното
производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по
договор за кредит „Бяла карта“ №506742 от 02.06.2017г., сключен между „Аксес
Файнанс“ ООД и А.С.П., което по силата
на Приложение №1/11.05.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
вземания (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД е прехвърлено в
полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД /правоприемник на който е„А.з.к.н.п.з.“ ЕООД/, з.
които вземания е издадена заповед за изпълнение №256/16.08.2018г. по ч.гр. дело
№653/2018г. по описа на ВПРС на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1
от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. с
чл.79 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска н. „А.З.К.Н.П.З.”
ЕООД, с ЕИК *********, седалище:***, адрес на управление:***, п.к. 1527,
съдебен адрес:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван по закон
от Тервел Янчев Кънчев, представлявано по пълномощие от Д.А. – юрисконсулт, за
признаване за установено по отношение на А.С.П.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, че му дължи неустойка
за неизпълнение на задължение 99,98 лева (деветдесет и девет лева и деветдесет
и осем стотинки) за периода от 06.07.2017г. до 06.11.2017г., разходи и такси за
извънсъдебно събиране 200.00 (двеста) лева, като вземането произтича от
следните обстоятелства: задължение по договор за кредит „Бяла карта“ №506742 от
02.06.2017г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и А.С.П., което по силата на Приложение №1/11.05.2018г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 11.11.2016г. на
основание чл. 99 от ЗЗД е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД
/правоприемник на който е„А.з.к.н.п.з.“ ЕООД/, з. които вземания е издадена
заповед за изпълнение №256/16.08.2018г. по ч.гр. дело №653/2018г. по описа на
ВПРС.
ОСЪЖДА А.С.П. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.”
ЕООД, с ЕИК *********, седалище:***, адрес на управление:***, п.к. 1527,
съдебен адрес:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван по закон
от Тервел Янчев Кънчев, представлявано по пълномощие от Д.А. – юрисконсулт, сумата от 443.81
лв. /четиристотин четиридесет и три лева и осемдесет и
една ст./, представляваща реализирани от
ищеца съдебно деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като
отхвърля искането за разноски в останалата му част, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №653/2018 г. по описа на ВПРС да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: