Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 15.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в
публичното заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2698 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е
иск с правно основание чл. 155 т. 3 от Търговския закон ТЗ).
Производството е
образувано по искане на Софийска градска прокуратура за прекратяване на „В.А.“
ЕООД. В исковата молба се твърди, че вписаният в търговския регистър управител
на дружеството и едноличен собственик на капитала е починал на 13.01.2018 г. Иска
се търговското дружество да бъде прекратено.
Особеният представител на
ответника – адв. М.Д. от САК, назначен при условията на чл. 29 ал. 4 ГПК,
застъпва теза, че предписаните от закона предпоставки за прекратяване на
дружеството са налице.
В съдебно заседание ищецът
не изпраща представител.
Процесуалният
представител на ответника – адв. Д. от САК, намира иска за основателен.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Видно от обявените в
търговския регистър обстоятелства за управител на ответното дружество е вписан П.Б.П.с
посочен в учредителния акт ЕГН **********, който е посочен и като едноличен
собственик на капитала на дружеството.
От приложеното
препис-извлечени от акт за смърт се налага извод, че П.Б.П.е починал на 13.01.2018
г.
Не се установява да е
вписан нов управител на дружеството както в предписания от закона тримесечен
срок, така и към датата на приключване на устните състезания.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Търговското дружество е
възприета от законодателя организационна форма, обуславяща правосубектност,
чиято воля се формира и изразява посредством други лица. От тази гледна точка и
функционирането му предпоставя правосубектно лице, натоварено от дружеството да
го представлява. Смъртта на физическото лице изключва възможността търговското
дружество да формира и изразява валидна воля, а следователно и да участва в
търговския оборот с произтичащите от това ангажименти. Законът визира
тримесечният период на това състояние за разумен. След изтичането му липсата на
вписан управител, притежаващ указаните характеристики, овластява прокурора да
поиска и съда да наложи прекратяване на търговското дружество.
От наличните по делото и
вписани в търговския регистър обстоятелства не се установява да е ситуиран
волеобразуващ и волеизразяващ орган нито в предписания от закона тримесечен
срок на допустимо овакантяване на тази длъжност, нито до приключване на устните
състезания.
По силата на закона
едноличният собственик на капитала е овластен да представлява дружеството на
собствено основание. Понеже не се установява и към датата на приключване на
устните състезания да е вписано правоприемство по отношение на оставения след
смъртта дружествен дял, законната представителна власт не е осигурена и при тези
условия.
По изложените съображения
съдът приема за налични установените от закона предпоставки за прекратяване на
дружеството.
Администрирането на
процедурата по ликвидация в това число и определяне на ликвидатор не
предпоставя разрешаване на правен спор. Нормата на чл. 70 ал. 3 ТЗ изрично
определя длъжностното лице за компетентно да определи ликвидатор при все, че
основанието за откриване на производството е постановен съдебен акт.
Същевременно участието на съда в ликвидационното производство и в частност за
определяне на ликвидатор е ограничено до хипотезата на чл. 266 ал. 4 ТЗ. От
друга страна назначаването на ликвидатор предпоставя отчитане на редица
фактори, предпоставка за което е служебно достъпната информация на длъжностното
лице по регистрация. По тези съображения настоящият състав приема, че нормата
на чл. 266 ал. 2 ТЗ овластява длъжностното лице по регистрация да назначи
ликвидатор с логично произтичащата от това възможност да определи и
продължителността на процедурата.
По разноските
Прокурорът е освободен от
задължението да внася следващата се държавна такса и разноските по делото – чл.
83 ал. 1 т. 3 ГПК. Ето защо в тежест на дружеството следва да бъде възложена
дължимата в случая държавна такса.
Законът задължава съда да
осигури правото на защита на привлечена в процеса страна. Смъртта на законния
представител на дружеството е обективна пречка този правен субект да реализира
непосредствено процесуалните си права, наложило ангажиране на лице с призната
по съответния ред компетентност да отстоява чужди права в съдебно производство.
Предприетите в интерес на дружеството действия, ангажиращи бюджетни средства,
определят дружеството като задължено и за определената сума за особен
представител.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155 т. 3 ТЗ по предявен иск от СОФИЙСКА
ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА търговско дружество с наименование „В.А.“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано в процеса от особен представител –
адв. М.Д.Д. от САК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК
„В.А.“
ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 130,00 лв.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис.
След влизане в сила на
решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията за
администриране на производство по ликвидация.
Съдия: