Решение по дело №1264/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1098
Дата: 9 август 2022 г.
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20227050701264
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш     Е     Н     И     Е

 

                 /          .08.2022 год.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав

На двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година 

В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА

СТОЯН КОЛЕВ

 

Секретар: Добринка Долчинкова

Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова

кАНД № 1264 по описа на съда за 2022 година,

За да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63В от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Трейдфарма“ ЕООД – Варна, ЕИК ***, представлявано от управителя Е.Т.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.В.Д. ***, против Решение №396/21.03.2022г. по АНД №349/2022г. по описа на Районен съд – Варна, ХХVІІ-ри състав, с което е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна НП № 03-013210/28.10.2020г. и наложената им за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ Имуществена санкция в размер на 1 500лв. на осн.чл.414 ал.3 от КТ. Релевирани са основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАННдопуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, като са развити подробни съображения в подкрепа на всяко от твърденията. Въз основа на тях се претендира отмяната на решението и на НП като незаконосъобразни. В откритото съдебно заседание касаторите не се представляват; с писмена молба адв.Д. поддържа изцяло жалбата си, като настоява за отмяна на решението и на НП, а в евентуалност – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, като претендира и присъждане на разноски по списък.

Касационният ответник – Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, надлежно уведомени, се представляват от ст.ю.к. Р Б., която оспорва жалбата и настоява за оставяне в сила на правилното и законосъобразно решение на ВРС, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Анализирайки приобщените в хода на съдебното следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел за установено от фактическа страна, че през м.септември 2020г в Д „ИТ“ – Варна постъпили сигнали, че в хотел „Калиакра Палас“ в к.к.“Златни пясъци“, стопанисван от „Трейдфарма“ ЕООД, се полага труд без сключени трудови договори. По този повод на 21.09.2020г около 11:30ч служители на Д „ИТ“ , сред които и св.Р.П, извършили проверка в хотела, в присъствието на управителя му. На място били установени работници на дружеството, сред които и М.Н.Х, който извършвал трудова дейност като „общ работник“, изразяваща се в подготовка на хотела за зимния сезон. В съставения констативен протокол установените на място работници, в присъствието на управителя на хотела вписали данните си; длъжността, на която работят; датата на наемане; работно време; почивки; трудово възнаграждение; наличие или липса на трудов договор, и поставили подписите си. Такива данни в протокола попълнил саморъчно и М.Х, който посочил, че работи за „Трейдфарма“ ЕООД на длъжност „общ работник“, с работно време от 08:00ч до 16:00ч, с един почивен ден и срещу възнаграждение в размер на 800лв, както и че има сключен трудов договор с работодателя, за което се подписал. При извършената в последствие документална проверка инспекторите на Д „ИТ“ установили, че между Х. и „Трейдфарма“ ЕООД е сключен трудов договор №412/21.09.2020г, т.е. в деня на проверката, а уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ за същия било регистрирано в НАП на 23.09.2020г в 12:47ч, т.е. два дни след проверката.

За установеното административно нарушение по чл.63 ал.2 от КТ св.Р.П съставила АУАН от 21.10.2020г против дружеството – за това, че в качеството си на работодател е допуснало до работа М.Н.Х на длъжност „общ работник“ да престира труд в полза на дружеството, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Прието било, че нарушението е извършено на 21.09.2020г в хотел „Калиакра Палас“ в к.к. „Златни пясъци“. При предявяване на акта на упълномощено от управителя на дружеството лице същото заявило, че има възражения; в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили такива в смисъл, че в деня на проверката Х. само се е запознавал с работния процес, а е започнал работа няколко дни след подписването на трудовия договор, поради което не е извършено нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. В тази връзка е посочено, че не е ясно защо актосъставителят е приел, че евентуалното нарушение е извършено на 21.09.2020г, и на осн.чл.52 ал.4 от ЗАНН е поискано допълнително разследване на оспорените обстоятелства, конкретно – събиране на обясненията на лицето, за което актосъставителят е приел, че е било допуснато до работа преди предоставяне на копие от уведомлението за регистриран трудов договор. По така постъпилото възражение юрисконсулт при Д „ИТ“ изготвил становище от 27.10.2020г за неоснователнот с аргумент, че в деня на проверката работникът сам е декларирал наличие на сключен трудов договор и договорени елементи на трудово правоотношение, а пък проверката в ТД на НАП е установила, че уведомлението е подадено два дни след проверката. Въз основа на акта е издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.414 ал.3 от КТ наложил на дружеството Имуществена санкция в размер на 1500лв.

При така установената фактология ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН; те съдържат минимално изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, вкл. пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, и доказателствата, които го потвърждават; че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания, като коментирал конкретните възражения на настоящия касатор за допуснати нарушения по чл.52 ал.4 от ЗАНН. По приложението на материалния закон въззивният съд приел, че санкционираното нарушение е обективно съставомерно, безспорно доказано предвид наличието на сключен писмен трудов договор от 21.09.2020г, регистриран в ТД на НАП-Варна на 23.09.2020г, докато работникът е извършвал трудова дейност като общ работник в деня на проверката 21.09.2020г в 11:30ч. В това отношение въззивният съд се позовал и на показанията на св.П. в о.с.з., според която в деня и часа на проверката Х. е работел като общ работник, подготвяйки хотела за зимния сезон; копието от трудовия договор, констативния протокол със саморъчно декларираните от работника обстоятелства, т.е. какво прави в този ден и час в обекта, както и елементите на трудовото му правоотношение, справката от ТД на НАП и пр. Съдът е отбелязал, и че според вписаното в трудовия договор, Х. е постъпил на работа в деня на сключването му, т.е. на 21.09.2020г, както са приели актосъставителят и АНО, а не какво се твърди във възражението. Предходният съдебен състав приел, че нарушението е и правилно квалифицирано по чл.63 ал.2 от КТ, който забранява на работодателя да допуска до работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от които е копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор. Съдът приел, че случаят не е маловажен нито по см.чл.415в от КТ с оглед изричната забрана по ал.2 на същия текст, нито по см.чл.28 от ЗАНН, тъй като по нищо не се различава от обикновените случаи на нарушение от същия вид, а и в случая наред с липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства са налице отегчаващи такива – наличието на други нарушения на работодателя, подробно описани в протокола от проверката, както и факта, че към момента на проверката уведомлението за сключен трудов договор дори не е било подадено в ТД на НАП, поради което не е било и връчено на работника. ВРС приел също, че АНО правилно е определил и приложимата правна норма, а по отношение размера на имуществената санкция посочил, че същият е в специалния минимум от 1500лв, и е съответна на тежестта на осъщественото нарушение. С тези съображения ВРС потвърдил НП, като осъдил „Трейдфарма“ ЕООД да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият касационен съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Част от възраженията в касационната жалба възпроизвеждат тези във въззивната, обсъдени са от предходният съдебен състав, които мотивирано ги е отхвърлил с аргументи, които настоящият състав споделя изцяло и счита за ненужно да преповтаря. Това са възраженията за допуснати съществени нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно задължителните реквизити на АУАН и НП, които се опровергават и чрез прочита на тези два акта. Такова е и възражението, че не ставало ясно защо за дата на нарушението е приета 21.09.2020г, чийто отговор – съобразно горецитираното по-горе – е подробно мотивиран от ВРС, както и възражението за недоказаност на обективните елементи на санкционираното нарушение.  Останалите възражения са неоснователни.

На първо място твърдението, че АНО не бил разпоредил проверка по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН, се опровергава от приложеното по АНО становище на юрисконсулт при Д „ИТ“ - Варна, изготвено именно в резултат на възложена от АНО и извършена от служител на Дирекцията проверка на твърденията във възражението по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН. Такова становище не се изготвя по всяко АНП, а само при възражение против АУАН, изискващо разследване на спорни обстоятелства. Както е посочил и ВРС, специалният ЗАНН не изисква произнасяне по възраженията с нарочен акт, или тяхното обсъждане в НП – по същия начин Законът не изисква и нарочен акт за възлагане на проверка по чл.52 чл.4, нито такъв за резулатите от нея. В случая извършването на проверка по възражението на касаторите се доказва от становището на ст.ю.к.Б.Н., съдържащо преки позовавания на събраните по АНП доказателства, оборващи твърденията на санкционираното дружество. Но дори при липса на реакция от АНО на постъпило възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН, респективно – на липса на разпоредена проверка при наличие на спорни обстоятелства, този пропуск – макар процесуално нарушение по същината си, не е съществен. Въззивната инстанция по ЗАНН е втора „първа инстанция“, т.е. такава по фактите, от където произтича задължението на съда ex officio да събира всякакви релевантни доказателства. Именно поради факта, че в хода на съдебното следствие пред въззивния съд се събират отново всички доказателства, събрани в хода на АНП, и нови, допълнителни такива по преценка на съда, неизвършването на проверка по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН – макар безспорно да е процесуално нарушение, не засяга и не ограничава съществено правото на защита на санкционираното лице – до степен, че да представлява самостоятелно отменително основание.

            Изцяло неоснователно е и възражението, че непосочването на коя от петте хипотези по чл.414 ал.3 от КТ е наложена санкцията, препятства възможността санкционираното лице да разбере за кое нарушение е наказано от АНО. Нарушението е описано от фактическа страна словом в АУАН и в НП, и цифром посредством правната му квалификация по чл.63 ал.2 вр.чл.62 ал.3 от КТ, като ясно е посочено, че в случая става въпрос за допускане на работник до работа преди да му е било връчено копие от уведомлението за регистрация на трудовия му договор. Доказателство, че санкцонираното дружество отлично е разбрало за какво нарушение е започнало АНП против него, представлява само по себе си възражението им по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

В заключение на изложеното – при постановяване на проверяваното си решение въззивният съд не е допуснал поддържаните с касационната жалба пороци, съставляващи основания за отмяна, а други такива не бяха установени и в кръга на задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното налага извод за законосъобразност, правилност и справедливост на проверяваното решение, което налага оставянето му в сила.

При този изход на спора претенцията на касаторите за разноски са неоснователни, а на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимума от 80лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №396/21.03.2022г. по АНД №349/2022г. по описа на Районен съд – Варна, ХХVІІ-ри състав, с което е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна НП № 03-013210/28.10.2020г. и наложената за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ на „Трейдфарма“ ЕООД – Варна, ЕИК ***, Имуществена санкция в размер на 1 500лв. на осн.чл.414 ал.3 от КТ.

ОСЪЖДАТрейдфарма“ ЕООД – Варна, ЕИК ***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                         2.