Р E Ш
Е Н И Е
№ ………., 05.01.2017
година, град София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав,
на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година,
в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ : Валентина Ангелова
При секретаря Е.К.,
след като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 900 по описа на
съда за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 365 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на малолетната С.Т.С., действаща в
производството чрез своята майка и законен представител А.К.Д. срещу „ДЗИ-О.З.”
ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
и по чл. 86 във връзка с вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Ищцата С.Т.С.
чрез своята майка и законен представител А.К.Д., твърди в исковата си молба и допълнителната искова молба, че пострадала при ПТП, настъпило на 27.04.2013 г. в гр. Разлог. Около 13.40 ч. тя се
намирала на ул. „Стара планина” срещу дом № 19, когато лек автомобил
„Фолксваген Голф”, рег. № Е ****, управляван от А.П.К. ***, не намалил
скоростта в нарушение правилата на ЗДвП при приближаване на групата деца и
блъснал пешеходката С.С.. В резултат тя получила следните травми: Черепно-мозъчна травма със загуба на
съзнание; охлузвания по левия глезен и ходилото; множество хематоми и
кръвонасядания по главата и тялото. След ПТП ищцата била приета в
Хирургично отделение на МБАЛ „Разлог” АД, където престояла 4 дни. След
направените изследвания, не били открити фрактури, поставена била окончателна
диагноза „Сомоцио церебри контузио Капитис” и същата била изписана с препоръки.
В резултат на травмата ищцата получила 3-4 пристъпа и започнала да се оплаква
от болки в гърдите. Пристъпите протичали с падане на земята, стискане на зъби,
посиняване на устните, липса на реакции на болка и говор. Траели по 3-4 мин.
всеки. При последвал преглед при невролог била установена постравматична епилепсия.
Предписан бил медикамент и били дадени препоръки за проследяване, въпреки
липсата на епилептиформена активност. Освен това, ищцата започнала и да заеква.
Направени били нови изследвания от невролог и детето било насочено за
диагностично уточнение в детска неврологична клиника. Ищцата твърди още, че в
резултат на ПТП не се чувства добре физически и емоционално. Пътният инцидент й
причинил силен стрес, който и до сега не бил преодолян. Дълго време не могла да
се върне към обичайния си динамичен живот на 6 годишно дете, изолирала се, не
могла да играе с връстниците си. И до сега имала силно главоболие, получава
вторично генерализирани епилептични пристъпи, имало реална опасност в бъдеще да
настъпят и други усложнения. Забавило се развитието й. Поддържа, че продължавала да получава
припадъци, да заеква от преживения стрес, имала главоболие и не се била
възстановила. ПТП й причинило неудобства, болки и страдания, чиято парична
компенсация оценява на 140 000 лева. Твърди, че направила и разходи за
лекарства в размер на 25.82 лева.
Ищцата поддържа, че към момента на ПТП
отговорността на водача А.К. била застрахована при
ответника по полица № 06112001732376, със срок на
валидност от 16.070.2012 г. до 15.07.2013 г. Иска да бъде осъден застрахователя „ДЗИ – О.З.” АД да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди
– болки и страдания, в размер на 45 000 лева, частично предявени от 140 000 лева, както и
обезщетение за претърпените във връзка с ПТП имуществени вреди в размер на
25.82 лева, ведно със законната лихва за периода от 27.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумите.
По искане на ищцата, в съдебно заседание на 25.04.2016 г., е допуснато
увеличение на иска на 80000 лева.
В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа
предявените искове и пледира за уважаването им. Претендира сторените по водене
на делото разноски по представен списък. Окончателното си становище по делото
излага в писмена защита, вх. № 135909/26.10.2016 г.
Ответникът „ДЗИ – О.З.” АД е
депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва само иска по размер с твърдения, че претенцията е завишена, не отговаря на
причинените от ПТП травми и интензитета на търпените болки и страдания. Оспорва
също ищцата да е получила посттравматична епилепсия в причинна връзка с ПТП.
Прави възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която нарушила
разпоредбите на чл. 108, чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП.
Признава иска до размер на 2 500 лева, след като бъде отчетено
съпричиняване. Допълнително, с молба от 17.09.2015 г., уточнява възраженията си
за съпричиняване, като сочи, че пострадалата е нарушила чл. 108 от ЗДвП, като
не се е движила по тротоара или банкета, а се намирала на пътното платно, а в
случай, че нямало такива, тя не се движила по платното за движение, в посока,
противоположна на движението на ППС и по възможност най-близо до лявата му
граница. Поддържа, че пострадалата
нарушила разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП, като пресякла
пътното платно на необозначено за това място, и преди навлизането си на пътното платно не се съобразила с
разстоянието до движещите превозни средства и скоростта им. Поддържа също, че
ищцата ненужно удължила престоя си на пътното платно и времето за пресичане,
като без необходимост спряла на пътното платно. Твърди и нарушение на чл. 114,
т. 1 от ЗДвП, тъй като ищцата навлязла внезапно на платното за движение пред
приближаващия автомобил.
В хода на съдебното дирене, чрез процесуалния си представител, ответникът
поддържа заявеното становище. Пледира за отхвърляне на така предявените искове,
а при алтернативност за зачитане на извършеното в хода на процеса плащане на
застрахователно обезщетение. Претендира сторените по водене на делото разноски
по представен списък, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Окончателното си становище излага в писмени
бележки, вх. № 127412/11.10.2016 г.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, изслушани са заключенията на
съдебно – медицински, съдебно психологическа, съдебно-счетоводна и
автотехническа експертизи.
Съдът, след анализ на
събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и становищата на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Малолетната ищца С.Т.С., с ЕГН **********, била родена на *** г. в гр.
Разлог, от майка А. К. Д., с ЕГН **********, и баща Т.С.С., с ЕГН **********,
което обстоятелство е безспорно между страните, а отделно от това се установява
от представеното по делото заверено копие на дубликат на удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0075/31.03.2007 г., съставен
от длъжностното лице по гражданското състояние при Община Разлог, гр. Разлог,
област Благоевград.
Между страните не е спорно също настъпването на
процесното ПТП, получените от ищцата при него травми в причинна връзка с ПТП, посочени
от нея в исковата молба, както и наличието на валидно
застрахователно правоотношение с ответника, покриващо отговорността на водача
на процесния автомобил А.К. към датата на ПТП, както и че ПТП е причинено от негово противоправно поведение в нарушение
ЗДвП. Спорни са механизмът на ПТП, както и развитието на
постравматична епилепсия при ищцата, като последица от него.
Едновременно с това, фактът на настъпване на ПТП и наличието на валидно
правоотношение на ответника с виновния водач се установява и от представения по
делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 09, рег. № 8665/2013 г.
Видно от същия, мястото на ПТП било посетено от мл. автоконтрольор Н.Г.Г. на
27.04.2013 г. ПТП станало на процесната дата, около 13.40 часа. Участници в ПТП
според протокола са ППС – лек автомобил марка Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № ********, собственост и управляван от А.П.К., с ЕГН **********,
притежаващ застраховка Гражданска отговорност при ответника по полица №
06112001732376, валидна до 15.07.2013 г. и пешеходката С.Т.С., на 6 години, с
ЕГН**********, която получила контузия на ляв крайник. Като причина за
настъпването на ПТП се сочи поведението на водача на лекия автомобил А.К.,
който при приближаване до място, на което се намират деца, не намалил скоростта
си и не предприел действия за спиране при възникнала необходимост за това,
ударил пешеходката и напуснал местопроизшествието. По отношение на същия било
взето отношение със съставянето на акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия Т 243056, № 387/27.04.2013 г. за нарушения на чл. 117 и
чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При съставянето му К. възразил, че не е ударил
детето, което се ударило във вратата на автомобила. Обяснил също, че не спрял,
тъй като имало много роми и се страхувал да не го бият.
Въз основа на посочения АУАН било издадено наказателно постановление №
387/20.05.2013 г., с което на виновния водач била наложена глоба в размер на
общо 300 лева и същият бил лишен от право да управлява МПС за срок от един
месец, което влязло в сила като необжалвано. Видно от направеното отбелязване
върху посоченото наказателно постановление, както и от писмо, рег. №
331000-1270/12.12.2014 г. на Началника на РУ на МВР-Разлог, адресирано до
майката на ищцата, наложената на К. глоба била платена, а свидетелството за
правоуправление на МПС било върнато на К. на 31.05.2013 г.
По делото е представена и справка от сайта на Гаранционния фонд, съгласно
която към датата на ПТП МПС с ДК № ******** имал активна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, по полица № 06112001732376, валидна ог
16.07.2012 г. до 15.07.2013 г.
Видно от представената от ищцата епикриза, издадена от МЗ МБАЛ-Разлог ЕАД
на 30.04.2013 г., за периода 27.04.2013 г. до 30.04.2013 г. същата била приета
на лечение в горното медицинско заведение с окончателна диагноза “Comm. Cerebri. Cont. capitis“, КП 202. При приемането на ищцата в медицинското заведение анамнезата
била снета по данни на близките й, които съобщили, че при ПТП загубила
съзнание. Като дошло на себе си детето се оплаквало от главоболие. В момента на
прегледа детето било в съзнание, но не отговаряло на зададените му въпроси.
Обективно били направени констатации, че ищцата е в задоволително общо
състояние, с мургава кожа и лигавици, леко унесена. Констатиран бил изчерпващ
се нистагъм на двете очи. Глава, шия, гръден кош и корем били без отклонения.
Установено било наличие на охлузване с болка в лявата глезенна става и
ходилото. Към този момент детето било преценено като адекватно и в съзнание, но
все още не отговаряло на зададените му въпроси. Проведените лабораторни
изследвания били в референтни стойности, а при рентген на череп – фас и профил
и на лява глезенна става и ходило не били устовени данни за фрактури. След
проведеното лечение, което протекло нормално, без усложнения, пострадалата била
изписана с указания за спазване на хигиенно-хранителен лежим и препоръки към
общо практикуващия лекар да следи за оплаквания. Поддържащо медикаментозно
лечение след изписването не било назначено. Горните обстоаятелства се
установяват и от представената по делото история на заболяването № 2568,
касаеща лечението на малолетната ищца в МБАЛ-Разлог, непосредствено след ПТП.
В кориците на делото се намират и два рапорта за пациента, подписани от д-р
К., без дата, касаещи пациента С.С., родена на *** г., като към единия от тях е
приложено ЕЕГ-изследване.
Видно от представените амбулаторни листове от 12.06.2013 г. и 27.05.2014
г., издадени на ищцата на посочените дати от д-р С.К., при първия преглед на
малолетната й била поставена основна
диагноза „парализа на Бел”, МКБ 51.0, , а при втория –„епилепсия, неуточнена”,
МКБ 40.9. Според анамнезата се касае за дете преживяло през месец април ЧМТ със
загуба на съзнание. От тогава до момента на прегледите имала 3-4 пристъпа, при
които се оплаквала от болка в гърдите, последвана от загуба на контакт с
околните, падане на земята със стиснати челюсти и посинели устни, без
инконтиненция и без гърчове на крайниците. И при двата прегледа било извършено
ЕЕГ изследване, при които били направени констатации за дифузни иритативни
промени без епилептиформени абнормности. За обективното състояние на ищцата се
сочи, че нервологичния й статус е в норма. Следва да се отбележи, че
диагностицирането с посочените заболявания изисква извършването на
специализирани изследвания от специалист, които що се касае до първата диагноза
„парализа на Бел” не се покриват от извършеното ЕЕГ изследване.
Представен е също резултат от ЕЕГ изследване от 23.12.2015 г., съгласно
което ЕЕГ на ищцата е в границите на нормата за възрастта. Представен е и
протокол от компютър-томографско изследване от 28.12.2015 г. при което било
установено, че задната черепна ямка е разширена до 15 мм, cisterna magna или,
по-малко вероятно – арахноидна киста.
Видно от епикриза от 23.12.2015 г., издадена на ищцата от МБАЛ-Разлог ЕООД,
Отделение по педиатрия, ищцата постъпила за лечение за периода 21.12.2015 г. до
23.12.2015 г. с окончателна диагноза КП 308 Главоболие. Според анамнезата
детето се оплаквало от главоболие, често го получавало след травма на главата
при кастастрофа. Лекувано с нурофен и хексалгин, без ефект. Касаело се за второ
дете с адекватно психическо и физическо развитие, без фамилна обремененост.
Обективно се сочи, че се касаело за момиче на 9 години в уредено общо
състояние, бледо, афебрилно, неспокойно, с добра охраненост. След проведено
лечение, включващо вливания и болкоуспокояващи, малолетната била изписана като
оздравяла без оплаквания, без главоболие и световъртеж, вътрешни органи – без
патологични изменения.
Представено е и медицинско удостоверение, изх. № 112/29.12.2015 г.,
издадено от „ИПСИМП по психиатрия-д-р *****”, съгласно което при прегледа на
малолетната на 29.12.2015 г. било установено, че тя страда от психично
разстройство – „Смесени разстройство на поведението и емоциите. /F92/, Неорганична енауреза /F 98.0/.” За поставяне на горната диагноза бил извършен амбулаторен
психиатричен преглед на малолетната на 29.12.2015 г. по настояване на нейните
родители. По анамнезни данни детето претърпяло ПТП на 24.04.2013 г., вследствие
на което изпадало в безсъзнание. От месец октомври същата година започнали
припадъци по тип гранд мал, по повод на което детето било консултирано с
невролог. Била отпочната антиконсулвилна терапия. Близките не представили
медицински документи за проведеното лечение. След инцидента започнала изява на
енуреза в нощните часове. Сочи се, че към момента на прегледа психичното
състояние на пациента покривало диагностичните критерии на посочените
психиатрични диагнози, като били наблюдавани повишени нива на тревожност,
непълноценен сън, намален апетит, дифузни страхови изживявания, персистира
изява на енурезис ноктюрна. Дадени били препоръки за насочване на детето за
цялостно изследване към детски психиатър и детски психолог.
Освен това са представени фактура, издадена на името на Т.С. и фискални
бонове, установяващи покупката на биодроксил, гранули на 20.06.2013 г., панадол
бебе, сироп, на 03.06.2014 г., тайлол хот лимон, сашета, на 31.05.2014 г., и
медоклав, на 31.05.2014 г. и на 04.06.2014 г. Амубаторни листа, съдържащи
назначена на малолетната лекарствена терапия, включваща посочените медикаменти,
в частност биодроксил и медоклавь представляващи медикаменти отпускани по
рецепта, както и издадени на името на ищцата рецепти, съдържащи предписания за
приема им, не са представени по делото. Доколкото същите медакаменти са сред
разшените за употреба в страната ни, съдът приема, че обстоятелствата относно
това какво представляват същите, как и за какво се използват, и какви нежелани
реакции могат да предизвикат, като част от нормативно регулиратата в страната
фармакопея са ноторно известни на съда и не подлежат на отделно доказване.
Съдът, при служебно направена справка в сайта на Изпълнителната агенция по
лекарствата, констатира, че медикамента „медоклав”
е антибиотик и действа като убива бактериите, които предизвикват инфекции.
Съдържа две различни лекарства, познати като амоксицилин и клавуланова
киселина. Амосицилина принадлежи към към групата лекарства, известни като
„пеницилини”, чието действие понякога може да бъде възпрепятствано. Другата
съставка – клавулановата киселина, пречи това да се случи. Медикамента се
използва при бебета и малки деца за лечение на инфекции на средното ухо и
синусите, на дихателните пътища, на пикочните пътища, на кожата и меките
тъкани, включително зъбни инфекции, както и при инфекции на костите и ставите.
Приемът на антибиотика може да влоши някои съпътстващи състояния или да доведе
до сериозни нежелани реакции. Те включват алергични реакции, гърчове, припадъци
или възпаление на дебелото черво. На свой ред медикамента „биодроксил” съдържа цефадроксил, антибиотик от групата на
цефалоспорините с бактерицидно действие. Цефалоспорините са подобни на
пеницилините химически и по отношение на ефекта. Освен това съдържа помощни
вещества. Като цяло този антибиотик е с добра поносимост, но въпреки това може
да предизвика нежелани реакции, вариращи в широк спектър от обрив до
анафиктичен шок. Сред нежеланите реакции, проявявани много рядко са и
главоболие, нервност, замаяност, безсъние, изтощение. Употребата на този
медикамент може да предизвика главоболие, замаяност, нервност, сънливост и
умора, поради което може да повлияе на способността за шофиране и работа с
машини. Медикамента „тайлол хот” има
болкоуспояващо, противоалергично, понижаващо температурата и намаляващо отока
на лигавицата на горните дихателни пътища действие, което се дължи на активните
му съставки – парацетамол, хлорфенираминов малеат и псевдоефедринов
хидрохлорид. Парацетамолът облекчава болката и понижава телесната температура.
Хлрофенираминовият малеат облекчава симптомите на хрема, оток на носната
лигавица, зачервяване и/или свръхчувствителност на очите. Псевдоефедриновия
хидрохлорид намалява отока на лигавицата на горните дихателни пътища. С добра
поносимост, макар, че са възможни редки случаи на нежелани реакции, между които
и главоболие, липса на апетит, световъртеж и други. Активното вещество в „парацетамол бебе” е парацетамол, чието
действие е болкоуспокояващо и понижаващо телесната температура. Предназначен е
за бебета и деца от 2 месеца до 12 години и се използва за облекчаване на
болката при никнене на зъби, зъбобол, възпалено гърло и за понижаване на
телесната температура при настинки, грип и детски инфекции. Също така се
препоръчва за понижаване на високата температура като пост-ваксинална реакция.
С добра поносимост. Общата стойност на която са закупени горните медикаменти е
в размер на 26,02 лева.
По делото са събрани гласни доказателства с разпита на свидетелите С.С.С.,
чичо на ищцата, Ю.М.С., без родство със страните, и Т.С.С., баща на ищцата.
Свидетелят Ю.С. установява, че през месец април 2013 г. в гр. Разлог се
били събрали на процесното място. Там имало кафене, пиели кафе, било около
обяд, времето било слънчево. Ищцата била с чичо си, свидетеля С.С.. Имало и
други две деца, с които ищцата си играела на тротоара до масите. От другата
страна на улицата имало детска площадка с люлки. С. видял, че идвала кола,
движеща се в посока от центъра града към изхода на града. Същевременно ищцата и
другите две деца пресичали улицата, като двете момичета пресекли преди С., тя
изостанала и приклекнала, нещо си оправяла, обувка или чорап. След това се
изправила, колата вече била на около 40 метра и се движела с голяма скорост,
според свидетеля от 80-90 км/ч. Насрещно, в посока към центъра на града се движела
друга кола, поради което първата кола се отклонила в ляво, при което ударила
ищцата. Свидетелят уточнява, че към този момент ищцата била в крайпътната зона,
а не на пътното платно, в близост имало контейнери за боклук. От удара
малолетната била отхвърлена на 3-4 м. към детската площадка. Свидетелят и
другите присъстващи отишли веднага при ищцата, тя била припаднала, в
безсъзнание, кракът й бил посинял и подут, имала рани по главата, ожулвания.
Откарали в болница, като през цялото време свидетелят я държал на ръце и я
поливал с вода, но тя не се свестявала. Свидетелят си помислил, че е мъртва.
Преди удара детето се движело с нормална походка, не тичало. Самият удар станал
в крайпътната зона, на около метър от пътното платно, с предната дясна част на
колата. Детето стояло перпендикулярно на пътя, с лявата си страна към пътното
платно и ударът попаднал в левия му крак. След удара детето не се качило на
капака на колата, а било отхвърлено към детската площадка. Самото пътно платно
там било асфалтово, участъкът бил прав, с видимост на километър нагоре по пътя.
Колата, ударила ищцата била черна, подобна на Голф или Опел. След удара водача
избягал, въобще не спрял, на известно разстояние от там имало „легнали
полицаи”, там той намалил, но после пак ускорил. С. е категоричен, че водачът
не намалил и не правил никакви опити да спре преди ПТП, както и след това.
На свой ред свидетелят Т.С. установява, че си бил вкъщи, когато станал
инцидента, а дъщеря му излязла с брат му – свидетеля С.С.. За станалото разбрал
от обаждане на последния по телефона. Отишъл в болницата, но не му разрешили да
види детето, а от лекуващия лекар разбрал, че то имало наранявания-охлузвания
по главата и по левия крак. След изписването й от болница, ищцата останала в
къщи, но се напикавала, а преди нямала такъв проблем, плачела често. Започнала
да получава припадъци, при които падала, тресяла се и мигала, като първия
припадък бил около 10-на дни слез катастрофата. След това я закарали в
болницата в Благоевград, където й правили изследвания, дали силни лекарства, с
които предупредили, че не трябвало да се прекалява. Като изпила тези лекарства,
те нямали пари да й купят нови и ги спрели. Сочи, че от два-три месеца /разпита
на свидетеля е проведен в съдебно заседание на 21.12.2015 г./ ищцата нямала
припадъци, а преди това всеки месец припадала, не смеела да ходи на училище,
тъй като децата й се смеели, а учителката ги викала да я прибират. Ищцата и
сега страдала от главоболие, напикавала се, нощем се будела и плачела, не била
такава, каквато била преди катастрофата. Раните й зараснали, но й останал белег
на главата, устата й била изкривена.
Свидетелят С.С. разказва, че на
процесната дата, отишъл с ищцата до детската площадка. Той бил на отстрещната
страна на улицата, където пиел кафе, а С. си играела с две други деца.
Инцидентът станал около 13 часа, на отстрещната страна на пътя, на около 5-6
метра от него. С. стояла на отсрещния тротоар, близо до пътя, когато я ударила
черна кола, идваща от центъра на града. След удара С. била в безсъзнание, от
удара отхвръкнала на 2-3 метра. На мястото, където ищцата стояла преди удара
имало контейнери за боклук, а зад тях била детската площадка. Тъй като С. не
реагирала, свидетелят си помислил, че е мъртва, дошла в съзнание едва в
болницата, но свидетеля не го допуснали там. Ищцата останала в болница за около
пет дни, а след като я изписали започнала да припада. Разказва за случай, в
който се събрали сутринта с брат му и майка им да пият кафе, при което, ищцата,
както си седяла на леглото, започнала да трепери, напикала се и припаднала.
След припадъка я закарали в Разлог, но оттам ги препратили в Благоевград, тъй
като нямали скенер. Дали й силни лекарства за припадъците и ги предупредили да
внимават да не привишават дозата. Два месеца след инцидента ищцата пак
припаднала и била пет дни на болнично лечение в болницата в Разлог. През
месец-два припадала. 2-3 пъти припаднала и в училище и децата започнали да й се
подиграват, затова прекъснала училище за една година. От два-три месеца нямала
припадъци, но продължавала да има главоболие, като се нервирала очите й
кръвясвали, устата й била малко крива. В съня си се сепвала, напикавала се,
треперела, преди нямала такива прояви. Твърди, че ищцата не е боледувала от
менингит, а само от нормалните детски болести. Уточнява също, че първия
припадък станал в болница, 6-7 дни след катастрофата, а вторият месец и
половина след инцидента. По отношение на ПТП уточнява, че същото станало на
срещуположната страна на пътя, срещу кафенето, като там нямало тротоар, а само
пясък, ограден с бетонови блокчета. В момента на удара С. не пресичала, а си
играела в пясъка, като ударът бил в левия й крак. Колата излязла от пътното
платно, преодоляла бетовите блокчета, като непосредствено преди това, се
разминала с друга насрещно движеща се кола.
Съдът преценява показанията на свидетелите по реда на чл. 172 от ГПК, и
кредитира същите само в частите им относно безсъзнателното състояние на ищцата
непосредствено след ПТП и поведението на вивовния водач преди, по време и след
ПТП. В останалата си част показанията на тези свидетели не кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства или касаят обстоятелства, за чието
правилно възприемане свидетелите се нуждаят от специални качества, чието
наличие не е установено по делото. Така например, съдът кредитира показанията
на свидетеля Ю.С., че виновният за ПТП водач се е движел с висока скорост, но
не и че същата е била в посочения порядък от 80-90 км/ч. За точността на
горното наблюдение свидетелят се нуждаел от значителен опит, какъвто не е
установено да има, или от измервателен уред, какъвто не твърди да е използвал.
Липсват и доказателства за точността на наблюденията на този свидетел за
правилна преценка на разстояния. Съдът
не кредитира показанията на свидетелите и относно мястото на удара по ширина на
пътното платно, както и относно наличието на припадъци у същата. За припадъците
на ищцата свидетелстват чичото и бащата на ищцата, които дават противоречиви
показания за първия регистриран припадък на детето. Според бащата на ищцата
такъв настъпил около десетина дни след ПТП в домашна среда, а според чичото на
ищцата същият е станал 6-7 дни след инцидента, още докато докато ищцата била в
болнично лечение. Следва да се отбележи, че представената по делото медицинска
документация установява болничен престой на малолетната за периода от 27 до 30
април 2013 г., като липсва отбелязване за каквито и да е усложнения при
лечението, в това число и припадък. Липсват други доказателства за наличието на
такива припадъци у ищцата, извън показанията на тези свидетели и
противоречивите амнестични данни, дадени от родителите на ищцата при различни
нейни прегледи. Показанията на свидетелите, че ищцата прекъснала, поради
здравословното си състояние, училище за една година касаят обстоятелства, които
подлежат на установяване с писмени доказателства и не намират опора в останалия
събран по делото доказателствен материал. Съдът не кредитира и показанията на
свидетелите, касаещи наличието на белези по главата на ищцата, останали в
резултат на рани, получени при ПТП. Следва да се отбележи, че липсват данни за
рани по лицето на малолетната, а само за охлузвания, които не биха довели до
оформянето на белези по кожата на дете на възрастта на ищцата.
Видно от заключението на допуснатата и неоспорена от стпраните
съдебно-медицинска експертиза, което съдът приема като дадено обективно,
компетентно и безпристрастно, поради което го кредитира в цялост, при
процесното ПТП ищцата получила следните увреждания – контузия на главата;
мозъчно сътресение и охлузване с болка в лявата глезенна става и ходилото.
Според вещото лице предвид получената черепно мозъчна травма, диагностицирана
като „мозъчно сътресение”, но без извършване на КТ на главния мозък и ликворно
изследване в острия период, получените впоследствие епилептични пристъпи е
възможно да са в резултат от тази травма. Вещото лице сочи, че към този момент
не може да се произнесе с категоричност както за характера на описваните
пристъпни състояния, така и за евентуалната им връзка с инцидента. Сочи, че по
делото не е представена медицинска документация за времето след месец май 2014
г. и при неизвършен личен преглед, не може да се даде отговор на въпроса
възстановена ли е пострадалата и до каква степен. По отношение на разходите
вещото лице сочи, че същите са във връзка с извършеното лечение. Вещото лице е
категорично, че в следствие на ПТП на 27.04.2013 г. и в пряка
причинно-следствена връзка него, малолетната получила посочените травматични
увреждания контузия на главата; мозъчно сътресение и охлузване с болка в лявата
глезенна става и ходилото. Проведеното лечение във връзка с тези увреждания
било адекватно и навременно, отговарящо на медицинските стандарти. Без личен
преглед на пострадалата вещото лице не може да отговори какво е нейното
състояние към настоящият момент, както и на въпросите относно точния механизъм
на причиняване на травмите. Вещото лице не може да се произнесе с категоричност
както за характера на описаните пристъпни състояния, така и за евентуалната им
връзка с описаното ПТП. Сочи, че при малолетната било провеждано адекватно
лечение относно епилептичните припадъци в периода април – май 2014 г.
Здравословното състояние на малолетната във връзка със сочените епилептични
припадъци понастоящем не било уточнено, като препоръчаното болнично лечение не
било проведено. Горните обстоятелства
вещото лице сочи като пречка за обоснована диагноза за състоянието на
ищцата. По отношение на въпроса налично
ли е било при малолетната заболяване, минало или настояще, което да е причина
за наличието на епилепсия, вещото лице сочи, че експертизата не разполага с
данни за такова заболяване. Разпитан в съдебно заседание, експерта сочи, че
описаното от свидетелите състояние на малолетната непосредствено след ПТП
прилича на пълна загуба на съзнание, което състояние представлява опасност за
живота. По описанията на свидетелите припадъците приличали на епилептични
припадъци, като по делото нямало документация от проведения скенер, както и от
повторната хоспитализация на ищцата. Имало два документирани прегледа на
малолетната от болницата в Благоевград, при които не било установено с
категоричност, че се касае за епилептични припадъци, поради което било
препоръчано лечение в детска неврологична клиника за установяване на
състоянието й. Сочи също, че описаните припадъци могат да възникнат и по друга
причина, като състояние след възпалителни процеси на нервната система като менингит и
енцефалит, прекарани предишни травми, психични травми, туморни заболявания, малформативни, мозъчно съдови
заболявания и други. Генетични фактори също можели да отключат епилептични
припадъци. Вещото лице сочи, че описанията на припадъците са единствено от
описанията на близките. Последните отричали категорично предишни травми и
заболявания, а направеният скенер бил нормален. Вещото лице счита възможността
малолетната да симулира за малко вероятна, като сочи, че са налице пристъпни
състояния, на за диагностицирането им са необходими повече и специализирани
изследвания. В съдебно заседание на 21.12.2015 г. вещото лице сочи, че
прегледал малолетната в деня на разпита си, като при нея била налична
неврологична симптоматика-тя мигала по различен начин с двете очи, а при говор
мимиката на дясната страна изоставала. Категоричен е, че за установяване на
действителното състояние на малолетната е необходимо тя да постъпи в детска неврологична
клиника за извършване на редица изследвания. Уточнява, че пълното безсъзнание
при ищцата е било краткотрайно, за няколко минути, като при приемането си в
болница тя вече била в съзнание.
По делото е изслушана и допълнителна съдебно медицинска експертиза, чието
заключение съдът възприема в цялост като обективно, компетентно и
безпристрастно. Съгласно заключението на вещото лице по същата, по делото са
налични множество противоречиви амнестични данни относно вида и характера на
получаваните от детето припадъци, а трикратно проведените ЕЕГ изследвания в
тригодишен период са в границите на нормата за възрастта. Пристъпите се
интрепетирали единствено по амнестични данни на родителите и близките, не са
наблюдавани и описвани от външни и/или медицински лица, като не било проведено
указаното болнично лечение на ищцата в специализирано детско лечебно заведение.
Описаната находка в задна черепна ямка при КТ изследване от 28.12.2015
г.-разширена до 15 мм cistern magna, със съмнение за арахноидна киста, налагало сравняване с КТ находката от
2014 г., която била преценена като нормална. Според вещото лице наличието на
неврологична симптоматика била вероятно свързана с КТ находката и пристъпните
състояния, като същите задължително налагали уточняване в клинични условия.
Вещото лице е категорично, че цялостен и компетентен отговор на допълнителните
въпроси не може да бъде да бъде даден без извършено болнично уточняване на
състоянието на детето в специализирана детска клиника. При разпита си в съдебно
заседание, вещото лице поддържа даденото писмено заключение, като уточнява, че
преди разпита си се запознал с представената от ищцата писмено доказателство –
КТ изследване на главен мозък на същата от 28.12.2015 г. Сочи, че действително
имало патологична находка, която била в областта на задната черепна ямка, но на
рентгеновия филм не били представени всички срезове, ямката не била изобразена
в цялост. Уточнява, че при извършеното изследване на скенер през месец май 2014
г. липсва отклонение в показалите на малолетната в същата област. Вещото лице
заявява, че не може да се ангажира със становище без задължителна съпоставка на
тази находка с предишното изследване, като налага и допълнителни изследвания, а
именно ядрено-магнитен резонанс. Потвърждава, че при личния преглед на
малолетната, осъществен в присъствието на майка й на 21.12.2015 г. установил
неврологични отклонения, налагащи провеждане на болнично лечение в детска
неврологична клиника за установяване на състоянието на ищцата, което било
указано на родителите още през 2014 г., но не било направено до момента.
С оглед установяване механизма на ПТП, по делото е допусната и изслушата
съдебно автотехническа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и
се кредитира от съда като безпристрастно и компетентно дадено. Съгласно същото
ПТП настъпило по следния механизъм : На 27.04.2013 г., около 13.40 часа, в гр.
Разлог, по ул. „Стара планина”, в посока от центъра на града към изхода от
него, се движел л. а. „Фолксваген Голф” с рег. № ********, управляван от водача
А.К., с неустановена скорост. При приближаване на района на № 19, от левия
тротоар пострадалата пешеходка, дете на 6 години, предприела пресичане на
платното за движение в посока от ляво на дясно. Водачът не реагирал за аварийно
спиране и настъпил удар на пешеходщата на около 6 м. в дясно от левия тротоар,
която след удара била отблъсната напред и надясно. Водачът на автомобила не
спрял и напуснал местопроизшествието. Платното за движение било около 7,5 м.,
асфалтирано, с дупки, без пътна маркировка. В ляво, по посока на движението на
автомобила, имало тротоар с ширина около 2 м., а в дясно нямало тротоар, а циментов канал с ширина около 25-30 см. и
дълбочина 20-25 см., след който на около метър разстояние имало ограда от
мрежа, ограждаща детска площадка. Според вещото лице мястото на удара не може
да се определи по дължина на пътното платно, а само по ширина, като същият
станал на около 6 м. в дясно от левия тротоар. Вещото лице сочи, че поради напускане
на местопроизшествието от водача, не можела да се определи неговата скорост,
като анализът бил извършен в диапазон до 80 км/ч. Пътната настилка била силно
повредена, с много дупки по нея и вероятността скоростта да е била 80-90 км/ч,
така както сочи свидетелят Ю.С. е малка, според вещото лице. Опасната зона на
спиране на автомобила при скорост на движение от 30 км/ч била 15 метра, а при
допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. била 31 м. Автомобилът не бил
в процес на спиране при удара с пешеходката, като отстоянието на автомобила от
мястото на удара, от момента, в който същата предприела пресичане на пътното
платно, слизайки от левия тротоар варира, според начина й на движение /бавен
ход до бързо тичане/ от 16,67 до 69,23 метра при скорост на движение от 30
км/ч., и от 27,78 до 115,38 м. при скорост на движение от 50 км/ч. Горните стойности
са представени графично и таблично от вещото лице, като според него, ударът е
бил предотвратим за водача на МПС, с изключение на случаите на бързо тичане от
страна на пострадалата и скорост на движение на автомобила над 40 км/ч и при
спокойно тичане при скорост на автомобила от и над 90 км/ч. Предвид това вещото
лице прави извод, че при наличните данни, водачът на л. а. „Фолксваген Голф”
имал възможност да спре и да не допусне удар на пешеходката и да предотврати
произшествието при движение на пешеходката с бавен, спокоен и бръз ход, при
скорост на автомобила до 100 км/ч. При спокойно тичане на пешеходката, водачът
имал възможност да спре и да предотврати удара и ПТП при скорост на автомобила
до 90 км/ч. При бързо тичане, ударът бил предотвратим за водача при скорост на
движение до 39,5 км/ч. Вещото лице е категорично, че при навлизане на
пешеходката на платното за движение тя имала видимост и възможност да види
приближаващия се автомобил и да изчака преминаването му. До мястото на удара
пешеходката изминала около 6 м. и не по-малко от 6 м., в случай, че водачът е
отклонил автомобила надясно към канала. По отношение на скоростта на движението
на пешеходката, вещото лице сочи, че същата се определя чрез таблици, съоразно
тяхната възраст и начин на движение с бавен, спокоен или бръз ход и съответно
със спокойно или бързо тичане, а начина на движение се установява чрез
показанията на свидетели очевидци или чрез технически средства-видеоклип от
камера за наблюдение. По отношение на точния механизъм, по който станал удара
между автомобила и пешеходката, вещото лице сочи, че липсват както обективни,
така и субективни данни, по които да се определи с коя част на автомобила е
била ударена пешеходката. Тя не е била прегазена от автомобила, който не спрял.
Според свидетелските показания тялото на пострадалата било отхвърлено на
разстояние 4-5 м. след удара, без да е била качена на предния капак. Според
вещото лице, от това следва, че тя най-вероятно била ударена в левия крак с
предния десен край на автомобила. Вещото лице сочи, че в зоната на ПТП пътят
бил прав и водачът имал възможност да види пешеходката от далечно разстояние
над 100 м. В съдебно заседание, вещото лице поддържа депозираното писмено
заключение, което страните не оспорват.
С оглед установяване на психическото състояние на
малолетната ищца, по делото е изслушано заключение на допусната
съдебно-психолотична експертиза, което съдът приема като дадено обективно,
компетентно и безпристрастно и кредитира изцяло, като същото не се оспорва от
страните. Според същото малолетната не е получила навременна кризисна
психологическа интервенция, не й е оказана и необходимата психологическа
консултативна и последваща терапевтична помощ. Само по себе си това говорело
недвусмислено за процеси на изтласкване на травматичната информация за
събитието, който механизъм е инфантилен и цели да запази душевното спокойствие
на малолетната. Според вещото лице обаче това не е правилната форма за
автолечение, като водел до съществено увеличение и натрупване във времето на
нервно напрежение. Изтласканата във
времето информация, работела на безсъзнателно ниво като катализатор на
тревожности. Вещото лице сочи, че в процеса на психологическата работа
установил, че малолетната няма никакво желание да разговаря за събитието, като
това бил класически пример на изтласкване на съдържание. Изтласкването
представлявало безсъзнателен отказ да се признае нещо, което може да създаде
тревожност и чувство за вина у детето, като по този начин се отхвърляла
нежелана информация, предизвикваща страдание. При малолетната не се наблюдавали
изместване /така нареченото обръщане срещу себе си по А. Фройд/ на травматично
съдържание, като няма сведения за тенденции към мазохизъм или суицидни такива,
не е открита и компенсанция, която да активизира психичния свят на ищцата от
една сфера в друга. Отговорността за собственотото поведение не се свързвала с
екстернализацията в следствие на ситуацията, като малолетната не бягала от
отговорност що се отнасяло до случилото се, но не се наблюдавало чувство за
вина. Не се наблюдавало и желание за контролиране на събития и обекти с цел
редуциране на тревожности, в следствие на катастрофата. Не се наблюдавало и
пасивно-агресивно поведение, както и агресия и автоагресия, извън допустимите
за възрастта стойности. Не се наблюдавали компенсация, като защитен механизъм
за изравняване на психични и физиологични дефицити, както и бягство от
реалността, като малолетната не игнорирала настоящето, а фантазията й работела
в нормата за възрастта. Не се наблюдавала и реактивност. Вещото лице обаче
допуска възможността ищцата да е соматизирала, т. е. да е проявявало
физиологични, вместо психични реакции, непосредствено след катастрофата. При
ищцата се наблюдавали регресивни тенденции, които не били привични за
календарната й възраст. Според вещото лице имало вероятност същите да са
причинени от стрес и фрустриране, което означавало, че личността се връща към
по-ранни инфантилни поведенчески механизми, касаещи когнитивната и
емоционалната сфери. Имало и вероятност за затваряне на ищцата в себе си, като
тя нямала желание да говори за травматичното събитие, емоцията била болезнена и
това е причината да бъде частично изтласквана. Имало и вероятност за отминало
блокиране, което било детски психичен механизъм за временно несъответствие на
мисли, емоции, действия, вследствие на преживяна травма, имало вероятност за
отминал емоционален ди-стрес. Вещото лице счита за малка вероятността от деструкции
на полето на сексуалността в следствие на събитието, при активизиране на
либидото в периода на юношеството. Потиснатата сексуалност би могла да доведе
до регрес в по-ранни етапи от развитието на момичетата, както и до фиксирането
на травми. В заключение, вещото лице сочи, че ищцата е т.нар. „латентен период”
на развитие, в който все още нямало сексуализиране на либидото, т.е. не се
наблюдава травмиране в този аспект, поради факта, че нарастващо либидо все още
не може да бъде наблюдавано. В съдебно заседание вещото лице поддържа
депозираното писмено заключение, като поддържа, че при ищцата е налице
изтласкване на безсъзнателна информация с оглед травматичното събитие, въз
основа на което тя не искала да говори за проблемите си, гледала всячески да избягва
такива разговори, имала силен страх, изпитан след събитието, както и чувство за
безпомощност. По отношение на наличието на регресивни тенденции при ищцата,
вещото лице уточнява, че календарната и емоционалната й възраст не съвпадат
като такива, което би могло да е в резултат на преживения страх. Психосоциално
това въздействало до голяма степен, като имало занижаване на самучувствието.
Експерта е категоричен, че за преодоляване на тези последици, детето трябвало
да посещава психолог, като това трябвало да стане на по-ранен етап, като сега
вече по-трудно щяло да се работи с малолетната. Уточнява също, че описаните
последици се проявили непосредствено след събитието.
С оглед наведените твърдения на ответника за извършено плащане в хода на
производството на сумата от 3058,80 лева, от които 2500 лева главница и 508,80
лева лихва върху посочената главница, по делото е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на същата не се оспрова от страните
и се кредитира в цялост от съда като обективно, компетентно и безпристрастно.
Съгласно същото, с преводно нареждане от 08.07.2015 г. ответникът, като
наредител, превел по банковата си сметка в „С.” АД, IBAN ***, сума в размер на
3058,80 лева на С.Т.С. по банковата й сметка в същата банка, IBAN ***-вътрешен
превод по служебно открита банкова сметка. *** „гр. дело № 900/2015 г. СГС,
I-20 състав, щета 43072951400032”. Съгласно банково извлечение на „С.-ЦУ” АД от
същата дата посочената банкова сметка ***,80 лева, наредено на 08.07.2015 г. от
ответника с посоченото основание. В
счетоводството на ответника горната сума била осчетоводена по счетоводни сметки
– Д-т 461 „Разчети по щети”, К-т 503 „Разплащателна сметка по банка „С.” АД,
Д-т „Разходи по щети” и Д-т 461 „Разчети по щети”. В съдебно заседание вещото
лице поддържа представеното писмено заключение, като сочи, че задачата на
експертизата била да се установи дали посочената сума е преведена и тя
установила извършването на такъв превод. Не можела обаче да отговори дали тази
сума е изтеглена от ищцата или ответника и какво се е случило с нея.
Други относими доказателства не са ангажирани от страните.
При тази
фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :
За основателността на прекия иск, в тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял
вреди, както и какъв е техният размер. Едновременно с това, в тежест на
ответника е да докаже съпричиняване на вредоностния резултат, на което се
позовава, доколкото установяването на последното е основание за намаляването на
отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Със задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователя поема да носи риска от настъпване в правната сфера на
застрахованите лица на гражданска отговорност за причинени при управлението или
по повод притежаването на МПС на трети лица имуществени или неимуществени
вреди. Съобразно чл. 257, ал. 2 КЗ застраховани лица по договора за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите са собственикът на МПС, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание. В този смисъл ответникът,
по силата на сключения с водача А.П.К. договор за застраховка “Гражданска
отговорност” за процесния период и МПС, носи отговорност за причинените от него
при управлението на същия автомобил вреди на трети лица.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” се определя от реално причинените от
делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума.
Решаващият състав на съда при определяне обезщетението за претърпените от
ищцата неимуществени вреди във връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД отчете търпените
от нея физически болки и страдания, както и броя, вида и тежестта на
причинените й телесни увреждания, периода през който тя е била хоспитализарана
и търпяла неудобства от това, обстоятелствата, свързани с проведеното консервативно лечение, без да се налага оперативна
интервенция, както и пълното й възстановяване.
Настоящият съдебен състав намира за недоказани твърденията на ищцата, касаещи
развитието на посттравматична епилепсия като последица от ПТП. По отношение на
тези обстоятелства ищцата изцяло е носела доказателствената тежест, като
следвало да установи чрез пълно и главно доказване, че фактите, на които
основава исковата си претенция, в частност – развитието на посттравматична
епилепсия, са се осъществилви в обективната действителност, като създаде у съда
сигурност за осъществяването им. Процесуалната активност на ищцата не е довела
до създаване на убеждение у съда за осъществяването на тези факти. Това е така,
доколкото по делото липсват обективни данни за проявяване на такова състояние у
ищцата в следствие на претърпяното ПТП. Налице са единствено неясните и
неконкретизирани твърдения на ищцата и нейните близки, изложени в исковата
молба, както и по повод различни прегледи на малолетната. В последния случай
обаче анамнестичните данни са противоречиви и взаимно изключващи се, като
например според анамнестичните данни в амбулаторен лист от 12.06.2013 г., както
и от 27.05.2014 г. до момента на тези прегледи ищцата имала 3-4 пристъпа, при
които се оплаквала от болка в гърдите, последвана от загуба на контакт с
околните, падане на земята със стиснати челюсти и посинели устни, без
инконтиненция и без гърчове на крайниците /листове 87 и 88 от делото/, докато в
представеното медицинско удостоверение, изх. № 112/29.12.2015 г. се сочи, че
припадъците на малолетната започнали през месец октомври 2013 г. Липсват данни
за проведено лечение на ищцата, както и медицински данни за патологични
промени, обуславящи твърдяното състояние на ищцата и явяващи се пряка и непосредствена
последица от ПТП. Както се изтъкна и по-горе съдът не кредитира и
противоречивите показания на разпитаните по делото свидетели – баща и чичо на
ищцата относно наличието на такива припадъци у нея. Освен посочените
противоречия в показанията на тези двама свидетели, същите не кореспондират и
със събраните по делото писмени доказателства, като според свидетеля С.С.
първият припадък станал 6-7 дни след инцидента, докато траело болничното
лечение на ищцата, а вторият около месец половина след ПТП. Горното предполата
липсата на каквато и да е яснота и сигурност, че до прегледа си на 12.06.2013 г. , осъществен
около месец и половина след ПТП, ищцата е имала изобщо пристъпи, както и техния
брой и начин на протичане. Следва да се отбележи, че според свидетелските
показания, които съдът не кредитира в тези им части, пристъпите протичали с
изпускане на урина, докато анамнезните данни в представената по делото
медицинска документация, същите протичали без инконтиненция и без гърчове на
крайниците. Дори и да се приеме за
доказано наличието на посттравматична епилепсия при ищцата, липсват и обективни
доказателства за това, че същата се е развила именно като последица на ПТП и
като такава не е сред подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди. Същите
съображения се отнасят и до твърденията за белези по лицето на ищцата, както и
до промени в неврологичния й статус, включително констатираните от вещото лице
при прегледа на ищцата на 21.12.2015 г., като причинно следствената им връзка с
ПТП не е доказана по делото. С оглед изложеното съдът намира, че на
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, понесени от ищцата, в следствие на
пряко получените при ПТП травми, а именно : контузия на главата;
мозъчно сътресение и охлузване с болка в лявата глезенна става и ходилото. На
обезщетяване подлежат и неимуществените вреди установени чрез кредитиранато и
неоспорено от страните заключение на съдебно психологическа експертиза
психическо състояние на ищцата, с отчитане на факта за липсата на навременна
кризисна психологическа и последваща терапевтична помощ, довели до
задълбочаване на състоянието й.
Съдът отчита и притесненията на ищцата, както и преживения страх, които
също са в пряка причинна връзка с търпяното увреждане и следва да бъдат взети в
предвид при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. При горните
доводи съдът намира, че адекватния размер на обезщетението за претърпените от
ищеца в резултат на процесното ПТП болки и страдания следва да бъде определен
на 15 000 лева, като водещи за извода на съда са болките и страданията в
следствие на травмите, останалия стрес и страх във връзка с настъпилото ПТП, от
една страна, и установеното по делото пълно и без усложнения възстановяване
след мозъчното сътресение и контузията на главата и охлузване с болка в лявата глезенна
става и ходилото.
Ответникът
навежда доводи за съпричиняване от страна на ищеца на вредоностния
резултат, като сочи, че същата е допуснала нарушение нарушила чл. 108 от ЗДвП, като не се е движила по тротоара или банкета, а
се намирала на пътното платно, а в случай, че нямало такива, тя не се движила
по платното за движение, в посока, противоположна на движението на ППС и по
възможност най-близо до лявата му граница.
Поддържа, че пострадалата нарушила разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1
и 2 от ЗДвП, като пресякла пътното платно на необозначено за това място, и
преди навлизането си на пътното платно
не се съобразила с разстоянието до движещите превозни средства и скоростта им.
Поддържа също, че ищцата ненужно удължила престоя си на пътното платно и
времето за пресичане, като без необходимост спряла на пътното платно. Твърди и
нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗДвП, тъй като ищцата навлязла внезапно на
платното за движение пред приближаващия автомобил.
Съпричиняване е
налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалия като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на
вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото
лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите /Решение
99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г.
по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай, от анализа на
доказателствената съвкупност, не се установява ищцата да е допуснала сочените
нарушения по чл. 108 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП. С оглед обстоятелството, че
ищцата предприела пресичане на платното за движение, разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП не е приложима към процесната хипотеза, а предвид данните по делото за
начина на движение на ищцата, както и изминатото от нея разстояние от не
по-малко от 6 м., установено с приетото и неоспорено заключение по САТЕ, не
може да се приемат за доказани твърденията, че ищцата внезапно е излязла на
пътното платно. Анализът на доказателствената съвкупност сочи, че в района на ПТП
не е имало маркировка и/или знаци означащи пешеходна пътека, като независимо от
това ищцата предприела пресичане на платното за движение. Съдът не намира да е
налице нарушение и на разпоредбата на 113, т. 1
от ЗДвП, задължаваща пешеходците при пресичане на пътното платно и преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение. Несъмнено е, че към момента, в койго
малолетната предприела пресичане на пътното платно, макар на необозначено за
целта място, предприетата от нея маневра била безопасна- процесното МПС било на
значително разстояние. В нарушение на разпоредбата на чл. чл. 113, т. 2 от ЗДвП, задължаваща я да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане на
пътното платно, както и да не спира без необходимост на пътното платно, ищцата
спряла на пътното платно, на около 1,5 метра от края на пътното платно и
приклекнала за кратко, а след като се изправила останала за кратко неподвижна.
С това малолетната ненужно спряла на пътното платно, удължавайки времето за
пресичането си. С това свое поведение тя несъмнено допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. При установените по делото факти, съдът приема, че е
налице принос на пострадалата ищца-същата е предприела пресичане на пътното
платно на необозначено за целта мяста, като спряла на пътното платно и ненужно
удължила времето за пресичането си, като това й поведение допринесло за
настъпване на неблагоприятния резултат. При отчитане на конкретните
обстоятелства, при които е настъпил процесният инцидент и нарушенията на
пострадалата и на деликвента на правилата за движение по пътищата, свързани с
настъпилото ПТП, съдът приема, че приносът на пострадалата е 10 % и съответно
определеното й обезщетение за причинените й вреди следва да бъде съответно
намалено с този процент. Предвид определения процент на съпричиняване, на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД така определеното обезщетение следва да се
намали с 10 % или на ищцата да се присъди сумата от 13500 (тринадесет хиляди и
петстотин) лева.
От така определеното обезщетение следва да се приспадне и плащането на
сумата от 2500 лева от ответника, направено в хода на производството по делото,
който факт съдът зачита при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК, при което искът по чл.
226, ал.1 от КЗ следва да бъде уважен за сумата от 11 000 лв. и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв.
По отношение на
предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, настъпили като пряка и
непосредствена последица от ПТП, съдът намира същият за недоказан, поради което
и неоснователен, предвид следното :
Както се
изтъкна и по-горе, липсват доказателства, че посочените медикаменти са предписани
и ползвани именно от ищцата за лечението й, съобразно получените от нея травми
при ПТП. Следва да се отбележи, че два от посочените медикаменти /антибиотици/
се отпускат само по лекарско предписание срещу рецепта, каквито доказателства
по делото не са представени. Липсват представени рецепти, издадени на името на
ищцата, съдържащи назначение на посочените антибиотици, както и амбулаторни
листа от предшестващи покупката на същите медикаменти прегледи на ищцата, съдържащи назначаване на
лекарствена терапия, включваща посочените антибиотици. Отделно от това и двата
антибиотика се предписват за лечение на различни инфекции, резултат от вирусно
и/или бактериално заразяване на пациента, които не са в причинно-следствена
връзка с ПТП и получените при него от ищцата травми. Аналогично е положението и
с останалите два медикамента, предназначени за симптоматично лечение на
съпътващи състояния при инфекциозни заболявания и състояния на настинка, грип,
болка от различен произход, и повишена температура.
По изложените
съображения, искът за обезщетяване на имуществени вреди в претендирания размер
от 25,82 лева следва да бъде отхвърлен изцяло.
По предявения акцесорен иск за законната лихва върху присъденото обeзщетение от датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане на
сумата, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, системно разположена
в Глава 20 „Застраховане на гражданска отговорност” и съдържаща общите правни
норми, приложими към всички видове застрахователни договори, покриващи риска от
възникване на отговорност на застрахования за обезщетяване на причинени вреди,
което включва и застраховката „гражданска отговорност на автомобилисти”
застрахователят заплаща обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане, както и за лихви за забава, когато
застрахования отговаря за тяхното плащане. В настоящия случай застрахованото
при ответника лице – деликвент отговаря за мораторни лихви върху обезщетението
за причинени вреди от деликт от момента на увреждането, на основание чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД. В подкрепа на посочения извод е разпоредбата на чл. 268, т. 10 от КЗ, системно разположена в Глава 24 „Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти” и уреждаща правния режим на този вид
застрахователен договор, която предвижда изрично, че застрахователят не заплаща
обезщетение за лихви, освен в случаите на чл. 223, ал. 2 от КЗ, т.е. освен в
случаите, когато застрахованото лице – деликвент отговаря за тяхното плащане,
която отговорност, както беше посочено, възниква от датата на деликта с оглед
изричната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Израз на обективираната в
посочените разпоредби изрична воля на законодателя застрахователят да отговаря
за обезщетението за забава от момента, от който отговаря и деликвента в
настоящия случай е и разпоредбата на чл. 227, т. 2 от КЗ /отм./, която предвижда,
че застрахователят по застраховки за гражданска отговорност има право на регрес
срещу застрахования за платените лихви за забава, съответстващи на периода от
датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването за
събитието по чл. 224, ал.1 от КЗ /отм./ или до датата на предявяване на иска по
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Предвид горното и с оглед системното тълкуване на разпоредбите на чл. 268,
т. 10, чл. 223, ал. 2 и чл. 227, т. 2 от КЗ съдът намира, че отговорността на застрахователя
по застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти” като функционално
обусловена от отговорността на деликвента обхваща и мораторната лихва за
забава, дължима от датата на застрахователното събитие – в случая от датата на
увреждането.
По разноските :
Право на разноски имат и двете страни във връзка с нормата на чл. 78 ГПК
съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска, като и двете страни са
направили своевременно искания за присъждането им.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска, като съдът отчита факта,
че с разпореждане от 17.03.2015 г. ищцата е освободена от такси и разноски по
делото. Според представения списък по чл. 80 от ГПК ищцата претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
а в съдебно заседание и в приложените по делото писмени бележки се претендира
присъждане на договореното и заплатено авансово в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 2400 лева с ДДС. С оглед изложеното съдът приема, че
се претендира присъждане на договореното и заплатено от ищцата адвокатско
възнаграждение, а не присъждане на такова по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Съобразно представените по делото /лист 6/ пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, сключен между ищцата, действаща чрез своята майка и
законен представител и адвокат П.К. от САК на 15.01.2015 г., било договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева с ДДС, платено авансово в брой. За извършеното плащане договорът за
правна защита и съдействие има характера на разписка. С оглед уважената част на
иска тази претенция се явява основателна до размера от 330 лева, която сума
следва да се възложи в тежест на ответника.
В полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 345 лева (сторени са разноски в размер на 400
лева по допуснатите СМЕ, СсчЕ и САТЕ, а сумите внесени от тази страна като
депозит за разпит на допуснат свидетел,
като неизползвани подлежат на възстановяване, като не следва да бъдат възлагани
в тежест на страните по реда на чл. 78 от ГПК), както и на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК адвокатско възнаграждение в
размер на 2527,13 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на съда сумата 440 лв.,
представляваща държавна такса, дължима по уважените срещу ответника искове,
както и сумата от 850 лева деловодни разноски.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 226 КЗ да заплати на малолетната ищца С.Т.С.,
с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител А.К.Д., с
ЕГН **********, двете със съдебен адрес ***, офис 10, чрез адвокат П.К. от САК,
сумата от 11000 (единадесет хиляди) лева – застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” полица № 106112001732376/13.07.2012 г., валидна от 16.07.2012
г. до 15.07.2013 г. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
резултат от ПТП на 27.04.2013 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 27.04.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ за разликата до пълния предявен размер от 80
000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД,
с ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на малолетната ищца С.Т.С., с ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител А.К.Д., с ЕГН **********, сумата
от 330 (триста и тридесет) лева – разноски по делото,
съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА малолетната ищца С.Т.С.,
с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител А.К.Д., с
ЕГН **********, да заплати на „ДЗИ-О.З.”
ЕАД, с ЕИК *******, сумата от 2872,13 (двехиляди осемстотин седемдесет
и два лева и тринадесет стотинки) лева – разноски по делото, включително
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД,
с ЕИК *******, да заплати в полза на бюджета на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПКТ, сумата от общо
1290 (хиляда двеста и деветдесет) лева, представляваща дължима държавна такса и
разноски.
НЕЗАВЕРЕН
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :