Р Е Ш Е Н ИЕ

№ .........

17.11.2020г.гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Плевенски районен съд, І­­Х - ти наказателен състав в публичното заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

при секретаря Валя Стоянова  като разгледа докладваното от съдията ЯКИМОВА НАХ дело № 1937 по описа за 2020 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

В   Плевенски   Районен   Съд е   постъпила   жалба от „*** срещу Наказателно постановление № 173/2020 г. на ***, с което на дружеството на основание чл. 79 ал.1 пр.2 и чл.21 ал.1 т.1 пр.1 от Наредба №15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на ***е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение по чл.21 ал.1 т.1 от Наредба №15.

         За ответника  О.- П.    редовно призован се представлява от юрк.***. 

Явяват се  актосъставителя  на констатираното нарушение –  Т.Ф. и свидетеля Х.Х..

Жалбоподателят се представлява от адв.Д.,поддържа жалбата и твърди,че НП следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно,алтернативно пледира за намаляване размера на санкцията.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,  поради което съдът счита, че същата е  допустима и  следва да бъде разгледана.

Съдът като взе предвид  събраните по делото доказателства  намира за установено следното:

Видно от акт за установяване на административно нарушение № 121И/11.08.2020г. на инспектор в ***на същата дата в 15.50 часа в *** е констатирано наличието на преместваем обект-лятна градина без разршение за поставяне,съгласно изискванията на Наредба №15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на ***.Лятната градина била разположена върху имот частна собственост.

Изложената в акта фактическа обстановка  се подкрепя напълно от разпитите на свидетелите Т.Ф. и Х.Х., които в хода на съдебното следствие потвърдиха написаното в АУАН.

Нарушението всъщност не се оспорва от жалбоподателя.

Съдът кредитира напълно показанията дадени в хода на съдебното следствие от актосъставителя и свидетеля по акта, които категорично заявиха,че са констатирали наличието на лятна градина. По делото има приложени и снимки на градината.

         Чл.21. ал.1 т.1 от Наредба №15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на ***гласи, че се забранява поставянето на преместваеми обекти, както и използването им без издадено Разрешение за поставяне или в противоречие с издаденото разрешение за поставяне. В този смисъл АНО е посочил точно и правилно е подвел нарушението под съответстващата му правната норма.

По отношение твърдението на жалбоподателя,че НП е издадено в нарушевиние на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН,съдът го намира за несъстоятелно.

Както в АУАН,така и в издаденото въз основа на него НП нарушението е описано с всичките му обективни елементи. Не са налице както доказателства, които АНО да не е посочил, така и обстоятелства, които да не са изписани и от това описанието на нарушението да е неточно и непълно.

Смисълът на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН е в АУАН и НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена по начин, даващ възможност да се индивидуализират административното нарушение и съответстващото му наказание. Това, от една страна, е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на НП - дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение - т. е. за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. На следващо място, чрез конкретизацията на административното нарушение от фактическа и правна страна, се обезпечава правото на защита на санкционираното лице, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, какво наказание се следва за него,за да организира защитата си в пълен обем. Тоест критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му. В наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Това е позволило в достатъчна степен на жалбоподателя да разбере за какво го санкционират, респ. да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат всички доказателства по делото от момента на връчване на НП на нарушителя до момента на подаване на писмената жалба до съда и разглеждането й от настоящата инстанция. Критерий за разграничаване на съществените от несъществените процесуални нарушения е това дали съществено се накърнява правото на защита на нарушителя

Както в АУАН, така и издаденото в последствие НП, посоченото изпълнително деяние съответства на визираната в последното санкционна правна норма.

Съдът счита, че както акта така и НП са законосъобразни и са съставени съобразно разпоредбите на ЗАНН  и няма пропуски включително и формални  при описване на фактическата обстановка  и доказателствата.

Правилната е и индивидуализацията на състава на санкционната разпоредба  в НП съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН.

Съгласно чл.79 ал.1 от Наредба №15 на ***за нарушения по чл.21, ал.1, физическите лица се наказват с глоба в размер до 1000 лева, а регистрираните търговци и други юридически лица – с имуществена санкция в размер до 5000 лева. За повторно нарушение санкцията за ЮЛ е до 10000лв.

         Адм. Наказание има две цели- едната е свързана конкретно с нарушителя, то се налага да се превъзпита нарушителя, с него се цели той да се предупреди, че при повторно извършване на такова деяние, той ще бъде санкциониран т.нар. индивидуална превенция. Заедно с индивидуалната превенция е на лице и т.нар. генерална превенция. Тя се изразява в това, че с налагането на адм. наказание се цели да се въздейства възпитателно на цялото общество. Виждайки, че се налага адм. наказание за конкретно деяние, то така се предупреждава всички членове на обществото, че ако извършат подобни деяния, те също ще бъдат санкционирани.

В тази връзка и предвид обстоятелството, че нарушението не се оспорва от дружеството, това че е първо, Съдът намира, че определетана санкция е прекомерно висока и следва да се намали на 500лв.

С оглед изхода на делото  следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя на 100  лева на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН,  във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с  чл. 24  от Наредбата за заплащането на правната помощ.

          Водим от горното,съдът

                                 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 173/2020 г. на ***, с което на  „***,  на основание чл. 79 ал.1 пр.2 и чл.21 ал.1 т.1 пр.1 от Наредба №15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на ***е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл.21 ал.1 т.1 от Наредба №15 като намалява  административното наказание имуществена санкция от 1500 лв.  на 500 /петстотин/ лв.

  ОСЪЖДА   „*** да заплати в полза на ***юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок пред Регионален административен съд –гр.Плевен .

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: