Р Е Ш Е Н И
Е № 31
гр.Сливен,
10.02.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм.
дело № 462/2020 год.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка
с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
подадена от Г.А.Д. *** срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1670-000438/10.11.2020
год., издадена от Началник сектор към
ОДМВР Сливен, РУ-Сливен, с която на основание чл.171 т.1 б.“в“ от ЗДвП е
постановено "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до успешно полагане на проверочен изпит" на Г.Д..
В жалбата се твърди,
че оспорената заповед е незаконосъобразна. Сочи, че е извършил нарушения на
ЗДвП, но същите били маловажни. Прави се искане съдът да отмени оспорената
заповед. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Х.Х. и адв.
Т.Т. ***, които считат издадената заповед
за незаконосъобразна. Твърдят, че свидетелството за управление на МПС на оспорващия
е издадено от Р. К. и неправилно е отнето от контролните органи, тъй като
същото било валидно издадено. Прави се искане съдът да отмени процесната заповед. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание
административният орган редовно призован не се явява и не се
представлява. В писмено становище от 09.12.2020г. сочи, че заповедта
е законосъобразна. Моли за отхвърляне на жалбата. Прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът след като
прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната
проверка по чл. 168 от АПК на
законосъобразността на административния акт намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу акт,
който подлежи на съдебно обжалване, поради което се преценя като
процесуално допустима.
От фактическа страна
съдът намира за установено следното:
На 10.11.2020 год. е
извършена проверка от служители на РУ на МВР Сливен на Г.Д.. При проверката е
установено, че лицето управлява лек автомобил Мерцедес 270 рег.№ ******* в кв.“Н.“
в гр.Сливен, без поставен обезопасителен колан и без
включени светлини на автомобила. На водача е предоставено да прочете текста на
чл.137а, ал.1 и чл. 70 ал.3 от ЗДвП, като същият е заявил, че е н. и не е
прочел текста. На водача бил зададен въпрос какво е значението на пътни знаци
В1 и В2, но същият отговорил, че не знае. За извършените нарушения е съставен
АУАН № 847052/10.11.2020 год., който водачът е отказал да подпише, като отказът
е оформен с подписа на един свидетел. Въз основа на така съставения акт е
издадена процесната заповед, с която на лицето е
наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до
успешно полагане на проверовъчен изпит на основание
чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП. Със заповедта е отнето СУМПС № А/**********,
издадено в Р. К., за което е съставен протокол за доброволно предаване.
По делото е разпитан
като с. И. О., близък на оспорващия, който в показанията си сочи, че въпросният
ден отшили с колата на оспорващия до магазин за „В и К“ части, когато били спрени
за проверка от служители на ОДМВР. Сочи, че в колата са били без поставени обезопасителни колани.
По делото е разпитан
в качеството си на с. а. П.Х.Х.. Същият заявява, че
на 10.11.2020 г. е спрял за проверка МПС Мерцедес, управляван от оспорващия, което
било без включени светлини, а водачът бил без поставен обезопасителен
колан. Същият представил свидетелство за управление на МПС, издадено от Р. К.. На
оспорващия било предоставен за прочете ЗДвП и конкретно текстът на чл.137а ал.1
от ЗДвП, касаещ управление на МПС с предпазен колан,
но оспорващият заявил, че е н..
Въз основа на
събраните доказателства и разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
При цялостната
проверка на законосъобразността на процесния ИАА на
основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира
същият за законосъобразен.
Заповедта е издадена
от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед №
343з-86/20.01.2017 год. на Директора на ОДМВР – Сливен /л. 24 от делото/.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена
в установената от закона форма, съгласно чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържа наименование
на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и
правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за
налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна
част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Следва да се отбележи, че мотивите
на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка,
поради което и при наличие на посочване в заповедта на докладна записка рег. №
1670р-25976/12.11.2020 год., изготвена от м. е.П.Х., констатациите в същата,
както и в АУАН, същите несъмнено представляват мотиви на заповедта. Оспорената
заповед съдържа достатъчно мотиви с оглед приложимата материалноправна
норма на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП, а именно:
"Водачът е заявил, че е н., при предоставяне да прочете текста на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП. На въпрос относно
значението на пътни знаци В1 и В2, същият отговорил, че не знае“.
При това положение
установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма
съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо при липса
на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма на това основание
искането за отмяна е неоснователно.
По отношение на
изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази,
че не всяко нарушение на административнопроизводствените
правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от
приложената административна преписка не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Видно от правното
основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП временно е
отнето свидетелството за управление до успешно полагане на проверочен изпит. В
мотивите на обжалваната в настоящото производство заповед изрично се сочи в
какво конкретно се изразява "незнанието", а в АУАН, който както беше
посочено по-горе, е неразделна част от административната преписка, в който
смисъл и съгласно константната практика на съдилищата относно мотивите на
административния акт, които могат да се излагат и отделно в административната
преписка, са посочени конкретните административни нарушения, за които съдът
следва да прецени дали отговарят на изискването за "немаловажност" на
нарушението на правилата за движение.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, спрямо водач, който поради незнание е извършил
немаловажно нарушение на правилата за движение, се прилага принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС до успешно полагане на проверочен изпит". Юридическите факти
включени в хипотезата на правната норма са два: немаловажно нарушение,
извършено поради незнание като изискването на закона е кумулативното им
наличие.
Наведените в съдебно
заседание възражения относно валидността на СУМПС на лицето, правомощията на
служителите на ОД на МВР да ги отнемат и невъзможността на лицето да се яви на проверовъчен изпит в България, липсата или наличието на
досие на водача, съдът намира за неотносими към
правния спор. По делото е безспорно установена фактическата обстановка относно
извършената проверка, липсата на поставен обезопасителен
колан на водача и невключените светлини на управлявания от лицето автомобил.
Спорът в случая се изразява в това извършеното нарушение от незнание ли е и
било ли е лицето неграмотно. По делото не са ангажирани каквито и да е
доказателства /диплом за завършено образование или удостоверение за завършен
клас на обучение/ от страна на оспорващия Д. относно обстоятелството, че същият
е грамотен и познава ЗДвП и ППЗдвП. От друга страна
по делото са приети като доказателства съставения АУАН № 847052/10.11.2020
год., в който а. изрично е посочил, че лицето е н. и не може да п.предоставения
му текст. Описаното в акта се потвърди и от разпита на Х. в съдебно заседание.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Следователно съдът следва да даде вяра на акта за нарушение и на свидетелските
показания на а. Х., като приеме за доказано по съответния ред, че лицето е било
н. и е извършило административните нарушения поради незнание.
В случая не се
твърди, че свидетелството за управление на лицето е невалидно. Не е спорен и
въпросът може ли или не едно лице, което притежава СУ на МПС издадено в друга
държава да се явява на проверовъчен изпит, както и в
кое досие ще му бъдат отразени издадените административни актове. Тези въпроси
не са предмет на делото. Предметът на настоящия спор е очертан по-горе от съда
и той се свежда до извършването на административните нарушения описани в АУАН и
заповедта за прилагане на ПАМ и правилното прилагане на съответната мярка.
Както бе посочено
по-горе елементите от фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП са извършване
на нарушение на правилата за движение, същото да е от незнание и да е
немаловажно. Въз основа на гореизложеното съдът намира първият и вторият
елемент от фактическия състав за доказани. Налице е извършване на
административни нарушения, които са извършени, съгласно приобщените по делото писмени
и гласни доказателства. Незнанието на закона не освобождава от отговорност като
същото "незнание" след като бъде надлежно установено е основание на
лицето да бъде наложена ПАМ, която ще предотврати възможността поради незнание
водачът да извърши и други нарушения на правилата за движение, което е
необходимо с оглед изпълнение целта на закона – опазване на живота и здравето
на участниците в движението.
Следва да се
отбележи, че а. Х. е упълномощено лице по см. на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, което има право да
контролира спазването на правилата за движение от всички участници в движението
съгласно т. 1, чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Това негово
правомощие неминуемо изисква преценка и за знанието на правилата за движение от
проверяваните водачи на МПС.
Установена е и
другата предпоставка за приложение на процесната ПАМ,
а именно незнание значението на пътните знаци. Контролните органи са задали
въпроси на оспорващия за значението на пътни знаци В1 и В2, като същият е заявил, че не ги п.
Съставителят на акта, който безспорно е упълномощено съгласно чл. 165,
ал. 1 ЗДвП лице, има право да контролира спазването на
правилата на движение от всички участници в движението - т. 1 на същия член.
Съдържанието на това негово правомощие неминуемо изисква преценка и за знанието
на правилата за движение, тъй като последните в много от случаите са обозначени
символно както е в случая. Като констатират извършване на нарушение контролните
органи имат право да предприемат подходящи превантивни мерки за предотвратяване
на бъдещи нарушения, което е в съответствие със задължението им по чл. 165,
ал. 1, т. 7 ЗДвП и целта на закона. ( в този
смисъл Решение № 9663 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм.
д. № 13757/2011 г., VII о., )
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява материалноправната
предпоставка за издаването на заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171,
т. 1 б. в от ЗДвП. В този смисъл оспорената
заповед е издадена при наличие на фактическо и правно основание за това.
Съдът констатира и
наличието на последната предпоставка на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП "немаловажно
нарушение" като намира, че и двете констатирани в АУАН административни
нарушения на чл. 137а, ал.1 и чл.70 ал.3 от ЗДвП не са маловажни
по аргумент от § 6, т. 32 от ДР на ЗДвП. Особено съществено
е нарушението на чл. 70 ал.3 от ЗДвП,, което в определени
случаи може да допринесе до причиняване на ПТП.
Видно от всички
събрани по делото доказателства /писмени и гласни/, установява се фактическия
състав на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП, поради което
наложената ПАМ е законосъобразна. В същия смисъл е Решение № 15911 от
21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14548/2016 г., VII
отделение.
Съдът служебно
констатира, че заповедта съответства и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК като ПАМ е
наложена с цел да се осигури безопасност на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения, за които на жалбоподателя е съставен
АУАН.
С оглед съображенията
изложени по-горе съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1670-000438/10.11.2020
год. по чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП на Началник
сектор към ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен е законосъобразна, а жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
спора съдът намира искането на процесуалния представител на оспорващия за присъждане
на направените по делото разноски за неоснователно.
На основание
гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Административен
съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.Д. ***
с ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1670-000438/10.11.2020
год., издадена от Началник сектор към
ОДМВР Сливен, РУ-Сливен, с която на основание чл.171 т.1 б.“в“ от ЗДвП е
постановено "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до успешно полагане на проверочен изпит" на Г.Д., като
неоснователна.
На основание чл.172,
ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: