№ 17
гр. Бургас, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т.
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222000600227 по описа за 2022 година
С присъда №16 от 15.07.2022г. по НОХД №574/20г., Окръжен съд-
Сливен е признал подсъдимата Д. М. К., ЕГН **********, за виновна в това,
че на 17.08.2019г., на автомагистрала „Тракия”, на км.247+200, в землището
на с. Полско Пъдарево, общ. Нова Загора, при управление на МПС - лек
автомобил „Мерцедес А 160” с per. № * **** **, нарушила правилата за
движение по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП и по чл.15, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинила смъртта на Д. С. Д., ЕГН ********** от гр.
Нова Загора, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в”, предл.1, вр. с
чл.342, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, я осъдил на десет месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от
НК за изпитателен срок от три години. На основание чл.343г от НК
подсъдимата е лишена от право да управлява моторно превозно средство за
срок от една година.
С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на гражданските ищци
С. Д. М., ЕГН **********, Я. С. Д., ЕГН ********** и Н. С. Д., ЕГН
********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размери,
съответно: от 100 хил. лева на С. М. и от по 50 хил. лева на всеки от двамата -
Я. Д. и Н. Д., ведно със законната лихва от дата на увреждането - 17.08.2019г.,
до окончателното им изплащане, като в останалата им част им до предявените
размери исковете са били отхвърлени.
1
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимата да заплати
деловодните разноски от досъдебното и съдебно производство, както
държавната такса върху уважените части на предявените граждански искове.
Съдът се е разпоредил и с вещественото доказателство - лек автомобил
„Мерцедес А 160“, с per. № * **** **, като е постановил след влизане в сила
на присъдата да се върне на подсъдимата като негов собственик.
В срока по чл.319, ал.1 от НПК срещу присъдата са постъпили
въззивни жалби от защитниците на подсъдимата - адв.Д. М. от АК-София и
адв.М. А.а от АК-Ямбол.
В жалбата на адв.Д.М. са изложени общи съображения за
необоснованост на присъдата, за постановяването й в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, както и за явна несправедливост на определеното наказание. Иска
се при условията на алтернативност, въззивният съд да отмени присъдата и
оправдае подсъдимата; или да отмени присъдата и върне делото на
първоинтстанционния съд; или измени присъдата, като намали размерът на
наложеното наказание с приложение на чл.55 от НК до предвидения в
Общата част на НК минимум.
Според заявеното в жалбата на адв.М.Г. присъдата е
незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива, поради което се
моли за нейната отмяна изцяло, с оправдаване на подсъдимата и отхвърляне
на гражданските искове.
Представителят на Апелативна прокуратура-Бургас счита жалбата за
неоснователна. Намира, че при разглеждането и решаването на делото от
първата инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, нито нарушения на материалния закон. Развива доводи, че избраната
от подсъдимата скоростта на движение около 114 км/ч., макар и в рамките на
разрешената за този пътен участък, не е съобразена с конкретните условия на
видимост при движение на къси светлини на превозното средство. Причината
за настъпване на произшествието се дължи на нарушение на правилото за
движение, предвидено в чл. 20, ал.2 от ЗДвП, поради което не е налице
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Намира за правилен извода, че са
осъществени всички признаци от обективния и субективния състав на
престъплението по чл. 343 от НК. Смекчаващите и отегчаващите
отговорността на подсъдимата обстоятелства, според прокурора са вярно
ценени, а наложеното при условията на чл.55 от НК наказание намира за
справедливо отмерено.
Частните обвинители и граждански ищци и техния процесуален
представител - адв. П. А. от АК-Сливен, редовно призовани, не се явяват във
2
възивно заседание. В нарочна молба повереникът моли делото да се разгледа
в негово отсъствие и като намира присъдата на Сливенски окръжен съд за
правилна и законосъобразна, а в гражданско-осъдителната й част - за
обоснована и справедлива, моли да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция адв.Д.М. поддържа
жалбата и излага конкретни съображения, за да аргументира
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Намира, че фактическата
обстановка е правилно установена, а основния спор по делото е по правото.
Заедно с това, защитникът изразява на първо място несъгласие с дадената от
първоинстанционния съд неправилна, според него, оценка на обясненията на
подсъдимата, в частта им относно предприета от нея законосъобразна
маневра по заобикаляне на отломките, които са били на пътя и по избягване
на неравности. Заобикалянето на образувани на пътната настилка неравности,
е свързано с безопасността на движение на управляваното превозно средство,
поради което защитникът счита, че движението на подсъдимата в лявата
лента за движение по АМ „Тракия“ е абсолютно оправдано по смисъла на
ЗДвП. То е законосъобразно, а следователно и не е извършено в нарушение на
чл.15 от ЗДвП, с която разпоредба е попълнена бланкетната диспозиция на
чл.343 от НК. Счита също така, че направеният от експерта извод за
безконфликтно разминаване между пресичащия неправомерно пешеходец и
управлявания от подсъдимата автомобил, ако тя се е движила в дясната
лента за движение, е напълно произволен, защото евентуалното бъдещото
поведение на пешеходеца след стъпването му върху скоростната лента за
движение, е неизвестно. Последното се определяло от тежко алкохолно
опиянение на пострадалия и съпътстващите го нарушения в координацията,
придвижването и в способността му да възприема участниците в движението,
поради което и поведението му няма как да се отчита като краен резултат.
На следващо място се твърди , че занимавайки се с видимостта, като
едно от лимитативно изброените изисквания на чл. 20 ал. 2 ЗДвП за
съобразяване на скоростта, СлОС е прибавил и друго обстоятелство -
намаляването на видимостта на подсъдимата от светлините на насрещно
движещите се автомобили. Според защитата при разминаване тези светлини
не са заслепявали подсъдимата , а напротив осигурявали допълнителна
осветеност и са й давали възможност да възприема пътната обстановка.
Подчертава, че пешеходецът се е движел неправомерно и не е бил
„предвидима опасност“. Развиват се доводи, че коректно определената от
вещите лица величини на съобразената скорост на движение от 59 км/ч, при
която ударът между автомобила и пострадалия пешеходец би бил
предотвратим, поставя подсъдимата в невъзможност да се придвижва както в
дясната лента, така и в лявата скоростна лента за движение на
3
автомагистралата, тъй като би предпоставяла настъпването на ПТП.
В заключение защитникът счита, че смъртта на пешеходеца е в резултат
единствено на неговото неправомерно поведение, а подс. К. не е нарушила
никое от правилата за движение по чл.15 и по чл.20, ал.2 от ЗДвП, което да е
в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат, поради което е
налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Моли атакуваното решение
да бъде отменено и подсъдимата да бъде оправдана, а в случай на установено
нарушение от страна на подсъдимата се предлага корекция на уважените
размери на граждански искове, съобразно тежкото съпричиняване от
пострадалия.
В постъпила молба на неявилата се във въззивно заседание адв. М. Г.
заявява, че поддържа депозираната нея въззивна жалба, като моли съда да
отмени първоинстанционната присъда и да признае подс. К. за невинна по
повдигнатите обвинения. Моли предявените граждански искове да бъдат
отхвърлени изцяло, както и да бъде отменена присъдата в осъдителната част,
досежно присъдените разноски.
Подсъдимата се присъединява към позицията на защитника си
адв.Д.М.. Изразява съжаление за пострадалия и семейството му. В
последната си дума моли да бъде оправдана.
След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на
страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт,
Бургаският апелативен съд намери за установено следното:
Първоинстанционният съд, спазвайки правилата на НПК, е положил
нужните усилия за да събере пълния обем доказателствени материали,
необходими за обективното и всестранно изясняване на делото от фактическа
страна. Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в
хода на първоинстанционното съдебно следствие и след цялостния анализ на
доказателствената съвкупност, настоящият състав на въззивния съд намира
за безспорно установена следната относима към предмета на делото
фактическа обстановка:
Подсъдимата Д. М. К. е родена на **.**.****г. в гр.Сливен и живее в
гр.Сливен. Разведена е със средно образование, не работеща. От 25.11.1992г.
е правоспособен водач на МПС категория „В", „М", АМ" и до
инкриминираната дата е наказвана веднъж - през 2009г., като й е наложена с
фиш глоба от 50лв. за превишена скорост. Не са й отнемани контролни
точки.
На 16.08.2019 г. в гр.Бургас подс. Д. К. закупила от П. Ж. С. от
гр.Созопол употребяван технически изправен и със случена застраховка
„Гражданска отговорност“ лек автомобил „Мерцедес А 160“ с per. № * ****
4
**. След оформянето на документите подсъдимата решила да остане и на
следващия ден в гр.Бургас.
На 17.08.2019г. подс. Д. К. била на плаж и вечерта потеглила от
гр.Бургас към гр.Сливен, управлявайки лекия автомобил „Мерцедес А 160" с
per. № * **** **. Пътувала сама. Движейки се по АМ „Тракия“, подминала
указателна табела за отклонение към гр.Нова Загора и разбрала, че е
пропуснала отклонението и към гр.Сливен. Настроила навигацията си за
пътуване до гр.Сливен и следвайки я продължила до пътен възел с
отклонение за гр.Стара Загора, от където променила движението си по
автомагистралата в обратната посока към гр.Бургас.
Същата вечер пострадалият Д. С. Д. управлявайки лек автомобил
„Роувър 620" с per. № ** **** **, собственост на баща му – свид.С. М.,
пътувал по АМ „Тракия“ с посока на движение към гр.Бургас. В участъка на
автомагистралата на км.247+200, намиращ се землището на с.Полско
Пъдарево, общ. Нова Загора, горивото в автомобила му свършило. Той го
паркирал (без включени габаритни светлини или авариен сигнал или
обозначен с предупредителен светлоотразителен триъгълник) между лентата
за аварийно спиране и банкета вдясно на пътното платно на АМ „Тракия“, по
посоката на движението си към гр.Бургас и тръгнал пеш обратно, в западна
посока ( към гр.София) на автомагистралата, към намиращи се на около 2
км(на 245 км. на АМ „Тракия“) бензиностанция на „Лукойл“ и бар-грил
„Кума Лиса“. Стигайки до бар-грил „Кума Лиса“, пострадалият се срещнал с
работещата в заведението негова братовчедка - свид. Р. Д.а. Каза й, че
автомобила му е без гориво, оставен на отсрещната страна на магистралата
срещу заведението. Тя му дала празна ПВЦ бутилка с вместимост 1.5 литра и
сумата от пет лева за закупуване на гориво, след което се разделили.
Подсъдимата продължавала движението си по АМ „Тракия“, като
приближавала оставения от пострадалият Д. Д. лек автомобил „Роувър 620“ с
per. № ** **** **. В този участък движението по автомагистралата в посока
към гр.Бургас се осъществявало в самостоятелно (южно)платно за движение,
включващо две разделени от пътна маркировка активни пътни ленти и
аварийна лента. Платното било сухо, пътната настилка била от
дребнозърнест асфалт, без неравност и замърсявания. Вече било тъмно.
Нямало е допълнително осветление на пътя, който се осветявал единствено от
фаровете на преминаващите автомобили. Подс.К. се движела в дясната част
на лявата пътна лента, с включени къси светлини и със скорост около 114
км/ч, на която съответствала опасна зона за спиране около 127м.
По същото време пострадалият Д. се намирал на лявата граница на
платно за движение към гр.Бургас и за да стигне до оставения от него лек
автомобил „Роувър 620“, предприел пресичане на същото платно за
5
движение отляво надясно по посока на движение на подсъдимата. Той
навлязъл в лявата активна лента на пътното платно, където движението си
осъществявала и подсъдимата К. на разстоянието около 66м. пред
управлявания от нея автомобил лекия автомобил „Мерцедес А 160“. Това
навлизане не било забелязано от нея, тъй като далечината й на видимост при
осветеност от късите светлини на автомобила достигала до около50м. След
като изминал около 0, 5 м. по платното, пострадалият попаднал в зоната за
видимост на подсъдимата, която в този момент реагирала, задействайки
спирачната система.
Независимо от това последвал удар на около 2,5 метра разстояние от
навлизането на пешеходеца на пътното платно в лявата активна лента и на
1,4м. вляво от линията, разделяща двете ленти за движение. Ударът настъпил
между предната средна част на автомобила и леко вляво от надлъжната му ос
и обърнатата към автомобила дясна странична част на тялото на пострадалия
в изправено положение. Вследствие на удара, тялото на пострадалия
попаднало почти централно върху решетката, предния капак на двигателя и
предното стъкло на автомобила, а главата му - върху предната част на тавана
на лекия автомобил „Мерцедес А 160“ с настъпване на деформации по
метала, счупване на решетката и счупване и провисване на предното стъкло.
От удара последвало изтласкване на тялото на пострадалия напред и леко
надясно по посоката на движение на автомобила. Подсъдимата променила
направлението си на движение първоначално към лявата мантинела, а след
това надясно, като автомобилът прегазил пострадалия и преустановил
движението си около осевата линия, разделяща двете активни ленти за
движение на южното платно, с предна част насочена на изток.
Причинените по този начин на пострадалия Д. телесни увреждания в
областта на главата, снагата и крайниците, най-тежки от които са били тези в
областта на главата, довели до тежка черепно-мозъчната травма, били
несъвместими с живота му.
Частици от счупеното предно стъкло попаднали в лицето и в областта
на главата на подсъдимата К.. Когато успяла да ги почисти, за да възстанови
зрението си и излязла от автомобила, тя се опитала с викове и ръкомахане да
привлече вниманието на приближаващ тежкотоварен автомобил, за да осуети
последващо прегазване на трупа, но видяла как първоначално същия
тежкотоварен автомобил, а след това и други, неустановени при
разследването автомобили, преминали през намиращото се на пътното платно
тяло на пострадалия Д. и без да спират продължили движението си по
магистралата.
Първи на местопроизшествието спрял пътуващият със семейството си в
същата посока свид. М. М.. След него спрели и други автомобили, сред които
6
и осъществяващият пътна помощ в участъка свид. Г. Г.. Свид.П. Г. също
спрял за кратко и след като сигнализирал на ЕЕН 112 продължил със
семейството си пътуването към гр.Ахелой. Малко по-късно, въз основа на
подадените на ЕЕН 112 сигнали, на място пристигнали специализиран
автомобил на ЦСМП - Сливен и дежурен автопатрулен екип на РУ на МВР -
Нова Загора. Свид. Т. Т. - младши автоконтрольор при РУ на МВР - Нова
Загора, извършил проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест“ с фабр.
№ ARB А 0150 на подсъдимата К., като уреда не отчел наличие на алкохол в
издишания въздух. Автомобила на подсъдимата е бил преместен с около
метър в дясна лента, за да се възстанови движението в лявата лента. Пред
свид. Т. подсъдимата обяснила механизма на настъпилото ПТП, за което
свидетелят съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
104/17.08.2019г.
Извършен бил оглед на местопроизшествие в присъствието на съдебен
медик, за което е изготвен съответния протокол със скица и фотоалбум, с
точно отразени констатации за месторазположението, вида и състоянието на
намерените обективни следи като състоянието на трупа и частите от тялото
на пострадалия, двата автомобила „Роувър 620“ и „Мерцедес А 160“,
задирания, отломки, поддвигателна кора, джапанки, биологичен материал и
др. Подсъдимата К. била откарана в Спешно отделение на МБАП „Д- р И.
Селимински" АД гр.Сливен и по-късно насочена към дома си, поради липса
на необходимост от оказване на медицинска помощ в здравното заведение.
Трупът на пострадалия Д. С. Д. също бил откаран в МБАП „Д-р И.
Селимински“ АД гр. Сливен, за извършване на аутопсия. Според протокола за
съдебно-химическа експертиза № 112/19.08.2019г., извършена от вещо лице
Мария Пашова - експерт в НТЛ при ОД на МВР - Сливен, в кръвната проба на
пострадалия Д. С. Д. е установено наличие на етилов алкохол с концентрация
1, 65 промила.
Горната фактическа обстановка се извежда от анализа на всички
събрани по делото доказателства и доказателствени средства- гласните
доказателствени средства: обясненията на подсъдимата К., показанията на
свидетелите Т. Н. Т., И. Д. Д., Г. Е. Г.ов, Р. П. Д.а, М. М. М., И. Х.в А., И. Й.
П., П. Г., Я. С. Д., Н. С. Д., С. Д. М. и П. Н., протокола за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума към него; заключенията на изготвените
съдебно-химическа експертиза, съдебномедицинска експертиза, съдебно-
автотехническа и допълнителната съдебно-автотехническа експертиза,
приложените документи на МПС; констативен протокол за ПТП, справки от
КАТ за нарушения на подсъдимата и пострадалия като водачи на МПС, и
справка за техническо средство „Дрегер Алкотест“ с фабр. № ARBA 0150;
справка от Районен център 112 - Бургас; справка от ОПУ - Сливен за
7
поставените пътни знаци на пътния участък, справка за съдимост,останалите
писмени и веществените доказателства.
Възприетите от първата инстанция фактически положения относно
механизма на произшествието са правилно установени, като те не се
различават съществено от приетите по-горе от БАС фактически изводи.
Сред разпитаните свидетели няма очевидци на състоялото се ПТП, но
свидетелите М. М., Г. Г. и П. Г. са били след първите спрели на
местопроизшествието, по-късно там е пристигнал и свид. Т. Т. –
мл.автоконтрольор РУ - Нова Загора(л.76, л.78,л., гърба на л.300 от
НОХД№574/20г. на СлОС). Правилно СлОС е приобщил дадените показания
от досъдебното производство на неявилият се свид. М. със съгласието на
страните по реда на чл. 281 ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, а на свидетелите Г.ов
и Т. на основание чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл.2 от НПК, предвид
заявените от тях липса на спомени за съобщени от тях в досъдебното
производство възприятия от местопроизшествието, което е обяснимо с
отминалия период от време и упражняваната от тях професия - автопатрул и
шофьор на специализиран автомобил за пътна помощ, налагащи редовни
посещения на ПТП. В показанията на свидетелите Г.ов и Т. от съдебното и
досъдебно производства няма противоречия. Такива са налице между
показанията им от досъдебното производство и тези на свид. М., относно това
кои светлини на лекия автомобил „Мерцедес А 160“ са били включени след
ПТП. Според свид.М. лекия автомобил на подсъдимата е бил със светещи
габарити и фарове „но вече с по-слаба светлина, като изтощени.“- л.107 от
досъд.п., а според показанията на свидетелите Г.ов и Т. от досъд.производсто
( защото в съдебно следствие не са могли да уточнят) същият автомобил е бил
с включени аварийни светлини и фарове. Настоящият съдебен състав се
доверява на показанията на последните двама свидетели, защото така е
намерен автомобила и при извършения оглед, а твърденията на свид.М.
възприема като депозирани за оправдаване на несвоевременно възприетите от
него две препятствия на самото местопроизшествие – първото, през което е
преминал и което е повредило радиатора на автомобила му, а след него и
второто – разположения почти по средата на разделящата лявата и дясна
ленти линия автомобил на подсъдимата с „мъждукащи светлини“, който
заобиколил, но не помни отляво или отдясно.
От показания на свидетелите М. М., Г. Г. и Т. Т. се установяват
възприетата от свидетелите фактическа обстановка на местопроизшествието,
както и състоянието и първите реакции на подсъдимата след процесното
ПТП. Съобщеното от тях месторазположение на възприетите два автомобили
и трупа на пострадалия напълно съответства на отразеното в протокола за
оглед на местопроизшествие, както се отчете посоченото от М. и Г.ов
8
преместване с около метър напред (в дясна лента) на „Мерцедес А 160“ за да
се освободи лявата лента за движение на автомобили. Тези свидетели
посочват, че подсъдимата е била окървавена, изплашена, плачеща, но
контактна, като на първите двама е казала, че е убила човек, а на свид. Т. Т. е
разказала, че докато управлявала в лявата лента за движение изведнъж отляво
изскочил човек, когото тя блъснала и когато е излязла след спиране на
автомобила си, е видяла как товарен, а след това и лек автомобил са
преминали върху тялото са ударения. На свид.Г.ов е споменала за
последващото прегазване на тялото от няколко камиона, движещи се след
нея.
Свид.П. Г. е издирен и разпитан от първоинстанционния съд по
настояване на защитата на подсъдимата. От неговите показания се установява
приблизителната локация на ПТП и че преди да подаде от служебния си
телефон сигнал до ЕЕН 112 ( чрез който е установен) в 21:39ч. на
местопроизшествието вече е имало и други спрени автомобили и хора, които
са го уведомили за блъснат човек. В останалата част показанията му не
допринасят за изясняване на факти от предмета на делото.
Свид.И. А. е преминал през същия участък на магистралата
непосредствено преди произшествието и в показанията си съобщава за
разположения в аварийната лента, с навлязла и наклонена предна част към
канавката, необозначен по никакъв начин лек автомобил „Роувър 620“ , което
е било и причината да подаде сигнал в 21:32ч на тел.112, а след това и на
дежурния от ОДЧ към ОДМВР-Сливен, където свидетелят работел. Всички
разказани от него в разпита му пред органа на досъдебното производство
обстоятелства, са били съобщени и в разпита му в съдебно следствие.
Единствената разлика е, че в досъдебното производство е посочил датата,
когато на случилото се и е конкретизирал месторазположението си – около
247 км на автомагистралата по посока гр.Бургас, поради което и уважавайки
искането на защитника на подсъдимата са били прочетени показанията му на
гърба на л.108 от досъд.п., които свидетелят е заявил, че поддържа. В
показанията на този свидетел се съдържа и информация за условията на
движение в същия пътен участък непосредствено преди ПТП– той е
управлявал лек автомобил „Пежо 407“ със скорост около 120-130 км/ч. в
дясната лента за движение, било е тъмно, пътната настилка е била суха,
движението в посока гр.Сливен не е било интензивно, зад него се движили 2-
3 автомобила и един камион.
Повече от час преди това, в 20:14ч. на 17.08.2019г., свид.И. П. (лекар в
детско отделение в гр.Сливен) също е сигнализирал на ЕЕН 112, но за
пешеходец, който се е намирал на платното за движение за гр.Бургас, плътно
до мантинелата и е крачил нехайно, без страх и без да залита в посока
9
обратна на движението на свидетеля, т.е. към гр.София. Налице са
множеството несъответсвия (в годишния сезон, в часовия диапазон на
движение, в причината за пътуването и пр.) в показанията на този свидетел,
дадените пред разследващия орган и пред СлОС. Доколкото срещите на
този свидетел с пешеходци на същата магистрала не са единичен случай,
настоящият състав се довери на потвърдените от него след приобщаването им
по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания от досъдебното
производство, които във времето са по-близко до разказвания от него случай.
Посоката на движение на пешеходеца, съпоставени с местонахожденията на
лекия автомобил „Роувър 620“ (км.247+200) и на бар-грил „Кума Лиса“
(км.245 км.), съответстват на посоката на движение на пострадалия преди
срещата му с работещата като готвач в същото заведение негова братовчедка -
свид. Р. Д.а.
Видно от показанията на свид. Р. Д.а тази среща е била в 20:20ч.,
същата вечер, в бар-грил „Кума Лиса“, а причината пострадалият да я
посетени била, че според неговите думи на връщане от гр.Пловдив е
свършило горивото на автомобила му, който бил оставил „на отсрещната
страна на магистралата, срещу заведението“ и че нямал пари (л.224 от
НОХД№574/20г. на СлОС). От показанията на тази свидетелка се установява
още, че като получил празна ПВЦ бутилка и сумата от пет лева за закупуване
на гориво и след като му е казала за възможността по черен път да премине на
срещуположната (южна) страна на магистралата, пострадалият напуснал
заведението.
Без връзка с подлежащите на установяване факти по чл.102 от НПК са
показанията на свид.И. Д., както в частта им касаеща неработещите външни
камери за видеонаблюдение на един от управляваните от него крайпътни
търговски обекти, така и в частта им относно посетилите го лица,
интересуващи се от видеозаписите на същите камери.
Правилно СлОС е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Я. Д.,
Н. Д., С. М. и П. Н., които са непротиворечиви, взаимно се допълват и дават
информация за личността на пострадалия, за отношенията му с неговите
баща и братя, за преживяванията на последните и настъпилите промени в
живота им след смъртта на Д. Д..
Обясненията на подс.К. са не само основно нейно средство за защита,
но и важно доказателствено средство, а в настоящия случай и единствен
източник на преки доказателствени факти. Подсъдимата описва случилото се
преди и след удара, като твърди, че вече било тъмно, участъка от пътя бил
разбит, имало много останки от гуми и всякакви други препятствия, заради
които, за да ги заобиколи, се насочила към лявата лента. Сигнализирала с
мигач и превключила на къси светлини, защото имало отсрещно движение
10
автомобили и в този момент, като изневиделица, точно пред автомобила
изскочил пострадалият. Тя реагирала с аварийно спиране, но последвал удар
(„скочих на спирачките, натисках ги с всичка сила и държах кормилото с
двете си ръце направо, мигновено последва удар, не можах по-бързо да
реагирам“-л.268 от НОХД№574/20г. на СлОС). От удара предното стъкло се
счупило и паднало върху нея. След спирането на автомобила и отстраняване
на частиците стъкла, успяла да си отворя очите, излязла от автомобила и
видяла приближаващ камион ТИР да осветява силует на асфалта и въпреки
опита й да му предупреди водача му, той преминал върху него без да спира.
След това и леки автомобили също минали през силуета и също не спрели.
След като се обадила се на тел. 112 спрял един мъж, а по-късно още един
автомобил, с пътуващи мъж и жена, които останали до пристигането на
пътната помощ и те изместили всички в аварийната лента.
Съдът е обсъдил обясненията на подсъдимата според действителното
им съдържание и съобразно останалата доказателствена съвкупност, поради
което и не е имал основание да не ги кредитира за достоверност, което е и
сторил (гърба на л. 323-л.324 от НОХД№574/20г. на СлОС). Приемайки за
верни обясненията на подс.К., окръжният съд ясно е обосновал тезата си
защо не ги кредитира единствено в частта им за наличието на многобройни
остатъци от гуми и други препятствия в дясната лента за движение, които
наред с неравностите по пътя, са я мотивирали да предприеме навлизане и
движение в лявата лента на южното платно на автомагистралата.
Действително, СлОС е коментирал наличие на неравности (коловози) в
десните активни ленти в двете посока на пътното платно, което често
принуждавало водачите на автомобили да ги управляват в лявата лента,
въпреки че дясната е свободна, като му е придал значение на ноторен факт,
какъвто общоизвестен характер посоченото обстоятелство не притежава.
Недоверието на първоинстанционния съд обаче не е аргументирано само и
единствено с посочения коментар, а преди всичко с отсъствието на други
доказателства, които да потвърдят твърденията на подсъдимата за „разбит“
път и „много останки от гуми и всякакви други препятствия, заради които
тръгнах да карам в лявата лента, за да ги заобиколя“ (л.268 от
НОХД№574/20г. на СлОС). Макар и да не е изложил конкретен анализ,
преценката на СлОС е обективна и се обосновава от кредитираните показания
на свидетелите М., Г., А. и П., които са управлявали леките си автомобили в
дясната лента за движение със скорост близка до тази на подсъдимата.
Единствено в некредитираните показания на свид. П. от съдебно следствие
пред СлОС, той сочи, че е управлявал лекия автомобил в лявата лента, но не
поради присъствие на препятствие, а защото „не е така износен асфалта“,
докато в другата дясна лента „е малко грапавичко“ - гърба н ал.264 от
11
НОХД№574/20г. на СлОС. Отразените в протокола за оглед множество
предмети, следи от биологична материя и задирания на местопроизшествието,
са установени след мястото на удара, а позиционирането на подсъдимата в
лявата лента за движение е извършено преди това. Преминаването на
управлявания от свид. М. автомобил през намиращ се в дясната пътна лента
предмет, който е повредил радиатора му, също е след мястото на удара на
автомобила на подсъдимата с пострадалия и преди спрения деформиран лек
автомобил „Мерцедес А 160“. В обясненията си подсъдимата маркира най-
общо: „Имаше и дупки, имаше и остатъци и от гуми и затова минавах и в ляво
и в дясно, то просто е невъзможно да се кара постоянно в дясната лента в
този участък на магистралата.“ - отговор на въпрос на л.269 от
НОХД№574/20г. на СлОС). Макар много ясно и последователно в същите
обяснения подсъдимата да съобщава действията си за заемане на лявата
лента за движение (подаване на светлинен сигнал-мигач и превключване на
къси светлини, за да не заслепява насрещно движещите се автомобили), в тях
тя не посочва какво е онова конкретно обстоятелство от изброените в чл.91
от ППЗДвП - повреда на платното за движение, неподвижен участник в
движението или препятствие, създаващо опасност за движението по смисъла
на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, което да е възприела като такова, точно в този
конкретен участък от пътя непосредствено преди ПТП и което да е
наложило заобикалянето му. Ето защо настоящият състав, като споделя
преценката на СлОС, намира, че лявата лента за движение е била заета от
подсъдимата не за осъществяване на маневра за минаване покрай препятствие
(заобикаляне), която предполага наличие и възприемане на конкретно
препятствие, а като начин на придвижване в същия участък с поддържаната
скорост от 114км/ч.
Фактите по делото изключват възможността да се обсъжда движение
и/или спасителна маневра, предприети от подсъдимата в условията на крайна
необходимост, за да избегне поради неравностите загубата на контрол на
управлявания от подсъдимата автомобил и се превърне в предпоставка за
ПТП, поради което и развитите в тази насока в пледоарията пред БАС доводи
на защитата са неоснователни.
Няма спор по въпросите за вида, характера, разположението на
травматичните вреждания, начина на получаването им и причината за
смъртта на пострадалия Д., които са получили компетентен и подробен
отговор в изпълнената досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза на труп № 160/2019г.(л.53-л.56 от досъд.п.), ведно с направените в
съдебно следствие уточнения. Според заключението на вещото лице д-р Т. Ч.
причината за настъпване на смъртта на Д. С. Д. е автомобилна травма - тежка
несъвместима с живота, съчетана травма с обхващане на главата, гърдите,
12
гръдните органи, гръбначния стълб и гръбначния мозък, корема и коремните
органи и крайниците. След външен оглед, аутопсия и изследване трупа на
пострадалия са констатирани:
Травмата на главата се изразява в наличието на масивни разкъсно-
контузни рани в областта на цялата глава и лицето с многофрагментни
счупвания на черепните кости на мозъчния и лицевия череп с размачкване и
на мозъчното вещество, като части от което е намерено на пътното платно и
отпред, около деформиралите се части на предната част на покрива на
автомобила на подсъдимата;
Гръбначномозъчната травма се изразява в счупването на прешлените
шийния, гръдния и поясния сегмент, размачкване на меките тъкани и
гръбначния мозък;
Гръдната травма се изразява в наличието на множествени двустранни
многофрагментни счупвания на ребрата, ключиците и разкъсвания и
размачквания на белите дробове, рехавите тъкани на средостението и
сърцето. Ребрата са с натрошаващи счупвания, което е довело до сплескване
на гръдния кош в преднозадно направление. Установени са били
множествени разкъсвания на белите дробове, множествени контузионни
огнища на същите, масивни разкъсвания и намачквания на меките тъкани на
гръдния кош отпред и отзад, кръвонасядания и кръвоизливи в рехавите
тъкани на средостението иналичието на наличието на около 1 л кръв в
гръдната кухина се установи наличието на около 1 л кръв;
Коремната травма се изразява в наличието обширни разкъсвания и
размачквания на коремните стени и разкъсвания и размачквания на коремните
органи, разкъсвания и размачквания на слезката, дълбоки разкъсвания на
черния дроб и наличие на около 1 л кръв в коремната кухина. Установени са
натрошаващи счупвания на костите изграждащи кръстеца, счупвания на
израстъците на тазовите кости и костите изграждащи тазобедрените стави,
счупвания на хълбочните кости от двете страни, задните части на срамните и
седалищните кости с масивни кръвонасядания в областта на меките тъкани;
Установени са още масивна разкьсно- контузни рани в областта на таза,
горните и долните крайници, както и множествени открити счупвания на
костите на горните и долните крайници.
Като най-тежка е определена черепно-мозъчната травма, а всяка от
травмите на органите и на трите телесни кухини поотделно е била в състояние
да доведе до настъпване на смъртта. Смъртта е настъпила за сравнително
кратко време. Според т. 4 от същото заключение, при съприкосновението на
тялото на пострадалия с лекия автомобил на подсъдимата, пострадалият е
получил тежки травматични увреждания в областта на главата, снагата и
13
крайниците, за което свидетелстват видът, характерът, локацията на
травматичните увреждания на пострадалия и зацапванията с кръв, тъкани и
размачкано мозъчно вещество, установени по предните деформирани части
на същия автомобил. Най-тежки са били уврежданията в областта на главата.
Тези увреждания са били напълно достатъчни да доведат до смъртта. След
освобождаване на тялото, същият автомобил е преминал през него, а след
това е било намачкано вследствие преминаване през тялото и на
тежкотоварен автомобил, видно от размачкванията на меките тъкани и
натрошаването на костите на скелета на пострадалия, черепните кости и
костите на крайниците.
В съдебно заседание от 10.06.2022г. съдебния медик е коригирал
заключението си относно алкохолното повлияване на пострадалия
непосредствено преди ПТП, като с оглед установената концентрация на
етилов алкохол в кръвта му, е посочил, че се касае за начало на средна степен
на алкохолно отравяне. Пред съда той е потвърдил генезата на уврежданията
през отделните фази на произшествието. В конкретния случай, при контакта
между тялото на пешеходеца и лекия автомобил на подсъдимата и
последвалото преминаване на автомобила върху тялото, са се получили
уврежданията в областта на главата, причинили черепно-мозъчната травма,
снагата и крайниците. Само тези увреждания са били достатъчни за леталния
край на пострадалия. При последвалото преминаване на тежки автомобили
през тялото на пострадалия, разглеждано като втората фаза на катастрофата,
са причинени смачкванията, смазванията и останалите увреждания.
Така изготвеното и защитено експертно заключение не буди съмнение
за пълнота и научна обоснованост и правилно е бил възприето изцяло от
първата инстанция при формиране на изводите за причинно-следствената
връзка между ПТП и смъртта на пострадалия.
От заключението на първоначалната автотехническа експертиза(АТЕ)
на досъдебното производство се установява следното:
Скоростта на движение на управлявания от подсъдимата лек автомобил
е била около 114 км/ч, на която съответства опасна зона за спиране около 127
метра. В момента на удара пешеходецът се е движил почти напречно на
пътното платно, с дясната си страна към челната част на автомобила и отляво
надясно за водача на автомобила. При къси светлини, предният фронт на
светлинния сноп лъчи на левия фар при 2 lux осветеност достига 50м , а на
десния до 80-90м. В момента на навлизане на пешеходеца на платното за
движение, автомобилът е бил на разстояние 66 метра от мястото на удара.
Когато пешеходецът е навлязъл в платното за движение, автомобилът го е
осветил с челния си фронт на светлините, но при къси светлини водачът му е
имал техническа възможност да възприеме пострадалия в цял ръст на около
14
50м от мястото на удара. От момента на навлизане в платното за движение до
мястото на удара пострадалият е изминал 2,5м за време от 2,08сек. Опасната
зона за спиране на автомобила при определената скорост е по-голяма от
разстоянието, на което се е намирал автомобила при навлизането на
пешеходеца на платното. По посока на движение на автомобила, мястото на
удара се намира на 1,9м преди напречната мерна линия и на 1,4м вляво от
разделителната линия между лявата и дясна на ленти за движение в посока
гр.Бургас. Според експерта, технически причини, довели до възникване на
ПТП са:
-основната техническа причина за възникване на ПТП е пресичане на
платното на автомагистралата от пешеходеца , без да се съобрази със
скоростта и разстоянието на приближаващия автомобил;
-техническа причина за възникналото ПТП е и управлението на
автомобила с технически несъобразена скорост на движение съобразно
осветеността и видимостта пред автомобила.
- движението на автомобила в лявата активна пътна лента при свободна
дясна пътна лента. При движение на автомобила в дясната активна пътна
лента и същите действия на пешеходеца не би настъпил удар, тъй като двата
обекта биха се разминали.
В допълнителната автотехническа експертиза, назначена също в
досъдебното производство, са представени две величини на технически
съобразената скорост, при които ПТП би било предотвратимо, съответни на
видимостта на къси светлини - при видимост от около 50м- 59 км/ч и при
видимост около 65,7м (момента на навлизане на пешеходеца на платното за
движение) - 72 км/ч. И в двете експертизи вещото лице изрично посочва, че за
момент на възникване на опасността приема, от техническа гледна точка,
момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение. Посочената
скорост от 72 км/ч би била възприета, ако подсъдимата е имала техническа
възможност да възприеме пешеходеца към момента на навлизането му на
платното за движение. При видимост от 50м на левия фар(при интензивност
от 2 lux), подсъдимата не е имала техническа възможност да възприеме
пешеходеца в момента на неговото навлизане на платното за движение.Тя е
възприела пострадалия при видимост от 50м, когато той е бил на около 1,9м
от мястото на удара. Въз основа на направените експертни изчисления,
отчитащи отделните фактори за привеждане на автомобила в покой, е
определена стойност от 59 км/ч, която се явява съобразена с видимостта на
подсъдимата ОТ 50м и при която ПТП би било предотвратимо. Между двете
експертизи няма противоречие, напротив, допълнителната експертиза
конкретизира и включила в заключителната си част изложените в
констативно-съобразителната част експертни изчисления и изводи в отговори
15
№№ 4.3,4.5 на първоначалната АТЕ - л.70-л.76 от досъд.п.
Изводите, изложени в заключенията на двете автотехнически
експертизи са потвърдени от експерта при неговия разпит в съдебното
заседание(л.266-л.267 от НОХД№574/20г. на СлОС), не са оспорени от
страните и правилно окръжният съд ги е възприел изцяло като компетентни,
обосновани и даващи ясни отговори на възложените задачи. Въззивният съд
възприема изцяло експертните становища, както е сторил и СлОС, защото
същите кореспондират напълно с показанията на свидетелите М. М., Г. Г. и
Т. Т., със заключението на СМЕ и с изложеното в протокола за оглед на
местопроизшествието. При изготвяне на първоначалната АТЕ вещото лице е
ползвал и показания на подс.К., дадени в качеството й на свидетел, но в
конкретния случай, доколкото същите не се различават от обясненията на
подсъдимата, дадени в съдебно заседание, този подход не е опорочил
експертните заключения по значимите за делото обстоятелства и не е увредил
правата на подсъдимата.
Неоснователно е възражението на защитата, че изводът на експерта за
безконфликтно разминаване между пресичащия неправомерно пешеходец и
управлявания от подсъдимата автомобил, ако тя се е движила в дясната
лента за движение, е напълно произволен. Възражението се обосновава от
защитата с довода, че за експерта бъдещото поведение на пешеходеца след
стъпването му върху лентата за движение е неизвестното, предвид средната
към тежка степен на алкохолно опиянение, в което се е намирал. Настоящият
състав не споделя тези аргументи. Изводът, че „при движение на автомобила
в дясната активна пътна лента и същите действия на пешеходеца не би
настъпил удар, тъй като двата обекта биха се разминали“, изобщо не е
произволен, а е в резултат на направените по експертен път изчисления на
начина, времето и скоростта на придвижване на двамата участника в ПТП до
мястото на удара. В случая не се касае по предположения за бъдещо
поведение на пешеходеца, както твърди защитата, а за същото негово
поведение, което е имал от навлизане в лявата активна лента за движение на
МПС до мястото на удара - изминал е 2,5м за време от 2,08сек. Пресичал е
отляво надясно, почти напряко на двете ленти с посоката на движение към
гр.Бургас, изправен, с дясна странична част на тялото си към автомобила на
подсъдимата. По посока на движение на подсъдимата, мястото на удара е в
лявата лента за движение и се намира на 1,9м преди напречната мерна линия,
(перпендикулярна на платното за движение, тя преминава през лявата задна
гума на лек автомобил „Роувър 620“) и на 1,4м вляво от разделителната линия
между лявата и дясна ленти за движение в посока гр.Бургас. Същата
разделителна линия е прекъсната, а всяка от двете ленти за движение е с
ширина 3, 90м. Това месторазположение на съприкосновението между
16
двамата участниците в ПТП категорично сочи, че при същите време и начин
на придвижване (а те не са бъдещи неизвестни действия, а са факт и не
подлежат на промяна), удар между тях не би се състоял, ако автомобила на
подсъдимата е бил ситуиран и се е движил в очертанията на дясната активна
лента от платното за еднопосочно движение към гр.Бургас.
В пълнота са изяснени всички правно значими обстоятелства, свързани
с характеристиките на пътното платно в района на местопроизшествието,
причината и механизма на произшествието, мястото на удара, скоростите и
начина на движение на участниците в него, получените увреждания по
пострадалия, възможността за предотвратяване на пътния инцидент.
При така очертаните факти по делото, първоинстанционният съд е
направил верни правни изводи, че подсъдимата от обективна и субективна
страна е осъществила състава на чл.343, ал.1, б.”в”, предд.1, вр. с чл.342, ал.1
от НК. От обективна страна подсъдимата е осъществила изпълнителното
деяние, изразяващо се в това, че на 17.08.2019г., на автомагистрала „Тракия”,
на км.247+200, в землището на с. Полско Пъдарево, общ. Нова Загора, при
управление на МПС - лек автомобил „Мерцедес А 160” с per. № * **** **, е
нарушила две правила за движение - по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП и по чл.15,
ал.1, от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Д. Д..
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП задължава водачите на
МПС да съобразят скоростта на движение с всички изброени фактори на
пътната обстановка. В кръга на посочените фактори, които следва да се
отчитат при избор на безопасна скорост, се включва и „конкретните условия
на видимост“. Разстоянието на видимост е сред решаващите условия при
избора на скоростта. За да може да преустанови своевременно движението на
автомобила, водачът му трябва да разполага с обективна възможност да
наблюдава пътя на разстояние, по-голямо от опасната зона на спиране. При
движение нощно време или при намалена видимост скоростта на водача
трябва да е такава, че да му позволи да спре в зоната на видимост, осветена от
късите светлини. Избраната от подсъдимата скорост на движение от 114 км/ч,
макар и в рамките на разрешената, не е съобразена с конкретните условия на
видимост в тъмната част на денонощието на къси светлини на автомобила.
При тази скорост опасната зона за спиране от около 127 метра е близо два
пъти по-голяма от разстоянието, на което подс.К. обективно е могла да
възприеме пресичащия пешеходец в зоната, осветена от късите светлини на
превозното средство – около 50 м. При конкретната пътна обстановка и
условия на видимост, скоростта, с която с е следвало да се движи според АТЕ,
е била 59 км/ч., при която величина би била осигурена възможността на
подсъдимата своевременно да възприеме евентуална опасност за движението
си и да спре в обсега на осветеното от късите светлини пространство. Когато
17
водачът управлява със скорост, при която опасната зона е по-голяма от
осветеното пространство, е налице несъответствие на видимостта и
възможността за спиране при появяване на препятствие в лентата за
движение на автомобила.
Доводите на защита, с които се аргументира приложението на чл.15 от
НК, че за подсъдимата е липсвало задължение да установява присъствието на
евентуално непредвидима опасност, каквато появата на пострадалия е
неотносимо към настоящата фактология. Правилата на съобразяване на
скоростта на движение с предвидимите и непредвидими опасности са
изяснени от съдебната практика още с ТРОСНК № 28/1984 г., което е
актуално и понастоящем. Предприелият пресичане на платно за движение
към гр.Бургас на АМ „Тракия“ (място, забранено за придвижване на
пешеходци и необозначено за пресичане) пострадал не се е появил внезапно в
опасната зона за спиране на подсъдимата. Пешеходецът обективно е могъл и е
следвало да бъде своевременно възприет от нея, ако тя беше съобразила
скоростта на движението си с разстоянието си на видимост на къси светлини.
Безопасното движение на ППС е възможно само при наличие на видимост.
При отсъствието на видимост движението следва да бъде преустановено.
Нейното отсъствие нощно време, извън осветената зона, е обичаен факт и се
явява онова препятствие за осъществяването на безопасно движение, което е
изцяло предвидимо. Несвоевременното възприемането на опасността е
последица от неправилно избраната скорост. Поради управлението с
несъобразена скорост подсъдимата сама се е поставил в невъзможност да
възприеме неправомерно предприелия пресичане на платното на
автомагистралана пострадал и да избегне ПТП. Ако подс.К. бе изпълнила
задълженията си за движение със съобразена скорост, позволяваща й да спре
в рамките на осветената зона, би могло да се обсъжда въпросът за внезапна
поява на пострадалия на пътното платно и приложението на чл. 20, ал. 2, изр.
2 от ЗДвП. При отсъствието на фактическо обвинение по този текст и при
установените по делото факти, неговото обсъждане е ненужно (Решение №
222 от 26.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 539/2014 г., II н. о., Решение № 116 от
6.10.2022 г. на ВКС по н. д. № 586/2022 г., II н. о.).
Налице е пряка причинна връзка между нарушаването на правилото за
избор на скоростта от подс.К. и смъртта на Д. Д.. Установените по делото
факти не позволяват приложението на чл.15 от НК. За да се изключи
виновното поведение на водача е необходимо кумулативното наличието на
двете предпоставки: деецът да е съобразил предписанията на правно
регламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и да
са налице условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да
изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните
18
последици. След като подс.К. е управлявала със скорост, при която опасната
зона за спиране е по-голяма от разстоянието на видимост за конкретните
пътни условия при управление на автомобила на къси светлини, е налице
несъответствие между условията на видимост и възможността за спиране,
поради което е изключено приложението на чл. 15 от НК. Възможността
подсъдимата да се ползва от нормата на чл. 15 от НК и да бъде оправдана би
съществувала само в случай, че тя е управлявала автомобила правомерно, в
какъвто смисъл съдебната практика е еднопосочна и постоянна (Решение №
587 от 28.V.1980 г. по н. д. № 472/80 г., III н. о., Решение № 231 от 7.VI.1988
г. по н.о.х.д. № 225/88 г., III н. о., Решение № 251 от 7.12.2016 г. на ВКС по н.
д. № 1023/2016 г., III н. о., Решение № 100 от 23.06.2022 г. на ВКС по н. д. №
1035/2021 г., III н. о.).
На следващо място неоснователни се явяват и наведените в пледоарията
на защита възражения, касаещи обсъжданото от първоинсанциония съд
намаляване на видимостта на подсъдимата, предизвикано от светлините на
насрещно движещите се автомобили. Според защитника тези светлини са
осигурявали допълнителна осветеност и са давали възможност на
подсъдимата да възприема пътната обстановка, а съдебната преценка за
влошване на видимостта не почивала на никакви доказателства или на
експертно мнение. Освен това съдът е прибавил и допълнително
обстоятелство, с което подсъдимата е следвало да съобразява скоростта си на
движение.
Действително, обсъждайки факторите, с които подсъдимата е следвало
да съобразява скоростта си на движение в конкретната пътна обстановка,
наред с условията на видимост при движение на къси светлини в тъмната част
на денонощието, СлОС е коментирал и допълнително намалената за водача
видимост, поради включените предни светлини на движещите се в
насрещното платно за движение автомобили. Това е направено за
всеобхватност на анализа, предвид твърдяното в обясненията на подсъдимата
(потвърждение в други източници не е налице), наличие на насрещно
движещи се автомобили в съседното платно за движение, което
обстоятелство се изтъква като причина тя да премине от дълги на къси
светлини, когато се е преустроила за движение в лявата лента. Разсъжденията
на СлОС за въздействието на светлините на насрещно движещите се
автомобили не са произволни, защото се базират на получения допълнителен
отговор, точно на въпроса на защитата за влиянието на светлините на
насрещно движещите се автомобили. Вещото лице инж.Узунов много ясно е
посочил, че наличието на насрещни светлини оказва влияние на видимостта
на водача, поради което и при такива светлини и при по- малка видимост,
технически съобразената скорост следва да бъде още по-малка, но
19
конкретната й стойност е въпрос на изследване - 267 от НОХД№574/20г. на
СлОС. По делото не са правени такива допълнителни изчисления, които биха
довели до намаляване на посочената в двете автотехнически експертизи
стойност на технически съобразената с условията на видимост скорост на
подсъдимата.
Светлините на насрещно движещите се автомобили са детайли от
пътно-транспортната обстановката, които нямат самостоятелно решаващо
значение за отговорността на подсъдимата, защото в случая се повлияват
единствено конкретните условия на видимост, видно от отговора на вещото
лице. СлОС неправилно ги е свързал и с характера и интензивността на
движението. Предвиденият по чл.20, ал.1, изр.1 от ЗДвП фактор „характер и
интензивност на движението“ отчита други обстоятелства на трафика, като
сложността на движението, неговата многоредност или едноредност,
разнообразието на транспортните потоци, видове движещи се МПС,
поддържан постоянен или променлив скоростен режим, броя преминаващи
през определено място ППС за единица време и пр. Въпреки поначало
правилния подход на окръжния съд за изчерпателност и пълнота на съдебния
акт чрез цялостно обсъждане на съществувалите особености на пътно -
транспортната обстановка в района на произшествието, посоченото
несъобразяване на избраната от подсъдимата скорост с характера и
интензивността на движението е извън предявеното й фактическото
обвинение (в обстоятелствената част на обвинителния липсва изобщо
отразяване на факта на насрещно движещи се МПС, а слабият „интензитет“
на движение, но в нейното платно за движение, е споменат като условие,
способствало подсъдимата да управлява автомобила си в лявата лента за
движение).
В резултат на направения анализ правилно е установено от първия съд,
че извън конкретните условия на видимост при движение нощно време на
къси светлини, не са били налице пътни знаци, маркировка, сигнализация или
други обстоятелства, които да са налагали подсъдимата да се движи с по-
ниска от регламентираната скорост. Тази констатация обуславя
заключението, че в случая водачът К. е следвало да се съобразява единствено
с разстоянието си на видимост (каквото обвинението й е и повдигнато), като
не са налице фактически и правни основания за различни изводи.
Определената от вещото лице и посочена в обвинителния акт величина на
безопасната и технически съобразена скорост на движение на лекия
автомобил „Мерцедес А 160” - 59 км/ч, не е била коригирана в хода на
съдебното производство, поради което правото на защита на подсъдимата не е
злепоставено, поставяйки пред нея нови задачи за осъществяването й.
Непроменени са останали факти, очертали извършеното нарушение по чл.20,
20
ал.2, изр.1 от ЗДвП и квалификацията на деянието като престъпление по чл.
чл.343, ал.1, б. „в”, предл.1 от НК. В мотивите, обосноваващи санкционната
част на присъдата, факторът „характер и интензивност на движението“
изобщо не е коментиран като обстоятелство, завишаващо обществената
опасност на деянието (напротив, същата е преценена като „не е с много
висока степен на обществена опасност /нетипична за този вид
престъпления)“ или на дееца и изобщо неговото значение не е преценявано,
включително и като отежняващо наказателната отговорност на подсъдимата.
В този смисъл, констатираното от защитата добавяне от съда на още едно
обстоятелство по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, освен условията на видимост, е
налице, но това не е довело до неправилно приложение на закона, не е
накърнило правото на защита на подсъдимата и по никакъв начин не се е
отразило при индивидуализацията на наказанието.
По-нататък, настоящата съдебна инстанция споделя направените изводи
от окръжния съд за допуснато от подсъдимата и второ нарушение на
правилата за движение – това по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП. Посочената
разпоредба, задължаващо водача на ППС да се движи възможно най-вдясно
по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, да използва най-дясната свободна лента. В участъка на
настъпилото пътно транспортно произшествие на АМ „Тракия“ платното за
движение към гр.Бургас е с две активни пътни ленти за движение във всяка
посока, разделени с прекъсната разделителна линия. Подсъдимата К. без
съмнение е нарушила предписаното правило, като е избрала да се придвижва
в лявата лента за движение, въпреки че дясната лента е била свободна и
непосредствено преди удара на пешеходеца тя не е изпълнявала маневри
изпреварване или заобикаляне по смисъла на чл. 87 и чл. 91 от ППЗДвП.
Както бе посочено по-горе по повод некредитираната част от обясненията на
подсъдимата, в дясната лента от този участък на платното за движение на
подсъдимата не е било налице препятствие, повреда или неподвижен
участник в движението, които да създават опасност или да не позволяват
водачът да се движи по нея.
Ударът е настъпил в ползваната от подсъдимата лявата лента за
движение и се намира на отстояние от 1,4м вляво от разделителната линия
между лявата и дясна активни ленти от платното за движение в посока към
гр.Бургас. В случай, че автомобилът на подсъдимата не бе неправилно
разположен в лява, а в дясна лента, както изисква чл.15, ал.1 от ЗДвП, ударът
не би настъпил изобщо, тъй като нямаше да има точка на съприкосновение
между нея и пресичащия платното за движение пешеходец, защото двамата
участника в ПТП биха се разминали. При конкретната пътна ситуация,
допуснатото нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с
21
настъпилия резултат.
Няма правно основание задълженията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл.15,
ал.1 от същия закон да не бъдат отнесени към водачите, които се движат по
автомагистрала, защото видът на пътя не е от значение за валидността на
посочените две базови правила. Специалните правила за движение по чл. 55-
чл.60 от ЗДвП и чл.116-чл.121 от ППЗДвП не изключват, нито ограничават
действието на чл.15, ал.1 и на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В този контекст следва
да се отхвърлят като изцяло неоснователни възраженията относно
невъзможността за придвижване на подсъдимата при тяхното съблюдаване по
АТ „Тракия“, каквито доводи се навеждат от защитата във въззивно
заседание.
Всяко от посочените две нарушения на правилата за движение се
намира в самостоятелна причинно-следствена връзка с настъпването на удара.
В случай, че подсъдимата бе подбрала скорост на движение, съобразена с
разстоянието видимостта пред автомобила при движение в тъмната част на
денонощието на къси светлини, то ударът би бил предотвратим. Също така,
ако подсъдимата бе управлявала лекия автомобил в очертанията на дясната
пътна лента за движение, то удар с пешеходеца не би настъпил. Като е
нарушила коментираните правила, подсъдимата е станала причина за
настъпването на удара между управляваното от нея превозно средство и
пешеходеца Д.Д., в резултат на което е настъпил и предвиденият в
наказателния текст противоправен резултат – причиняване на смърт на друго
лице.
Смъртта на пострадалия Д. е била неизбежна последица от получената
при произшествието несъвместима с живота тежка съчетана травма с
обхващане на главата, гръдния кош, гръбначния стълб, корема, таза и
крайниците. Уврежданията са в пряка и непосредствена причинна връзка с
произшествието, тъй като са получени в резултат от настъпилия удар. Няма
фактор, прекъсващ установената причинно-следствена връзка.
Налице е обаче сериозното съпричиняване на резултата от страна на
пешеходеца, защото ударът не би настъпил и в случай, че пострадалият не бе
предприел пресичане на пътното платно на АМ „Тракия“, където поначало е
забранено движението на пешеходци - чл.55, ал.1 от ЗДвП, при това без да
се съобрази със скоростта и разстоянието на приближаващия лек автомобил
„Мерцедес А 160”- чл.113,ал.2, вр. ал.1,т.1 от ЗДвП. Това неправомерно
поведение на пешеходеца, като участник в движението, представлява много
сериозен съпричиняващ фактор и обуславя извод, че неговия принос за
произшествието е значителен, както правилно е приел окръжният съд. Налице
е съпричиняване от страна на пострадалия, но по изтъкнатите по-горе
съображения това му поведение не изключва вината на подсъдимата.
22
Неправомерното поведение на пешеходеца и значителното съпричиняване за
реализиране на ПТП, е било отчетено от първоинстанционния съд при
определяне на наказанията, наложени на подсъдимата и при отмерване на
размерите на обезщетенията за причинени на роднините на пострадалия
неимуществени вреди.
Виновното поведение на подсъдимата е установено по безспорен начин.
Правилен е изводът на окръжния съд, че от субективната страна подсъдимата
е извършила деянието по непредпазливост, като макар и да не е посочил
изрично вида й (т.5 от ТРОСНК №2/2016г.) - несъзнавана непредпазливост,
направил е ясно отграничаване на психическото й отношение към
съставомерния резултат (т.3, б.“б“ от ППВС№1/83г.). Подсъдимата не е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била
длъжна и с оглед индивидуалните си възможности, уменията й като водач на
МПС и конкретните пътни особености, е могла да предвиди, че нарушавайки
чл.15, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като управлява по АМ „Тракия“ лекия
автомобил в лявата пътна лента със скорост от 114км/ч, несъобразена със
конкретните условия на видимост на късите светлини от 50м., сама създава
риск да не може да възприеме своевременно и да реагира, по предписания от
закона начин, при поява на препятствие или възникване на опасна ситуация.
При предвидени за извършеното престъпление по основание чл.343,
ал.1, б.”в”, предд.1, вр. с чл.342, ал.1от НК наказания лишаване от свобода от
две до шест години и лишаване от права съгласно чл. 343г НК,
първоинстанционният съд е наложил на подс. К. наказанията лишаване от
свобода в размер на 10 месеца с приложение на института на условното
осъждане за тригодишен изпитателен срок и 1 година лишаване от право да се
управлява МПС.
Настоящият съдебен състав се съгласява със становището на СлОС за
актуална динамика и разпространеност на транспортните престъпления и
повишената степен на обществена опасност на този вид деяния (тежкият
вредоносен резултат е съобразен от законодателя чрез определяне
параметрите на предвидените санкции в правната норма по чл. 343 от НК), но
не следва да бъде недооценявана степента на обществена опасност на
конкретното деяние. Неговата оценка предполага да се изследва
индивидуалната тежест на престъпната проява, каквото в първоинстанциония
акт не е направено. В конкретния случай степента на обществена опасност на
деянието е завишена, което се извежда от броя на извършените нарушения на
правилата за движение по пътищата (две, а не едно, което би било
достатъчно за ангажиране на отговорността по чл. 343 от НК), довели до
съставомерния резултат, както и тяхната тежест и характер. Двете нарушения
са на основни правила на движение, регулиращи съответно, разположението
23
на МПС за осъществяване на безопасно движението по пътищата и избора на
скорост, при която опасната зона за спиране е превишавала близо два пъти
разстоянието на видимост. Действително нарушените правилата за движение
по пътищата попълват бланкетния състав на чл. 343 от НК, но в случая всяко
едно от тези нарушения е с ясно изразено значение на съпричиняващ фактор
за настъпилия резултат, поради което и завишават тежестта на деянието в
сравнение с други подобни деяния и определят неговата относително по-
висока опасност.
Правилно е прието, че степента на обществена опасност на подс.К. не е
висока, предвид липсата на минали осъждания и данни за други
противообществени прояви. Наложеното й за близо 29 години
правоспособност единствено административно наказание през 2009г., макар
също свързано с режима на скоростта, не характеризира подсъдимата като
недисциплиниран или трайно назачитащ правилата за движение по пътищата
водач на МПС, а сочи на инцидентния характер на настоящата проява. СлОС
в пълнота е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства изрядното й
процесуално поведение, приноса й за разкрИ.ето на обективната истина,
проявеното съжаление. Освен справките за съдимост и за водач на МПС,
както и показанията на свидетелите Т., Г.ов и М. за реакцията и състоянието
на подсъдимата непосредствено след ПТП, други източници на сведения
относно положителните й характеристични данни не са ангажирани. В посока
смекчаване на отговорността следва да се отчетат още обаждането от
подсъдимата на ЕЕН 112 и опита й да осуети последващо прегазване на
пострадалия от тежкотоварния автомобил. Възрастта на подсъдимата –
46години, сама по себе си в конкретния случай не се явява смегчаващо, както
и отегчаващо обстоятелство, което да се свържи с приложението на чл.55 от
НК.
С оглед настъпилия общественоопасен резултат, освен на допуснатите
от подсъдимата нарушения на правила за движение, следва да се акцентира
върху още едно обстоятелство и това е съпричиняването от страна на другия
участник в пътния инцидент. Според въззивния съд приносът на
пострадалият Д. Д. е значителен, защото именно с неправомерното навлизане
в платното за движение на автомагистралата, е създадена опасността за
движението и е поставено началото на причинния процес. Както вече бе
посочено, поведението на пострадалия няма за последица цялостното
оневиняване на подсъдимата, но съществено рефлектира върху размера на
наказанието и се възприема от настоящата инстанция като изключително
важно по значение.
Точна е констатацията на първоинстанционния съд за липсата на
отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства.
24
В разглеждания случай изброените факти формират съвкупност от
смекчаващи обстоятелства, като сред тях същественият принос на
пострадалия е с характер на изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство по смисъла на чл.55 от НК. Преценени комплексно, те
подкрепят извода на СлОС за значително по-ниска степен на личната
обществена опасност на дееца, спрямо когото и най-лекото, предвидено от
закона, наказание би се явило несъразмерно тежко. Правилна е преценката
на съда за приложение на чл.55, ал.1,т.1 от НК, поради което е наложил
наказанието лишаване от свобода за срок от 10 месеца - под предвидения
минимум на чл. 343, ал. 1, б „в“, предл. 1 от НК. Не се констатират
допълнителни основания, които да водят до извод, че така отмереното
наказание лишаване от свобода е в несъответствие с обществената опасност
на деянието, с тази на дееца и със смегчаващите отговорността
обстоятелствата. Размера на наказанието лишаване от свобода е съобразен и
с целите по чл. 36 от НК, поради което не може да бъде удовлетворено
поставеното във въззивната жалба на адв.М. алтернативно искане за
намаляване на това наказание до предвидения в Общата част на НК минимум
от 3 месеца.
Комплексното обсъждане на относимите към деянието и подсъдимата
факти, потвърждава положителното заключение на СлОС, че за да се
съчетаят изискванията на специалната и на генералната превенция по чл. 36
от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимата, не е нужно същата да
бъде отделена от обичайната си среда в пенитенциарно заведение за
ефективно изтърпяване на наложеното наказание. В същата степен това може
да бъде осигурено чрез прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК с отлагане на
изтърпяването за изпитателен срок от 3 години, което е достатъчно за да се
постигне максимален ефект на наказанието.
Настоящият състав напълно споделя доводите на първоинстанционния
съд и относно необходимостта от налагане на кумулативното наказание по чл.
343 г от НК, което е отмерено в размер на 1 година. Наказанието лишаване от
правоуправление е съобразено с тежестта на деянието и с размера на
основното наказание, поради което няма основания за изменение на
присъдата в тази й част.
Въззивният съд не констатира допусната от първостепенния съдебен
състав необоснованост или незаконосъобразност в гражданско-осъдителната
част на присъдата. Правилно е било преценено, че са налице предпоставките
на чл. 45 от ЗЗД за репариране на вредите, виновно причинени от
подсъдимата на бащата и двамата по-малки братя на починалия пострадал. В
пълнота са били отчетени всички доказани обстоятелства, имащи отношение
към размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди на всеки
25
един от гражданските ищци.
Безспорно е, че всеки един от гражданските ищци е преживял и
преживява болки и страдания вследствие загубата на близкия за тях
родственик. Между тримата братя са съществували отношения на взаимна
обич, емоционална близост и взаимопомощ. Свидетелите Я. Д., Н. Д. са били
първите роднини възприели трупа на най-големия си брат, когато още
същата нощ са посетили местопроизшествието и от тях баща им е научил
скръбната вест. Най-силна връзка с пострадалия е имал неговия родител -
свид.С. М.. Видно от събраните по делото доказателства, пострадалият и
баща му са поддържали близки отношения на взаимна помощ и разбиране.
Родителят е разчитал на помощта и вниманието на сина си, които той му е
оказвал. Със смъртта на най-голямото от децата си свид. С. М. е бил лишен
от неговата помощ в ежедневните дейности, моралната му подкрепа и от
неговата всекидневна близост. Воден от всички тези обстоятелства, както и от
неоспоримия факт, че пострадалият е допринесъл с поведението си като
пешеходец за станалото ПТП, решаващият съд е присъдил на С. М.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, а на двамата
братя Я. Д., Н. Д. - в размер на от по 50 000лв. за всеки от тях. За разликата
до предявените размери, правилно гражданските искове са били отхвърлени.
Макар претърпените психични и емоционални страдания да не могат да бъдат
абсолютно репарирани, първостепенният съд е подходил в съответствие с
чл.52 от ЗЗД максимално справедливо при определяне на размера на
обезщетенията и настоящият съд напълно споделя преценката му за
доказаност на исковете по основание и до размерите, в които са присъдени.
Осъждането на подсъдимата да заплати лихва за забава върху всяка от
сумите на уважените граждански искове до окончателното им изплащане,
намира своето основание в чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. С оглед на изложеното,
присъдата следва да бъде потвърдена и в тази й част.
Като последица от признаването на подсъдимата за виновна, СлОС в
съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК, правилно й е възложил направените
разноски в досъдебното и в първоинстанционното съдебно производства.
Законосъобразно е процедирано и с връщане на вещественото
доказателство по делото - лек автомобил „Мерцедес А 160", с per. № * ****
**, на собственика му - подс. Д. К.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда
въззивната инстанция не установи допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нито нарушения на материалния закон,
обосноваващи наличие на основания за нейната отмяна или изменение,
поради което присъдата следва да бъде потвърдена.
26
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №16 от 15.07.2022г., постановена по НОХД
№574/2020г. по описа на Окръжен съд, гр. Сливен
Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Върховния
касационен съд на Република България в 15 дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27