№ 149
гр. Ловеч, 28.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500045 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК
********* против разпореждане № 130/12.01.2022 г., по ч.гр.д. № 1059/2021
г. на РС Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател против Е.А. У. за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 226,30 лв. – неустойка.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на
атакуваното разпореждане, свеждащи се до необоснованост и постановяване
при нарушение на съдопроизводствните правила. Излага се несъгласие с
изводите на съда относно неравноправния характер на клаузите в договора за
мобилна услуга и относно липса на данни за едностранно прекратяване на
същия договор. В частната жалба е направено искане за отмяна на
обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 226,30 лв. – неустойка.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване
по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното
разпореждане е връчено на 19.01.2022 г., а частната жалба е подадена на
19.01.2022 г., видно от положения върху нея щемпел. За частния
жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му
част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на
претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК в обжалваната му част,
районният съд е приел, че и след даване на указания, заявителят не е посочил
(в сезиращия акт и уточняващата молба) кога длъжникът е уведомен за
предсрочно прекратяване на договора, като е изложил съображения за
необходимост от излагане на твърдения за този факт, доколкото заявеното
основание на претендираната неустойка предсрочното прекратяване на
договора.
Направената от районния съд интерпретация на заявлението и на
уточняващата го молба е точна и коректна, а изграденият въз основа на нея
извод за липса на твърдения и данни относно уведомяване на длъжника за
предсрочното прекратяване на договора – правилен. По същността му,
предсрочно прекратяване, на което се позовава заявителя, се свежда до
разваляне по чл. 87 ЗЗД на договора за далекосъобщителна услуга.
Отправянето на изявление до неизправната страна и достигането му до нея е
необходимо и за активизиране действието на неустоечната клауза. Излагането
на твърдения в тази насока се налага, с оглед на това, че те се свеждат до
правно релевантни факти, които следва да се инкорпорират в заповедта за
изпълнение и да се доведат до знанието на длъжника чрез връчването ,
заради осигуряване възможност на длъжника да ги оспори, преценявайки
дали да възрази срещу вземанията по заповедта, както и заради
установяването им в исковото производство, което не би могло да се проведе
без излагане на фактически твърдения в исковата молба, идентични на тези в
заявлението. В приложените към заявлението индивидуални договори за
мобилни услуги няма клаузи, уреждащи по какъв начин другата страна ще
бъде уведомена при изменение, респ. предсрочно прекратяване или разваляне
на договора. Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или
отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закона (чл. 20а ЗЗД). Заявителят твърди, че е развалил
едностранно договора, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника
– абонат на мобилни услуги. Тъй като се касае за писмен договор, то и
изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма и да е
достигнало до другата страна (чл. 87, ал.1, изр. 2 ЗЗД). Твърдения за
извършване на изявление с такова съдържание и форма и за достигането му
до адресата липсват. При неотстраняване на констатираната нередовност на
заявлението, заповедният съд законосъобразно е отказал да издаде заповед за
изпълнение за част от посочените в него суми (чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК).
По тези съображения разпореждането в обжалваната му част е правилно
и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 130/12.01.2022 г., по ч.гр.д. №
2
1059/2021 г. на РС Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на
частния жалбоподател против Е.А. У. за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 226,30 лв. – неустойка.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3