О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 752
гр. Пловдив, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито
заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
Като разгледа докладваното от съдия Силвия Цанкова
ВЧНД № 1205/ 2020 г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
С Определение №578 от 16. 04. 2020 г. по ЧНД № 1288/
2020 г. ПРС, 17 н.с. е оставил без разглеждане жалбата на Г.В.Т., подадена чрез
пълномощника й адв. Н. К., против постановление на РП Пловдив от 28.01.2020 г.,
с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК е
прекратено наказателно производство по ДП № 412/ 2016 г. по описа на Отдел „ИП“
при ОД на МВР Пловдив, образувано и водено срещу В. И. П. ЕГН ********** за
престъпление по чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от Г.Т., в която
се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното
определение, според което е прието, че жалбоподателката няма качество на
пострадало лице от процесното престъпление, респективно не разполага с необходимата
процесуална легитимация да оспорва пред съда прокурорското постановление по чл.
243 от НПК. Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното определение,
като разгледа и реши делото по същество и отмени постановлението на РП-Пловдив
като незаконосъобразно и необосновано.
Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя,
материалите по делото и извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на
обжалваното определение, намира за установено следното:
Жалбата на Г.Т. срещу първостепенното определение е
процесуално ДОПУСТИМА – подадена е в
срок, от лице, разполагащо с необходимата процесуална легитимация да обжалва първостепенното
определение, бидейки страна в развилото се пред ПРС производство. Макар жалбата
на Т. срещу определението на районния съд, да е входирана на 26.05.2020г.
/вторник/-т.е. един ден след предвидения в закона 7-дневен срок за обжалване,
съгласно разпоредбата на чл.243, ал.7 от НПК, то настоящият въззивен състав
намира, че правото на жалбоподателката не е преклудирано, доколкото, както в
определението на ПРС, така и в съобщението до Т. относно неговото изготвяне
/връчено й на 18.05.20г./, е посочен погрешно 15-дневен срок на обжалване. Ето
защо следва да се приеме за подадена в срок жалбата на Т., доколкото неговото
пропускане се дължи изцяло на пропуск на първостепенния съд.
Настоящата инстанция, след като се запозна
с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по делото и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира подадената жалба
за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Досъдебно производство № 412/2016 г. по описа на сектор „ИП“ при ОД МВР
– Пловдив е образувано срещу В. И.П., ЕГН ********** за престъпление по чл.210,
ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК за това, че през периода 30.11.2009
година - 30.06.2011 година, в ***, като длъжностно лице в кръга на неговата
длъжност - управител и представляващ ***, с цел да набави за себе си и за ***
Пловдив имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Н. Г. Г. /К./ и Г.В.Т.,
с което е причинил на Н. Г. Г.имотна вреда в големи размери, а именно на
стойност 28 537 евро.
В постановлението на прокуратурата е приета следната фактическа
обстановка:
През 2007 година Г.Т.
и дъщеря й Н.Г. решили да закупят апартамент в ***, собствеността върху който
да се придобие от Н. Г.. Т. искала със
собствени парични средства да закупи жилище за дъщеря си. Двете жени се
спрели на публикувана обява за недвижим имот, находящ се на *** в гр. Пловдив.
Те посетили брокерска фирма, откъдето им показали скици на имота, който бил все
още в начален строеж. След като харесали самостоятелен обект на посочения
адрес, Т. и Г. били уведомени от брокера, че първоначално се изисквало
заплащане от 10% от цената, като се сключвал и предварителен договор. Същите се
съгласили и заявили желание веднага да
разговарят със строителя,
който реално можел
да извършва разпоредителни действия, притежавайки вещни права върху
имота.
На същия ден –
17.09.2007 година, Т. и Г. се срещнали с В. П. и последната, на чието име
трябвало да се води имота, сключила с представляваното от него дружество ***,
предварителен договор за продажба на право на строеж и договор за изработка на
апартамент ***, с квадратура 48.69 кв.м., находящ се в жилищна сграда в ***,
разположен в УПИ XV-43, в квартал 3"а" по плана на ЖК „Южен". Т.
предала съобразно уговорката веднага паричната сума от 3 000 евро, за което В.
П. й издал касов ордер, подписан от него, с положен печат на фирмата. Страните
се споразумели пълната стойност по договора да бъде изплатена предварително,
наведнъж и в брой, за което П. и направил отстъпка от цената. На 21.09.2007
година Т. предала сумата от 25 537 евро на П., за което отново й бил издаден
надлежен документ. Така за недвижимия имот свидетелката заплатила общо 28 537
евро.
Съгласно сключения
договор срокът за започване на строителните работи бил един месец, считано от
датата на издаване на строителната линия за обекта, а срокът за изпълнение на
всички строително-монтажни работи, както и подписване на Акт обр.15 бил 24
месеца, не по-късно от 31.06.2009 година.
В края на 2009 год.
сградата била на ниво довършителни работи, като първоначално строителните
дейности се осъществявали без проблеми. Били сключени договори за изработка, за
покупко - продажба на материали, за услуги и за строителство с други
подизпълнители-фирми и лица, за изграждане на обекта, на които се плащало
редовно и без закъснение. Паричната сума от 28 537 евро, получена от Т., била
заприходена към касата на търговското дружество, откъдето се заплащало на
доставчици, фирми подизпълнители и за всички други дейности, свързани със
строителството на сградата. Впоследствие в края на 2009г. и в началото на
2010г. поради икономическата обстановка търговското дружество започнало да
изпитва известни финансови затруднения - забавяне на плащанията към определени
кредитори и фирми-изпълнители на строежа. Въпреки всичко строително-ремонтните
дейности продължавали в по-бавни темпове, макар и в кратки моменти строежът да
бил замразен. Станало ясно, че сроковете по договора нямало да бъдат спазени,
като свид.Т. и свид. Г. решили да продадат имота в този му вид. За целта свид.Т.
се свързала с В. П. и го запознала с решението им да продадат имота. След като
П. се съгласил, Т. завела в офиса на строителната фирма потенциални купувачи,
но до сделка не се стигнало, тъй като преговорите се провалили. По това време и
във времевия период на тези преговори на 26.11.2009 г. търговското дружество,
представлявано от В. П., успяло да сключи предварителен договор за покупко-продажба
на въпросния недвижим имот със свид. Д. М.. Въз основа на решението на Т. да
продадат имота, на 30.11.2009 год. по инициатива на П. било подписано
споразумение, с което страните прекратявали сключения между тях предварителен
договор от 17.09.2007 година, като в замяна на това купувачът следвало да
получи сумата от 25 000 евро в срок до 28.01.2010 г. До такова изплащане обаче
не се стигнало, като Т. не получила в замяна и друг имот от строителните обекти
на фирма ***. В тази връзка били проведени множество разговори с П..
На 05.01.2015 г. била
изпратена нотариална покана на П. с цел постигане на споразумение. При
последвалите срещи не се стигнало до никакъв резултат. През 2016 година били
проведени още няколко срещи, на които Пенков продължавал да обещава, че ще
прехвърли някакво жилище, но не предложил никакъв конкретен обект.
На 19.05.2016г. Н. Г.
депозирала жалба до Районна прокуратура гр. Пловдив с изложени твърдения за
извършено престъпление от общ характер по чл.209 ал.1 от НК. По случая било образувано досъдебно
производство № 412/2016г. по описа на сектор „ИП" при ОД на МВР гр.
Пловдив.
С постановление от
28.01.2020 г. РП Пловдив е прекратила наказателното производство на основание
чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК, аргументирайки
становището, че процесното деяние не представлява престъпление.
Недоволна от постановлението на прокуратурата,
жалбоподателката Г.Т., е атакувала същото пред ПРС, като с определението от
16.04.2020г. първостепенният съд е оставил жалбата без разглеждане, приемайки,
че Т. не се явява пострадало лице от разследваното престъпление по чл.210 ал.1
т.3 и т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК.
За да приеме жалбата на Т. за недопустима, ПРС е
обсъдил диспозитива на престъплението в постановлението на Районна прокуратура
гр. Пловдив от 09.09.2016 г. /изх. 10.09.2016 г./ за образуване на досъдебното
производство, жалбата от 18.05.2016 г. на Н. Г., както и обстоятелството, че
страна-купувач по предварителния договор за продажба на право на строеж и
договор за изработка от 17.09.2007 г. е все Н. Г., от чието име са и
документирани извършените по договора плащания в общ размер от 28 537 евро.
Настоящият съдебен състав не споделя
становището на първостепенния съд относно липсата на процесуална легитимация на
жалбоподателката Т.. Въпросната теза противоречи на описаната от представителя
на държавното обвинение фактическа обстановка, в която изрично е посочено, че
макар уговорките да били собствеността върху жилището да се придобие
документално от свид.Г., то паричните средства за закупуването му изхождали от
личния патримониум на нейната майка-свид.Т..
Преценката дали
едно физическо лице има качеството на „пострадал” по смисъла на НПК изисква да
се отчитат множество обстоятелства: основният и непосредственият обект на
престъплението, съдържанието на изпълнителното деяние, сферата, в която са
настъпили общественоопасните последици и т.н. Правилното решаване на този
въпрос неминуемо изисква съобразяване на следните характеристики на
престъплението: съставомерните общественоопасни последици, връзката между
обекта на посегателството (защитените обществени отношения) и правната сфера на
определено физическо лице, вредата като негативно въздействие върху благо,
охранявано от правото, състоящо се в отрицателно изменение /или липса на
дължимо изменение/ в материалната или в духовната сфера на един правен субект и
пр. Актуалната съдебна практика и правна доктрина, придържайки се към
принципите, залегнали в Директива 2012/29/ЕС на Европейския Парламент
и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за
правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на
Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, все
повече разширява възможността за
признаване статут на пострадал от престъпление в хода на наказателното
производство на конкретни физически лица, чиято лична сфера е била засегната в
резултат от престъпления.
Няма спор в правната
доктрина, а и в съдебната практика, че престъплението по чл.209, ал. и сл. от НК е резултатно, като престъпният му резултат се заключава в настъпването на
имотна вреда за заблуденото или друго лице. Имотната вреда може да засегне
всякакъв имущестевн интерес, респ. може да се отнася, както до намаляване
актива на пострадалия, така също и до увеличаване на неговия пасив.
В този ред на мисли,
видно от възприетата от самото държавно обвинение фактическа обстановка,
отразена в прекратителното постановление, паричната сума, представляваща имотна
вреда от процесното престъпление, се приема да е изляза именно от патримониума
на настоящата жалбоподателка Г.Т.. Що се отнася до това дали евентуално
процесната паричната сума е била дарена от Т. на Г. /с което пък да е преминал
в патримониума на Г./, а впоследствие заплатена от втората за закупуване на
имота, този въпрос не е намерил място в обжалваното постановление.
В обобщение на
горното, според настоящия въззивен състав, изложеното обуславя наличието на
активна процесуална легитимация у жалбоподателката Г.Т. да обжалва
постановлението за прекратяване на наказателното производство, а впоследствие и
определението на ПРС, предвид наличието на пряк и непосредствен правен интерес.
Ирелевантно е в случая, че жалбата, инициирала наказателното производство,
изхожда от друго лице, което фигурира и в диспозитива на прокурорското
постановление за образуване на производството. От значение е в случая фактическата
обстановка, възприета във финалния прокурорски акт, въз основа на която се прави
анализ дали осъществената процесна деятелност може да се субсумира под
разпоредбата на предвидено в закона престъпление, която би могла в хода на едно
разследване да претърпи корекции.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че атакуваното
определение на районния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Г.Т.,
е незаконосъобразно, поради което като неправилно следва да бъде отменено, а
делото да бъде върнато на ПРС с указания за разглеждането му по същество.
Водим от горното и на основание чл. 243 от НПК,
Пловдивски окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Определение №578 от 16. 04. 2020 г. по ЧНД № 1288/
2020 г. ПРС, 17 н.с., с което е оставена без разглеждане жалбата на Г.В.Т.
против постановление на РП Пловдив от 28.01.2020 г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 412/ 2016 г. по описа на Отдел „ИП“ при ОД
на МВР Пловдив и ВРЪЩА делото на ПРС с указания за разглеждането му по същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: