О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 25.02.2020 г.
Апелативният
специализиран наказателен съд, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Илиева
внчд № 78/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 68, ал. 7 от НПК.
Образувано
е по частен протест на прокурор при
Специализирана прокоратура срещу протоколно определение от 31.01.2019 г. по
нохд № 4264/19 г. СНС. С посочения по-горе съдебен акт са отменени наложените
на подсъдимите С.И.Б., Д.О.Т. и С.К.М. мерки за процесуална принуда „Забрана за
напускане на пределите на Република България“. В частния протест е наведен
довод за неправилност на съдебния акт. Изложени са съждения, че определената
забрана по чл. 68 от НПК не е изпълнила своята функция, изразяваща се в гарантирането
на нормалното протичането на наказателното производство. Държавното обвинение
счита, че с оглед на осъществените престъпни състави на тежки умишлени
престъпления и механизма им на извършване същите разкриват признаци на висока
обществена опасност. Предлага отмяна на атакуваното определение.
АСНС
преценява частния протест за процесуално допустим, като подаден от активно
легитимирана страна, в 7-дневния преклузивен срок по чл. 342, ал. 1 НПК и срещу
акт, подлежащ на въззивна проверка.
След като се запозна с наведените в
частния протест доводи и доказателствата по делото и като извърши проверка
служебно и изцяло на правилността на атакуваното определение, АСНС намира
частния протест за основателен, поради което следва да бъде уважен.
Въззивният съд отбелязва принципното си виждане, че легитимната цел на
мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на РБългария“
е да обезпечи присъствието на изправеното пред правосъдието лице с обвинение за
тежко умишлено престъпление.
От доказателствата по делото се установява, че на 11.12.2018 г. с
протоколно определение на СНС, по отношение на подсъдимия С.И.Б. е взета мярка
за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 10 000 лева.
На 07.02.2019 г. с протоколно определение на СНС е изменена мярката за
неотклонение и на подсъдимата С.К.М. от „Домашен арест“ в „Парична гаранция“ в
размер на 2 000 лева.
На 15.03.2019 г. с протколно определение на СНС е изменена мярката за
неотклонение и на подсъдимия Д.О.Т., като на същия е наложена „Гаранция в пари“
в размер на 2 000 лева.
Въззивният състав преценява, че така облекчената процесуална принуда е
от вид, който не ограничава личната свобода на подсъдимите, а представлява икономическа
гаранция за тяхно участие в наказателния процес.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че оспорената „Забрана за напускане на пределите на
РБългария“ в случая се явява единствената мярка за процесуална принуда, която
ограничава правото на свободно придвижване на подсъдимите и гарантира
ефективното провеждане на наказателното производство.
На следващо място, подсъдимите са предадени на съд с обвинения за тежки
умишлени престъпления: С.И.Б. за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с
ал. 1 от НК, С.К.М. за престъпления по чл.321, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2 от НК и Д.О.Т.
за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2 от НК, които разкриват
признаци на висока обществена опасност на престъпните деяния. Неправилно първоинстанционният
съд е игнорирал обстоятелството, че освен твърдяната престъпна структура, чиято
цел е съгласуваното извършване на престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. с
ал. 1 от НК, се претендира да е реализирана и последваща престъпна дейност от
двама от подсъдимите и то от вида, цел на престъпното образование, което сочи
на усложнена престъпна деятелност, множество престъпления. Очертаните състави
на вторична престъпна дейност са индиция за по-високата степен на обществена опасност
на деянието, така както и на лична обществена опасност на подсъдимите.
Основателен е доводът, релевиран
в протеста, че макар тримата подсъдими да се характеризират с добро процесуално
поведение, не следва да се пренебрегва факта, че съдебното производство се
намира още в своя подготвителен стадий и предстоят множество процесуално-следстени
действия до постановяването на окончателен съдебен акт.
Предвид всичко изложено до тук АСНС намира въззивния частен протест за
основателен, а протестираното определение за неправилно, поради което следва да
бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 345
ал.2, вр. чл.68, ал.7 НПК, АСНС
О П
Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 31.01.2020
г. по нохд № 4264/2019 г. на СпНС, като вместо
това:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимите С.И.Б., Д.О.Т. и С.К.М.
за отмяна на изпълняваните по отношение на тях мерки за процесуална принуда
„Забрана за напускане на пределите на Република България“.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :