О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………../…….10.2019 г.
Гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание проведено на втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
Като разгледа
докладваното от съдия Маркова,
в.т.д. № 1573/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. №
60823/20.08.2019 г. от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68,
представлявано от Д.Д.и Ж.Д. срещу Решение № 3492/26.07.2019
г., по гр.д. № 1926/2019 г., на ВРС, XI с., с което е осъден да заплати на Р.Д.Д., ЕГН **********, с местожителство ***, сумата 10.00 лв., част от общо дължимата 700.00 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение, за нанесени щети, изразяващи се в увреждане на панел
заден десен, врата задна дясна и долна лайсна врата задна дясна на л.а. „***“,
ДК № ***, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 07.11.2018 г., по
договор „Каско“, обективиран
в полица № 0312170340020242/22.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2019
г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл.
386, ал. 2 КЗ.
Въззивникът счита обжалваното решение за
неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и
необосновано. Сочи, че ищецът не е провел доказване на твърдението си за датата
и мястото на настъпилото застрахователно събитие, а в тази си част експертизата
възпроизвежда твърденията на ищеца. Сочи, че уврежданията по врата задна дясна
и лайсна на врата задна дясна са били налични и при заявяването на предходни
застрахователни претенции, а дори и да са били отстранени, ответникът не е
изпълнил задължението си да уведоми застрахователя, поради което и съобразно
чл. 57.2 и 57.3 от ОУ следва да бъде освободен от отговорност. Сочи, че ВРС е
основал изводите си на оспореното заключение на САТЕ. Оспорва възприетото от
ВРС по размера на щетите като сочи, че изрично вещото лице в с.з. е посочило,
че не съществува пречка отстраняването на щетите да се извърши в сервиз, който
не е сертифициран по ISO.
По съществото на спора, моли за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне
на предявения иск, а в условията на евентуалност да бъдат изменени правопораждащите факти досежно
общия размер на застрахователното обезщетение. Поддържа доказателствено
искане, заявено пред първоинстанционния съд, но
неоснователно неуважил, при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Претендира
присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК, въззиваемата страна Р.Д., депозира писмен отговор,
в който счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано,
поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че наличието на застрахователно
правоотношение не е спорен между страните, както и че е установил всички
необходими предпоставки за възникване на задължение за ответника да изплати
застрахователно обезщетение. Излага становище по възраженията на въззивника за начина на определяне на стойността на щетата.
Относно доказателственото искане на въззивника счита, че не са налице предпоставките на чл. 201 ГПК за уважаването му. По същество отправя искане за оставяне в сила на
атакувания съдебен акт. Претендира разноски за въззивна
инстанция.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез
надлежно оправомощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 и чл. 275, ал. 2 ГПК.
По доказателственото искане на въззивника съставът на ВОС намира следното: В границите на въззивното производство е налице забрана за събиране на
доказателства – чл. 266, ал. 1 ГПК, освен, когато се касае за изрично
посочените изключения. Съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска събирането на
доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния
съд, поради допуснати процесуални нарушения. В конкретния случай, въззивникът е навел твърдения за допуснато от първоинстанционния съд конкретно процесуално нарушение,
изразяващо се в оставяне без уважение на искане за допускане на повторна САТЕ,
след оспорване на първоначалната. Въззивния съд
намира, че недопускането на повторна експертиза, не е в резултат на процесуално
нарушение от страна на ВРС, а тъй като е преценено, че не са налице
предпоставките на чл. 201 ГПК. Следва да бъде посочено, че поначало първоинстанционния съд разполага с правомощия да извършва
самостоятелна преценка на доказателствените искания
на страните и не е задължен да уважава всички. В случая, искането за допускане
на повторна експертиза не е било мотивирано от ответника, поради което и
недопускането не е в резултат на процесуално нарушение извършено от ВРС. Въззивния състав намира, че делото е достатъчно изяснено от
фактическа страна и събирането на нови доказателства не се налага.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане като редовна и
допустима въззивна жалба вх. № 60823/20.08.2019 г. от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68, представлявано от Д.Д.и
Ж.Д. срещу Решение № 3492/26.07.2019 г., по гр.д. № 1926/2019 г., на ВРС, XI с., с което е осъден да заплати на Р.Д.Д., ЕГН **********, с местожителство ***, сумата 10.00 лв., част от общо дължимата 700.00 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение, за нанесени щети, изразяващи се в увреждане на панел
заден десен, врата задна дясна и долна лайсна врата задна дясна на л.а. „***“,
ДК № ***, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 07.11.2018 г., по
договор „Каско“, обективиран
в полица № 0312170340020242/22.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2019
г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл.
386, ал. 2 КЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника
за допускане събирането на доказателства, чрез назначаване на повторна САТЕ, в
хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
НАСРОЧВА в съдебно заседание на 30.10.2019 г., 14.00 ч., за която дата
и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители като им се
връчи препис от настоящото определение. На въззвника
да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.