Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.1.2020 г.
гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
VI-ти граждански състав
на четиринадесети януари
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при
участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 1771 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на „Б. П. П. Ф.” С.А., чрез „Б. П. П. Ф.” – клон България, срещу М.И.И., с
която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания спрямо
ответника за сумата от 813.03 лева - главница по договор за
револвиращ потребителски кредит № PLUS-14408956, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането, за сумата от 159.81 лева – възнаградителна лихва за периода от
1.3.2018 г. до 6.8.2018 г., както и за сумата от 42.85 лева - лихва за забава
за периода от 6.8.2018 г. до 11.2.2019 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 558/2019 г. на
Великотърновския районен съд. В условията на евентуалност са предявени
осъдителни искове за така посочените суми.
Ищецът твърди, че между него и ответника е
сключен договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта с кредитен лимит от 1 000.00 лева. Заявява, че върху усвоените суми е
начислявана годишна лихва и такса за обслужване, както и че за
кредитополучателя е възникнало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, съобразно усвоената от него сума. Твърди, че ответникът е
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 1.3.2018 г., когато
балансът на същата е възлизал на минус 972.84 лева, включваща 813.03 лева -
главница и 159.81 лева – възнаградителна лихва.
Особеният представител на ответника оспорва
исковете, заявявайки че липсват доказателства ответникът да е усвоил суми по
кредита, като счита, че представеното месечно извлечение не доказва това
обстоятелство.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, като с писмена молба поддържа исковете и моли за уважаването им.
Особеният представител на ответника поддържа
заявеното оспорване на исковете, като заявява, че са останали недоказани
твърденията на ищеца за отпускане на потребителски кредит и за издаване на
кредитна карта, включително за предаване на последната на ответника.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.1.2017
г. между „Б. П. П. Ф.” ЕАД и М.И.И.
е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит и ползване на кредитна карта № PLUS-14408956.
Според чл. 12 от условията по договора, издаването на кредитна карта следва да се
извърши не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по
кредита, като всички задължения, свързани с ползването на картата, ще възникнат
след нейното активиране от кредитополучателя. В представеното приложение от 16.1.2017
г. към сключения договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта № PLUS-14408956 са посочени конкретните условия на
револвиращия кредит и процедурата за активиране на кредитната карта. В приложението
е посочено, че размерът на кредита възлиза на 1 000.00 лева, като ГЛП е
определен на 35 %, а ГПР – на 44.90 %. Посочени са и таксите за теглене на суми
в брой, месечната такса за обслужване, таксата за администриране на просрочени
задължения, както и размера на минималната погасителна вноска.
Съгласно
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, на 16.1.2017 г. на
ответника е издадена кредитна карта CARD 14774496, като със същата са извършени тегления в периода от
31.5.2017 г. до 8.6.2017 г. в общ размер от 950.00 лева и са начислени такси за
тегленията в общ размер от 29.00 лева. Вещото лице е установило погашения в
периода от 3.7.2017 г. до 9.2.2018 г. в общ размер от 480.00 лева, както и че
същите са отнесени в погашение на 197.01 лева от главницата, на 43.08 лева от
застраховката, на 207.93 от договорната лихва и на 32.00 лева от месечната
такса, като е дало заключение, че понастоящем задълженията по револвиращия
кредит възлизат на 781.99 лева – главница, 135.81 лева – договорна лихва, 31.04
лева – застрахователна премия, 24.00 лева – месечна такса и 42.85 лева – лихва
за забава върху дължимата главница.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявени са установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
като в условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Въз основа на представените доказателства
съдът приема за установено съществуването на валидно правоотношение по договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и
ползване на кредитна карта № PLUS-14408956/16.1.2017 г., сключен между „Б. П. П. Ф.” ЕАД и М.И.И., съгласно на
ответника е отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитна карта с лимит от
1 000.00 лева. От заключението по допуснатата счетоводна експертиза съдът
приема, че в периода от 31.5.2017 г. до 8.6.2017 г. от картата са извършени
тегления в общ размер от 950.00 лева и са начислени такси за теглене от
банкомат в общ размер от 29.00 лева. Получаването на изтеглените суми е
породило за ответника задължение за тяхното връщане, както и на таксите за
теглене и на уговорената възнаградителна лихва, възлизаща на 343.74 лева. Съгласно
условията по договора за револвиращ кредит, ответникът дължи и месечна такса за
обслужване на картата, като вещото лице е посочило, че размерът на същата за
процесния период възлиза на 56.00 лева. Съгласно сключената застраховка „Защита
на плащанията по кредитни карти” (л. 27), ответникът дължи премия в размер от
0.602 % от използвания лимит към датата на издаване на месечното извлечение,
като вещото лице е посочило, че застрахователната премия в случая се равнява на
74.12 лева. Ответникът е заплатил сумата от 480.02 лева, от която 197.01 лева са
отнесени за погашение на главницата, 43.08 лева – на застрахователната премия,
207.93 - на договорната лихва и 32.00 лева - на месечната такса за обслужване
на кредитната карта, като при погашенията е съобразена последователността по
чл. 7, изр. 1 от условията по договора.
По делото не са ангажирани доказателства преди
подаване на исковата молба кредиторът да е отправил волеизявление, че прави
кредита предсрочно изискуем, поради което задълженията на ответника по договора
са станали изискуеми с настъпване на падежа на всяка от погасителните вноски.
Въпреки, че ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост на кредита е
допустимо предявеният иск за установяване дължимостта на вземанията по договора
да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата
на присъдено нещо. В този ред на мисли и имайки в предвид, че месечните
погасителни вноски се дължат на 1-во число на месеца, следващ издаването на
съответното извлечение, съдът намира, че към момента на приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция е настъпил падежът на всички
вземания по договора за револвиращ кредит.
Предвид на
горното, съдът намира, че исковете са доказани по своето основание, като по
повод техния размер съдът приема следното:
От посочената в заключението на счетоводната
експертиза главница в размер от 813.03 лева в полза на ищеца не следва да бъде
присъждана сумата от 31.04 лева, представляваща дължима застрахователна премия,
доколкото такова вземане не е посочено в подаденото заявление, респ. за същото
не е издавана заповед за изпълнение, а с исковата молба не се претендира
установяване на дължимостта му. По същите причини от посочената в исковата
молба възнаградителна лихва в размер от 159.81 лева в полза на ищеца не следва
да бъде присъждана сумата от 24.00 лева, представляваща дължима такса за
обслужване на кредитната карта. В случая не са налице предпоставките за
разглеждане на евентуално съединени осъдителни искове по повод на тези
вземания, доколкото и в исковата молба същите са посочени като част от
вземанията за главница и възнаградителна лихва, т.е. за тях не са предявявани
отделни искове. Отделно от това, евентуални осъдителни искове са предявени при
условие, че установителните такива бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост, а в случая вземанията за застрахователна премия и за
такса за обслужване на кредитната карта не следва да бъдат присъждани в полза
на ищеца поради това, че за същите няма предявени искове. Въпросните вземания
могат да бъдат предмет на отделен съдебен процес.
С оглед гореизложеното, предявените искове
се явяват основателни за сумата от 781.99 лева – главница и за сумата от 135.81
лева – възнаградителна лихва.
Предвид наличието на главен дълг и забава в
неговото погасяване, ответникът дължи мораторна лихва върху вземането за
главница. С оглед обстоятелството, че вещото лице по счетоводната експертиза е
изчислило размера на мораторната лихва на база главница от 813.03 лева и
доколкото съдът прие за дължим по-малък размер на главницата, следва да се
извърши нова изчисляване на дължимата мораторна лихва по реда на чл. 162 ГПК. Изчислена
върху сумата от 781.99 лева за периода от 6.8.2018 г. до 11.1.2019 г. възлиза на 41.27 лева.
По разноските:
Предвид изхода на делото от присъдените в
заповедното производство разноски в размер на 75.00 лева в тежест на ответника
следва да се възложи сумата от 70.82 лева, съразмерно с уважената част от
предявените искове.
В настоящото производство ищецът е направил
разноски за държавна такса, депозит за вещо лице, депозит са особен
представител и юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултското
възнаграждение в размер на 150.00 лева. По този начин към реално направените от
ищеца разноски следва да се прибави определеното юрисконсултско възнаграждение,
които събрани се равняват на 675.00 лева. С оглед изхода на делото в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 637.37 лева, съразмерно с уважената
част от предявените искове.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.И.,
ЕГН ********** дължи на „Б. П. П. Ф.” С.А., действащ чрез „Б. П. П. Ф.” – клон
България, ЕИК ***, представлявано от Димитър Димитров и Н.М., сумата от 781.99 (седемстотин
осемдесет и един лева и деветдесет и девет ст.) лева – главница по договор за
револвиращ потребителски кредит № PLUS-14408956, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 20.2.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за сумата от 135.81 (сто тридесет и пет лева и
осемдесет и една ст.) лева – възнаградителна лихва за периода от 1.3.2018 г. до
6.8.2018 г., както и за сумата от 41.27
(четиридесет и един лева и двадесет и седем ст.) лева - лихва за забава
за периода от 6.8.2018 г. до 11.2.2019 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 558/2019 г. на
Великотърновския районен съд, като отхвърля претенциите за установяване
дължимостта на разликата над сумата от 781.99 лева до пълния претендиран размер
от 813.03 лева - главница, за разликата над сумата от 135.81 лева до
пълния претендиран размер от 159.81 лева
- възнаградителна лихва,
както и за разликата над сумата от 41.27
лева до пълния претендиран размер от 42.85 лева -
лихва за забава.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН ********** да заплати на „Б. П.
П. Ф.” С.А., действащ чрез „Б. П. П. Ф.” – клон България, ЕИК ***,
представлявано от Димитър Димитров и Н.М., сумата от 637.37 (шестстотин
тридесет и седем лева и тридесет и седем ст.) лева, представляваща направените
в настоящото производство разноски, както и сумата от 70.82 (седемдесет лева и
осемдесет и две ст.) лева, представляваща разноските, направени в
производството по ЧГД № 558/2019 г. на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: