Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание
на 16 септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с участието на
прокурора ДИАНА НЕЕВА, като разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д. № 277
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно, по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на В.Л.А. ***,
чрез процесуален представител – адв. Н.Р. срещу Решение № 274/11.03.2019 г. на
РРС по АНД № 2181/2019 г от гр.Русе, с което e потвърдено НП №38-0001193/05.09.2019
г. на началник ОО“АА“ – Русе при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на
основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1500 лева. В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда
е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и и
съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на
обжалваното решение и съответно отмяна на наказателното постановление.
Претендира се присъждането на разноски.
Ответникът по касационната жалба – РД „Автомобилна
администрация“ –Русе, като правоприемник на ОО“АА“ – Русе, не изразява
становище.
Представителят на прокуратурата
счита жалбата за частично основателна.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С оспорваното в настоящото производство решение
Районен съд - Русе е потвърдил НП №38-0001193/05.09.2019 г. на началник ОО“АА“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лева. Като основание за
налагане на това наказание е посочена санкционната норма на чл. 178а, ал. 7, т.
1, предл. 1 от ЗДвП. Деянието, за което е наказан нарушителят, е свързано с
неизпълнение на задължението му по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС – като председател на комисия от технически
специалисти в „Мотор Сервиз“ ООД,
участващ в извършване на преглед за проверка на техническата изправност
на ППС от категория М 1 марка „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № Р
8230ВТ, в протокол от извършен периодичен преглед за техническата изправност на
ППС, не е въвел действителните данни за собственика на това превозно средство, тъй
като е въвел непълни имена на собственика и различно ЕГН.
Това деяние според актосъставителя
нарушавало разпоредбите на чл. 43 ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, което дало основание за съставяне
на АУАН. Началникът на ОО „АА“
- Русе също приел,
че е налице описаното по-горе нарушение, липсват основания за отпадане на
административнонаказателната отговорност или за приложение на чл. 28 от ЗАНН и
издал оспореното пред районния съд НП. Възприел и възпроизвел изцяло изложеното
от фактическа страна в АУАН, както и направената в акта квалификация на
нарушението, като го е подвел под санкционната разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.
Русенският районен съд e изяснил
изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. За да стигне до извода за законосъобразност на
оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната инстанция е приела, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. На следващо място, съдът счел, че деянието е безспорно
установено и доказано. Налице е нарушение на реда, въведен с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, тъй като нарушителят, в качеството му на председател на комисия за извършване на
периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, не
е въвел в протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на посоченото
в НП ППС действителните данни за собственика на превозното средство.
Решението е неправилно.
Касационният състав
не споделя доводите на районния съд за правилното приложение на материалния
закон в процесното НП и по-конкретно за приложението на санкционната норма.
Категорично от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, която вменява задължение на председателя на комисията
от технически лица да следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на
ППС от страна на техническите специалисти, като въвежда в протокола (приложения
№ 9, 10 или 11) техническите данни, идентифициращи превозното средство,
показанията на километропоказателя на ППС, данни за собственика на превозното
средство, за лицето, представило ППС на преглед, и за номера на разрешението на
техническия пункт, и за члена на комисията и когато в свидетелството за
регистрация на МПС е отразено оборудването с уредба, която позволява работата
на двигателя с ВНГ или СПГ – вписва данните за лице, монтирало бутилката,
марка, сериен номер, вид гориво, номер на типово одобряване и година на производство
на бутилката, в този случай за позиция "лице, монтирало бутилката" се
вписва номерът на свидетелството за регистрация. Неоснователно е възражението
на касатора за недоказан умисъл в деятелността му. Законът вменява на
председателя на комисията задължението да следи за качествено и пълнообемно
провеждане на периодичните прегледи, като в това задължение е включено и
въвеждането в протокола на съответните данни за собственика на превозното
средство, които следва да се верни. Доколкото в състава на процесното
административно нарушение липсва изрично посочване, че не подлежат на
санкциониране непредпазливите деяния, то по аргумент от чл. 7, ал. 2
от ЗАНН
административното нарушение може да бъде както умишлено, така и непредпазливо,
т. е. деецът следва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал
настъпването на тези последици (при умишлено деяние) или деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, е мислил да
ги предотврати (при непредпазливо деяние). В тази връзка неправилно касаторът
твърди, че в конкретния случай административнонаказателна отговорност не следва
да се носи, тъй като не е установен умисъл като форма на вина на наказаното
лице.
При така изяснената фактическа обстановка
и правилно приложение на материалната норма, която е нарушена, АНО неправилно е
приложил съответната санкционна норма – тази по чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1
от ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 1 500 лв. за председател на комисия,
извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно
средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал.
1, или със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на
изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1. От съдържанието на
последната разпоредба се установява, че тя касае случаите, в които
председателят на комисията допусне извършване на периодичен преглед в нарушение
на изискванията, определени с Наредбата. В настоящия случай нито в АУАН, нито в
НП е посочено като елемент от изпълнителното деяние допустителството, т. е.
никъде не се твърди председателят на комисията да е "допуснал извършването
на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно
средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал.
1". Поради това и неправилно жалбоподателят е санкциониран на основание
посочената норма. Доколкото констатираното нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС не се подвежда под нито един от
съставите в санкционната норма на чл.178а, ал. 1-9 и 11, приложима в настоящия
случай е нормата на чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП, според която за нарушения на
изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на
пътните превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях
документация, за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с
глоба или с имуществена санкция в размер 500 лв. Предвид изложеното, обжалваното решение
следва да се отмени, а наказателното постановление да се измени,
като за извършеното от жалбоподателя нарушение бъде
наложено наказание глоба в размер 500 лв. на основание чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото жалбоподателят от издаване на АУАН до настоящия момент е
организирал защитата си само срещу нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, с изменение на НП неговото право на защита не е
нарушено, тъй като фактите и квалификацията им не търпят промяна; наказанието
остава същото по вид, променя се единствено размерът му, но в по-благоприятна
за наказаното лице посока.
Направените от В.А. разноски за двете инстанции
са в размер на общо 700.00лв., от които 350.00лв. - разноски, направени
във връзка с производството, развило се пред PC - Русе и 350.00лв. - разноски, направени във връзка с
производството, развило се пред АС - Русе.
Предвид
частичната основателност на касационната жалба и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143,
ал.1 от АПК, на жалбоподателя се следват сторените разноски, съгласно
представен списък на разноските в размер на 700 лева, от които 350 лева -
възнаграждение за адвокат, договорено и заплатено в брой, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие пред АдмС – Русе по канд № 277/2020 г. по
описа на съда, както и 350 лева - възнаграждение за адвокат, договорено и
заплатено в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие пред
РС – Русе по АНД № 2181/2019 г. по описа на съда, съразмерно на уважената част
от жалбата, в размер на 466.66 лева.
Деловодните разноски, на основание § 1, т.6
от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", която е юридическо лице съгласно чл.2,
ал.3 от ЗАвПр и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИА „Автомобилна
администрация“.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. ІІ-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 274/11.03.2019 г. на РРС
по АНД № 2181/2019 г от гр.Русе, с което e потвърдено НП № 38-0001193/05.09.2019 г. на
началник ОО“АА“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и
вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ НП №38-0001193/05.09.2019 г. на началник
ОО“АА“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на В.Л.А.
***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл.178а, ал. 7, т. 1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева, като за същото нарушение му определя административно наказание на основание
чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП - „глоба“ в размер 500 лв.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", със седалище в
гр.София, ул.„Ген. Й.В. Гурко“ № 5, представлявана от изпълнителния директор
Бойко Рановски, да заплати на В.Л.А., ЕГН **********,***, сумата от 466.66 лева – деловодни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.