№ 76
гр. Велико Търново, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20234000500080 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба от ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“
АД против Решение № 395/ 04.10.2022 г. по гр.д. № 252/ 2021 г. по описа на ВТОС в частта,
която съдът е осъдил дружеството да заплати на С. И. С. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 01.10.2020 г. за сумата над 85 000 лв. до присъдените 185
000 лв., ведно със законната лихва от 06.11.2020 г. до окончателното изплащане. Излага, че
по необжалваната част на решението е извършило плащане в полза на ищеца на
присъдената главница и лихви. Счита решението в обжалваната му част за неправилно и
незаконосъобразно, защото съдът при определяне на обезщетението нарушил изискването
на чл.52 ЗЗД, като определил размер, който значително надвишава справедливия и
достатъчен да компенсира претърпените от ищеца вреди. Съдът не отчел всички критерии,
имащи отношение към определянето на размера, в това число обществено-икономическите
условия в Р България, стандарта на живот и доходите на пострадалия. Безкритично възприел
свидетелските показания на близките на ищеца за увреждане на психическото му здраве
вследствие на получените при ПТП травми, защото по делото не били ангажирани други
доказателства, установяващи подобна увреда. Неправилен бил формираният от съда извод
за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия чрез непоставяне на
обезопасителен колан. Отговорът на вещите лица в тази насока не бил категоричен, а те
изразили предположение, че е бил с колан поради това, че не бил получил травми на главата.
Следвало обаче да се отчете обстоятелството, че ищецът бил приближил седалката си напред
1
към волана и при удара тялото му било спряно именно от волана, от който са получени и
уврежданията, т.е. той сам се поставил в положение да бъде увреден от волана при рязко
спиране. Изразява несъгласие с приетото от съда, че установените неравности по пътното
платно, резултат от бездействието на третото лице – помагач АПИ да ремонтира пътя, не се
намират в причинно-следствена връзка с настъпилата катастрофа. Този извод не почивал на
заключението на авто-техническата експертиза. Моли решението в обжалваната част да
бъде отменено с отхвърляне на иска на С. в тази му част или дължимото обезщетение да
бъде намалено. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК С. И. С. е подал отговор на въззивната жалба със
становище за неоснователност на оплакванията на застрахователя. Счита, че
първоинстанционният съд е анализирал събраните доказателства в тяхната съвкупност,
установил е причинените вреди и правилно е приложил критериите за определяне на
справедливо обезщетение, съобразявайки се с вида, характера и тежестта на претърпените
телесни увреждания и съдебната практика по аналогични казуси. Правилно съдът не уважил
направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
позовавайки се на заключението на приетите експертизи. Относно наличието на принос за
настъпване на ПТП от страна на служители на АПИ поддържа, че това е ирелевантно за
спора, доколкото при вреда, причинена от неколцина, отговорността им е солидарна. Моли
решението да бъде потвърдено. Процесуалният представител претендира разноски на
основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на страната на
ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“. Счита за основателни оплакванията на
застрахователя срещу определения от съда размер на обезщетението, който също намира за
прекомерно завишен и несъответстващ на принципа за справедливост. По отношение на
твърденията на застрахователя за принос на АПИ за настъпване на ПТП излага, че такъв не
е налице, а катастрофата е реализирана единствено поради виновното поведение на
застрахования водач. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено с отхвърляне на
иска на С. за обезщетение над 85 000 лв.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваната му част и намира, че съдебният акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост. Решението на ВТОС в частта, с която е претенцията на С. за
обезщетение в размер на 85 000 лв. е уважена, е влязло в сила поради необжалването
му и вземането е погасено чрез плащане. Решението е влязло в сила и в частта, с която
искът на С. е отхвърлен за разликата над 185 000 лв. до пълния претендиран от него
2
размер – 200 000 лв. и за законната лихва, считано от датата на ПТП – 01.10.2020 г.
Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
документи, експертизи и свидетелски показания – по делото са безспорно установени
като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства,
изложени в исковата молба. Страните не спорят по изяснената от ВТОС фактическа
обстановка, която е следната: Ищецът С. И. С. е пострадал при ПТП на 01.10.2020 г. в
с. Мерданя на изхода за гр. Златарица, реализирано между управлявания от него лек
автомобил и товарен автомобил, управляван от Д. С. Ц.. С влязло в сила споразумение
по НОХД №163/2022 г. по описа на РС – Горна Оряховица водачът Цонев е признат за
виновен в това, че на 01.10.2020 г. при управление на МПС – товарен автомобил марка
„Ивеко“, модел „Дейли“ с рег.№РВ 39****, е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, вследствие на което изгубил
контрол над автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение, където
реализирал ПТП с насрещно движещият се лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“
с рег.№ВТ 82**** и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице, сред които и С. И. С.. Съставомерният резултат съгласно споразумението е
закрита гръдна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, до времето на стабилизиране на жизнените показатели, както и двустранно
множествено счупване на ребра и гръдна кост и счупване на гръдни прешлени, които в
съвкупност и поотделно са причинили трайно затруднение в движението на снагата
над 30 дни, със срок на лечение и възстановяване около шест месеца. Отговорността на
водача на товарния автомобил е предмет на валидна към датата на ПТП задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното
застрахователно дружество ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД. Пострадалият е
отправил претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение
на 06.11.2020 г., но е последвал отказ с писмо от 04.02.2021 г.
ВТАС напълно споделя формираните при изяснената фактическа обстановка
правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по
чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в
тази насока мотиви. Доказани са всички изискуеми от закона предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили
вследствие на конкретното ПТП: Налице е виновно противоправно поведение на водач
на МПС, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество, като на основание чл.300 ГПК влязлото в сила
3
споразумение е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от
деянието относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на
деликвента; вследствие на това поведение са причинени вреди на ищеца и при
наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят
следва да заплати застрахователно обезщетение. Застрахователят не е упражнил
правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което
страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос, а пред настоящата
инстанция спорът е сведен само до справедливия размер на обезщетението и
основателността на наведеното от ответника възражение за съпричиняване. Въпросът
за евентуално независимо съизвършителство между застрахования при ЗАД „Даллбогг:
Живот и здраве“ АД водач и третото лице – помагач Агенция „Пътна инфраструктура“
е извън предмета на спора и първоинстанционния съд излишно се е занимавал с
изясняването на обстоятелството дали е налице вредоносно противоправно деяние от
страна на друго лице извън водача. Когато няколко лица се явяват независими
съпричинители на едни и същи вреди, съгласно разпоредбата на чл.53 ЗЗД те отговарят
солидарно пред увреденото лице или неговите наследници, т.е. пострадалия може да
търси цялата сума от единия от съизвършителите и последният не може да му
противопоставя възражението, че други лица също са причинили вредата и
отговорността следва да бъде разпределена между тях. Изпълнявайки задължението си
да изплати цялото обезщетение по предявения пряк иск, застрахователят изпълнява
свое собствено задължение по договора за застраховка, а не чуждо такова, и за него
възниква регресно право спрямо останалите делинквенти. Именно в бъдещ процес по
предявен регресен иск на установяване подлежи осъществяването на фактическия
състав на непозволеното увреждане от страна на АПИ. Участието й в настоящия
процес като трето лице – помагач я обвързва само с приетия за установен вредоносен
резултат – вида, естеството и тежестта на причинените на ищеца неимуществени
вреди, определения от съда размер на обезщетение и наличието на съпричиняване на
вредите от пострадалия в конкретен обем, които обстоятелства Агенцията не би могла
да оспорва в бъдещ процес.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията,
дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, въз
основа на събраните доказателства, съдът в настоящия казус отчете следните фактори:
Причинените на ищеца травматични увреждания, проведеното му лечение,
търпените болки и страдания, протичането на възстановителния период, последиците
за здравето му и прогнозите за пълно възстановяване се установяват от заключението
на изслушаната съдебно-медицинска експертиза и показанията на разпитания свидетел
В. Г. – брат на ищеца. Заключението на вещото лице е компетентно дадено и
обосновано с ангажираните по делото медицински документи, показанията на
свидетеля и актуален преглед на ищеца, при което съдът го кредитира като годно да
4
бъдат формирани въз основа на него правните му изводи за реално претърпените от С.
неимуществени вреди. Съдът кредитира изцяло и гласните доказателства, защото
свидетелят изключително детайлно и последователно в хронологичен ред излага
непосредствените си наблюдения за протичането на възстановяването на брат му и
физическото му и емоционално съС.ие, като сочените от него обстоятелства се
подкрепят от писмените доказателства и заключението на медицинската експертиза и
липсват насрещни доказателства, които да ги опровергават.
Безспорно е, че в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП ищецът е
получил множество травматични увреждания: тежка закрита гръдна травма,
изразяваща се в счупване на множество ребра двустранно, многофрагментно счупване
на гръдна кост, оформен гръден капак, наличие на кръв и въздух в гръдната клетка и
контузия на белия дроб; коремна травма – вътрепаренхимно разкъсване на далака;
компресионно счупване на телата на 7-ми и 8-ми гръден прешлен; разкъсно – контузна
рана на десен лакът. Установява се, че тежката съчетана гръдно-коремна и гръбначно-
мозъчна травма са застрашили сериозно живота му: Поради наличието на кръв и
въздух в гръдната клетка под обща анестезия му е наложен тръбен дрен в лявата
гръдна половина – торакоцентеза. Гръдно-коремната травма е причинила остра
дихателна недостатъчност, което е наложило ищецът да бъде интубиран и поставен на
апаратна вентилация. Според вещото лице, ако не е била извършена изкуствена
вентилация, смъртта безусловно е щяла да настъпи. СъС.ието на ищеца се квалифицира
като поС.но общо разстройство на здравето, опасно за живота за времето от
интубирането до преминаване към самостоятелно дишане. Вследствие на тези съчетани
травми ищецът е изпаднал в травматичен шок и поради тежестта на травмите и
значителния болков синдром на фона на остра дихателна недостатъчност той е бил
приведен в принудителна медикаментозна кома – седация, като коматозното съС.ие
съгласно заключението е свързано с пряка опасност за живота и видно е, че в случая
тази опасност е съществувала продължителен период от време – близо един месец.
Разкъсно – контузната рана на десния лакът е наложила поставянето на шев.
На ищеца е проведено продължително болнично лечение от 01.10.2020 г. до
29.10.2020 г., след което 3 месеца в домашни условия е бил на почти непрекъснат
постелен имобилизационен режим, като до края на 2020 г. не е бил в съС.ие изобщо да
се движи и да се самообслужва дори за най-елементарни дейности като ходене до
тоалетна, къпане, хранене. В този период той е бил изцяло зависим от своите близки –
брат му св. Г. и синът му, които се редували да полагат ежедневни грижи за него – те
го вдигали, слагали да седне, вдигали му краката и ги поставяли на земята, вдигали му
ръцете, пюрирали му храната по препоръчан диетичен режим. Ищецът бил силно
отслабнал – преди инцидента тежал 100 кг, а при изписването му от болницата 50 кг.
Относно възстановителния период вещото лице сочи, че за гръдната травма той е около
3 месеца, за коремната травма – около 30 дни, а за травмата на гръбначния стълб, при
5
която са засегнати нервите, излизащи от него, около 8 месеца. Според заключението
през първите 2-3 месеца търпените от ищеца болки са били със значителен интензитет
до степен на силна непоносимост, налагаща туширането им с обезболяващи
медикаменти. Тези болки са намалели, но не са отзвучали, за което свидетелства св. Г.,
като вещото лице посочва, че почти винаги при такива счупвания, поради нарушаване
анатомичната цялост на тялото на прешлена, остава траен болков синдром и са налице
късни преходни или поС.ни болкови периоди с характер на интеркостална невралгия –
болка, дължаща се на притискане на междуребрените нерви от събралия се костен
калус от счупени ребра. След около 3-4 месеца до м.04.2021 г. ищецът започнал да се
придвижва с количка и проходилка и съС.ието му постепенно се подобрило, като към
датата на провеждане на разпита на св. Г. м.12.2021 г. той вече можел да се
самообслужва и се движел самостоятелно, но по-бавно. Ищецът не е провеждал
рехабилитация, но това не се дължи на негово пасивно поведение, а на спецификата на
травмите и препоръчителния постелен режим в първите 4-5 месеца, които са направили
рехабилитацията невъзможна. Според експерта провеждането на такава или
балнеолечение на по-късен етап би имало отношение само към редукция на болковия
симптом, но не и към възстановяването на двигателната функция.
По делото е категорично доказано, че процесното ПТП има сериозни последици
за здравословното съС.ие на ищеца и качеството му на живот. За да даде заключение за
актуалния здравен статус на С., вещото лице е извършило преглед и заявява, че
здравословното му съС.ие към 05.04.2022 г. е трайно влошено, като с оглед изминалото
време от ПТП /близо две години/ то е стационирано без прогноза за подобряване за в
бъдеще. Констатирало е изразени ограничения в обема на движенията в поясния отдел
поради нарушена конфигурация на счупените прешлени – силно ограничение при
навеждане напред, назад, наляво, надясно и коренчева болка, слизаща надолу по
гръбнака и обхващаща седалището и долните крайници. Сочи, че образуваният костен
калус вследствие счупването на множеството ребра притиска междуребрените нерви и
всичко това, съчетано и с допълнителни артрозни промени в травмираните прешлени и
ребра с напредване на възрастта, за в бъдеще ще оказва значителен дискомфорт по
отношение на здравословното съС.ие и начина на живот, че болките вероятно ще се
засилват. Излага, че ищецът не е подходящ за извършване на физическа дейност със
среден и висок интензитет, както и продължителни натоварвания при лоши
климатични условия и продължителни преходи. Заключението изцяло кореспондира с
показанията на св. Г. за съС.ието на брат му.
Освен физическите болки и страдания ищецът е претърпял и крайно негативни
емоции, изразяващи се в основателен страх и притеснения за здравословното си съС.ие
и възможността отново да се движи и да бъде какъвто е бил преди инцидента, чувство
на безпомощност, на малоценност, на безпереспективност. Брат му описва
психическото му съС.ие, цитирайки думите му: „Вече аз ще остана така цял живот. Не
6
мога да си вдигна краката, не мога да си вдигна ръцете“, „Какъв човек бях, какъв
станах!“, „Къде ще вървя да работя, каква работа, кой ще ме вземе на работа? Аз не
мога да стоя на краката си, каква работа да работя?“. Процесното ПТП силно е
влошило качеството на живот на С.. Както бе изяснено, през първите 3-4 месеца той не
е можел да се самообслужва и изцяло е бил зависим от грижите на своите близки. Във
връзка с травмата на белите дробове лекарите не са му позволявали да излиза навън
при студено време поради опасност от бронхит. Следва да се съобрази, че към датата
на ПТП ищецът е бил почти на 56 г., т.е. все още е бил и понастоящем е в активна
трудова възраст, като преди инцидента той е бил трудово зает като общ работник и
извършваната от него работа е свързана изцяло с физическо натоварване и усилия. Брат
му обяснява, че се занимавал с товаро-разтоварна дейност и ежедневно вдигал товари
между 10 – 20 тона, а към края на 2021 г. не можел и 2 кг. дърва да пренесе без да го
заболи. Ползваният от него болничен за временна нетрудоспособност е бил 1 г. – до
20.09.2021 г. С решение на ТЕЛК от 20.09.2021 г. му е призната 100 %
неработоспособност с чужда помощ пожизнено, като в акта е посочено, че не е в
съС.ие да упражнява професионален труд, т.е. вследствие на ПТП ищецът е лишен от
възможността да упражнява правото си на труд, да се чувства пълноценен и полезен.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, според настоящия съд справедливото
обезщетение правилно е определено от първоинстанционния съд на 185 000 лв. Този
размер е съобразен с принципа, че обезщетението следва да служи единствено за
репариране на причинените вреди, а не да представлява средство за повишаване на
стандарта на живот на пострадалия, като за целта е взета предвид икономическата
конюнктура в страната към датата на ПТП. Критерии за нея са лимитите на
застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата през 2020 г. –
610 лв. и средната работна заплата в страната към края на 2020 г. по данни на НСИ
около 1400 лв. При определяне на размера съдът съобрази и съдебната практика при
сходни травматични увреждания с трайни последици за здравето на пострадалото лице.
Окончателният размер на дължимото обезщетение е обусловен от
основателността на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца чрез допуснато нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП и неизпълнение
на задължението му по чл.137а ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан.
Настоящата инстанция намира за неоснователни оплакванията на застрахователя
срещу извода на първоинстанционния съд, че пострадалият няма принос за
настъпването на вредите. ВТАС изцяло споделя становището на окръжния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към изложените от него подробни мотиви. Съдебната
практика е категорична, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51
ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на соченото основание изисква доказвани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
7
способствал за настъпването на вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неблагоприятните последици. Съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на него цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Във връзка с участието на ищеца в ПТП, неговото поведение като
водач и евентуалния му принос за настъпването на инцидента, по делото е приета авто-
техническата експертиза, чието заключение съдът кредитира като подробно и
обосновано. Вещото лице е категорично, че С. е управлявал своя автомобил със
съобразена с пътната обстановка скорост от 55.4 км/ч., която е по-ниска от граничната
и критична за завоя /68,02 км/ч. Дори обаче да беше управлявал с несъобразена или с
превишена скорост, факт е, че той се е движил в полагащата му се пътна лента, а
управляваният от деликвента товарен автомобил неправомерно и внезапно е навлязъл в
нея, което е и причината за реализиране на сблъсъка. От изложеното следва, че
поведението на ищеца не се намира в причинно – следствена връзка с настъпването на
процесното ПТП. По делото не е доказан и принос на С. за настъпването и тежестта на
травматичните увреждания чрез непоставяне на предпазен колан, с какъвто
управляваният от него автомобил е бил фабрично снабден. Вещото лице по
изслушаната съдебно-медицинска експертиза не е дало категоричен отговор дали
пострадалият е бил с поставен колан, но извлича голяма вероятност да е имал колан от
комплексния анализ на всички констатирани увреждания и липсата на други вероятни
при непоставен такъв увреди – наличната травма на прешлени в гръдния отдел на
гръбнака, която според него сочи на прегъване на гръбначния стълб на нивото на
поставен предпазен колан, лацерация на далак, липса на травми в областта на главата и
долните крайници. Именно защото тежестта на доказване на приноса лежи върху
застрахователя, липсата на категоричност в отговорите на вещите лице относно
релевантни за съпричиняването факти ползва не него, а пострадалия. По делото е
установено – от снимка №5 към фотоалбума от протокола за оглед от ДП, че седалката
на пострадалия е изместена – „регулирана“ напред към волана и според жалбоподателя
ищецът, измествайки по този начин седалката си, сам се е поставил в положение да
бъде увреден от волана. От една страна регулирането на седалката по начин, удобен за
водача, не съставлява противоправно поведение – такава възможност е фабрично
заложена от всички автомобилни производители, а от друга страна, регулирането на
седалката няма отношение към конкретно наведения от жалбоподателя принос чрез
непоставяне на предпазен колан. Вещото лице по авто-техническата експертиза
посочва, че коланът позволява изместване на тялото 15 – 20 см, макс. до 25 см, т.е.
дори и при поставен колан тялото на водача би могло да контактува с волана.
Същевременно обясненията му в съдебно заседание, че с оглед механизма на ПТП и
доколкото предпазният колан е захванат за купето, а не за седалката действалите върху
тялото на пострадалия преносни инерционни сили са били със значителен интензитет,
подкрепят заключението на вещото лице – медик за вероятност ищецът да е бил с
8
колан и получената гръдна травма да е резултат от действието му. Ирелевантно е дали
обезопасителният колан е достатъчно ефективен при изместване на седалката, защото
при преценката за основателност на възражението съдът се интересува само дали
ищецът би получил или не травмите, ако беше с поставен колан. Самият застраховател
опровергава наличието на принос на пострадалия с оглед твърденията си, че поради
изместването на седалката напред той би получил травмите и при липсата на
обезопасителен колан, защото би настъпил удар на тялото му във волана. По
изложените съображения съдът приема за недоказано ищецът да е релевирал
поведение, в причинно-следствена връзка с което да са настъпили търпените от него
вреди, и не е налице основание за редуциране размера на определеното
застрахователно обезщетение.
Аргументиран от горното, съдът намира, че решението на ВТОС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските: При този изход на спора на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. на
Адвокатско дружество „Г.а и партньори“ следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за защита и процесуално представителство на С. И. С. пред въззивния
съд в размер на сумата 10 380 лв. При обжалваем интерес 100 000 лв.
възнаграждението съответства на минималния размер съгласно чл.7 ал.2 т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на
нормата към датата на приключване на устните състезания пред ВТАС, с начислен
ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 395/ 04.10.2022 г. по гр.д. № 252/ 2021 г. по описа
на ВТОС.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М.
Димитров №1, да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. на Адвокатско дружество
„Г.а и партньори“, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Слатина, **********, сумата 10 380 /десет хиляди триста и осемдесет/ лв. с вкл.
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за защита и процесуално
представителство на С. И. С. по в.гр.д. № 80/ 2023 г. по описа на ВТАС.
Решението е постановено при участието на Агенция „Пътна инфраструктура“
като трето лице – помагач на страната на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10