РЕШЕНИЕ
№ 1429
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300501380 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Б. В. с ЕГН ********** от ***
срещу решение № 1195/07.04.2022г. по гр.д. № 20215330118837 на РС
Пловдив ХХІІІ граждански състав, с което е признато за установено по
предявения по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ
(отм.) по отношение на С. Б. В., ЕГН **********, с адрес: ***, че
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** е носител на паричните притезания, а именно: сумата от 15
284, 55 лв., от които 10 000 лв. - представляващи изплатено от ищеца в полза
на М.А.А. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– болки и страдания, вследствие на претърпяно на 29.05.2013 г. ПТП, 510 лв.
– представляващи изплатено от ищеца на М.А.А. застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и 4 542 лв.,
представляващо застрахователно обезщетение за лихва за забава, дължима на
пострадалата за периода 29.05.2013г. – 16.11.2017г., която сума е дължима от
ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-
1
транспортното произшествие – 29.05.2013 г., е управлявал лек автомобил
„БМВ”, модел „318 ИС“, с peг. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата законова норма, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7890 от 21.09.2021 г. по ч.гр.д. №
14776/2021 г. на РС-Пловдив.
Решението се обжалва изцяло като неправилно. Сочи се, че са допуснати
процесуални нарушения от съда, а именно същият е направил възражение по
чл. 214 от ГПК, с което не е дал съгласие за изменение на иска, възразил е да
бъдат приемани писмени доказателства по това дело, които не са новооткрити
и новонастъпили, което не е допълнение и пояснение на исковата молба по
смисъла на чл.143 ал. 2 от ГПК, а са нови твърдения и различни основания.
По тези възражения първата инстанция не се е произнесла. Сочи се, че
неправилно съдът е приел, че с преводно нареждане дружеството е било
платило сумата по изпълнителното дело. Не е доказано получаването на
сумата, а само нейното изпращане. Ето защо се иска отмяна на решението и
отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноските по делото.
В хода на съдебното дело на 21.10.2022г. е постъпило становище на ЗК
„Лев инс“ АД, чрез юрисконсулт С. Л. с което се иска потвърждаване на
решението, претендират се разноските за процесуално представителство.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Правната квалификация на исковете е правилно дадена от РС Пловдив.
Същите са с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ сега чл.500 ал.1 т.3
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя В., че са допуснати
2
процесуални нарушения от съда, а именно същият е направил възражение по
чл.214 от ГПК, с което не е дал съгласие за изменение на иска. По делото
пред първата инстанция липсва обективирана молба за изменение на иска по
чл.214 ГПК и искът не е бил изменян пред първата инстанция. Тук липсва
извършено процесуално нарушение от съда.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя В., че въпреки
възраженията му да не бъдат приемани писмени доказателства по това дело,
които не са новооткрити и новонастъпили, което не е допълнение и
пояснение на исковата молба по смисъла на чл.143, ал.2 от ГПК, а са нови
твърдения и различни основания, то такива са приети от РС Пловдив. Вярно е
че с молба от 07.03.2022г. /л.35/ ищецът е представил писмени доказателства,
които са приети от съда в първото съдебно заседание /л.58-60/, въпреки
възраженията на ответника по чл.143 ал.2 от ГПК срещу приемането им. В
исковата молба ищецът е направил искане за назначаване на ССЕ, която след
като се запознае не само с представените доказателства по делото, но и след
справка в счетоводството на ищеца да даде заключение извършен ли е превод
по сметката на ЧСИ Б.А. по посоченото изпълнително дело. Приложените
писмени документи в голямата си част са платежни документи от
счетоводството на ищеца, въз основа на които се изготвя допуснатата ССЕ с
определение от 11.02.2022г. Тоест тъй или иначе вещото лице е щяло да се
запознае с тези писмени доказателства и да изготви заключението си на тяхна
база. Ето защо по делото липсва нарушение на закона, защото са представени
и приети писмени доказателства, на базата на които вече е била назначена
експертиза. А други писмени доказателства са били вече представени и
приети по делото с исковата молба, тоест и тук нарушение на процесуалния
закон няма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя В., че неправилно
съдът е приел, че с преводно нареждане дружеството е било платило сумата
по изпълнителното дело. Не е доказано получаването на сумата, а само
нейното изпращане. Кредитора по това правоотношение е пострадалото лице,
което е осъдило застрахователя да му плати определени от съда обезщетения.
След влизане в сила на съдебното решение този кредитор по лично свое
усмотрение е възложил на частен съдебен изпълнител да му събере
вземанията от застрахователното дружество ищец по делото - ЗК „Лев инс“
АД. Ето защо избрания от кредитора частен съдебен изпълнител е овластено
3
от кредитора лице по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД. При тези факти
изпълнението на задължението на това лице се счита от закона като
направено на самия кредитор - чл.75 ал.1 от ЗЗД. Поради това в казуса не се е
налагало да се доказва дали ЧСИ е привело дължимата сума на кредитора или
не. За длъжника изпълнението е валидно направено. Поради което правилно е
била ангажирана регресната отговорност по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ на
прекия извършител извършил процесното ПТП след употреба на алкохол.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Жалбата на В. е оставена без
уважение, ето защо на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца ЗК „Лев инс“
АД се дължат разноските в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането
на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78
ал.8 от ГПК.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1195/07.04.2022г. по гр.д. №
20215330118837 на РС Пловдив ХХІІІ граждански състав.
ОСЪЖДА С. Б. В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 100 лева за разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4