№ 408
гр. С.З., 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Д.а М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20235501000388 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба,
подадена от „Т.-Г.“ ЕАД- гр. Г. против решение № 703/24.07.2023г.,
постановено по гр.д. № 370/2023г. по описа на Районен съд – С.З., с което е
отхвърлен предявения от „Т.-Г.” ЕАД, гр. Г. против К. И. С. иск за
установяване на вземането за сумата 384,80 лева за главница, представляваща
неизплатено задължение за доставена и използвана топлинна енергия към
10.10.2022 г. по партида № 21506 на името на длъжника, както следва: за
месец 01.2020г. – 18,12 лв.; за месец 02.2020г. – 30,25 лв.; за месец 1 03.2020г.
– 35,49 лв.; за месец 04.2020г. – 14,93 лв.; за месец 08.2020г. – 20,67 лв.; за
месец 11.2020г. – 14,24 лв.; за месец 12.2020г. – 26,03 лв.; за месец 01.2021г. –
20,79 лв.; за месец 02.2021г. – 21,38 лв.; за месец 03.2021 г. – 21,03 лв.; за
месец 04.2021 г. – 5,55 лв.; за месец 07.2021г. – 29,92 лв.; за месец 11.2021г. –
3,24 лв.; за месец 12.2021г. – 18,89 лв.; за месец 01.2022г. – 29,65 лв.; за месец
02.2022г. – 26,02 лв.; за месец 03.2022г. – 25,75 лв.; за месец 04.2022г. – 8,24
лв.; за месец 06.2022г. – 14,31 лв.; с 55,70 лева – мораторна лихва, както
следва: върху сумата от 384,80 лева, както следва: 4,75 лв. лихва върху сумата
от 18,12 лв. за периода от 01.03.2020г. до 10.10.2022г.; 7,69 лв. лихва върху
1
сумата от 30,25 лв. за периода от 01.04.2020г. до 10.10.2022г.; 8,79 лв. лихва
върху сумата от 35,79 лв. за периода от 01.05.2020г. до 10.10.2022г.; 3,54 лв.
лихва върху сумата от 14,93 лв. за периода от 01.06.2020г. до 10.10.2022г.;
4,31 лв. лихва върху сумата от 20,67 лв. за периода от 01.10.2020г. до
10.10.2022 г.; 2,53 лв. лихва върху сумата от 14,24 лв. за периода от
01.01.2021г. до 10.10.2022г.; 4,40 лв. лихва върху сумата от 26,03 лв. за
периода от 01.02.2021г. до 10.10.2022г.; 3,35 лв. лихва върху сумата от 20,79
лв. за периода от 01.03.2021г. до 10.10.2022г.; 3,26 лв. лихва върху сумата от
21,38 лв. за периода от 01.04.2021г. до 10.10.2022г.; 3,03 лв. лихва върху
сумата от 21,03 лв. за периода от 01.05.2021г. до 10.10.2022г.; 0,75 лв. лихва
върху сумата от 5,55 лв. за периода от 01.06.2021г. до 10.10.2022г.; 3,21 лв.
лихва върху сумата от 29,92 лв. за периода от 01.09.2021г. до 10.10.2022г.;
0,25 лв. лихва върху сумата 3,24 лв. за периода от 01.01.2022г. до
10.10.2022г.; 1,28 лв. лихва върху сумата от 18,89 лв. за периода от
01.02.2022г. до 10.10.2022г.; 1,77 лв. лихва върху сумата от 29,65 лв. за
периода от 01.03.2022г. до 10.10.2022г.; 1,33 лв. лихва върху сумата от 26,02
лв. за периода от 01.04.2022г. до 10.10.2022г.; 1,10 лв. лихва върху сумата от
25,75 лв. за периода от 01.05.2022г. до 10.10.2022г.; 0,28 лв. лихва върху
сумата от 8,24 лв. за периода от 01.06.2022г. до 10.10.2022г.; 0,08 лв. лихва
върху сумата от 14,31 лв. за периода от 01.08.2022г. до 10.10.2022г. и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
14.10.2022 г., до изплащане на вземането, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2212/28.10.2022 г. по
ч.гр.д.№ 4918/2022 г. по описа на С. районен съд, като неоснователен. Във
въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Направено е искане същото да
бъде отменено, като въззивния съд постанови ново по същество, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендират се направените разноски пред
двете инстанции. Въззивникът е направил доказателствено искане съдът да
допусне извършването на вече допуснатите, но неизвършени две експертизи –
съдебно-техническа и съдебно-икономическа, които да отговорят на
формулираните във въззивната жалба въпроси.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемата К. С.,
чрез адвокат М. взема становище, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно. Излага съображения в тази връзка. Моли
2
обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските пред
въззивната инстанция. Относно доказателственото искане направено във
въззивната жалба посочва, че назначените по делото експертизи не са
изпълнени поради невнасяне на възнаграждения на вещите лица от самия
ищец.
Постъпило е писмено становище от „Т. – Г.“ ЕАД, чрез адвокат Л.Н., с
което уведомява съда, че не може да се яви в днешното съдебно заседание. Не
възразява по хода на делото. Заявява, че поддържа въззивната жалба, оспорва
отговора на въззивната жалба. Представя пълномощно и договор за правна
защита и съдействие. Поддържа направените с въззивната жалба
доказателствени искания.
Постъпило е писмено становище от въззиваемата К. С., чрез адвокат Д.
М., с която уведомява съда, че не може да се яви в съдебно заседание. Не
възразява да бъде даден ход на делото. Поддържа отговора на въззивната
жалба. Представя списък по чл. 80 ГПК. Взема становище по същество.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото
обстоятелства, намира за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4918/2022 г. по описа на С. районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК № 2212/28.10.2022 г. за сумата 384,80 лева за главница, представляваща
неизплатено задължение за доставена и използвана топлинна енергия към
10.10.2022 г. по партида № 21506 на името на длъжника, както следва: за
месец 01.2020г. – 18,12 лв.; за месец 02.2020г. – 30,25 лв.; за месец 03.2020г. –
35,49 лв.; за месец 04.2020г. – 14,93 лв.; за месец 08.2020г. – 20,67 лв.; за
месец 11.2020г. – 14,24 лв.; за месец 12.2020г. – 26,03 лв.; за месец 01.2021г. –
20,79 лв.; за месец 02.2021г. – 21,38 лв.; за месец 03.2021 г. – 21,03 лв.; за
месец 04.2021 г. – 5,55 лв.; за месец 07.2021г. – 29,92 лв.; за месец 11.2021г. –
3,24 лв.; за месец 12.2021г. – 18,89 лв.; за месец 01.2022г. – 29,65 лв.; за месец
02.2022г. – 26,02 лв.; за месец 03.2022г. – 25,75 лв.; за месец 04.2022г. – 8,24
лв.; за месец 06.2022г. – 14,31 лв.; с 55,70 лева – мораторна лихва, както
следва: върху сумата от 384,80 лева, както следва: 4,75 лв. лихва върху сумата
от 18,12 лв. за периода от 01.03.2020г. до 10.10.2022г.; 7,69 лв. лихва върху
сумата от 30,25 лв. за периода от 01.04.2020г. до 10.10.2022г.; 8,79 лв. лихва
3
върху сумата от 35,79 лв. за периода от 01.05.2020г. до 10.10.2022г.; 3,54 лв.
лихва върху сумата от 14,93 лв. за периода от 01.06.2020г. до 10.10.2022г.;
4,31 лв. лихва върху сумата от 20,67 лв. за периода от 01.10.2020г. до
10.10.2022 г.; 2,53 лв. лихва върху сумата от 14,24 лв. за периода от
01.01.2021г. до 10.10.2022г.; 4,40 лв. лихва върху сумата от 26,03 лв. за
периода от 01.02.2021г. до 10.10.2022г.; 3,35 лв. лихва върху сумата от 20,79
лв. за периода от 01.03.2021г. до 10.10.2022г.; 3,26 лв. лихва върху сумата от
21,38 лв. за периода от 01.04.2021г. до 10.10.2022г.; 3,03 лв. лихва върху
сумата от 21,03 лв. за периода от 01.05.2021г. до 10.10.2022г.; 0,75 лв. лихва
върху сумата от 5,55 лв. за периода от 01.06.2021г. до 10.10.2022г.; 3,21 лв.
лихва върху сумата от 29,92 лв. за периода от 01.09.2021г. до 10.10.2022г.;
0,25 лв. лихва върху сумата 3,24 лв. за периода от 01.01.2022г. до
10.10.2022г.; 1,28 лв. лихва върху сумата от 18,89 лв. за периода от
01.02.2022г. до 10.10.2022г.; 1,77 лв. лихва върху сумата от 29,65 лв. за
периода от 01.03.2022г. до 10.10.2022г.; 1,33 лв. лихва върху сумата от 26,02
лв. за периода от 01.04.2022г. до 10.10.2022г.; 1,10 лв. лихва върху сумата от
25,75 лв. за периода от 01.05.2022г. до 10.10.2022г.; 0,28 лв. лихва върху
сумата от 8,24 лв. за периода от 01.06.2022г. до 10.10.2022г.; 0,08 лв. лихва
върху сумата от 14,31 лв. за периода от 01.08.2022г. до 10.10.2022г. и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
14.10.2022 г., до изплащане на вземането.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба. Ищецът
претендира вземане по договор за доставка на топлинна енергия, сключен при
условията на чл.153, ал.1 от ЗЕ.
По делото е представено извлечение от сметка за имот в гр. Г., ул. „**
партида № 21506 с описани задължения за периода за 6 периода от месец
01.2020 г. до месец 06.2022 г., в което извлечение като носител на
задълженията е посочена ответницата К. И. С.. Представен е и нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 106, том I, рег. № 1939, дело №
105/04.07.2008 г. на нотариус Й.П., от който е видно, че ответницата си е
запазила пожизнено правото на ползване върху апартамент, находящ се в гр.
Г., **.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
4
за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се
осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено,
че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Следователно за пораждане на правоотношение между страните за доставка
на топлоенергия не е необходимо сключването индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата, тъй като правната връзка между
тях възниква по силата на закона.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът
или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя
топлинната енергия. От представения по делото нотариален акт се
установява, че ответницата е титуляр на вещно право на ползване върху
имота, за който се твърди, че е била доставена топлинна енергия от ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По въззивната жалба на ищеца: Във въззивната жалба се прави
възражение за допуснати процесуални нарушения от **, което обаче съдът
намира за неоснователно.
Причината, поради която не са изготвени назначените по делото
експертизи, е невнасянето на депозит от страна на въззивника. В този ред на
мисли следва да се отбележи, че съдът няма задължение да информира
страната за случилото се в съдебно заседание, на която същата е редовно
призована и е можела да присъства. Напротив – в случая страната е
бездействала, а е следвало с нарочна писмена молба до съда да поиска препис
от протокола, който може да й бъде изпрати и по електронен път.
Поради което въззивникът не може и не следва да обвинява съдът за
собственото си процесуално бездействие.
Ето защо съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение. Решението на **, постановено при
наличните по делото доказателства, като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено. Настоящият състав споделя изцяло мотивите на **,
поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
По разноските: Предвид изхода на делото, на адвокат Д. В. М. от АК –
П. следва да се заплати сумата 480 лева с ДДС, представляваща адвокатско
5
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
С оглед цената на исковете, решението не подлежи на обжалване пред
ВКС.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 703/24.07.2023г., постановено по гр.д. №
370/2023г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „Т.-Г.” ЕАД, гр. Г., **, ЕИК **, да заплати на адвокат Д. В.
М. от АК – П., с адрес: гр.П., **, сумата 480 лева с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА
РЕШЕНИЕТО не полежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6