РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 964
Град Пловдив, 11 юни 2020
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав,
в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Недялка Петкова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 632 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/.
Постъпила е жалба от „ПЕПАНА“ ЕООД,
ЕИК *********, гр.Пловдив ***, представлявано от управителя П.Ж.И., против
заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-134-0380597/12.02.2020
г. на началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в главна дирекция „Фискален
контрол” при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят намира заповедта за неправилна
и незаконосъобразна, като твърди, че дружеството не е осъществило вмененото му
нарушение. Сочи, че процесната заповед е издадена в противоречие на материалния
закон. Твърди се, че липсата на реквизити в издаваните от дружеството фискални бонове
не влияе върху отчитането на реализирания от продажбите оборот. Не на последно
място се сочи, че заповедта е мотивирана общо и бланкетно.
Претендира
отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - началник отдел „Оперативни
дейности” Пловдив в главна дирекция „Фисколен контрол” при ЦУ на НАП, представлявато от.юрисконсулт М.К., оспорва жалбата. По
същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив не встъпва
в процеса.
Административен съд – Пловдив, четиринадесети
състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата,
събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното :
Жалбата е подадена от легитимирано
лице – адресат на административния акт, за който същия е неблагоприятен, в
рамките на законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна,
следното:
На 08.02.2020 г. била извършена оперативна
проверка, с начален час 12.34 часа, резултатите от която са обективирани
в протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0380597/08.02.2020г. на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин „1001“ стоки, находящ се в гр. Пловдив, ***, стопанисван от „ПЕПАНА“
ЕООД, ЕИК *********. При проверката било
констатирано, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ не е спазил изискванията на чл. 26, ал.1,т.7
от цитираната Наредба, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1
от ЗДДС. В тази насока е констатирано, че при извършена контролна покупка на 1
/един/ пакет влажни кърпички на обща стойност 2,40 лв., платени в брой от
органите по приходите, е издаден фискален касов бон от монтираното и въведено в
обекта фискално устройство модел „ЕЛТРЕЙД В1 КЛ“, с ИН на ФУ ЕД 301817 и ИН на
ФП 44301817. Фискалният касов бон № 0001977/06.11.2019г. не съдържа задължителните
реквизити наименование на стоката, количество по видове закупени стоки или
услуги. В издадения фискален касов бон е посочено само „стоки“ – 2,40 лв.
На 08.02.2020 г. за резултатите от
извършената проверка в търговския обект бил съставен протокол за извършена
проверка /ПИП/ серия АА № 0380597/08.02.2020г. Описаните в ПИП факти и
обстоятелства са изцяло възприети от началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП и възпроизведени в издадената от него заповед № ФК-134-0380597/12.02.2020
г., с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект – магазин „1001“ стоки, находящ се в
гр. Пловдив, ***, стопанисван от „ПЕПАНА“
ЕООД, ЕИК ********* и забрана достъп до него за срок от 7 (седем) дни“, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
Изложени са съображения относно продължителността
на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му
определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното
нарушение и последиците от същото, големината на търговския обект,
местоположението му – с ключова локация в населеното място, с възможност за
реализиране на на значителни обороти, предвид
високата посещаемост на обекта, работното време – без
почивен ден, като следва да се осигури защитата на държавния интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
В този контекст е описано, че с
констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби, тяхната
регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти.
Изложени са мотиви, че наличието на законоустановените реквизити на фискалния бон, е нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски
обекти, като неизпълнението на задължението показва поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в
търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство.
Формиран е извод, че целта на ПАМ е да
гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните
приходи, както и надлежното законово деклариране на движението на стоки и на
всички реализирани обороти, а и за извършване на промяна в организацията на
дейността в конкретния обект е необходим определен срок.
В мотивите на заповедта е отразено
още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност,
както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване на реда
за съхраняване и отчетността на относимите към ФУ
документи, съдържащите се в издаваните ФКБ нормативно установени реквизити и
предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
В хода на съдебното производство от
страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства относно подлежащите на
установяване факти и последиците от недоказването, въпреки изрично дадените
указания от съда с разпореждането за насрочване на делото.
В деня и часа на заседанието по делото
е постъпил по факса болничен лист, от който е видно, че управителката на
дружеството е в отпуск по болест в рамките на деня за съдебното заседание.
Предписан е домашен амбулаторен режим. Няма отбелязване върху болничния, че
лицето не може да се яви пред съд. Няма изрично искане или молба за отлагане на
делото поради сочените причини.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1
от АПК, законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде
преценена на всички основания по чл.146 от АПК. Заповедта е издадена от
компетентен орган с оглед нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС и правомощията
предоставени му със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година на изпълнителния
директор на Националната агенция по приходите (л. 13).
Не се констатират допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от орган по
приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в
качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички
законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
В случая са налице и материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.
Неспазване реда или начина за издаване
на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба, е предвидена в нормата на чл.186 ал.1, т.1 б.”а” от ЗДДС
предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на
подробно изброени в нормативния текст на чл.186 от ЗДДС материални правила за
поведение.
Преценката за съответствие на
принудителната мярка с целта на закона, следва да се извършва в съответствие с
характера ѝ във всяка една от хипотезите на чл.186 ал.1 от ЗДДС. По
отношение хипотезата в чл.186 ал.1, т.1 б.”а” от ЗДДС, мярката запечатване на
търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати
извършването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя. Следва да се съобрази, че във всички случаи изводът, че
съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически обоснован от
конкретни обективни обстоятелства, от които може да се изведе обоснована
констатация, че нарушителят може да извърши следващо, административно
нарушение.
В тази насока, разпоредбата на чл.59
ал.2 т.4 от АПК, каза се, налага в административния акт да се съдържат
фактическите и правните основания за издаването му. Съответно, според изискването
на чл.186 ал.3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по
приходите или от оправомощено от него лице.
Нормата на чл. 186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД), издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС
Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В
изпълнение на законовата разпоредба на чл.118 ал.4, т.1 на от закона е издадена
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /наричана Наредбата/ от министъра на финансите. Съгласно чл.
26, ал.1, т.7 от Наредбата фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима,
да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително
следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
От цитираните разпоредби може да се направи
извод, че при установено по съответния ред неспазване реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за
достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката, с
оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне
на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал. 1 израз „до 30
дни“.
Обосновано и в съответствие със закона
административния орган е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено
от събраните по делото доказателства. В настоящия случай нарушението на
разпоредбите на чл. 26, ал.1 т.7 от Наредбата е установено от органите по
приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол
сер. АА № 0380597/08.02.2020
г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК. Само по себе си установяването на
нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. В случая,
като е издал фискален касов бон № 0001977/08.02.2020 г. от монтираното и
въведено в обекта фискално устройство модел „ЕЛТРЕЙД В1 КЛ“, с ИН на ФУ ЕД301817
и ИН на ФП 44301817, който не съдържа реквизитите наименование на стоката,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги в процесния търговски
обект – магазин „1001“ стоки, находящ се в гр.
Пловдив, *** към датата на проверката, а именно 08.02.2020 г., жалбоподателят,
като лице по чл.3, ал.1 от Наредбата е извършил вмененото му административно
нарушение по чл.26, ал.1,т.7 от Наредбата. То ще следва да бъде прието като
проявен юридически факт.
Събраните по делото доказателства
съдържат достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена
констатация за това, че в случая, нормативно установения ред за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба, е нарушен от жалбоподателя, като в оспорената заповед са
изложени подробни мотиви относно възможността провереният субект да извърши
друго нарушение във връзка с отчетността в търговския обект, което следва да
бъде предотвратено посредством налагането на процесната принудителна мярка.
По делото не са представени
доказателства от страна на жалбоподателя, че не е извършено процесното
нарушение. Релевантно по отношение на настоящия административноправен
спор е безспорно установеното и неопровергано по делото обстоятелство, че
издадения при извършената проверка на 08.02.2020 г. в процесния търговски обект
фискален бон не съдържа реквизитите наименование на стоката, количество и
стойност по видове закупени стоки или услуги ( в издадения фискален касов бон е
посочено само – „стоки“ – 2,40 лв.).
В случая, оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена и в
съответствие с целта, която преследва закона при издаване на актове от
категорията на процесните такива. В конкретния случай
и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде
предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от
същия вид. В случая издадената заповед цели именно такава превенция, с оглед
защита интересите на държавния бюджет, свързани с осъществяване на пълен
контрол върху спазване на реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Продължителността на срока на
наложената принудителна мярка също е обоснован с конкретни фактически
основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно
изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
Каза се с оспорената заповед е
постановено, запечатването на процесния обект и забрана на достъпа до него да е
с продължителност от седем дни, при предвиден в
закона максимален срок до тридесет дни.
Във връзка с размера на срока в
оспорената заповед са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на
органа по приходите по целесъобразност да определи срок за действие на мярката.
При упражняване на правомощието за определянето му, административният орган,
каза се действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на
съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и
спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая определеният
срок за налагане на ПАМ от седем дни е в рамките на законоустановения срок,
като в обжалвания акт са изложени обстойни мотиви, позволяващи да се извърши
преценка за съответствие с целта на закона.
Разбира се, не трябва да се забравя,
че принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна,
административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва
да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото
произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл.6, ал.2 от АПК.
В конкретният случай обаче,противно на
твърденията на жалбоподателя, не може да
се приеме, че с налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена.
Разпоредбите на чл.118 от ЗДДС, респ. на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ
имат за цел установяване на стриктен контрол по отношение на спазване на реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, с оглед
определяне и отчитане на оборота за целите на косвения данък от една страна и
дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на дребно от друга
страна.
Процесната ПАМ е наложена именно с превантивна
цел - преустановяването на поведение, водещо до отклонение от данъчно облагане,
като от друга страна с оглед на срока на налагането ѝ, предвид характера
на нарушението, вида, местоположението и капацитета на търговския обект, съдът
преценява конкретната мярка като пропорционална. В случая ПАМ е наложена за
срок от седем дни, който е съразмерен на
извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
В изложения смисъл е и практиката на
Върховен административен съд, по аналогични казуси, намерила израз в Решение №
6234 от 14.05.2018г. на Върховен административен съд, постановено по адм.дело № 13387/2017г., Решение № 16014 от 26.11.2019 г.
по адм.д.№ 6420/ 2019 г., VIII
отд. по описа на ВАС, Решение № 177/ 07.01.2020 г. по адм.д.№ 9496/ 2019 г., I отд., ВАС и др.
Предвид изложеното, настоящия съдебен
състав счита, че жалбата против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-134-0380597/12.02.2020 г., с която е
наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект –
магазин „1001“ стоки, находящ се в гр. Пловдив, ***,
стопанисван от „ПЕПАНА“ ЕООД, ЕИК *********
и забрана достъп до него за срок от 7 (седем) дни“, е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателно
се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, съобразно списък на л.46.
Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по
реда на този кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва
да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението
за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния
размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с
фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно
фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на Национална
агенция за приходите се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл.
144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Пловдивският
административен съд, І отд., ХІV
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ПЕПАНА“
ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив ***, представлявано от управителя П.Ж.И., против
заповед за налагане на ПАМ № ФК-134-0380597/ 12.02.2020 г. на началник отдел
„Оперативни дейности” Пловдив в главна дирекция „Фисколен
контрол” при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА на „ПЕПАНА“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив ***, представлявано от управителя П.Ж.И., да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляващи възнаграждение за
юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :