М О Т И В И
към присъдата №49 от
21.04.2010г. по НОХД №459/2010г. по опис на ВОС
Варненския Окръжен
прокурор е възвел обвинение срещу Р.С.П. ЕГН **********, за това, че:
в периода 14.07.2005г. - 14.12.2005г. в гр.Варна, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на ЕТ„Жера - Р.П.", избегнал
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 194 129.50 лв., като
потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл.100 ЗДДС /отм./, както следва: - на 14.07.2005г. подал в ТДД - Варна, справка -
декларация вх. №**********/14.07.2005г. за данъчен период м. юни 2005г., в
която декларирал неизвършени реално доставки от „Елдер"ЕООД - Варна,
претендирайки право на данъчен кредит, в размер на 19292лв; - на 14.09.2005г.
подал в ТДД - Варна, справка - декларация вх. №**********/14.09.2005г. за
данъчен период м. август 2005г., в която декларирал неизвършени реално доставки
от „Елдер"ЕООД - Варна, претендирайки право на данъчен кредит в размер на
56602лв.; - на 14.10.2005г. подал в ТДД - Варна, справка - декларация вх.
№**********/14.10.2005г. за данъчен период м.септември 2005г., в която
декларирал неизвършени реално доставки от „Строй Комерс Груп" ЕООД-Варна,
претендирайки право на данъчен кредит в размер на 41 211 лв.; - на 14.11.2005г.
подал в ТДД - Варна, справка - декларация вх. №**********/14.11.2005г. за
данъчен период м.октомври 2005г., в която декларирал неизвършени реално
доставки от „Строй Комерс Груп"ЕООД -Варна, претендирайки право на данъчен
кредит в размер на 66439лв.; на 14.12.2005г. подал в ТДД - Варна, справка –
декларация вх.№**********/14.12.2005г. за данъчен период м.ноември 2005г., в
която декларирал неизвършени реално доставки от „Строй Комерс Груп"ЕООД -Варна,
претендирайки право на данъчен кредит в размер на 10585.10лв., - престъпление
по чл.257, ал.1/отм./, вр. чл.255, ал.1/ред. ДВ бр.62/1997г./, т.2, вр. чл.26,
ал.1 от НК
В съдебно
заседание и по реда на чл.371, т.2 НПК подсъдимият признава вината си и фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае да
се събират доказателства за тези факти.
В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло възведеното обвинение,
като доказано по безспорен начин. С оглед императивната разпоредба на закона
при съкратено съдебно следствие, предлага определяне на наказание при
приложение разпоредбата на чл.58а от НК, като на подсъдимия бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на две години, изтърпяването на което да
се отложи с подходящ изпитателен срок. Прокурорът пледира да се приложи
редакцията на закона от 1997г., като по-благоприятен закон за извършителя.
По делото бе
предявен и приет за съвместно разглеждане и граждански иск от Министъра на
финансите, като представляващ Държавата за причинени имуществени вреди в размер
на възникналото за Държавата задължение за възстановяване на ДДС. От името на
Министъра, като негов пълномощник юрисконсулт Стоилов поддържа претенцията
ведно със законната лихва.
Защитата на подсъдимия - адв.Русинов от ВАК моли да бъде
наложено минимално наказание.
В последната си
дума подсъдимия моли за минимално наказание.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства и с оглед признанието на
подсъдимия, и процедурата по чл.371, т.2 от НПК прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият П. с договор от 22.12.2004г. закупил търговското
предприятие на Е. с.А. , действащ като едноличен търговец с фирма „Жера-Е.А. ".
По този повод с решение от 14.01.2005г. по ф.д. №4179/04г. на Варненски окръжен
съд подсъдимият бил регистриран, като едноличен търговец с фирма „Жера- Р.П."***.
П. се регистрирал и в в ТДД - Варна по ЗДДС.
В последващия период
14.07.2005г.- 14.12.2005г. П. заявил в подадените месечни справки - декларации
по чл.100 ЗДДС /отм./ фиктивни доставки от „Елдер"ЕООД - гр.Варна и „Строй
Комерс Груп" ЕООД - гр.Варна, претендирайки по този начин право на данъчен
кредит от Държавата в общ размер на 199 188.50 лв..
Този общ размер се формирал по следните декларации изходящи от
подсъдимия П. за пет данъчни периода по ЗДДС:
- На 14.07.2005г. - справка-декларация вх. №**********/14.07.2005г. за
данъчен период м. юни 2005г., с декларирани неизвършени реално доставки от
„Елдер" ЕООД- Варна, с право на данъчен кредит в размер на 19 292 лв.
- На 14.09.2005г. - справка-декларация вх. №**********/14.09.2005г. за
данъчен период м. август 2005г., с декларирани неизвършени реално доставки от „Елдер"
ЕООД- Варна, с право на данъчен кредит в размер на 56 602 лв.
- На 14.10.2005г. – справка-декларация вх.№ **********/14.10.2005г. за
данъчен период м. септември 2005г., с декларирани неизвършени реално доставки
от „Строй Комерс Груп" ЕООД - Варна, с право на данъчен кредит в размер на
41 211 лв.
- На 14.11.2005г. - справка-декларация вх. № **********/14.11.2005 г.
за данъчен период м. октомври 2005г., с декларирани неизвършени реално доставки
от „Строй Комерс Груп" ЕООД- Варна, с право на данъчен кредит в размер на
66 439 лв.
- На 14.12.2005г. - справка-декларация вх. № **********/14.12.2005 г.
за данъчен период м. ноември 2005г., с декларирани неизвършени реално доставки
от „Строй Комерс Груп" ЕООД- Варна, с право на данъчен кредит в размер на
10 585.10 лв.
След тези декларации данъчната администрация извършила съответните
насрещни проверки, при което било установено, че декларираните доставки от
посочените по-горе доставчици не са били извършени. В резултат на това на подсъдимия
П. в качеството му на едноличен търговец били установени задължения по ЗДДС
/отм./ в размер на 194 129.50 лв. и лихви за забава.
От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
е установено, че размерът на щетата, нанесена от подсъдимия на държавния
бюджет, възлиза на 194 129.50лв. - особено големи размери според установената
съдебна практика.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост, П. е реабилитиран към
момента на извършване на деянието.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приобщените с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК показанията
на свидетелите и заключения на вещите лица от досъдебното производство и самопризнанията
на подсъдимия направено по реда на чл.371, т.2 НПК
При така възприетата фактическа обстановка,
като прецени и аргументите на страните в хода на пледоариите по същество съдът
достигна до извода, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.257,
ал.1/отм./, вр. чл.255, ал.1/ред. ДВ бр.62/1997г./, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК,
за това, че в периода 14.07.2005г. - 14.12.2005г. в гр.Варна, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на ЕТ„Жера - Р.П.", избегнал
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 194 129.50 лв., като
потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл.100 ЗДДС /отм./, както следва: - на 14.07.2005г. подал в ТДД - Варна, справка -
декларация вх. №**********/14.07.2005г. за данъчен период м. юни 2005г., в
която декларирал неизвършени реално доставки от „Елдер"ЕООД - Варна,
претендирайки право на данъчен кредит, в размер на 19292лв; - на 14.09.2005г.
подал в ТДД - Варна, справка - декларация вх. №**********/14.09.2005г. за данъчен
период м. август 2005г., в която декларирал неизвършени реално доставки от
„Елдер"ЕООД - Варна, претендирайки право на данъчен кредит в размер на
56602лв.; - на 14.10.2005г. подал в ТДД - Варна, справка - декларация вх.
№**********/14.10.2005г. за данъчен период м.септември 2005г., в която
декларирал неизвършени реално доставки от „Строй Комерс Груп" ЕООД-Варна,
претендирайки право на данъчен кредит в размер на 41 211 лв.; - на 14.11.2005г.
подал в ТДД - Варна, справка - декларация вх. №**********/14.11.2005г. за
данъчен период м.октомври 2005г., в която декларирал неизвършени реално
доставки от „Строй Комерс Груп"ЕООД -Варна, претендирайки право на данъчен
кредит в размер на 66 439лв.; на 14.12.2005г. подал в ТДД - Варна, справка –
декларация вх.№**********/14.12.2005г. за данъчен период м.ноември 2005г., в
която декларирал неизвършени реално доставки от „Строй Комерс Груп" ЕООД -Варна,
претендирайки право на данъчен кредит в размер на 10585.10лв..
При определяне
на наказанието по отношение на подсъдимия П. съдът съобрази изменението на
разпоредбата на чл.58а от НК /ДВ бр.26/10г/ . ВОС намери, че в конкретния
случай и с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.4 като по-благоприятен закон по
отношение на подсъдимия се явява разпоредбата на чл.55 от НК. Това е така, тъй като от една страна с оглед
проведеното производство по реда на чл.371, т.2 от НПК наказанието на
подсъдимия следва да се определи по реда на чл.58а, ал.1 от НК, което означава да
се намали с една трета определения в общите рамки размер, от друга страна по
отношение на подсъдимия са налице предпоставките за приложение на разпоредбата
на чл.55 от НК, като размера на наказанието лишаване на свобода може да се
определи под най-ниския предвиден в специалната норма. Смекчаващите
отговорността обстоятелства се заключават в чистото съдебно минало,
самопризнания още на досъдебна фаза, съжаление за стореното и изразеното
желание чрез полагане на труд да се възмездят нанесените щети, както и да се
изпълни евентуалното наказание Глоба комулативна на лишаването от свобода.
Следва да се отчете и обстоятелството, че макар за Държавата да е възникнало
задължение за процесната сума то реално подсъдимия не е успял да се разпореди с
нея, като е бил препятстван от извършените от данъчните служители насрещни
проверки. При определяне размера на наказанието, ВОС отчете законосъобразния
довод на ВОП с оглед приложимата редакция на специалния закон и приложи същата
от 1997г. като по-благоприятна за дееца. Отчете обществената опасност на
деянието и дееца и с оглед изложените смекчаващи отговорността обстоятелства
намери за относимо наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА. Намери също така, че не се налага наказанието да се търпи
ефективно, не само с оглед целите на закона, а и с оглед обстоятелството, че
подсъдимия следва да погасява значителните щети причинени на Държавата, като
отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. В тази
връзка и с оглед разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК съдът не намери за удачно да
наложи и комулативното наказание Глоба предвидено в специалната норма, което
очевидно ще бъде непосилно за изпълнение с оглед на останалите дължими суми към
Държавата.
Като призна подсъдимия за виновен по възведеното обвинение съдът уважи
изцяло и предявения от Министъра на финансите граждански иск в размер на 194 129.50/ сто деветдесет и четири хиляди сто
двадесет и девет и 0.50/лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на деянието, както и сумата от 15
710.11/петнадесет хиляди седемстотин и десет и 0.11/лева начислена лихва върху
главницата до 09.04.2010г. и допълнителна лихва в размер на 49 418.31/
четиридесет и девет хиляди четиристотин и осемнадесет/лева, считано до 09.04.2010г.
Подсъдимия беше
осъден да заплати и държавна такса върху размера на уважения граждански иск,
както и разноските по делото.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: