Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260246 / 26.11.2020 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3165 по описа за 2019
година; за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правни основания чл.274 ал.1 т.1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм., вр. § 22 ПЗР на КЗ, обн. ДВ
бр.102/29.12.2015 г., и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „*****; против А.Р.К.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***2; както и с адрес в гр. Х.,
ул. „*****“ № **.
Ищецът твърди, че ответникът на
16.06.2012 г. при управление на лек автомобил /л.а./ „******“ с д.к. № ****,
при нарушение направилата за движение по пътищата, реализирал ПТП и виновно /по
непредпазливост/ е причинил на пътуващите в същото МПС следните увреди: смъртта
на А. Н. К., както и телесни увреди на Д.Т.Т. и на Д.Д.В.. Вината на ответника
за това ПТП била установена с присъда № 37/03.07.2014 г. по НОХД № 806/2013 г.
на ХОС, потвърдена с решение № 40/16.02.2016 г. по ВНОХД № 334/2014 г. на ПАС,
изменена с решение № 133/ 07.06.2016 г. по нак. дело № 477/2016 г. на ВКС. В
момента на осъществяване на ПТП, ответникът е бил употребил алкохол с
концентрация в кръвта му 1,71 промила, което било над допустимата по закон
норма. Това обстоятелство също било установено с влязлата в сила присъда, с
което установена била отговорността му за настъпване на застрахователното
събитие, с последиците по чл.300 от ГПК. Към датата на ПТП за посочения л.а.
действал валидно сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите по полица № ******/29.06.2011 г., със срок на действие
30.06.2011 г. – 29.06.2012 г. По този договор и по писмена претенция за претърпените
неимуществени вреди, в резултат на получените от ПТП телесни увреди, от страна
на увредената Д.Т.Т., при ищеца била образувана преписка № 217167/14.12.2013 г.
Между нея и ищеца било подписано споразумение, по силата на което дружеството й
изплатило застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в резултат на получените от ПТП телесни
увреждания – черепно- мозъчна травма, включваща контузия на мозъка и
субарахноидна хеморагия, гръдна травма – контузия на белия дроб,
посттравматична церебрастения - в размер на 20 000 лв., изплатена й по
банков път на 17.10.2014 г. На основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./,
застрахователят имал право да получи от виновния водач изплатеното обезщетение,
т.е. сумата от 20 025 лв., в т.ч. и ликвидационни разноски от 25 лв.; когато
последният при настъпването на ПТП е управлявал МПС под въздействието на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Затова ищецът с покана с изх. № 3455/04.11.2014 г. по образуваната при него
преписка, получена от ответника на 10.11.2014 г., го поканил да възстанови
изплатеното обезщетение, което той до момента не сторил. Ето защо, за ищеца
налице бил правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, той иска, съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника, да му заплати горепосочената главница от
20 025 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане; както и обезщетение за забава в размер на
6 096,99 лв. за период от три години преди завеждане на исковата молба; както
и направените по делото разноски. Тези искания се поддържат в допълнителни
писмени становища и в открито съдебно заседание от пълномощник – юрисконсулт на
ищеца. По повод отговора на исковата молба, възразява, че в случая не било
налице основание за прилагане на съпричиняване, като обезщетението било
определено по чл.52 от ЗЗД, както и не била изтекла погасителна давност.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответника.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените искове за допустими, но за
неоснователни. Преди всичко възразява, че е изтекла погасителната давност за
предявяването им, т.к. към момента на завеждане на делото изтекли повече от 5
години от датата на настъпване на ПТП – 16.06.2012 г. и от датата на плащане на
сумата от 20 000 лв. – 17.10.2014 г. Оспорва исковете по размер, както и
твърдението, че именно в резултат на процесното ПТП са настъпили описаните
телесни повреди на пострадалата, както и механизма на осъществяване на ПТП,
наличието на причинно – следствена връзка между твърдените неимуществени вреди
и този механизъм. Оспорва сочените увреждания по вид и степен,
медико-биологичен характер, както и проведеното лечение и здравен статус на
пострадалата след настъпване на ПТП и към момента. Възразява, че ако телесни
повреди са били причинени, забавянето в оздравителния процес и/или лошото
оздравяване били единствено в резултат на неспазване от пострадалата на
лекарските предписания. Възразява още, че неимуществените вреди не са
възникнали и не са търпени през посочения период, а ако са възникнали – не
обосновават размера на изплатеното от ищеца обезщетение, предмет на исковата
претенция, който размер бил прекомерен и не кореспондирал с вида и характера на
телесните повреди и с данните за съпричиняване от страна на пострадалата.
Приложение намирал чл.273 ал.1 от КЗ /отм./. Ищецът не представял нито
процесната преписка по щета, нито протокол от заседанието на експертната
комисия при ищеца, от които да е видно – по какви критерии и показатели е
определено обезщетението, дали са взети предвид характерът на телесното
увреждане, как е определено времето и действието на болките и страданията на
пострадалата, срокът на възстановяването й и евентуалните последици, за да се
съпостави това решение със съдебната практика по чл.52 от ЗЗД. Липсвали
доказателства за размера на обезщетението по всяко едно от твърдените
увреждания, за да се стигне до общата сума от 20 000 лв. Ответникът оспорва
ищцовото твърдение, че неимуществените вреди за пострадалата са настъпили
единствено и само от неговите противоправни действия, като навежда доводи за значително
съпричиняване на вредоносният резултат от нейна страна. Преди всичко, тя
предоставила ключовете на управлявания от нея автомобил и го преотстъпила за
управление на ответника, който бил в явно нетрезво състояние, въпреки
възможността й, да не стори това. Същевременно тя имала качеството на пътник в
МПС, управлявано от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум,
като този факт й и е бил известен /т.7 от ТР 1/2014 от 23.12.2015 г. по тълк.
дело №1/2014 на ВКС ОСТК/. Пострадалата не използвала обезопасителен колан,
като пътник на предна дясна седалка, в нарушение на ЗДвП, което допринесло за
настъпването и степента на тежест на твърдените травми, както и
продължителността на възстановителния период. Ответникът оспорва
основателността на акцесорния иск, предвид аргументите изложени относно главния
иск. Оспорва началния момент, от който се твърди, че е изпаднал в забава, като възразява,
че покана с изх. № 3455 от 04.11.2014 г. не му е връчвана лично на 10.11.2014 г.
и подписът, положен на известие за доставяне ИД PS 1504 00A8ZZ 7, не бил лично негов.
В тази връзка, в случай на уважаване на иска изцяло или частично,следвало да
бъде присъдена законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда.
Предвид изложеното, ответникът счита предявените искове са изцяло или
частично неоснователни, поради което иска, съдът да ги отхвърли изцяло или
частично, като му присъди направените по делото разноски. Тези искания се
поддържат изцяло в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ответника.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
С присъда № 37/03.07.2014 г. по НОХД № 806/2013 г. по описа
на Окръжен съд –Х.; ответникът в настоящото производство е признат за виновен в
това, че на ***** г. в гр. Х., при управление на л.а. марка „***“, модел „****“,
с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата /чл.21 ал.1 от ЗДвП/ и
по непредпазливост причинил смъртта на А. Н. К., б.ж. на гр. Х., и две средни
телесни повреди на Д.Т.Т., изразяващи се в контузия на мозъка, травматичен
кръвоизлив под меките му обвивки и контузия на белите дробове, причинили
разстройство на здравето, временно опасно за живота й, като деянието е
извършено в пиано състояние, поради което и на основание чл.343 ал.4, вр. ал.3
предл. 1-во б. „б” предл. 1-во, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1, вр. чл.54 от НК, е
осъден, като са му наложени наказания „лишаване от свобода” и „лишаване от право
да управлява МПС“.
С решение № 40/16.02.2016 г. по ВНОХД № 334/2014 г. по
описа на Апелативен съд - Пловдив; първоинстанционната присъда е изменена в
частта, в която подсъдимият е признат за виновен и осъден за престъпление по
горепосочените текстове от НК, като деянието е преквалифицирано по чл.343 ал.3
предл. 1 б. „б” предл. 1, вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 от НК. Това
въззивно решение е изменено с решение № 133/07.06.2016 г. по наказателно дело №
477/2016 г. по описа на ВКС, Второ наказателно отделение; като е намалено
наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” и изпълнението му е
отложено с изпитателен срок, през който срок е определена за изпълнение
пробационна мярка. По настоящото дело се приложи в цялост цитираното НОХД №
806/2013 г. на ОС – Хасково. За управлявания от ответника при посоченото ПТП
л.а., собствено на „****“ ЕООД, е представената по делото комбинирана полица № *****
от 29.06.2011 г. за сключен между собственика и ищцовото дружество договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок
на действие 30.06.2011 г. – 29.06.2012 г. До ищцовото дружество е
подадена молба с вх. № 30/ 13.12.2013 г. от Д.Т.Т., да й бъде изплатено
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от нея от
процесния инцидент, възлизащи на сумата от 20 000 лв. Приложила е своя молба
от 12.12.2013 г. по цитираното НОХД на ХОС за участие в процеса като частен
обвинител, както и медицинска документация за здравословното си състояние. На
нейно име, тогава 19-годишна, е издадена епикриза от „МБАЛ“ – АД Хасково,
Хирургия, ИЗ № 9658/120 от 16.06.2012 г. до 29.06.2012 г., с диагноза:
комбинирана травма, контузио церебри, хеморагия субарахноидалис травматика,
контузио пулмонум. Видно от нея, Т. е постъпила в ОАИЛ след ПТП в безсъзнателно
състояние, като след настаняването се влязло в контакт с нея, оплакваща се от
главоболие, световъртеж, гадене, смущение в зрението и болки на мястото на
травмата. Не са открити следи от травма по главата й, назначени са й били
изследвания в т.ч. и образни, показали при КАТ на глава – субарахноидна
хеморагия, контузия на тилен дял на мозъка, при КАТ на гърди – контузионен бял
дроб. Назначена й е била терапевтична схема с медикаменти, като състоянието й
постепенно се подобрило, а набелязаната сомнолентност отзвучала. Изписана е с
препоръки за хигиенно – диетичен режим, насочена към ОПЛ за проследяване на
състоянието. На името на Т. е и представеният по делото амбулаторен лист № 000185/21.08.2012
г., издаден й от неврохирург за първичен амбулаторен преглед и консултация.
Посочена е основна диагноза – последици от травма на шията и тялото, с анамнеза
– претърпяла ЧМТ, изписана с подобрение, без оплаквания, като е назначено ЕЕГ.
Друг амбулаторен лист № 004927/19.12.2013 г. на Т. е издаден за вторичен
амбулаторен преглед и консултация, по повод основна диагноза – оток, неуточнен,
с оплаквания от издутина на шията, чувство на стягане на същото място, отоци по
лице след преживян стресов момент преди година. Направено й е било ехографско
изследване на щитовидна жлеза с нормална ехографска находка, като й е дадена
препоръка за хранителен режим. На нейно име са и две разписки на медицински
изследвания от „Делпем Медико-диагностична лаборатория“ от 02.01.2014 г., а
така също и нечетливо медицинско направление от Университетска болница
„Лозенец“ от 01.08.2012 г. По делото се представиха още нечетливи 3 броя
рецепти и резултати от медицинско изследване. По молбата на Т. и представените
от нея документи е представеното от ищеца становище от 05.04.2014 г. на доверен
лекар към дружеството. В него се сочи, че в резултат на процесното ПТП, тя е
получила травми в две области: тежка ЧМТ, включваща две увреди – контузия и
кръвоизлив на мозъка, всяка от които представлявала средна телесна повреда;
както и контузия на белия дроб, която също била средна телесна повреда; както и
последващо усложнение– посттравматична церебрастения. Сочи се, че младата
възраст и своевременното лечение дават основание за добра прогноза и пълно
възстановяване. Предложено е обсъждане на сума за обезщетение на
неимуществените й вреди в размер на поисканата сума от 20 000 лв. В този
размер е определено обезщетението й с протокол от заседание на застрахователно-
експертна комисия към ищцовото дружество по щета № 217167 от 18.09.2014 г.; а
така също и в подписано между застрахователя и Т. писмено споразумение от 15.10.2014
г. по щета № 217167/14.12.2013 г. Сумата от 20 000 лв. е изплатена по
банков път от ищеца на пострадалата, видно от преводно нареждане за кредитен
превод от 17.10.2014 г. С писмо с изх. № 3455/04.11.2014 г. до ответника,
ищецът го е поканил, на основание чл.274 ал.2 от КЗ, да му възстанови в
7-дневен срок от получаването сумата от 20 025 лв., изплатена на
пострадалата Т. от процесното ПТП. За доставянето на това писмо по делото се
представи в копие и в оригинал известие за доставяне № ИД PS 1504 00A8ZZ
7/10.11.2014 г., според което на 10.11.2014 г. то е получено лично от ответника.
По негово оспорване в настоящия процес и на основание чл.193 от ГПК, съдът
откри производство по оспорване истинността му, в частта на авторството на
положения подпис за получател. В рамките на това производство и по искане на
ответника, съдът назначи и изслуша съдебно – графологична експертиза, чието
заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. След изследване на сравнителен
материал от този подпис, находящ се в кориците на настоящото дело, а така също
и в Сектор „БДС“ на ОДМВР, вещото лице сочи, че оспореният подпис за получател
в известието да доставяне е положен от ответника.
По искане на ищеца, по
делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Д.Т.Т., понастоящем
27 – годишна, неомъжена. Тя сочи, че познава ответника от 2008 г., като били
съученици и приятели. Тя имала много бледи спомени от процесното ПТП, на което присъствала.
Същата вечер празнували при друг техен съученик вземането на изпитите понеже били
абитуриенти и тъкмо завършили**-ти клас. Били една група, която празнувала в
кв. „***“ и в последствие се преместила на бензиностанция „****“. Тогава
ответникът бил приятел на свидетелката, която не знае, какво количество алкохол
е употребил той тогава, но той пиел само бира. Тя не си спомня нищо за
механизма на ПТП-то, за обстоятелствата или за причините. Последният й спомен бил,
как всички други са на масата отвън на бензиностанцията, а тя се преобува в
колата и слиза. Преобувала си обувките на висок ток с маратонки, защото по
принцип, когато излизали с А., имали навик, той да си пие, а да кара тя. Св. Т.
няма спомен, дали към момента на настъпване на ПТП-то е шофирала тя и какво се
е случило. В колата били 4 човека, което тя знаела от останалите и от другите
водени дела. И към момента свидетелката получавала главоболие, което според
лекарите било в следствие на катастрофата и с годините щяло да се усилва. Това
й се случвало около 4-5 пъти в годината и то много силно главоболие. В началото
след катастрофата имала страх от пътуване, но към настоящия момент св. Т. била активен
шофьор и нямала проблеми. Получила обезщетение за претърпените болки и
страдания. След катастрофата нямала счупвания, имала рана на коляното, която не
била сериозна. Първите й спомени от малкото, които имала в болницата, били, че
казала на лекарите, че много я боли главата. След това имала влошаване на
състоянието й, докато била в болницата – била много зле, имала много силно
повръщане, което докторите обяснили на родителите й, че е от стреса, който е
преживяла. Като я изписали от болницата,
й било забранено да излиза през деня, защото било топло, както и без
придружител и то за не повече от 15-20 минути. Ударът бил в мозъка й,
това било главното, имала хематоми и за да се възстановят и абсорбират възможно
най-бързо, трябвало да спазва режим на живот. Чувствала умора, случвало се да
заспива, докато върви от спалнята към тоалетната на нощното шкафче и на
шкафчето за обувки. Около 1-2 седмици нямала никаква сила за нищо. Около 1
месец тя спазвала този по-стриктен режим, като излизала с придружител - приятели,
родители, други роднини. Катастрофата станала през месец юни, а през септември
свидетелката станала студентка в гр. София и психически трябвало да стане силна
и да се съвземе, макар лекарите да й казали, че не е хубаво тази година да се
записва за учи. В София тя също ходила на лекари, на ЕКГ, на скенер и на други изследвания.
Тогава тя бързо се изморявала, но смяната на начина на живот й повлияла
положително за по-бързо възстановяване, като към месец ноември до Нова година
вече се чувствала добре. Св. Т. не си спомня, дали в момента на ПТП е била с
колан, но тя винаги се возела с колан и предполага, че и тогава е било така.
По искане и
на двете страни, съдът назначи и изслуша комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и
безпристрастно дадено. Вещите лица са се запознали с материалите
по делото, в т.ч. и тези по приложеното НОХД. Те сочат механизма на настъпване
на процесното ПТП. В процесния автомобил при инцидента пътували двама младежи и
две девойки, движейки се по сух осветен бул. "*****" в гр. Х., вечерта
на **** г., след * часа. След кръстовището между бул. "****" и бул. "****",
л.а. спира и на мястото на водача сяда ответникът, а на дясната пасажерска
седалка – св. Т., която си е поставила обезопасителния колан. Потеглили
направо, като скоростта на автомобила бързо е била увеличена и преодолявайки
наклона след моста на пресечния бул. "*****", л.а. наближил
кръстовището с бул. "****, на което също има мост и по чието северно
платно за движение е трябвало да завие. Тогава ответникът, като водач на МПС, е
загубил контрол върху управлението на автомобила. Поради високата си скорост
автомобилът се удря с предната дясна част в западната ограда на моста.
Непосредствено преди произшествието се е движел със скорост от 118,08 км/ч, в
следствие на задействана ръчна спирачка, скоростта е намаляла до 88,92 км/ч, а
в момента на удара на автомобила в метална ограда - парапет на мост е била
88,81 км/ч. Последвали са няколко завъртания, удари и преобръщане по таван на
л.а., подробно описани по начин на настъпване. Инерционните и центробежни сили
при ударите и завъртанията на л.а. довели до изхвърляне през рамката на задното
стъкло седящите отзад, без обезопасителни колани, А. К. и Д.В.. Ответникът и
св. Т. били на предните седалки, затиснати от деформираното купе. Момичето е
получило съчетана травма, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив в меките
обвивки на мозъка, както и контузия на белите дробове. Сравняването на
травматичните й увреждания с ударните въздействия и инерционните сили,
действащи върху нея, показвали, че намирайки се на дясната седалка, притисната
от обезопасителния колан към облегалката, тя не се е ударила в предното стъкло
или таблото пред нея, а преобърната на 180°, т.е. с главата надолу, е била
притисната и от деформиралия се таван. От техническа гледна точка настъпилите
телесни вреди за Т. се намирали в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Системите за пасивна безопасност са сработили и са я защитили от удряне в
таблото пред нея, в челното панорамно стъкло и в тавана след преобръщането на
автомобила. Не са установени увреждания, които да не отговарят на механизма и
характера на ПТП. Окончателната клинична диагноза, след хоспитализирането й, е:
Комбинирана травма, Контузио церебри, Хеморагия субарахноидалис травматика,
Контузио пулмонум. Експертизата сочи, че травматичните увреждания, които е
получила Т., са в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП. Като
единствено усложнение можело да се счита постравматичната церебрастения,
вписана като диагноза в медицинско направление от УМБАЛ "Лозенец" до
ОПЛ. От описанието на механизма на ПТП-то можело да се заключи, че Т. е
получила камшичен удар в областта на шията при завъртането на колата и най-вероятно
страничен удар в дясната колона на л.а. Посочената в медицинските документи патология
/главоболие/ била характерна за острия стадий и първите 2-3 месеца след
травмата. Според данните по делото и типа и характера на уврежданията, можело
да се заключи, че Т. по време на процесното ПТП е била с правилно поставен
предпазен колан.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявените искове:
По
главния иск:
Не се спори, а и по категоричен начин се установи, че процесното ПТП е
настъпило на 16.06.2012 г., при което в случая
приложение намират разпоредбите на Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм., вр. §
22 ПЗР на КЗ, обн. ДВ бр.102/29.12.2015 г. Регресното право на
застрахователя по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, уредено в чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ сочи, че застрахователят
има право да получи от застрахования платеното от застрахователя
обезщетение,когато застрахованият при настъпването на ПТП е управлявал МПС след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма. За възникването на това право е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесното
МПС, осъществен деликт от застрахованото лице, управление на това МПС от
ответника с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма и плащане от
застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените му вреди.
Събраният по делото доказателствен материал по категоричен начин установява в
случая наличието на всички елементи от така очертания сложен фактически състав.
Преди всичко, установи се съществуването на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
със срок на действие 30.06.2011 г. – 29.06.2012 г., между ищцовото застрахователно
дружество, от една страна, и трето за спора лице – „**“ ЕООД, като собственик
на процесния л.а. марка „*****“, модел „*****“, с рег. № *****. Ищецът, в
изпълнение на задължението си по застрахователния договор и по образуваната при
него по нейна молба щета № 217167/14.12.2013 г., е заплатил на увреденото лице
– свидетелката Д.Т.Т. обезщетение за причинените й от реализираното ПТП неимуществени
вреди в размер 20 000 лева, видно от приложеното преводно нареждане от 17.10.2014
г. Съгласно чл.257 ал.2 от КЗ /отм./, застраховани лица са собственикът на МПС,
за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва МПС на законно основание, т.е. всяко лице, във фактическа власт на
което се намира автомобилът, която не е установена противоправно. Няма спор, че
такова именно лице се явява ответникът в настоящото производство, управлявал
при настъпването на ПТП процесния л.а. Съдът намира за изцяло неоснователни и
недоказани ответните възражения, че не именно в резултат на това ПТП са
настъпили описаните телесни повреди на пострадалата, както и за механизма на
осъществяване на ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между твърдените
неимуществени вреди и този механизъм; за наличието на сочените увреждания по
вид и степен, медико-биологичен характер. По тези въпроси, както и въобще за осъществения
именно от ответника фактическия състав на деликта, е налице влязла в сила
присъда на наказателен съд. С присъда на ОС-Хасково, влязла в сила на
07.06.2016 г., ответникът в настоящото производство е признат за виновен в
това, че на 16.06.2012 г. в гр. Х., при управление на л.а. марка „****“, модел
„***“, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата /чл.21 ал.1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на А.Н.К., б.ж. на гр. Х., и две
средни телесни повреди на Д.Т.Т., изразяващи се в контузия на мозъка,
травматичен кръвоизлив под меките му обвивки и контузия на белите дробове,
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота й, като деянието
е извършено в пиано състояние, поради което и на основание чл.343 ал.3 предл. 1
б. „б” предл. 1, вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 от НК, е осъден, като са
му наложени съответните наказания. Според императивната разпоредба на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Нещо
повече, и в настоящото производство се установи соченият от ищеца механизъм на
настъпване на ПТП, увредило Т.. Назначената и изслушана комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза е категорична, че от техническа гледна точка настъпилите телесни вреди за Т. се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като не са установени увреждания,
които да не отговарят на механизма и характера на ПТП. Относно механизма на ПТП
се установява, че
ответникът, като водач на МПС, е загубил контрол върху
управлението на автомобила. Поради високата си скорост от 118,08 км/ч автомобилът
се удря с предната дясна част в западната ограда на мост, като са последвали няколко
завъртания, удари и преобръщане по таван на л.а. Инерционните и центробежни
сили при ударите и завъртанията на л.а. са довели до изхвърляне през рамката на
задното стъкло седящите отзад, без обезопасителни колани, А. К. и Д.В..
Ответникът и св. Т. били на предните седалки, затиснати от деформираното купе,
като тя е получила съчетана травма, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив
в меките обвивки на мозъка, както и контузия на белите дробове. За да възникне
регресното право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
спрямо застрахованото лице, то следва да е налице и последният кумулативно
изискуем елемент от горепосочения фактическия състав – водачът на МПС при
настъпването на ПТП да е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Видно от мотивите на
присъдата, както и от материалите по НОХД, приложено в цялост по настоящото –
концентрацията на алкохол в кръвта на ответника към посочения релевантен момент
е била 1,71 промила, при допустима норма от до 0,5 на хиляда /чл.174 ал.1 т.1
от ЗДвП/. С факта на плащане на застрахователното обезщетение, е възникнало и
правото на ищеца, на регресен иск по чл.274 ал.1 т.1 пр.1 от КЗ /отм./ срещу
прекия причинител на вредите - ответника.
Предвид изложените съображения, предявеният главен
иск се явява доказан в своето основание. Относно неговия размер, съдът взема
предвид, че се касае за обезвредата на неимуществени вреди, като според нормата
на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за тези вреди се определя по справедливост. При
определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина
на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. /ППВС № 4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят видът и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета
на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за
неговото развитие или до смърт. Съобразявайки тези указания, съдът взема
предвид, че се касае за пострадала 19-годишна към датата на инцидента,
работоспособна и клинично здрава млада жена, несемейна, току що завършила
средното си образование, на която е предстояло обучение като студентка. Уврежданията
й са получени при процесния инцидент – ПТП, настъпило при обстоятелствата и по
механизма, описани по– горе. Пострадалата е пътувала на предна дясна седалка до
ответника, като водач на л.а., с поставен предпазен колан, затисната от
деформираното купе след ударите, завъртанията и преобръщането на л.а. Тя е
получила съчетана травма, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив в меките
обвивки на мозъка, както и контузия на белите дробове. От техническа гледна
точка, както се посочи, всички настъпили телесни вреди за Т. се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, в каквато насока е както влязлата
в сила присъда, коментирана по-горе, така и заключението на комплексната
експертиза в настоящото производство. Неоснователни в тази връзка са ответните
възражения за обратното. Окончателната клинична диагноза, след хоспитализирането
й, е: комбинирана травма,контузио церебри, хеморагия субарахноидалис
травматика, контузио пулмонум; с единствено усложнение- постравматична
церебрастения, настъпило през втория месец от травмата. Травмите й са приети за
две средни телесни повреди от наказателния съд. След инцидента тя незабавно е
била хоспитализирана, първоначално в безсъзнателно състояние, като 14 дни е
пролежала в Хирургично отделение, когато са й правени множество изследвания, в
т.ч. и образни, назначена й е била консервативна терапия, изписана е с
подобрение и с препоръки за начина й на живот, в т.ч. с цел бързото абсорбиране
на хематомите в мозъка й. Експертизата сочи, че посочената в медицинските
документи патология /главоболие/ била характерна за острия стадий и първите 2-3
месеца след травмата. От разпита й като свидетел по делото се установи, че след
катастрофата и до момента тя 4-5 пъти годишно получава силно главоболие, за
което лекари са й обяснили, че е последица от инцидента. Първоначално тя е
имала страх от пътуване, чувствала силна умора, излизала само с придружител,
като за около месец стриктно спазвала предписания й от лекарите по-строг режим.
В тази връзка неоснователно е ответното възражение, че забавянето в
оздравителния процес и/или лошото оздравяване били единствено в резултат на
неспазване от пострадалата на лекарските предписания. Тъкмо обратното,
спазването на тези предписания и проведеното адекватно лечение, съчетани с
младата възраст на Т., са дали положителния резултат на бързото й възстановяване.
Както самата тя посочи, катастрофата от месец юни, не й е попречила през септември
тя да стане студентка в гр. София, мобилизирайки се психически и физически.
Тогава тя бързо се изморявала, но смяната на начина на живот й повлияла
положително и към месец ноември до Нова година вече се чувствала добре. Към
настоящия момент св. Т. била активен шофьор и преодолян бил първоначалният й
страх от пътуване. Понастоящем тя е 27-годишна, несемейна. Съдът взе предвид
още болките и страданията при непосредственото претърпяване на уврежданията от
страна на пострадалата – неочаквано и при ПТП с л.а., в който са пътували още
трима нейни приятели, като с ответника са били двойка към онзи момент, в
градска среда в ранните часове на денонощието, довело я до безпомощно състояние
и до непосредствен страх от настъпването и на далеч по-сериозни и необратими
увреждания, както за нея самата, така и за приятелите й; болките и страданията
при възстановяване от травмите; горепосочения период на възстановяването й;
първоначалната необходимост, да бъде придружавана при излизанията й от дома; негативното
отражение на всички тези обстоятелства върху ежедневието на пострадалата, както
и безспорното им негативно отражение върху психиката и самочувствието й и то в
житейския период между средното и висшето й образование. Съобрази се още и периодът,
в който Т. е търпяла описаните негативни изживявания, а именно - от инцидента
на 16.06.2012 г. до датата на заплатеното й от застрахователя обезщетение на
17.10.2014 г.
Предвид
изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че сумата в общ
размер от 50 000 лв. е в състояние да възмезди претърпените от
пострадалата гореописани неимуществени вреди – болки и страдания. Но посочената
сума за обезщетение не следва да се присъжда в пълен размер, а в намален такъв.
В хода на настоящия процес, ответникът направи
възражение, че изплатеното на пострадалата обезщетение не е съобразено с
приноса й за ПТП. Възражението ще следва да бъде
обсъдено, тъй като ответникът не е страна в създаденото между застрахователя –
ищец и пострадалото лице – св. Т. правоотношение, приключило с подписването на
споразумение между тях за сумата от 20 000 лв., която да й се изплати като
обезщетение за процесните й неимуществени вреди. Несъмнено, това споразумение
за размера на вредите не обвързва ответника, след като не е подписано от него. Същевременно,
представеният протокол от заседание на застрахователно-експертна комисия към
ищцовото дружество по щета № 217167 от 18.09.2014 г., на основание чл.273 ал.1
от КЗ /отм./, не съдържа конкретни мотиви, да се определи посочения размер на
обезщетението. В рамките на настоящия процес, застрахователят призна неизгодния
нему факт, че действително не е отчел съпричиняване от страна на пострадалата,
определяйки размера на обезщетението й. Трайно установена е съдебната практика
на ВКС, в т.ч. и задължителната по посоченото от ответника Тълкувателно решение
№ 1/23.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСТК; че при определяне
размера на дължимото обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане, следва
на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД да се отчита приносът на самия увреден. Принос
за настъпване на увреждането ще е налице, когато пострадалото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за
механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е
върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. Налице е особен случай
на съпричиняване, когато пострадалият се качи да пътува в автомобил с водач, за
когото знае, че е употребил алкохол. Поемането на риска при знанието на
пострадалия, че делинквента е употребил алкохол, е вид и форма на съпричиняване
като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се
свързва с последиците, предвидени в чл.51 ал.2 от ЗЗД за разпределение на
тежестта при определяне размера на задължението за неговото обезщетяване. Намаляването
на обезщетението за вреди на посоченото основание е допустимо само ако са
събрани доказателства, че пострадалият е знаел, че се качва в автомобил
управляван от лице употребило алкохол, в който случай може да предположи или да
допусне да бъде увреден при евентуално автопроизшествие, причинено от водача по
причина на състоянието му. В този смисъл е и решение № 216/08.09.2014 г. на
ВКС, ТК, ІІ отделение, търговско дело № 839/2012 г., в производство по чл.290
от ГПК. В такава именно хипотеза попада и настоящият случай. По категоричен
начин по делото се установи, че пострадалата св. Т. е знаела, че приятелят й – ответникът
в настоящото производство е употребил алкохол непосредствено преди настъпване
на инцидента. От собствените й показания като свидетел в настоящия процес се
установява, че цяла вечер те са празнували в компания, първоначално в кв. „**** и в последствие се преместили на бензиностанция „***. Тогава
ответникът и Т. са били двойка, като обичайно било, когато двамата излизали,
той да си пие, а да шофира тя. Затова и тя си спомня, че на бензиностанцията е
отишла да преобува обувките си на висок ток с маратонки. Изслушаната в
настоящото производство комплексна експертиза сочи, по данни в НОХД, че след
като е потеглил от бензиностанцията, след кръстовището между бул. ****" и
бул. "***", л.а. спира и на мястото на водача сяда ответникът, а на
дясната пасажерска седалка – св. Т.. В този смисъл, основателно е ответното
възражение, че пострадалата не само е знаела, че ответникът е употребил
алкохол, въпреки което се е качила в управлявания от него л.а.; но и тя лично
му е предоставила управлението на този л.а. Неоснователно обаче е възражението
му, че тя е съпричинила уврежданията си и по причина, че не е поставила
обезопасителен колан. По делото по категоричен начин се установи, че
пострадалата е била с такъв колан, което е предотвратило настъпването на
по-тежки травми за нея.
С оглед изложеното, при съобразяване на конкретните
обстоятелства по делото и вредите, намиращи се в причинна връзка с поведението
на пострадалата, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи
70% съпричиняване, с който процент следва да се намали размерът на
полагащото й се обезщетение за неимуществени вреди. Ето защо, от обоснования
по-горе размер на обезщетението за неимуществени вреди, с редукция от 70%, й се
дължи сумата от 15 000 лв. /50 000 лв. – 35 000 лв./. До този размер
следва да се уважи предявеният главен иск, ведно със законната лихва от датата,
следваща датата на предявяването му и крайната дата на обезщетението за забава,
а именно – 21.08.2019 г. до окончателното изплащане, а за разликата до пълния
предявен размер от 20 025 лв., като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли. Относно търсената сума от 25 лв., посочена от ищеца като
административни разноски за обработване на преписката – по делото нито се
установи реализирането на такива разходи и в посочения размер, нито такава сума
е била преведена на пострадалата. Ето защо, липсва основание за възлагането й в
тежест на ответника по реда на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./.
Неоснователно
е ответното възражение за погасяването на главния иск по давност, т.к. към
момента на завеждане на делото изтекли повече от 5 години от датата на
настъпване на ПТП – 16.06.2012 г. и от датата на плащане на сумата от 20 000
лв. – 17.10.2014 г. Настоящите обективно съединени искове са предявени на
20.08.2019 г., към който момент не е изтекла 5-годишната погасителна давност за
предявяване на главния иск, считано от плащането на търсената сума от
застрахователя на увреденото лице на 17.10.2014 г. По въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на
застрахователя съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС №
7/77, а така също и решения по реда на чл. 290 ГПК на ВКС, ТК - решение №
131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/ 2010 г. на I т. о., решение № 70/23.06.2011
г. по т. д. № 624/2010 г. на I т. о., решение № 2/ 02.02.2011г. по т.д. №
206/2010г. на ІІт.о., решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на II
т. о. и др. В посочените актове е прието, че регресните искове на
застрахователя по чл. 81 ЗЗ /отм./, съответно чл. 274 КЗ /отм./, се погасяват с
изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да тече от
момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица. Задължението
на застрахователя да плати на третото лице и регресното му право срещу
деликвента възникват по силата на закона, а не от застрахователния договор, тъй
като по силата на договора застрахователят се е освободил от отговорност с
факта на изплащане на обезщетението. Основанието за регресните искове възниква
от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по
силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, поради което
началният момент на погасителната давност по чл.110 отЗЗД е датата на плащане
на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна
давност, различна от тази за задължението по чл.45 и 49 от ЗЗД,което е
изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът
изпада в забава. В този смисъл неоснователна е ответната теза, че давността
следва да тече от датата на процесното ПТП.
По акцесорния иск:
Както се посочи,
вземането по процесния регресен иск произтича от закона и възниква от момента,
когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице. Това вземане
не е срочно по смисъла на чл.84 ал.1 от ЗЗД, поради което и на основание ал.2
от същия текст, ответникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора
/в този см. и решение № 48/30.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 677/08 г., І ТО/. В
случая по категоричен начин се установи, че с писмо с изх. № 3455/04.11.2014 г.
до ответника, ищецът го е поканил, да му възстанови в 7-дневен срок от
получаването сумата от 20 025 лв., изплатена на пострадалата Т. от процесното
ПТП. За доставянето на това писмо по делото се представи в копие и в оригинал
известие за доставяне № ИД PS 1504 00A8ZZ 7/10.11.2014 г., според което на
10.11.2014 г. то е получено лично от ответника. Последният не успя да докаже оспорването
си по чл.193 от ГПК на истинността на това известие, в частта на авторството на
положения подпис за получател. Тъкмо обратното, съдебно – графологичната
експертиза е категорична, че оспореният подпис за получател в известието да
доставяне е положен именно от ответника. С получаването на поканата за плащане,
ответникът е изпаднал в забава за главното си задължение. Ищецът претендира
обезщетение за тази забава, съобразно чл.111 б.“в“ от ЗЗД, за период от три
години преди предявяване на иска, респ. за периода 20.08.2016 г. - 20.08.2019
г. Предвид изложеното, акцесорният иск се явява доказан в своето основание. По
делото не се събраха достатъчно данни за неговия размер, при което и на
основание чл.162 от ГПК, съдът го определи по своя преценка и с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Така, върху обоснования по-горе размер на главницата от 15 000 лв.
дължимото обезщетение за забава за периода 20.08.2016 г. - 20.08.2019 г.
възлиза на сумата от 4 566,68 лв. До този размер акцесорният иск следва да
се уважи, а за разликата до пълния му предявен размер от 6 096,99 лв.,
като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид частично уважените
искове, на основание чл.78 ал.1 и 8, вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден, да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 1 614,68
лева, от които 1 164,68 лв. за съразмерно дължими разноски за държавни
такси и възнаграждения за вещи лица и 450 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.25 ал.2, вр. ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Предвид частично отхвърлените
искове, на основание чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден, да заплати на ответника деловодни разноски в общ размер на 351,33 лева,
включваща съразмерни части от разходваните от ответника и претендирани в
списъка му разноски за вещо лице от 100 лв. и за адвокат от 1 300 лв. Настоящият
случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ бр.45 от 15.05.2020
г./. Според така приложимата разпоредба и цената на предявените искове, дължимото
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 1 313,66
лв. В този смисъл, неоснователно е ищцовото възражение за прекомерност на
възнаграждението на пълномощника на ответника, уговорено и платено в горепосочения
по-нисък размер, предвид на което съдът не го намалява при изчисленията си.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Р.К. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***2; както и с адрес в гр. Х., ул. „*****“ № **; ДА
ЗАПЛАТИ на „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „****“ № **; сумата от 15 000 лева, представляваща част от общата сума от 20 000 лв.,
изплатена на 17.10.2014 г. от дружеството като обезщетение
за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания на Д.Т.Т. за получените от нея увреждания /две средни
телесни повреди, изразяващи се в контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под
меките му обвивки и контузия на белите дробове, причинили разстройство на
здравето, временно опасно за живота й, както и последвало усложнение- постравматична церебрастения/ от ПТП,
настъпило на ***** г. в гр. Х., за което е била ангажирана наказателната
отговорност на ответника с присъда № 37/03.07.2014 г. по НОХД № 806/2013 г. на
ХОС, влязла в сила на 07.06.2016 г.; а именно – по щета № 217167/14.12.2013 г.,
във връзка с комбинирана полица № ***** от 29.06.2011 г. за сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; както и
сумата от 4 566,68 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 20.08.2016 г. - 20.08.2019 г.;
ведно със законната лихва върху
главницата от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане и направените по делото
разноски от 1 614,68 лева; като
главния иск за разликата до пълния му предявен размер от 20 025 лв. и
акцесорния иск за разликата до пълния му предявен размер от 6 096,99 лв., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.К. с ЕГН ********** сумата от 351,33 лева, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на електронните пощи на пълномощниците
им /за ищеца – л.177/, като им се изиска незабавно потвърждение на получаването,
а в случай на неполучаване на такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.