Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 10. 05. 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НОВОЗАГОРСКИЯТ
районен съд колегия в публично
заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря Д.Д. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от СЪДИЯ
НЕНОВА гражданско дело № 148 по описа за
2016 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова
молба от ищцата А.С.Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. К.А. ***
против ответника М.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска
прекратяване на гражданския брак сключен
между ищцата и ответника по делото поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, на основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата твърди в исковата си молба, че с
ответника сключили граждански брак на 23.06.1991г. в с. Стоил войвода, общ. Нова
Загора, който брак бил първи и за двамата. От брака си имали две деца, син – Й.М.Д.,
с ЕГН **********, който към момента на подаване на исковата молба е пълнолетен
и дъщеря Д. М. Д., с ЕГН **********. Семейното жилище – къща, находяща се в ***
била наследство на ответника М.Й.Д..
Ищцата твърди още в исковата си молба,
че отначало бракът им вървял добре, но постепенно обичта и привързаността между
тях изчезнали. В началото проблемите им започнали с ревност от страна на
ответника към ищцата и започнали скандалите помежду им. В началото на брака
живеели при родителите на ответника в къщата им в с. Стоил войвода. Отношенията
им се изразявали във викове и заплахи от страна на ответника към ищцата, както
и многократно ищцата била бита от ответника. Ищцата твърди, че мислила, че
нещата ще потръгнат, но това не се случила, с годините проблема се
задълбочавал, а проблема бил ревността на ответника към ищцата, което било
травмиращо за ищцата и техните деца, тъй като скандалите и непрекъснатите сцени
на ревност ставали пред очите на децата им. Децата им вече пораснали. Въпреки
моите усилия и компромиси от страна на ищцата, бракът им се провалил. Ищцата
твърди, че през лятото на 2006г. двамата с ответника решили заедно да отидат на
работа в Италия, за да се отделят от обстановката тук. През 2007г.решили да
отидат за постоянно в Италия, като децата им останали при майката на ответника,
но нещата не се променили, ответника продължавал да ревнува и тормози ищцата.
През 2009г. си купили тяхна къща в ****, за да се отделят и да заздравят брака
си, но нещата не се подобрили. Една година по късно ответника поискал да си
разделят финансите, като всеки сам се грижи за нуждите си, като казал на
ищцата, че той вече си има къща и тя да се оправя. Към настоящия момент ищцата
и дъщеря им Д. живеели в къщата, която купили с ответника. Ответника, в
повечето време бил в Италия, синът им Й. бил студент във Варна. В момента
ищцата и ответника живеели разделени и били във фактическа раздяла, поради
което ищцата считала, че бракът им е изгубил смисъла, любовта, привързаността и
уважението между тях били изчезнали и бракът им бил дълбоко и непоправимо
разстроен по изключителна вина на ответника, поради което моли съда да
постанови решение с което да прекрати брака помежду им като дълбоко и
непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника. Ищцата моли съда да
предостави родителските права над роденото от брака им непълнолетно дете/към
датата на подаване на исковата молба - 18.02.2016г./ – Д. М. Д. на нея, като
определи местоживеенето на детето при нея, както и да определи на ответника
режим на лични контакти с детето – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09.00ч. до 17.00ч. с преспиване и един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката. Моли съда да осъди ответника М.Й.Д.
да заплаща месечна издръжка на детето Д. М.а Д. в размер на 200.00лв., считано
от завеждане на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на законни основания за изменяване или
прекратяване на издръжката. Ползването на семейното жилище в с. Стоил войвода,
да се предостави на съпруга М.Д. и да постанови след прекратяване на брака
жената А.С.Д. да носи брачното си име – Д.. Ищцата моли съда да и присъди
направените по делото разноски.
В предоставения от съда срок по чл. 131 от ГПК ответника е представил отговор на исковата
молба, в който заявява, че искът е допустим и основателен, но не по твърдените
в исковата молба обстоятелства. Не било вярно че ищцата била заплашвана и бита
от ответника, нито било вярно че ответника бил ревнив и тормозел ищцата. Твърди
че били верни следните обстоятелства, довели до дълбокото и непоправимо
разстройство на брачните им отношения, а именно: ищцата била изключително
сприхава, невъздържана, нервна и незачитаща никакво друго мнение освен своето.
Държала се грубо и обидно спрямо ответника, като ежедневният и речник включвал
само обиди, заплахи и грубости от рода на „мухльо”, „смотаняк”, „черен
циганин”, педераст”, „простак”, „беззъба маймуна” и други от този сорт, като в
безочието си не се съобразявала пред кого обиждала ответника, като това било
ставало в домашна обстановка пред децата им, на публични места, на
местоработата му в Италия. Ответника твърди в отговора на исковата си молба, че
това било така, защото той бил осигурил на ищцата достатъчно средства поради
работата му в Италия, напълно бил задоволил всички нейни прищевки, че се
стигнало до том ищцата да не работи, да не се грижи за домакинството и децата
им, да не пере, да не готви, а само да иска и предявява претенции. Това нейно
ежедневно поведение не престанало включително и след като ответника получил
масивен инфаркт, като тя не пожелала да
го гледа или да промени отношението си към
ответника. Ответникът твърди че търпял това положение в името на децата им,
както и поради обстоятелството, бил подал документи за италианско гражданство,
а не се толерирал развод. През целият им престой в Италия в годината на ищцата
и се събирали в годината по няколко месеца да работи, а ответника работел на
две места, тъй като децата им учели и им трябвали средства, като той мислел, че
с времето ищцата ще се поправи и затова се наложило да работи на две места за
да може да изкарва средства и да закупят имот в с. Стоил войвода, като и
направили. Ответника мислел че с възрастта ищцата ще улегне и ще се промени.
През м. октомври 2015г. ищцата се върнала в България и ответника разбрал, че
ищцата е установила извънбрачна връзка с трето лице и няма намерение да живее с
ответника, а затова била замела бракоразводно дело, с оглед бъдещите им
отношения. Ответникът се върнал от Италия и веднага поискал среща с нея за
уреждане на развода им по взаимно съгласие, но получил същите обиди и
малтретиране от нейна страна.
Ответника моли съда да допусне развода по изключителна
вина на ищцата, като му присъди родителските права върху непълнолетното им дете
Д. М. Д./към датата на подаване на отговора на исковата молба – 29.02.2016г./,
като определи местоживеенето на детето Д. М. Д. при бащата, както и да осъди
ищцата да заплаща на детето Д. М. Д. месечна издръжка в размер на 200 лева,
начиная от завеждане на исковата молба в съда. Моли съда съгласно съдебната
практиката определи режим на лични
контакти на ищцата с детето Д. Д.. Да постанови след прекратяването на брака
жената да носи предбрачното си фамилно има, да предостави ползването на
семейното жилище находящо се в с. Стоил
Войвода, общ. Нова Загора представляващо
– къща с двор на описания в нотариалния акт имот. Не се нуждаели от издръжка
помежду си, тъй като все още работели и били трудоспособни и сравнително добро
здравословно състояние. Тъй като ищцата сама ползвала имота който бил в режим
на СИО: Дворно място от 1830кв.м., съставляващо УПИ VІ-129 в кв. 28 по плана на
****, ведно с находящите се в него постройки – жилище с площ 78 кв.м., гараж с
площ 25 кв.м. и навес, ответника бил лишен от ползването му, с отговора на
исковата молба уведомявал ищцата, че му дължи месечно обезщетение за това, че е
лишен от право да ползва този имот, равняващо се на месечният наем в размер на
100 лв. месечно за неговата идеална част, които ищцата му дължи и следва да му
заплаща, като му ги привежда с пощенски запис на адреса му в с.Стоил войвода,
като отговора в тази му част имал характера на нотариална покана в посочения
смисъл. Моли съда да му присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание страните - ищцата лично се явява и
с пълномощника си адв. А. *** и лично заявява, а ответника не се явява в
съдебно заседание, но чрез пълномощника си адв. Г.С. *** заявява, че са постигнали споразумение по отношение на прекратяване на сключения
помежду им граждански брак, с което са уредили всички лични и имуществени
отношения свързани с прекратяването на брака, а ответни а именно:
1. Страните са съгласни брака им, сключен на 23.06.1991г.
в с. Стоил войвода, общ. Нова Загора да бъде прекратен по тяхно сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие, без съдът да издирва мотивите им за прекратяване
на брака и без да се произнася по въпроса за вината.
2. Семейното
жилище, находящо се в ****/собственост на родителите на М.Й.Д./ се предоставя
за ползване на М.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес ***.
3. След прекратяване на брака жената А.С.Д., с ЕГН **********,
с адрес *** ще продължи да носи брачното си фамилно име Д..
4. Нямат претенции за издръжка един към друг.
Страните молят съда да одобри постигнатото
споразумение и да прекрати брака им поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.
От представените и приети в съдебно заседание
доказателства: Удостоверение за сключен граждански брак № 009283 от 23.06.1991г.
за което е съставен акт за граждански брак № 3/23.06.1991 г. на кметство с. Стоил войвода, община Нова
Загора, заверено копие от удостоверение
за раждане на Д. М. Д. от 17.04.1998г., удостоверение за раждане на Й.М.Д. от 08.11.1991г.
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 137 том І рег. № 672
дело № 40/27.01.2009г., декларация от А.С.Д., съдът прие за установено
следното:
Страните са съпрузи от 1991г.година, когато на 23.06.1991
г. с Акт № 3/23.06.1991г. в с. Стоил
войвода, общ. Нова Загора, обл. Сливен са сключили граждански брак. От брака си
имат родени две деца, които към момента са пълнолетни.
След
сключването на брака съпрузите се установили да живеят в дома на родителите на
ответника М.Й.Д. ***. От брака си имат две деца, които към настоящия момент са
пълнолетни. В началото на брака отношенията между съпрузите били нормални, но
впоследствие нещата се променили и отношенията им били свързани
неразбирателство по между им свързано с ревността на ответника към ищцата и
взаимно неуважение един към друг, съпроводени с постоянни скандали помежду им.
От октомври 2015г. съпрузите били във
фактическа раздяла.
Бракът между
страните загубил смисъла си, любовта, привързаността и уважението между тях
изчезнали и бракът им нямал съдържанието и смисъла, което закона и морала
влагат в това понятие, поради което следвало бракът им да бъде прекратен, като
дълбоко и непоправимо разстроен, без съда да се произнася по въпроса за вината.
От така установеното, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен. Между съпрузите са изчезнали взаимното уважение и обич. Тяхното
място е заето от безразличие и незаинтересованост един от друг. Доказателство
за това е, че вече от повече от половин година са във фактическа раздяла. Следователно,
брачната връзка съществува само формално и не е в интерес, както на страните,
така и на обществото. От момента на фактическата раздяла до настоящия момент
страните не са правили опити да се съберат и да заживеят заедно, което изключва възможността за заздравяване на
разрушената връзка и прави тези отношения непоправими. В този смисъл е и
правният извод на съда.
С оглед на постигнатото в съдебно заседание
споразумение между страните за прекратяване на брака и уреждане на отношенията
им след брака, съдът счита че следва да го одобри, тъй като същото напълно съответства на закона и добрите
нрави. В него са уредени всички лични и имуществени отношения. Запазени са
интересите на страните, затова то следва да се утвърди и съдът да прекрати
сключения между страните граждансик брак, като:
1 Сключения на 23.06.1991г. в с. Стоил войвода, общ.
Нова Загора с акт за граждански брак № 3/23.06.1991г. в с. Стоил войвода, общ.
Нова Загора, обл. Сливен между А.С.Д., с ЕГН ********** и М.Й.Д., с ЕГН **********,
с адрес *** граждански брак следва да
бъде прекратен по тяхно сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, без съдът да
издирва мотивите им за прекратяване на брака и без да се произнася по въпроса
за вината.
2. Семейното
жилище, находящо се в с****/собственост на родителите на М.Й.Д./, се предоставя
за ползване на М.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес ***.
3. След прекратяване на брака жената А.С.Д., с ЕГН **********,
с адрес *** ще продължи да носи брачното си фамилно име Д..
4. Нямат претенции за издръжка един към друг.
5. Разноските се поемат по равно от страните.
Съдът определя окончателна държавна такса за водене на
делото в размер на 50.00лв., от които
ищцата А.С.Д. *** 25.00 лева първоначална държавна такса, като следва ответника
М.Й.Д. да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Нова Загора 25.00 лева – окончателна държавна такса за водене на
делото.
На горните основания съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С
РАЗВОД ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПАВИМО РАЗСТРОЙСТВО
сключеният граждански
брак между А.С.Д., с ЕГН **********, с адрес ***
и М.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес
*** на 23.06.1991 г. с Акт за граждански брак № 3/23.06.1991 г. на Кметство с. Стоил
войвода, община Нова Загора, обл. Сливен
БЕЗ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ЗА ВИНАТА
УТВЪРЖДАВА
постигнатото споразумение, като:
ПРЕДОСТАВЯ
ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище,
находящо се в ***/собственост на родителите на М.Й.Д./ на М.Й.Д., с ЕГН **********,
с адрес ***..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената А.С.Д. да
продължи да носи брачното сИ фамилно
име - Д..
Страните нямат претенции за издръжка един към друг.
ОСЪЖДА
М.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес ***
да
заплати по сметка на РС-Нова Загора окончателна държавна такса за
водене на делото в размер на 25.00/двадесет
и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването
на страните пред СлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: