Определение по дело №67/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимите Н. М. Н. от Г. С. и Д. А. К. от Г., чрез защитника си А. Ф. Т. срещу Присъда № 267/10.11.2010год. по НОХД № 106/2010год. по описа на районен съд С., в частта с която подсъдимите са признати за виновни в извършването на престъпление чл.131, ал.1, т.1 във вр. чл.130, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК и на основание чл. 78а НК са освободени от наказателна отговорност, като им е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800.00 /осемстотин/ лв., както и в частта, с която са осъдени да заплатят солидарно на И. А. И. от град С. с ЕГН *, сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия И., неимуществени вреди вследствие от престъплението, изразяващи се в черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2009г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон, а също така са допуснати съществени процесуални нарушения.

Иска се отмяна на обжалваната присъда, като се постанови нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани по обвинението по чл.131, ал.1, т.1 във вр. чл.130, ал.1 от НК, както и отхвърляне на уважения граждански иск. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена, като делото се върне на същият съд за ново разглеждане от друг състав.

В с.з. представителят на О. П. оспорва жалбата, като счита, че същата е неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Постановената присъда е обоснована и законосъобразна, тъй като обвинението по което са признати за виновни е доказано по несъмнен начин. Обстоятелството кой е бил действителния собственик на дружеството към момента на осъществяването на деянието е илеревантно, тъй като не рефлектира върху характеристика на трудовите правоотношения на пострадалото лице. Същият е притежавал качеството на длъжностно лице, тъй като е бил назначен с трудов договор и му е било възложено във връзка с работата да пази имуществото на дружеството. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Частния обвинител и граждански ищец И. И., редовно призован не се явява. За него се явява повереника му А.И. А., който оспорва жалбата и моли присъдата на районния съд да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна.

Подсъдимите Н. Н. и Д. К., редовно призовани се явяват лично и със защитника си А. Ф. Т., който поддържа жалбата, като излага допълнителни съображения, а именно, че по делото са останали неизяснени обстоятелствата дали пострадалото лице е притежавало качеството на длъжностно лице и дали телесните увреждания са му причинени при и по повод изпълнение на служебните му задължения. По тези съображения моли жалбата да бъде уважена.

Съдът като взе предвид изложеното във въззивната жалбата, становището на страните изразено в с.з. и след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановеният срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображение:

С присъда № 267/10.11.2010год. постановена по НОХД № 106/2010год. по описа на районен съд С. подсъдимият Н. М. Н. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 03.04.2009 год., около 19. 30 часа, в град С., в района пред автомивка „Омега", стопанисвана от "САНИ" ЕООД, град С., в съучастие с Д. А. К., като извършител, чрез удари с ръце и крака е причинил на И. А. И. от град С., с ЕГН *, в качеството му на длъжностно лице - „мияч на превозни средства" в "САНИ" ЕООД, град С., при и по повод изпълнение на службата и функцията му, лека телесна повреда, изразяваща се в черепно мозъчна травма, с мозъчно сътресение, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, в полза на Държавата.

Подсъдимият Д. А. К. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 03.04.2009 год., около 19. 30 часа, в град С., в района пред автомивка „Омега", стопанисвана от "САНИ" ЕООД, град С., в съучастие с Н. М. Н., като извършител, чрез удари с ръце и крака е причинил на И. А. И. от град С., с ЕГН *, в качеството му на длъжностно лице - „мияч на превозни средства" в "САНИ" ЕООД, град С., при и по повод изпълнение на службата и функцията му, лека телесна повреда, изразяваща се в черепно мозъчна травма, с мозъчно сътресение, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК-престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, в полза на Държавата.

Със същата присъда подсъдимият Н. М. Н. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 03.04.2009 год., около 19. 30 часа, в град С., в района пред автомивка „Омега", стопанисвана от "САНИ" ЕООД, град С., в съучастие с Д. А. К., като извършител, чрез удари с ръце и крака е причинил на И. А. И. по хулигански подбуди, лека телесна повреда, изразяваща се в черепно мозъчна травма, с мозъчно сътресение, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК е ОПРАВДАН по това обвинение.

Подсъдимият Д. А. К. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 03.04.2009 год., около 19. 30 часа, в град С., в района пред автомивка „Омега", стопанисвана от "САНИ" ЕООД, град С., в съучастие с Н. М. Н., като извършител, чрез удари с ръце и крака е причинил на И. А. И. по хулигански подбуди, лека телесна повреда, изразяваща се в черепно мозъчна травма, с мозъчно сътресение, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК е ОПРАВДАН по това обвинение.

Подсъдимите Н. М. Н. и Д. А. К. са осъдени солидарно да заплатят на И. А. И. от град С., У.”Перелик” №15, В.Б, .3, А.24, с ЕГН *, сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия И., неимуществени вреди вследствие от престъплението, изразяващи се в черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2009г. до окончателното изплащане на задължението.

Съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от И. А. И. граждански иск с правно основание чл.52 във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД срещу Н. М. Н. и Д. А. К. в ЧАСТТА му, за сумата над 3000 лв. /три хиляди лева/ до претендираните 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/, за обезщетение на претърпените от пострадалия И. неимуществени вреди вследствие от престъплението, изразяващи се в черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение.

Подсъдимите Н. М. Н. и Д. А. К. са осъдени солидарно да заплатят по сметка на Смолянския районен съд сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, също така са осъдени да заплатят на И. И. направените от него разноски по делото в размер на 400.00лв.

След като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивния съд прие за установена следната фактическа обстановка:

На 03.04.2009 год., през деня Н. М. Н. от град С. ( по прякор Екшъна) празнувал рождения си ден в компанията на своя колега подсъдимият Д. А. К. от град С. (по прякор Руснака). Двамата подсъдими посетили заведението „Нон стоп", което се намира в кино Дружба, град С., а след това продължили в ресторант „Мистерия" в град С., кв. „Невястата". В двете заведения подсъдимите употребили алкохол, като всеки от тях изпил около пет –шест бири.Тогава подсъдмите решили да отидат до автомивка “Омега”, където работил пострадалия И.. 18.45 часа подсъдимият Н. се обадил по телефона на баща си Митко М. Н. и му казал да отиде да ги вземе. В момента Митко Н. бил на работа с таксиметров автомобил марка и модел „Сеат Леон" с рег. № СМ ..., собственост на Д. Бр. Дот град С.. М. Н. отишъл с автомобила до ресторант „Мистерия", от където взел подсъдимите Н. и К.. Тримата потеглили към автомивка „Омега", намираща се на паркинга под ресторант „Омега", Банка ДСК офис -нов център и аптека „Евридика" на Новия център в град С.. На 03.04.2009г. на работа в автомивка “Омега” били пострадалият И. А. И. и св. И. Р. Г.. Работното време на обекта било от 08. 00 часа до 20. 00 часа. Пострадалият И. бил назначен въз основа на трудов договор № 77/ 25. 03. 2009 г. и работел на длъжност - „мияч на превозни средства" в "САНИ" ЕООД, с управител св. А. Ж. К., което дружество стопанисвало автомивката. Част от служебните задължения на пострадалия И. били да пази и да се грижи за повереното му имуществото в предприятието. След приключване на работа по предоставения му за измиване автомобил И. и останалите работници в автомивката, имали задължение да получат дължимата сума от клиента, а в края на работния ден да отчетат събрания дневен оборот в офиса на фирмата. При възможност оборота се отчитал по няколко пъти на ден. Пострадалият И. носел имуществена отговорност за вреди от липси причинени на работодателя си. Пострадалият И. бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "Б" от НК, тъй като му било възложено да изпълнява със заплата, постоянно работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице — еднолично дружество с ограничена отговорност. В тази част фактическата обстановка се установява въз основа на показанията на свидетелите И. и Р. дадени от тях в хода на съдебното производство и от прочетените на основание чл.281, ал.1, т.4 НПК показания на св.Г. дадени от него пред съдия в хода на досъдебното производство /л.37,38, 39 от ДП/ и показанията на св.К., дадени пред състава на съда и прочетените такива дадени от него пред друг състав на съда, частично по отношение на обстоятелството, че собственик на “САНИ” ЕООД е бил св.К. и че фирмата е позлвала автомивката, от показанията на св.Е. Т., както и от прочетените писмени доказателства по делото а именно: Трудов договор 77/25.03.2009г., длъжностна характеристика на работник автомивка, Уведомление по чл.62, ал.4 КТ /л.96 от ДП/ справка от системата АПИС РЕГИСТЪР от 26.03.2010 година, удостоверение от СОС по ф.д. № 324/2002 година, издадено на 23.03.2008 година, договор за прехвърляне на дружествени дялове от 01.09.2008 година, договор за управление от 01.09.2008 година, съгласие на основание чл. 141, ал. 3 от ТЗ, протокол на едноличния собственик на капитала на „Сани” ЕООД от 01.09.2008 година, пълномощно, приложено на лист, писмо от НАП с изх. № 0232041/31.05.2010 година, писмо от ТД НАП Пловдив от 08.04.2010 година, които съпоставено помежду си са еднопосочни.

На 03.04.2009 год., около 19.00 часа, М.Н. и подсъдимите Н., и К. пристигнали в района на автомивка „Омега", спрели автомобила пред гаража на автомивката, в който работел пострадалият И.. Тримата слезли от автомобила. Н. Н. отишъл при пострадалия И., а другите двама останали до колата. Подсъдимият Н. казал на пострадалия да измие колата и заедно с баща си и К. минали отстрани на автомивката. Пострадалият И. усетил, че подсъдимият Н. лъха на алкохол. Измил автомобила за около 10 минути и около 19.10 часа извикал Н. Н. от когото поискал да му заплати за услугата. Подсъдимият Н. отказал категорично да плати за услугата, като поискал от И. да му върне парите, които му дължи за това, че го е карал с таксито. Според подсъдимият Н., пострадалия И. му дължал много пари, около 300 лв. за многократно извършвани таксиметрови услуги, а св.И. смятал, че му дължи само 12 лева, а от друга страна, че Н. му дължи около 50 лв. за многократно измиване на таксиметровия му автомобил, за което подсъдимият Н. не му е плащал. Така между двамата възникнал спор, тогава И., за да принуди подсъдимия Н. да му плати за услугата, за да не му бъде удържана тази сума, взел от контролното табло ключа на таксиметитровия автомобил и влезнал навътре в бокса на автомивката, където се извършва вътрешно почистване на автомобилите.Това действия на пострадалия ядосало подсъдимия Н. и той извикал подсъдимия К., като същевременно настигайки И., го приближил и му нанесъл удар с ръка, отзад в лявата част на главата на И., при което И. залитнал. Тогава двамата подсъдими хванали вътре в бокса на автомивката пострадалия И. от двете страни, всеки от тях държал И. за едната му ръка под мишниците и така го изкарали извън автомивката и го завлекли на около 10-15 метра над нея до магазин “Слънчеви системи”, където било тъмно, понеже подсъдимите не искали другите хора, които присъствали да гледат как бият пострадалия. Докато влачели И., последния изпуснал ключовете от таксиметровия автомобил пред бокса. Пред магазина, двамата подсъдими нанесли множество удари в ръце и крака на пострадалия, вследствие на което той паднал на земята. Ударите били нанесени главно в областта на главата му и торста. След около една минута, подсъдимите се качили в таксито, с което дошли, след като преди това бащата на подсъдимия Н., взел падналия ключ от автомобила и го изкарал от бокса, като спрял пред магазина където се намирали те. Пострадалият останал зашеметен на земята. Свидетелят И. Г. се обадил на В. Р. Р. – майка на пострадалия и й казал, че синът й е бит. Свидетелите А. и К. се приближили до пострадалия, за да видят как е и евентуално да му помогнат по някакъв начин. Те помолили свидетеля Г. да им даде вода, за да наплискат И., който не бил в адекватно състояние. Г. донесъл пластмасово шише от 500 Г. вода, с която св.Аб. наплискала И.. След това той се съвзел и отишъл до автомивката, а св.А. и К. си тръгнали, след като авотомобила на св.К. вече бил измит от св.Г.. След няколко минути на мястото на инцидента пристигнали св. А. Ан. Х. и св. В. А. П. - полицаи в РУ на МВР - С..Те провели разговор с пострадалия И., от когото разбрали, че той бил бит от двама таксиджии по прякори Ек. и Р. На челото на И. личала подутина, но по него нямало кръв. Полицаите разговаряли на място и със св.Р.. Тогава те тръгнали с патрулния автомобил да издирят извършителите. След това в района на автомивката дошли и родителите на пострадалия И., св.Р. и Р.. След като полицаите не успели да открият таксито по пияците на града, се върнали в автомивката и там заварили родителите на пострадалия, като обяснили на св.Р., че не са открили извършителите, но че ще ги открият и ще вземат отношение. Родителите на пострадалия, откарали с автомобила си марка “Мерцедес” И. в Център за спешна медицинска помощ - С., където му била оказана медицинска помощ. След преглед пострадалия бил приет в болницата, където лежал от 03.04.2009г. до 10.04.2010г. След изписването му от болницата пострадалия И. изпитвал болки още около 3 дни, а след това около месец не ходил на работа, защото се страхувал.

От изслушаната съдебно медицинска експертиза, се установява, че в следствие на ударите нанесени от двамата подсъдими на пострадалия И. било причинено: контузия на главата, мозъчно сътресение, кръвонасядане на кожата на горния и долен леви клепачи, увреждания представляващи лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Кръвонасядането на кожата на горния и долен леви клепачи са довели до болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето е лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК.Според експерта намаляването на слуха с около 2 — 30 децибела във висок честотен диапазаон не може да се обясни с травмата, поради липсата на травматични увреждания на тъпанчевата мембрама и външния слухов проход. Въззивния съд намира, че обосновано и законосъобразно районния съд е приел като обективно и компетентно заключението на вещото лице.

При така установената фактическа обстановка, въззивния съд намира, че обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че подсъдимите Н. и К. са осъществили състава на чл.131, ал.1, т.1 във вр. чл.130, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

Безспорно е обстоятелството, че подсъдимите са нанесли побой на пострадалото лице И., в следствие на което са му причинени описаните по-горе травматични увреждания. От приложените по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите по делото, включително и от обясненията на подсъдимите се установява, че подсъдимите Н. и К. са нанесли побой, в следствие на което на пострадалото лице И. са причинени травматични увреждания, които представляват леки телесни повреди по чл.130, ал.1 от НК.

Районния съд е изложил подробни съображения защо приема, че пострадалото лице притежава качеството на длъжностно лице и защо приема, че телесните повреди нанесени на пострадалото лице са при и по повод изпълнение на служебните му задължения. Въззивния съд изцяло подкрепя тези изводи, тъй като са логически издържани и са резултат от задълбочен и всестранен анализ на доказателствения материал.

Районния съд е обсъдил направените възражения от страна на защитата на подсъдимите, че в случаят пострадалото лице не притежава качеството на длъжностно лице и е изложил подробни съображения защо не приема това възражение. Пред въззивната инстанция отново се прави това възражение, като не се излагат допълнителни доводи. Както районния съд е приел, така и въззивния съд приема, че в случая пострадалото лице е притежавало качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК, тъй като е изпълнявало работа свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице - “САНИ” ЕООД. Към момента на осъществяването на деянието, пострадалото лице е работило по трудов договор към дружеството и е осъществявало реално трудовите си функции на длъжността, на която е назначен по трудовия договор. Освен това, лицето, което е подписало трудовия договор в качеството на работодател е собственик и управител на дружеството, поради което съдът приема, че е налице валидно трудово правоотношение. Обстоятелството, кой в действителност ръководи дейността на дружеството е ирелевантно за валидността на трудовото правоотношение и относно това, какво качество притежава пострадалото лице. Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимите, че към момента на осъществяване на деянието не е било налице валидно трудово правоотношение, тъй като срока на подписания договор е изтекъл. От приложения по делото трудов договор се установява, че същият е сключен на 25.03.2009год. и е със срок от три месеца, а деянието е осъществено на 03.04.2009год., т.е към този момент пострадалото лице е работило по трудов договор.

Пред въззивната инстанция се прави възражение, че деянието не е осъществено при и по повод на изпълняваното служебно задължение. Това възражение е направено и пред районния съд, на което същият е дал обстоен отговор защо приема, че същото не е основателно. Въззивния съд също намира възражението за неоснователно, тъй като от показанията на свидетелите А., К., Г., пострадалия И., П. и Х., както и от обясненията на подсъдимите се установява, че побоя е нанесен именно на работното място на пострадалия И., в момент когато същият е изпълнявал трудовите си функции, т.е при осъществяването на служебните му задължения. Също така се установява, че скандала е възникнал след като пострадалото лице е поискало да му бъде заплатено за извършената услуга. Това, че между пострадалото лице и подсъдимите е имало неуредени парични отношения, допълнително е допринесло за ескалиране на скандала.

Въззивния съд приема за неоснователна жалбата и по отношение на уважения граждански иск, тъй като обосновано районния съд и приел, че е налице причинната връзка между деянието и нанесената телесна повреда, поради което следва да се ангажира имуществената отговорност на подсъдимите за причинените неимуществени вреди. Определения размер на обезщетението е справедливо, тъй като са отчетените тежестта на увреждането, продължителността и търпените болки, дискомфорта от породения у него страх, след побоя.

По изложените съображения въззивния съд намира жалбата на подсъдимите за неоснователна, поради което ще следва да бъде оставена без уважение.

При цялостната проверка на присъдата, въззивния съд не констатира процесуални нарушения, които да обуславят нейното изменение или отмяна и тъй като въззивната жалба е неоснователна, същата ще следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.

Водим от горното и на осн. чл.338 от НПК Смолянския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 267/10.11.2010год. по НОХД №106/2010год. по описа на районен съд С..

Решението е окончателно.

Писмено да се съобщи на страните, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :