№ 498
гр. София , 13.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602633 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по протест, подаден от прокурор при СРП срещу
определение от 18.01.2021г., постановено по НЧД №16975/20г. по описа на
СРС, НО, 98-ми състав, с което на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК е
отменено постановление на СРП, с което е прекратено наказателното
производство по ДП №349/2017 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр.
№3341/2017г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.131, ал.1, т.12
вр. чл.130, ал.1 от НК.
С протеста се навеждат твърдения за необоснованост на атакуваното
определение, като същият по съдържание представлява препис на
постановлението за прекратяване на наказателното производство и
възпроизвежда отново аргументите, с които прокурорът е прекратил
наказателното производство.
По делото е постъпило и възражение от И.М.Ч. чрез адв. Б.Х., който е
жалбоподател по делото в първата инстанция. Във възражението се сочи, че
определението на първостепенния съд е правилно, а постановлението на СРП
е необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Посочва се още, че И.Ч. не е взел участие в „нападението“ срещу А.,
както и че при извършеното разпознаване в хода на досъдебното
1
производство с участието на Ч., последният е разпознал друго лице, различно
от М. А., като извършител на деянието, с което на И.Ч. е причинена средна
телесна повреда. По тези съображения се иска определението на районния
съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд, след като се запозна с наведените в протеста доводи, с
атакувания съдебен акт и с приложените по делото материали, намира
следното:
Протестът против определението от 18.01.2021г. на СРС е процесуално
допустим, тъй като е подаден в срок и от надлежна страна – прокурор при
СРП. Съгласно чл. 243, ал.7, определението по чл.243, ал.6 от НПК, може да
се протестира от прокурора. Разгледан по същество, протестът се явява
неоснователен по следните съображения:
Наказателното производство по цитираното ДП е образувано и водено
срещу неизвестен извършител, за това, че на 06.02.2017г., около 06.00ч., в
гр.София, бул. „Акад. Борис Стефанов“ №22, пред магазин „Фантастико“,
чрез нанасяне на удари в главата причинил на И.Ю.И. контузия на главата,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по
чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство няма привлечено лице в
процесуалното качество на обвиняем.
С постановление от 22.02.2018г. на прокурор при СРП, наказателното
производство по гореописаното ДП е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК – деянието не съставлява престъпление. По жалба на пострадалия
И.М.Ч., е образувано НЧД №16975/20г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав, в
което е постановен оспорвания съдебен акт, с който е отменено
постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.
Настоящият съдебен състав намира, след преценка на събрания в
досъдебното производство доказателствен материал, че определението на
първостепенния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено, макар и не изцяло по съображенията, изложени от районния
съд.
Въззивният съд не се солидаризира с изложеното от районната
инстанция, че изводите на прокурора във връзка с двамата пострадали – И.И.
2
и И.Ч. са прибързани.
На първо място, необходимо е да се посочи, че по отношение на
пострадалия И. е ненужно тепърва да се установява в кой момент му е бил
нанесен удара, причинил телесното му увреждане, защото от доказателствата
по делото по никакъв начин не се установява кой е нанесъл удара, довел до
леката телесна повреда, изразила се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Самият пострадал не дава никакви сведения за автора на
деянието, защото не е могъл да възприеме кое лице му е нанесло удар, такива
сведения не се извличат и от показанията на останалите свидетели. При тази
фактология по делото абсолютно безпредметно се явява както изясняване на
момента, в който му е бил нанесен удара, така и изясняването на въпроса дали
деянието е било извършено по хулигански подбуди.
По отношение средната телесна повреда, нанесена на Ч., от събраните
до сега доказателства, се установява, че той е бил сред лицата, които са
влезли в магазина след пострадалия А.. Като се има предвид, че М. А. е бил
преследван от няколко лица в автомивката, след което е бил последван и в
магазина, за него започналото противоправно нападение не е било
преустановено. Макар и Ч. да не е бил сред лицата, които са го подгонили и
настигнали в автомивката, появата му сред тези лица в магазина е приета от
А. като част от групата, която е започнала противоправното нападение срещу
него, което и в този момент не е било преустановено, защото никое от
преследващите го лица не е показало, че няма намерение да се саморазправя с
него. Напротив, следвайки го и в магазина, те ясно са засвидетелствали, че
нападението срещу него продължава. Противоправното нападение срещу А.
не е било преустановено и в момента, в който последният е напуснал
магазина и е установил, че отвън го чакат преследвачите му, сред които е бил
и И.Ч.. По настояване на свидетеля Я.Д. както А., така и последвалите го лица
е трябвало да напуснат магазина, но излизайки отвън А. е установил, че
преследвачите му го чакат, те не са се разотишли, нито пък ясно са показали,
че нямат намерение да възобновят нападението си. Ето защо въззивният съд
изразява своето съгласие с приетото от прокурора, че А. е нанесъл удара на
Ч., с който му е причинил средна телесна повреда при условията на неизбежна
отбрана. Това е така, защото компанията на Ч. не е показала по никакъв
начин, че няма намерение да възобнови нападението срещу А., напротив, със
стоенето пред магазина са демонстрирали противното – че започнатото от тях
нападение не е преустановено.
Не може да се сподели изложеното във възражението на адв. Х., че Ч.
не е участвал в „нападението“ срещу А., защото той заедно с бащата на И., с
И. и Б.М. са последвали пострадалия, който вече е бил бит, в магазина, след
което са излезли отвън, за да го чакат. Именно това поведение на Ч. е било
възприето от А. като непреустановено нападение, каквото всъщност е и било,
защото то всеки момент е щяло да бъде възобновено, както и се е случило.
Необосновано и не намиращо подкрепа в доказателствата по делото е и
твърдението, че И.Ч. е разпознал не А., а друго лице като автор на деянието, с
3
което му е била причинена средната телесна повреда. Видно от протокол за
разпознаване на лица по снимки, находящ се на л.70 от ДП, с разпознаващ
И.М.Ч., последният е разпознал именно лицето под №1 – М. М. А., като е
посочил, че това е лицето, което на 06.02.2017г. около 06.00 ч., пред магазин
„Фантастико“, е застанало централно срещу него и му е нанесло удар с юмрук
с дясната ръка и му е счупило зъба.
Въпреки всичко изложено по-горе, атакуваното определение на
районния съд трябва да бъде потвърдено, защото от събраните по делото
доказателства се установява, че има извършено престъпление от общ
характер и е установен неговият автор. Това престъпление е закана с убийство
по чл.144, ал.3 НК, както правилно е отбелязал контролирания съд, отправена
от Ж.Г.Г. срещу М. А., заканвайки се, че ще го наръга и ще го заколи,
размахвайки нож.
В този смисъл, прокурорският акт се явява преждевременно
постановен и без да е изяснена в пълнота фактическата обстановка,
установява се по делото, че има извършено престъпление от общ характер и
неговият автор е известен, установено е и средството на престъплението,
което е иззето с протокола за оглед на местопроизшествие.
С оглед на изложеното по-горе, с постановлението на СРП, с което е
било прекратено наказателното производство, неправилно е бил приложен
материалния закон, поради което правилно е било отменено от
контролирания съд.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийски
градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.01.2021г., постановено по НЧД
№16975/20г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав, с което на основание чл.243,
ал.6, т.3 от НПК е отменено постановление на СРП, с което е прекратено
наказателното производство по ДП №349/2017 г. по описа на 07 РУ - СДВР,
пр. пр. №3341/2017г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5