РЕШЕНИЕ
№ 883
гр. Пазарджик, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр. Пазарджик – дванадесети касационен състав, в открито съдебно
заседание на десети ноември, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретар Т.Стойнова и с участието на С. Янев – прокурор при Окръжна прокуратура – Пазарджик,
разгледа докладваното от съдия Попова касационно административно дело № 790
по описа на съда за 2021 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.С.Т. ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***, адв. П.К. срещу решение № 260055/13.05.2021 г. на Районен съд /РС/ – гр. Велинград, постановено
по н.а.х.д № 4/2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 270/21.12.2020
г. , издадено от Директора на РДГ – Пазарджик,
с което на жалбоподателя С.С.Т. за
нарушение на чл.257, ал.1 т.1 , предложение първо от Закона за горите, вр. чл.211 ал.1 от Закона
за горите , на основание чл.257 ал.1 , чл. 275 ал.1 т.2 Закона за горите е наложено административно наказание глоба по
чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, в размер на 300,00 /триста/ лева.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като противоречи на
материалния закон и при съществено нарушение на процесуално- парните норми. Касаторът счита, че в съдебното
решение неправилно е прието за неоснователно неговото възражение за неправилна
правна квалификация, като не отчетено ,че изложените обстоятелства като
фактическо основание не кореспондират с посочените правни основания. Сочи, че в НП и АУАН са посочени като индивидуализиращ
белег различни длъжности / горски стражар и техник горско стопанство / и не ставало ясно с оглед на коя длъжност му
се вменява да е извършил административното нарушение. Поддържа се, че тази
неточност опорочава НП до степен на негова незаконосъобразност, понеже
посочената от АНО заповед за възлагане на контролни функции , касаела длъжност,
която не била заемана от жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението. Такава съществена неточност била допусната и по отношение на
посочената в НП дата на технологичния план. Релевират се доводи и за допуснато
нарушение на императивните изисквания на чл. 40 ал.2 ЗАНН във връзка с чл. 44
ал.1 ЗАНН.Поддържа са , че районният съд тълкува разширително , изложеното в
АУАН и НП досежно мястото на извършване
на нарушението, което дава нова фактическа обстановка за нарушения, които не са вменени на
жалбоподателя. Поддържа се също , че в случая са налице основания за приложение
и на нормата на чл. 28 ЗАНН, което обаче районният съд, незаконосъобразно не е
взел предвид.
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание и се
представлява от адвокат К., който моли да
бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на Районен съд
Велинград и наказателното постановление.
Ответникът – Регионална дирекция по горите – гр. Пазарджик,
редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище , в което
чрез своят процесуален представител, поддържа , че жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е
основателна и следва да бъде уважена.
Административен
съд, гр. Пазарджик, дванадесети касационен състав, намира, че жалбата е
подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Касаторът
е санкциониран, за това , че на 07.11.2020 г. , на временен склад на отдел 89
, подотдел „г“ , в района на дейност на ТП ДГС Селище … в качеството си на длъжностно лице „техник
горско стопанство „ , оправомощено да издава превозни билети със Заповед №
454/05.10.2016 г. на Директора на ТП ДГС Селище „ не е изпълнил задълженията си, възложени му с
нормата на чл.211 ал.1 ЗГ , а именно не е издал провозен билет от временен склад на временен склад на отдел 89 , подотдел „г“
, землище с. Побит камък общ.Сърница в
района на дейност на ТП ДГС Селище …
съгласно утвърдения на 11.11.2019 г. технологичен план за добив на дървесина…“
Решаващият
съд е потвърдил спорното НП, като е приел че извършването на нарушение е
доказано по безспорен начин, а при ангажиране на административно наказателната
отговорност на лицето не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Решението
е неправилно. Същото не съответства на събраните по делото доказателства и
закона, поради което следва да бъде отменено.
Основателно
е възражението по касационната жалба, че съдът не е отчел допуснатото
съществено процесуално нарушение при констатиране на нарушението и издаване на
НП, а именно относно неточно и непълно описание на фактите и обстоятелствата
очертаващи административно- наказателната отговорност , както и липсата на
съответствие между изложените фактически обстоятелства и посочената като
нарушена материално- правна разпоредба. В случая при съвместната преценка на събраните
писмени и гласни доказателства се налага извод, че санкциониращият орган е
стигнал до заключението, че е извършено соченото административно нарушение като
е взел предвид длъжността , изпълнявана от жалбоподателя- „техник горско
стопанство – ТГС „ и възложените му
фикции по контрол с цитираната в НП Заповед № 5/05.10.2016 г. на директора на
ТП ДГС Селище. Безспорно е, че е налице несъответствие между посочената в АУАН
и в НП , длъжност при изпълнение на задължения на която , следва да се ангажира
административно- наказателната отговорност, но е безспорно , че в НП е посочена
актуалната длъжност заемана от жалбоподателя. По-важното в случая е, че цитираната в НП Заповед № 54/05.10.2016 г.
на Директора на ДГС , липсва такава длъжност.Оправомощаването касае длъжност
„горски стражар“. Адинистративно-наказателната отговорност се ангажира , при
строго формални основания и не е в правомощията на съда да тълкува или допълва
волята на АНО , тъй като липсата на достатъчно яснота и точност в НП по
отношение на описанието на извършеното нарушение, не може да се преодолява ,
чрез изводи от събрани доказателства ,а е основание за незаконосъобразност на
издадени санционен акт. Тук следва да се
отчете, че при описанието на допуснатото нарушение е налице несъответствие и в датата на утвърждаване на технологичния
план - в т.1 от АУАН , датата на
утвърждаване на технологичния план е посочена като 02.10.2019 г. , а в НП –
съответно 11.11.2019 г. При това положение не става ясно , какви са конкретните
обстоятелства очертаващи състава на нарушението, налице ли е съвпадение между
двата плана и по кой точно план е
следвало да бъде издаден превозния билет. Налице е непълно и неточно описание на нарушението,
което почива на предположения, а не на доказани факти. Коректното описание на
нарушението следва да сочи ясно описание да допуснатото нарушение, от което
може да се направи извод, как санкциониращият орган е стигнал до извода, че на
посоченото място , не е издаден превозен билет от жалбоподателя. При липсата на
такова описание не са удовлетворени изискванията на чл. 57, а.1, т.5 от ЗАНН и
съответно е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Наред с това , изложеното в обстоятелствената част на НП не кореспондира с
посочената като нарушена материално-правна норма на чл. 211 ал.1 ЗГ, тъй като
правната квалификация в нейната конкретност се съдържа в нормата на чл.211 ал.2
ЗГ , в която обаче са визирани две
хипотези очертаващи отговорността на конкретни длъжностни лица. Посочената
правна квалификация на чл. 211 ал.1 ЗГ не съответства на изложените
обстоятелства , които от своя страна при допуснатите неточности не
индивидуализират в достатъчна степен субекта на административно- наказателната
отговорност.
Настоящата инстанция не споделя възраженията на
касатора, че районният съд неправилно е приел че при издаването на акта са
спазени разпоредбите на чл.40 ЗАНН. Съгласно чл.40 ал.1 ЗАНН
актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя, като изключение от този принцип е регламентиран в ал.2 на
посочената норма.Разпоредбата на чл.43 ал.1 ЗАНН предвижда че след съставянето
му АУАН следва да бъде предявен на нарушителя за подпис или да му бъде изпратен
за връчване по реда на чл.43 ал.4 ЗАНН.Тези нормативно определени изисквания
гарантират и обезпечават правото на защита на лицето, спрямо което е образувано
административно-наказателното производство в това число правото да се запознае
със съдържанието на АУАН, да направи възражение и даде обяснения към момента на
съставяне на АУАН, които обяснения да бъдат включени като част от съдържанието
на акта, съгласно чл.42 т.8 ЗАНН, да поиска събирането и/или да представи
доказателства и писмени възражения по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.
В
случая е безспорно, че АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя.Видно от
Констативния протокол от 03.12.2020 год., както и от показанията на разпитаните
по делото свидетели , АУАН е връчен редовно на жалбоподателя - лично на 16.12.2020 г. и при предявяването му той е депозирал
възражения. Обжалваното НП е издадено на 21.12.2020 г. – т.е. преди изтичане на
предвидения в нормата на чл. 44 ал.3 ЗАНН, във връзка с чл. 183 ал. 4 НПК
тридневен срок.Същото обаче не представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила доколкото не е спорно , че жалбоподателят се е
запознал с акта и е депозирал своевременно своите възражения, с което не е било накърнено
правото му на защита.
Посочените
по –горе нарушения обаче, доколкото съществено са ограничили правата на
защита на санкционираното лице, са от категорията съществени такива опорочаващи
цялата процедура по реализирана на административно-наказателната отговорност и
като такива съставляващи абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление.
При
това положение ,след като е приел че издаденото НП е в пълно съответствие с процесуалните
норми , районният съд е приложел неправилно закона и е постановил един
незаконосъобразен съдебен акт,който следва да се отмени, както и да се отмени
потвърденото с него НП.
С оглед на изхода от спора , ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сторените съдебно- деловодни разноски съобразно
приложения по делото списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 610,00 лв. пред двете
инстанции/ 10,00 лв. държавна такса и
по 300,00 лв. заплатени адвокатски
хонорари пред двете инстанции/.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.
221, ал. 2 АПК, Административен съд – Пазарджик, дванадесети касационен състав
:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260055/13.05.2021 г.,
постановено по н.а.х.д. № по описа на
Районен съд на гр. Велинград за 2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 270/21.12.2020
г. , издадено от Директора на РДГ – Пазарджик,
с което на жалбоподателя С.С.Т. за
нарушение на чл.257, ал.1 т.1 , предложение първо от Закона за горите, вр. чл.211 ал.1 от Закона
за горите , на основание чл.257 ал.1 , чл. 275 ал.1 т.2 Закона за горите е наложено административно наказание глоба по
чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, в размер на 300,00 /триста/ лева.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ –
ПАЗАРДЖИК да заплати на С.С.Т. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. П.К.
сторените в настоящото производство разноски в общ размер от 610,00 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/