№ 3
гр. гр.Велинград, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно
наказателно дело № 20225210200341 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-0367-000378/03.05.2022 г.
на Началник група в ОДМВР-Пазарджик, МВР-Велинград, с което на основание чл. 53
от ЗАНН, на А. И. Р. са наложени административни наказания: глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за осъществяване
на административно-наказателния състав на и чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен
интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на
съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59,
ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуЕ.те
по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
В нея се описва версията на жалбоподателя за обстоятелствата, при които, в
качеството на водач на МПС, му е била извършена проверка за нА.чие на алкохол или
наркотични вещества в кръвта му, като при съображения за несъответствие в
посочените в съставените му АУАН часове - явно се поддържа незаконосъобразност на
издаденото въз основа на един от тях обжалвано НП; сочат се и действия на
полицейските служители, забавили явяването му във ФСМП-Велинград, където имал
намерение да даде кръвна проба за изследване.
В писмено становище въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, при
твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние и няма
1
основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Моли наказтелното постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано, както и за присъждане на
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 18.03.2022г. по обяд, по повод извършена му по-рано същия ден кражба на
пари, А. Р. спира с управлявания от него лек автомобил „Ауди“ с рег. № СВ1500КС на
Гара Костандово при намиращите се там полицейски служители Л. и Д.. Минути след
това на мястото пристига и полицаят от сектор „Пътна полиция“ Б. Т., който
предприема проверка на водача за употреба на алкохол и наркотични вещества. След
като Р. е тестван за алкохол, той отказва да бъде тестван на място и за наркотични
вещества, предвид което, освен АУАН му е надлежно съставен и връчен в 14,15 часа
Талон за изследване, с указания, че до 60 мин. следва да се яви да даде проба във
ФСМП-Велинград. Закаран от свой приятел – И.П., А. Р. се явява във ФСМП в рамките
на дадения му 60-минутен срок - в 15,15 часа, като в присъствието на намиращия се
там полицейския служител А. Г. отказва пред дежурния д-р Д. да даде кръвна проба.
Това обстоятелство е отразено във Фиш за спешна медицинска помощ №
004742/18.03.2022 г., в който отказът е удостоверен с подписите на самия А. Р.,
полицаят Г. и д-р Д.. Предвид отказите на Р. да бъде тестван за наркотични вещества е
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява безспорно от следните
доказателства: НП № 22-0367-000378/03.05.2022 г.; АУАН серия AД № 223413 от
18.03.2022 г.- заверено копие; Талон за изследване № 125842/18.03.2022 г. – заверено
копие; Фиш за спешна медицинска помощ № 004742/18.03.2022 г. издаден за пациент
А. И. Р., Докладна записка с рег. № 367р-5343/21.03.2022 г.по описа на РУ на МВР-
Велинград, показанията на свидетелите: Б. Т., Е. Л., С. Д., Е. Д.-Ц. и Иван Б.ов Попов.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1,
респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.
При надлежно предоставена от органите на реда възможност да избере начина
по който да бъде тестван за нА.чие на алкохол в кръвта, водачът А. Р. доказано, и
надлежно отразено в постановлението, последователно е отказал и двата предвидени в
закона (чл.174, ал.4 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.) способа,
с което е осъществил изцяло признаците на административнонаказателния състав
2
именно на разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, съдържаща посочените откази като
диспозиция, както и съответстващата им санкция. Тази санкция е законосъобразно и
правилно наложена от административнонаказващия орган, като в контекста на
съдържащите с в справката за нарушител/водач данни за голям брой почти редовно
извършвани от жалбоподателя нарушения на ЗДвП от 2003г. насам - хипотезата на чл.
28 от ЗАНН е неприложима.
Всички възражения на жалбоподателя са неоснователни.
Изложената в жалбата предистория относно извършена по-рано същия ден
кражба от жалбоподателя е напълно ирелевантна за установените съставомерни факти
по настоящото производство.
Независимо от погрешните представи на д-р Д. - явяването на Р. във ФСМП-
Велинград в последната минута от дадения му срок гарантира правото му при негово
желание да даде проба, независимо колко време ще отнеме на съответния медик да я
вземе. В тази връзка съответното медицинско лице дължи посочване на
обстоятелствата наложили вземане на пробата след срока, а не може да откаже
вземането й. Изложеното обаче също няма значение за случая, доколкото от
показанията на доктора става ясно, че във ФСМП-Велинград на Р. не е отказвано да му
се вземе проба, а той е отказал да даде проба. Този факт се установява не само от
разпита на д-р Д., а и от съдържанието на съставения от нея Фиш за спешна
медицинска помощ № 004742/18.03.2022 г., в който ясно се вижда, че и самият
жалбоподател и служителят на реда – А. Г. са се подписА. в удостоверение на този
отказ. В подкрепа на изложеното е и приетата като доказателство по делото докладна
записка с рег. № 367р-5343/21.03.2022 г.по описа на РУ на МВР-Велинград. При тази
убедителна доказателствена съвкупност обясненото от Р. - че му е било отказано да
даде проба заради просрочено време и че е положил (идентичен с този на самата
жалба) подпис във Фиша само с оглед отразеното в документа измерване на кръвното
му налягане - е неправдоподобна защитна версия.
Обстоятелството, че отказът формално е отразен във Фиш за спешна медицинска
помощ, а не в образец-приложение 4 към чл. 14, ал.2 по Наредба № 1 от 19 юли 2017г.
е без значение за административнонаказателната съставомерност на деянието или
правото на защита на санкционирания, като в тази връзка масова практика е дори
отразяване на отказа на гърба на талона за медицинско изследване. Същественото е
нА.чието на подписи на медицинското лице и свидетел, пред които е направен отказа,
а тези реквизити безспорно фигурират в процесния документ.
С оглед гореизложеното наказателно постановление № 22-0367-
000378/03.05.2022 г. на Началник група в ОДМВР-Пазарджик, МВР-Велинград следва
да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт, подал само становище и
3
на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от НЗПП следва да й се
предели възнаграждение за същия - в минимален размер 80 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22-0367-000378/03.05.2022
г. на Началник група в ОДМВР-Пазарджик, МВР-Велинград.
ОСЪЖДА А. Р. И. с ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пазарджик, сумата
от 80/осемдесет/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до
страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4