Р
Е Ш Е Н И Е
№ /…..05.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и пети април две хиляди и
деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
13517 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Ж.Ж.Ж.,
с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество следните
суми: 400,00 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит номер
********** и 492,24 лв., представляваща наказателна лихва поради неизпълнение за
периода 07.09.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди
се в исковата молба, че на 07.08.2015г. между „***“ ЕООД, опериращо на пазара
на финансови услуги под търговската марка „***“ и Ж.Ж.Ж.
е сключен Договор за кредит номер **********, по реда на чл. 6 ЗПФУР. Сочи се,
че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Кредитодателят
е дал право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга
за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата
гарантира получаването на отговор до 20 минути от изпращането й. За
използването на тази услуги се начислява такса. Сочи се, че на 07.08.2015г.
страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „***“ под номер
**********. В заявката си ответникът е посочил, че желае да му се отпусне сума
в размер на 200,00 лв., като е заявил и ползването на експресна услуга.
Кредитът е бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 06.09.2015г. На
15.08.2015г. ответникът е направил заявка за отпускане на кредит за още 200,00
лв., като отново заявява услуга за експресно разглеждане на заявката. С
настъпване на падежа по договора – 06.09.2015г. кредитополучателят не погасява
дължимите суми и изпада в забава. Начислена е наказателна лихва в размер на 50,91
% върху неизплатената сума за периода на просрочието.
На 01.02.2018г. „***“ ЕООД, в качеството си на цедент,
сключва с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на цесионер,
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който вземанията спрямо
настоящия ответник били прехвърлени на настоящия ищец.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
особения представител на ответника в следния смисъл: Оспорват се като неверни
всички изложени твърдения в исковата молба. Сочи се, че не е сключван договор
за кредит. Не е манифестирано желание за сключване на такъв договор от
ответницата. Не е ползван софтуерният интерфейс на сайта „***.бг“. Не е натискан бутон „подпиши“. Не е отправяно искане
за отпускане и на допълнителен кредит. Сочи се, че клаузите в договора са
неравноправни, като по – конкретно това е т.13.3. от ОУ. Размерът на годишните
разходи от 49.6 % е прекомерен и противоречи на добрите нрави и ЗЗП. Евентуално
се сочи, че ответницата е изплатила изцяло сумите. Евентуално се сочи и че претенциите
са погасени по давност. Оспорва се, че вземането е било валидно прехвърлено на
ищеца.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения заверен
препис на договор за кредит с номер **********/07.08.2015г., същият е сключен
между „***“ ЕООД, като кредитодател, и Ж.Ж.Ж., като кредитополучател. Условията по кредита са
следните: размер – 200,00 лв.; лихвен процент – 40,94 %; ГПР – 49,6 %; срок –
30 дни; дата на получаване – 07.08.2015г.; дата на връщане на сумата –
06.09.2015г.
Установява се от представения по
делото препис на договор за кредит с номер **********/15.08.2015г., че страните
по него постигнали допълнително споразумение за отпускане на втори
потребителски кредит, като след това общият размер на кредитната сума се
установява да е 400,00 лв., а срокът на погасяването й – 06.09.2015г. Лихвеният
процент се установява да е 40,9 % и ГПР – 49,8 %.
Видно от ОУ на ищеца, при сключване на
договори за кредит и в случай на забавяне на плащания по договора за кредит от
страна на кредитополучателя, кредиторът има право да получи от длъжника
надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в
размер на законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочение. Установява се, че към датата на сключване на
договорите за кредит, наказателният лихвен процент за просрочие
възлиза на 10,01 %.
От разписки за извършено плащане
се установява, че „***“ ЕООД е извършило превод в полза на Ж.Ж. на 07.08.2015г. и 15.08.2015г. в размер на общо 400,00
лв.
Установява се от представения
договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г., че „***“ ЕООД, като цедент, е прехвърило на „К.Б.“
ЕООД, като цесионер, вземанията на кредитодателя спрямо настоящия ответник по сключените между
тях договори за кредит. В приложение номер 1 към договора за прехвърляне на
вземания изрично е посочено, че едно от тях е и вземането спрямо Ж.Ж..
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Ищецът следваше да установи в настоящото
производство, че ответницата е сключила договор за кредит с „***“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „***“,
изпълнението на договорните отношения от страна на кредитодателя,
както и сключването на договор за цесия, чрез който е прехвърлено вземането на кредитодателя спрямо ответницата.
В тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил задълженията си по договорите
за кредит, както и да установи всички останали правопогасяващи
възражения.
От приетата по делото фактическа
обстановка безспорно се установи, че между „***“ ЕООД, като кредитодател,
и Ж.Ж.Ж., като кредитополучател, са сключени два
договора за потребителски кредит, обединени в един с номер **********, като
кредитната сума е била в общ размер на 400,00 лв. Установи се, че „***“ ЕООД е
извършило превод в полза на Ж.Ж. на 07.08.2015г. и
15.08.2015г. в размер на общо 400,00 лв. Т.е. кредитодателят
е изпълнил своето задължение по сключенените договори
за кредит. Не се представиха доказателства обаче за изпълнението от страна на
ответницата, изразяващо се в погасяване на задължението й към кредитодателя, нито към датата на падежа, нито към
настоящия момент. Доколкото падежът за изпълнение е настъпил на 06.09.2015г., а
исковата молба е подадена в съда на 05.09.2018г., възражението на ответницата
за погасяване на задължението, поради изтичане на предвидената в ЗЗД
погасителна давност, е неоснователно. Вземането спрямо Ж. е било прехвърлено на
ищеца с договор за цесия, който е породил своето правно действие. С оглед на
изложеното, искането за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 400,00
лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит номер **********, е
основателно и следва да бъде уважено.
Обективно съединеният иск за заплащане на
сумата от 492,24 лв., представляваща наказателна лихва поради неизпълнение за
периода 07.09.2015г. до 31.01.2018г. е неоснователен, поради следните причини:
В чл.
143, ал. 1, т. 5 ЗЗП е уредено, че неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. В настоящия случай, при действието на ОУ
на кредитодателя, при сключване на договори за кредит
и в случай на забавяне на плащания по договора за кредит от страна на
кредитополучателя, кредиторът има право да получи от длъжника надбавка за
наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на
законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие.
Установи се, че към датата на сключване на договорите за кредит, наказателният
лихвен процент за просрочие възлиза на 10,01 %.
Доколкото се установи, че ЛП е 40,90 %, то размерът на начислената неустойка е
определен като 50,91 %, от неизплатената сума за периода на просрочение.
Процесният договор е подписан на 07.08.2015г., а
именно след приемането на законовите промени в ЗПК. В него, и по специално в
чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК е уредено, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи
в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
Предвид този ориентир за размера на ГЛП, съдът
намира, че така уредената в настоящия случай клауза за заплащане на неустойка
се явява неравноправна, доколкото нейният общ размер надвишава пет пъти размера
на законната лихва, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Този размер е необосновано висок и следва да се приложи
именно разпоредбата на чл. 143,
ал. 1, т. 5 ЗЗП
По разноските:
Предвид изхода на спора и частичната основателност на претенциите на
ищеца, съдът намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъде осъдена ответницата да заплати сторените от ищцовото
дружество разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 125,00 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Ж.Ж.Ж., ЕГН
**********, да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от общо 400,00 лв.,
представляваща незаплатена главница по Договор за кредит номер **********,
сключен между Ж.Ж.Ж., ЕГН **********, като
кредитополучател и „***“ ЕООД, ЕИК ***, като кредитодател,
което вземане е прехвърлено на ищеца „К.Б.“ ЕООД с договор за прехвърляне на
вземания, сключен на 01.02.2018г. между „***“ ЕООД, като цедент,
и „К.Б.“ ЕООД, като цесионер, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.09.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***,
срещу Ж.Ж.Ж., да бъде постановено решение, по силата
на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 492,24 лв., представляваща наказателна лихва поради
неизпълнение за периода 07.09.2015г. до 31.01.2018г., дължима по Договор за кредит номер **********, сключен
между Ж.Ж.Ж., ЕГН **********, като кредитополучател и
„***“ ЕООД, ЕИК ***, като кредитодател, което вземане
е прехвърлено на ищеца „К.Б.“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания,
сключен на 01.02.2018г. между „***“ ЕООД, като цедент,
и „К.Б.“ ЕООД, като цесионер, поради неоснователност.
ОСЪЖДА Ж.Ж.Ж., ЕГН **********,
да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 125,00 лв., представляваща сторени
разноски в настоящото производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената
част от претенцията на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................