МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 11
от 04.02.2020 г. по
НОХД № 642/2019 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнати са обвинения срещу подсъдимия
И.М.Х. *** за престъпления по чл.343б, ал.2 от НК и чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършени на 02.03.2019 г. в
гр.Кърджали.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали
поддържа обвиненията срещу подсъдимия. Твърди, че в хода на съдебното следствие
се установила фактическата обстановка, описана и в обвинителния акт. Доказано
било, че на 02.03.2019 г. подсъдимият управлявал в гр.Кърджали мотоциклет АТВ,
който бил без поставени регистрационни табели. Въпросът за необходимостта от
регистрация на превозното средство бил изяснен от експерта, който дал
заключение в този смисъл. Когато Х. бил спрян от полицейските служители, направената
му проба с техническо средство отчела наличието на 2,50 промила алкохол.
Впоследствие му била взета кръвна проба съгласно изискванията на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. Категорично се установило, че полицейският служител, който
получил взетата проба от медицинското лице в Спешно отделение, отнесъл
незабавно същата и я поставил в хладилна чанта. Извършени били две експертизи,
които установили концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия - 2,18 и 2,11
промила. Х. пред самия лекар съобщил, че около 13.00 часа същия ден е употребил
около 500 мл. водка, което било отразено в протокола за медицинско изследване.
Затова изобщо не бил под съмнение факта, че той наистина е употребил алкохол и
то в твърде високо количество. Към датата на деянието подсъдимият имал осъждане
за предходно престъпление по чл.343б от НК, за което не бил реабилитиран.
Поради това и обвинението му за шофиране след употреба на алкохол било по ал.2
на чл.343б от НК. Прокурорът предлага за извършеното престъпление по чл.343б,
ал.2 от НК, на подсъдимия да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и „глоба“ в размер на 1 000 лв. За престъплението по
чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК предлага да му се определи наказание от 3 месеца
„лишаване от свобода“. На основание чл.23, ал.1 от НК моли за определяне на
общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което подсъдимият да
изтърпи ефективно, както и „глоба“ от 1 000 лв.
Защитникът на подсъдимия изтъква, че в хода на
досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт били допуснати
съществени процесуални нарушения, както заявил и в първото заседание. Установило
се също от събраните писмени и гласни доказателства, че на 02.03.2019 г.
свидетелите С. и И. извършили проверка на подсъдимия за наличие на алкохол,
като извикали патрулен автомобил на Пътна полиция и свидетелят Х. с техническо
средство „Дрегер 7510“ извършил проверката констатирала наличие на алкохол в
кръвта. Х. бил задържан и впоследствие отведен в Бърза помощ за вземане на
кръвна проба. Свидетелите В. и В. установявали, че взетите кръвни проби били
държани от полицейския служител около час и половина на топло в кродидора на
Спешното отделение. Показанията на двете били последователни, ясни и
категорични. Не така стояли нещата при свидетелите С. и И., които давали
непоследователни и неточни показания. Единственото, което заявили двамата било,
че кръвната проба била отнесена веднага след даването й. Относно въпросното
АТВ, установило се, че същото било сглобявано с под 50 куб. двигател и според
процесната Наредба не следвало да се регистрира и да се смята, че е МПС със
задължителна регистрация. Вещото лице не било направило оглед на това МПС,
въпреки, че било иззето и на съхранение при органите на полицията. Не било
установено с какъв двигател е и дали всички устройства и системи работели, за
да се прецени дали е МПС. Твърди, че за присъдата по НОХД № 194/2006 г. на
РС-Севлиево, подсъдимият бил реабилитиран. Иззетите кръвни проби не били
съхранени по съответния ред и не можело да се говори за категоричност на
концентрацията на алкохол в кръвта. Поради това моли Х. да бъде оправдан за
престъплението по чл.343б, ал.2 от НК. Не били изследвани всички факти и
обстоятелства, които да дадат категоричен отговор, че управляваното превозно
средство от подсъдимия е следвало да бъде регистрирано. Ето защо настоява за
оправдателна присъда и по второто обвинение.
Подсъдимият в съдебно заседание не се признава за
виновен по предявените обвинения, но дава обяснения за случилото се на
инкриминарата дата и място. Моли да бъде оправдан.
Съдът като взе предвид всички доказателства събрани по делото,
прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.М.Х. е роден на *** ***, български
гражданин, неженен, с основно образование, работи, осъждан, с ЕГН **********. Ползва
се с добри характеристични данни по местоживеене.
На 02.03.2019 г. свидетелите С.С. и Д.И. ***, изпълнявали служебните си задължения на
територията на гр.Кърджали, като обслужвали кварталите „Веселчане“, „Гледка“ и
„Възрожденци“. Около 20.00 часа двамата извършвали обход с патрулния автомобил,
когато забелязали по ул. „Тина Киркова“ в гр.Кърджали движението на мотоциклет тип
АТВ без поставени регистрационни табели. С помощта на светлинен и звуков сигнал
полицейските служители успели да спрат водача му. След това предприели проверка
на документите на превозното средство и на лицето, което го управлявало.
Установили самоличността на водача, а именно подсъдимият И.Х., който не притежавал
свидетелство за управление на МПС. Свидетелите С. и И. констатирали също, че
мотоциклетът АТВ не бил регистриран и за него нямало издавани регистрационни
табели. Тъй като полицейските служители усетили мирис на алкохол, идващ от подсъдимия,
те поискали съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Кърджали.
На място били изпратени служители от сектора – свидетелите Й.Х. и Р.П.. Свидетелят
Х. изпробвал водача за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“
№ 0054. При пробата апаратът отчел наличие на алкохол 2,50 на хиляда.
На подсъдимия бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия Д № 539720/02.03.2019 г. по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Издаден му бил и Талон за изследване № 0028837, в
който той собственоръчно вписал, че не приема показанията на техническото
средство. На Х. били съставени още Акт за установяване на административно
нарушение серия Д № 539727/02.03.2019 г. – за нарушение по чл.150 от ЗДвП, и Акт
за установяване на административно нарушение серия Д № 539728/02.03.2019 г. –
за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Подсъдимият И.Х. бил отведен до СПО при МБАЛ „Д-р
Атанас Дафовски“ гр.Кърджали, където му била взета кръв за анализ. По този
повод бил издаден Протокол от 02.03.2019 г. за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Според съставения протокол, пред лекаря подсъдимият съобщил, че около 13 часа
на същия ден е употребил около 500 мл. водка.
Със Заповед за задържане на лице Рег. №
1947зз-50/02.03.2019 г., подсъдимият бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24
часа в помещение за временно задържане на РУ-Кърджали.
Видно от Протокол № 34/05.03.2019 г. за химическо или
химико-токсикологично изследване за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, в кръвта на
подсъдимия се установило наличие на етилов алкохол в количество 2,18 на хиляда.
Поради поискано от И.Х. назначаване на повторна
съдебно-химическа експертиза, такава била назначена за негова сметка. Видно от
Протокол № 75/15.05.2019 г. за повторно химическо или химико-токсикологично
изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози, в кръвта на подсъдимия се установило
наличие на етилов алкохол в количество 2,11 на хиляда.
От заключението по назначената на досъдебното
производство съдебно-техническа експертиза се установява, че изследваният
мотоциклет АТВ, марка „Yamaha
Raptor 700сс/Ямаха Раптор 700цц“, с номер
на рама JY4AM07W080020184,
представлява моторно превозно средство по смисъла на ЗДвП. Отнася се към
категорията тежко четириколесно превозно
средство, предназначено е за движение по пътищата отворени за обществено
ползване и подлежи на регистрация.
Видно от справката за нарушител/водач на подсъдимия И.Х.,
същият не притежава свидетелство за управление на МПС. Наказван е за нарушения
на ЗДвП.
С Присъда № 151 от 19.05.2006 г. по НОХД № 194/2006 г.
по описа на РС-Севлиево, подсъдимият е бил осъден за извършено на 05.03.2006 г.
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация”
с три пробационни мерки за срок от по 1 година. Присъдата влязла в сила на
05.06.2006 г. Х. изтърпял наказанието по тази присъда на 21.04.2009 г.
Изложената фактическа обстановка настоящата инстанция
прие за установена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: дадените в хода на съдебното следствие показания на
свидетелите Й.Х. и Р.П., които съдът кредитира изцяло; показанията на
свидетелите С.С. и Д.И.,
дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК, кредитирани изцяло;
дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Д.В. и И.В.,
които съдът кредитира частично; обясненията на подсъдимия И.Х., дадени в хода на съдебното следствие и възприети
частично от съда; Заключение по назначена на досъдебното производство
съдебно-техническа експертиза № 45/2019 г.; Протокол № 34/05.03.2019 г. за
химическо или химико-токсикологично изследване за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози; Протокол
№ 75/15.05.2019 г. за повторно химическо или химико-токсикологично изследване
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози; Протокол за оглед на веществени доказателства от 23.03.2019 г., ведно с
фотоалбум; Талон за изследване № 0028837; Протокол
от 02.03.2019 г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; Акт за
установяване на административно нарушение серия Д № 539720/02.03.2019 г.; Акт
за установяване на административно нарушение серия Д № 539727/02.03.2019 г.; Акт
за установяване на административно нарушение серия Д № 539728/02.03.2019 г.;
Справка по история на регистрация за ПС с рама JУ4АМ07W*********; Справка
за нарушител/водач на подсъдимия; Справка от 22.03.2019 г. на РП-Севлиево; Заповед
за задържане на лице Рег. № 1947зз-50/02.03.2019 г.; Протокол за доброволно
предаване от 02.03.2019 г.; Справка за съдимост на подсъдимия;
Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия; Справка от 29.07.2019 г. на
РП-Севлиево, както и другите писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите С.С., Д.И., Й.Х.
и Р.П., тъй като са обективни, логични, последователни, кореспондират помежду
си и с другите приети по делото доказателства. Свидетелите С. и И. са
полицейските служители, които на 02.03.2019 г. са установили подсъдимия да управлява
МПС на ул. „Тина Киркова“ в гр.Кърджали. От показанията на двамата става ясно
какви нарушения на подсъдимия са констатирали и какви действия са предприели
във връзка с тях. Те посочват, че нарушенията били управление на нерегистрирано
АТВ, липса на свидетелство за управление на МПС и управление на превозното
средство след употреба на алкохол. Последното било установено от извиканите на
място служители на „Пътна полиция“, които изпробвали подсъдимия с „Дрегер“ и
той отчел 2,50 промила. Свидетелите С. и И. поясняват също, че отвели И.Х. до
СПО при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, където му била взета кръвна проба.
Медицинското лице, което извършило манипулацията предало на свидетеля И.
епруветките с кръвни проби, след което той веднага ги занесъл и ги поставил в
хладилна чанта, намираща се в патрулния автомобил оставен пред СПО. Категорични
са показанията на С.С. и Д.И.
относно всички събития от процесната дата, вкл. за това какви
действия са извършени спрямо подсъдимия и на местопроизшествието и впоследствие
в Спешното отделение. Няма основание да се поставя под съмнение тяхната
надеждност и доказателствена стойност, тъй като тези показания са в пълен
синхрон и с всички приобщени по делото писмени доказателства. По същите
съображения съдът дава вяра и на показанията на свидетелите Й.Х. и Р.П. –
служители на „Пътна полиция“, които са работили по случая на процесната дата. Настоящата
инстанция не кредитира свидетелските показания на Д.В. и И.В. в частите им, в
които се опитват да установят, че били допуснати нарушения при съхранението на
взетите от подсъдимия кръвни проби. Те твърдят, че се намирали в Спешното
отделение в гр.Кърджали, когато и Х. бил там. Видели, че медицинската сестра
подала ръкавица с кръвните проби на единия от полицейските служители. Той ги
взел и ги държал над час и половина в коридора на СПО, без да излиза навън и да
ги занесе някъде. Тези показания на В. и В. съдът намира за пристрастни и заинтересовани, поради факта, че първата от тях живее
на семейни начала с подсъдимия, а втората е негова сестра. И.Х. не оспорва
обстоятелствата, че на инкриминираната дата и място е управлявал въпросното
АТВ, когато бил спрян от патрул, извършена му била проверка с „Дрегер“, а
впоследствие бил закаран в болницата и там му взели кръв. Обяснява, че
свидетеля И. седял вътре до него поне час и половина-два, държейки през цялото
време кръвната проба. Твърди още, че АТВ-то не било с дадената в описанието кубатура.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в тази им част, насочена към
оневиняването му, защото представляват негова защитна теза, изолирани са и в
противоречие с приетия доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимият И.М.Х. от обективна и субективна страна е
осъществил състав на престъпление по чл.343б,
ал.2 от НК, тъй като на 02.03.2019 г. в гр.Кърджали управлявал моторно
превозно средство - мотоциклет АТВ, марка „Yamaha Raptor 700cc/Ямаха Раптор 700цц“, с номер на рама JУ4АМ07W*********, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,11 на хиляда,
установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за
деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
Установяването на употребата на алкохол е извършено при спазване
на надлежния ред на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Проверката е извършена с техническо
средство „Дрегер 7510“, деецът не е
приел показанията на техническото средство, поради което впоследствие е
извършено и химическо лабораторно
изследване, установяващо концентрацията на алкохол в кръвта на водача. При
химическа експертиза от 05.03.2019 г. и повторна такава от 15.05.2019 г. са
установени резултати, съответно от 2,18 на хиляда и 2,11 на хиляда. Последният,
макар и най-нисък промил от 2,11 на хиляда се явява съставомерен, тъй като
надвишава инкриминираната концентрацията на алкохол в кръвта от 0,5 на хиляда. Твърдените
от защитата нарушения на процедурата по съхранение на кръвните проби, съдът
намира за неоснователни. Доказа се, че взетите от подсъдимия проби са били съхранени
и транспортирани в осигурени за целта хладилни чанти. От протоколите за
химическо изследване се установява, че е спазена процедурата за вземане на
кръвните проби за изследване концентрацията на алкохол в кръвта, както и за
тяхното съхранение. Там изрично е посочено, че опаковката и състоянието на
пробите отговарят на изискванията на Наредбата. Същото потвърждава и експерта М.
при разпита му в съдебно заседание. Безспорно установено е, че престъплението е
осъществено от подсъдимия след като е бил осъден преди това за деяние по
чл.343б, ал.1 от НК. Това е осъждането на И.Х. с влязла в сила Присъда № 151 от
19.05.2006 г. по НОХД № 194/2006 г. по описа на РС-Севлиево. Деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е осъзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Той е знаел, че е осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК,
но въпреки това и след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда отново се е качил
да управлява МПС. Съдът не споделя становището на защитника, че подсъдимият бил
реабилитиран за посоченото осъждане по НОХД № 194/2006 г. по описа на РС-Севлиево.
Тази присъда е влязла в сила на 05.06.2006 г., като Х. е изтърпял наложеното му
с нея наказание „пробация“ на 21.04.2009 г. Подсъдимият има и осъждания с
присъди по НОХД № 497/2005 г. по описа на РС-Севлиево, НОХД № 155/2006 г. по
описа на РС-Севлиево и НОХД № 333/2006 г. по описа на РС-Севлиево, за които му
е наложено едно общо наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода” (увеличено на основание чл.24 от НК на 2 години), изтърпяно ефективно на 24.03.2008 г. Преди да изтече
предвиденият в чл.88а, ал.2 вр. ал.1 от НК десетгодишен срок от изтърпяване на
наказанието, Х. е извършил ново умишлено престъпление от общ характер – на
датата 10.08.2016 г. За това престъпление той е осъден с присъда по НОХД №
1606/2016 г. по описа на РС-Кърджали, с
която му е наложено наказание 3 месеца „лишаване от свобода“, реално изтърпяно
на 08.05.2017 г. Към инкриминираната дата за последната присъда не е изтекъл
5-годишният реабилитационен срок по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК.
Ето защо и тъй като не са изтекли предвидените в закона срокове за всички
осъждания, както изисква чл.88а, ал.4 от НК, подсъдимият не може да се счита за
реабилиран и по НОХД № 194/2006 г. на РС-Севлиево. Затова и извършеното от него
на 02.03.2019 г. деяние се явява се явява съставомерно по чл.343б, ал.2 от НК.
Подсъдимият И.М.Х. от обективна и субективна страна е
осъществил и престъпния състав на чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, като на 02.03.2019
г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство - мотоциклет АТВ, марка „Yamaha Raptor 700cc/Ямаха Раптор 700цц“, с номер на рама JУ4АМ07W*********, което не е регистрирано
по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на
вътрешните работи. Изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежния за това ред. Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Ал.2 на чл.140 от ЗДвП съответно
предвижда, че условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се
определя с наредба
на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи. Безспорно
е, че управляваното от подсъдимия на инкриминираната дата МПС не е било
регистрирано по реда на цитирания нормативен акт. Гореописаното престъпление е осъществено от дееца при пряк умисъл,
той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е бил наясно за липсата на
надлежна регистрация на моторното превозно средство, от което следва и
забраната да се движи с него по пътищата. Въпреки това, на 02.03.2019 г. той е
предприел управление на нерегистрираното превозно средство по път отворен за
обществено ползване. Неоснователен се явява довода на защитата, че процесното превозно средство, тип
„АТВ“ не следвало да се счита за МПС със задължителна регистрация. Напротив,
същото представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т.11 от ДР на
ЗДвП, а именно пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване. От изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза се изяснява, че процесното „АТВ“ е четириколесно превозно средство и е пригодено да се
задвижва с двигател с вътрешно горене (бензинов). В тази връзка следва да се посочи, че в чл.1, ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. са изброени изчерпателно МПС, които не подлежат на
регистрация. Това са: тролейбусите;
верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини;
моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут;
велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател;
трактори; бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на
каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност; каравани и вагони,
използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се
превозни средства. Управляваното от подсъдимия превозно средство не попада в нито една от изброените категории, за които не
се изисква регистрация. Несъстоятелно е и възражението за констатациите в съдебно-техническата
експертиза и начина по който е извършена. Не е било необходимо вещото лице да
прави оглед на МПС, тъй като такъв е имало обективиран в Протокол от 23.03.2019
г. за оглед на веществени доказателства (ведно с фотоалбум), извършен
от разследващия орган. Този протокол е съставен при условията и по реда, предвидени в НПК и по силата на
чл.131 от НПК представлява доказателствено средство за извършване на
съответното действие, за реда, по който е извършено, и за събраните
доказателства. Вещото лице при
изготвяне на експертизата е изследвало материалите по досъдебното производство,
в т.ч. посочения протокол за оглед с фотоалбум, в който са описани всички
характеристики на превозното средство. Това е било достатъчно на експерта, за
да даде отговор на поставените и относими към предмета на делото въпроси.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на И.М.Х. за престъплението по чл.343б,
ал.2 от НК, съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази и предвиденото от закона наказание за престъплението по
чл.343б, ал.2 от НК - „лишаване от свобода“ от една до пет години и „глоба“ от
петстотин до хиляда и петстотин лева. Освен посочените разпоредби, настоящият състав отчете степента на обществена опасност
на деянието – типична за престъплението; степента на обществена опасност на дееца – средна, с оглед наличието и на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства; подбудите за извършване на деянието – незачитане на
установените със ЗДвП правила за движение по пътищата; смекчаващите отговорността обстоятелства – семейната
и трудова ангажираност на дееца и неговите положителни характеристични данни по
местоживеене; отегчаващите отговорността обстоятелства – предходните осъждания на подсъдимия, високата
концентрация на установения алкохол, която е много над допустимото от закона,
както и факта, че към процесната дата подсъдимият е бил и неправоспособен водач
на МПС. Предвид
изложеното съдът прие, че наказанието следва да се
определи при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни,
нито пък изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да
мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. При посочените обуславящи
отговорността обстоятелства настоящата инстанция реши, че на подсъдимия следва
да бъде определено наказание към минималния предвиден размер, а
именно 1 година „лишаване от свобода”. Така наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като
по отношение на дееца е неприложим институтът на условното осъждане по чл.66,
ал.1 от НК - той вече е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от
общ характер. По силата на чл.57, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗИНЗС първоначалният режим
за изпълнение на наказанието следва да бъде „строг”. На Х. бе наложено и кумулативно
предвиденото наказание „глоба” в размер от 500 лв., съобразно имотното му състояние. Предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС” не бе
наложено на подсъдимия, тъй като същия е неправоспособен водач на МПС и не му е
издавано съответно свидетелство за управление.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на И.М.Х. за престъплението по чл.345,
ал.2 вр. ал.1 от НК, съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК относно
целите на наказанието, съобрази и предвиденото от закона наказание за
престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК - „лишаване от свобода“ до една
година или „глоба“ от петстотин до хиляда лева. Освен посочените разпоредби, настоящият състав отчете степента на обществена опасност
на деянието – типична за престъплението; степента на обществена опасност на дееца – средна, с оглед наличието и на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства; подбудите за извършване на деянието
– незачитане на установените със ЗДвП правила за движение по пътищата; смекчаващите отговорността обстоятелства – семейната и трудова ангажираност на дееца и
неговите положителни характеристични данни по местоживеене; отегчаващите отговорността обстоятелства – предходните осъждания на подсъдимия, както и факта, че към
процесната дата той е бил и неправоспособен водач на МПС. Предвид изложеното съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията на
чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито пък изключителни по
характер смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на
разпоредбата на чл.55 от НК. При посочените обуславящи отговорността
обстоятелства настоящата инстанция реши, че на подсъдимия следва да бъде
определено първото по тежест наказание, но към минималния размер, а именно 4
месеца „лишаване от свобода”. Така
наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като по отношение
на дееца е неприложим институтът на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК -
той вече е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ
характер. По силата на чл.57, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗИНЗС първоначалният режим за
изпълнение на наказанието следва да бъде „строг”.
Така наложените наказания се явяват справедливи,
съобразени със степента на обществена опасност на деянието и дееца, със
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и биха постигнали целите на
генералната и специалната превенция.
Тъй като двете процесни престъпления са извършени от
подсъдимия И.Х. при условията на идеална съвкупност, преди да има вляза в сила
присъда, за което и да е от тях, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК му
определи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях – „лишаване от свобода” за срок от 1 година при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
На основание чл.23, ал.3 от НК към определеното общо и
най-тежко наказание бе присъединено и наказанието „глоба” в размер на 500 лв.,
наложено на подсъдимия И.Х..
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът приспадна
от наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият И.М.Х., е
бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед за задържане на
лице Рег. № 1947зз-50/02.03.2019 г.
Предвид изхода на делото, съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД МВР-Кърджали сумата от 161.83 лв.,
представляваща направени разноски на досъдебното производство, както и по
сметка на Районен съд-Кърджали сумата от 60 лв., представляваща направени
разноски в съдебното производство.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Съдия: