№ 350
гр. П., 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20245001000335 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№9617/18.03.2024г. от "ЗАД
ДБ: **" АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.
****, бул. "Г. М. Д." № * против Решение № 89 от 19.02.2024г., постановено по
търговско дело №111/2023г. по описа на Окръжен съд – П., в частта му, с която
се осъжда „ЗАД ДБ: **“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. "Г. М. Д." № * да заплати на Д. Н. Г. с ЕГН **********
от гр.П., ул.А. Е. № **, представляван по пълномощие от адв.Н. Н. от *АК,
обезщетение за вреди, причинени вследствие на ПТП, настъпило на
30.09.2022 г. в гр.П. по вина на Й. И. Г. в качеството му на водач на МПС “О.
К.“, рег.№ ** **** **, за което МПС към датата на настъпване на
произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, за разликата над
сумата от 40 000 лв, до присъдения размер от 60 000 лв. - обезщетение за
неимуществените вреди - болки и страдания, търпени вследствие на получени
телесни увреждания при описаното ПТП, ведно със законна лихва върху
посочената разлика, считано от 04.11.2022 г. до окончателното плащане, както
1
и сумата от 2432,27 лв.- обезщетение за имуществени вреди, претърпени
вследствие на описаното ПТП, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 24.02.2023 г. до окончателното й плащане
В жалбата се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, за което са
изложени конкретни доводи. Твърди се, че на 15.03.2024г., от страна на
ответника по сметки на ищеца по гр.д. № 238 по описа на Окръжен съд - Г. е
извършено плащане на сума в размер на 4010.65 /четири хиляди и десет лева и
шестдесет и пет стотинки/ лева и че същата е формирана както следва: 3500,00
/три хиляди и петстотин/ лева - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП; 510.65 /петстотин и десет лева и шестдесет и пет стотинки/ лева -
законна лихва върху главница за периода от 24.01.2023г. до 15.03,2024г. В тази
връзка, се иска да постановите съдебно решение, с което да се намали размера
на присъденото обезщетение за неимуществени, тъй като присъдените с
първоинстанционното решение с прекомерно завишен и не съответства на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед
релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Формулиран е петитум да се отмени Решение № 89 от 19.02.2024г.,
постановено по търговско дело №111/2023г. по описа на Окръжен съд – П., за
разликата над 40000 /четиридесет хиляди/ лева, до пълния присъден размер от
60 000 /шестдесет хиляди/ лева, неимуществени вреди, претърпени в резултат
на застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, тъй като
същото е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материални закон - чл.52 от ЗЗД и съдопроизводствените правила. В случай на
пълно или частично уважаване на въззивната жалба, моли да се присъдите в
полза на „Застрахователно акционерно дружество ДБ: **" АД направените за
две съдебни инстанции разноски
В законния срок, от ищеца е подаден отговор на жалбата с вх.
№15558/02.05.2024г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което
се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно, като се присъдят на въззиваемата разноски те пред двете
2
инстанции.
От ищеца е подадена в срок и насрещна въззивна жалба с
вх№15561/02.05.2024г., с която се обжалва Решение № 89 от 19.02.2024г.
постановено по търговско дело №111/2023г. по описа на Окръжен съд – П., в
частта, с която е отхвърлен иска му за обезщетение за неимуществени вреди
срещу „ЗАД ДБ: **" АД, за разликата над уважения с решението размер от 60
000 лв, до пълния претендиран размер от 70 000 лв. В жалбата се поддържа, че
решението, в посочената част, е неправилно и постановено при нарушение на
материалния закон, както и в противоречие с постоянната съдебна практика,
за което са изложени конкретни съображения. Иска се да се отмени решението
на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска и да се
постанови друго такова, с което да се уважи иска в пълния претендира размер
от 70 000 лв.
В законния срок, от ответника е подаден отговор по насрещната
въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна по изложени в
отговора съображения.
П.ският апелативен съд, като обсъди доводите на страните, в съвкупност
с доказателствата по делото, прие следното:
Предмет на делото е предявен от ищеца Д. Н. Г. с ЕГН ********** от
гр.П., ул.А. Е. № **, иск по чл.432, вр. чл.380 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие на получени от ищеца телесни увреждания при
ПТП, настъпило на 30.09.2022 г., в гр.П., по вина на Й. И. Г., в качеството му
на водач на МПС “О. К.“, рег.№ ** **** **, за което МПС към датата на
настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно
дружество. Ищецът е претендирал присъждане на обезщетение за
неимуществените вреди в размер на 70 000 лв, като искът му е уважен
частично от първоинстанционния съд до размер от 60 000 лв. Искът е
допустим, тъй като преди предявяването им, правоимащият ищец е подал
заявление до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение (на
04.11.2022г.), по което застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ.
Тъй като от страна на застрахователя първоинстанционното решение е
обжалвано само в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени
3
вреди е уважен за разликата над сумата от 40 000 лв, до присъдения размер от
60 000 лв., то същото е влязло в сила в необжалваната част по иска за
неимуществени вреди до размер от 40 000 лв, както и по иска за имуществени
вреди вследствие същото ПТП в общ размер от 2432,27 лв. Следователно, с
влизането в сила на решението на окръжния съд в горепосочената част, между
страните се е формирала силна на пресъдено нещо (СПН) относно
правнорелевантните факти, на които са основани тези искове, а именно:
-настъпването на ПТП, на 30.09.2022 г., около 19,30 ч., в гр.П., на
кръстовището на ул.М. и ул.С., с участници Й. И. Г., управлявал л.а. О. К. с
рег. № ** **** ** и ищеца, управлявал мотоциклет К., с рег.№ ** **** *, при
следният механизъм: Водачът Д. Н. Г. е управлявал м-т К. по източната
лента на платното за движение на бул.М. в посока от юг на север. Водачът
Й. И. Г. е управлявал л.а. О. К. по западната лента на платното за движение
на бул.М. в посока север на юг, като е спрял зад друг автомобил, след което е
потеглил и е предприел маневра- завой на ляво към ул.С.. В този момент м-т
К. е бил на около 11-12 метра. Така, след около 1 сек. е настъпил неизбежен
удар в лявата страна на м-т К. и в предната лява част на л.а. О..
- виновното причиняване на ПТП от водача на л.а.“О. К.“, рег.№ ** ****
** Й. И. Г., който предприел маневра - завой на ляво към ул.С. и навлязъл в
източната лента на бул.М. на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. когато там насрещно се е движел м-т К., със скорост 40 км/ч
непосредствено преди удара, с което противоправно поведение водачът на л.а.
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 37, ал.1 от ЗДвП,
съгласно който, при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства, като не пропуснал
насрещно движещия се мотоциклет К., управляван от ищеца. В конкретната
пътна ситуация, водачът на м-т К. е нямал техническа възможност да установи
мотоциклета преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране.
- при настъпилото произшествие, ищецът е получил в пряка причинно-
следствена връзка със същото следните травматични увреждания: закрито
счупване на тялото на лява бедрена кост; разкъсно-контузна рана в горния
край под коляното на лява подбедрица.
4
- след ПТП на 30.09.22г., ищецът е откаран по спешност в Спешно
отделение на УМБАЛ „Св. Г.“ гр. П., където след преглед от хирург, ортопед,
неврохирург, интернист, направени рентгенови снимки е приет в СОТ и след
направена предоперативна подготовка е опериран на 01.10.22г. под спинална
анестезия. Извършено е открито намесване на фрактурата и поставяне на
метални тела - интрамедуларен пирон. Проведена е била антибиотична,
антитромботична и болкоуспокояваща терапия. Изписан е на 06.10.22г. с
указание да ходи, без да натоварва оперирания крак и два контролни прегледа.
След свалянето на конците е приет в МБАЛ „Св. П.“, отделение по Физикална
и рехабилитационна медицина на 18.10.22г. с наличие на лек оток, ограничени
и болезнени движения и намалена мускулатура на бедрото. След подобрение е
изписан на 25.10.22г. Поради оток и зачервяване по външната част на ляво
бедро и болка, ищецът постъпва на 20.08.23г. в отделението по Ортопедия и
травматология на УМБАЛ „П.“. Опериран е на 21.08.23г. под обща анестезия с
ревизия и почистване на увредените тъкани. Изписан е на 26.08.23г. Поради
образуване на фистула с гноевидна секреция и повишаване на общата
температура, ищецът отново постъпва в УМБАЛ „П.“ на 21.09.23г..
Извършена му е операция с пълна анестезия за премахване на гноевидната
секреция, почистване на раната и дренаж. Изписан е на 26.09.23г. Поради
нестихване на възпалителния процес на ляво бедро, ищецът за трети път
постъпва в УМБАЛ „П.“ гр. П. на 17.11.2023г. и под обща анестезия е
извършено почистване на инфектираните тъкани, дрениране на раната и шев.
След подобрение е изписан на 22.11.23г. За тази си увреда, ищецът е бил във
временна нетрудоспособност 6 мес.
- към датата на настъпване на произшествието, за л.а.“О. К.“, рег.№ **
**** **, управляван от Й. И. Г., е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
застрахователно дружество.
Влизането в сила на първоинстанционното решение в необжалваните
части и формирането на СПН по горепосочените правнорелевантни факти по
делото означава, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е доказан
по основание и до необжалвания размер от 40 000 лв. С оглед направените с
въззивните жалби на страните възражения и предвид разпоредбата на чл.269
ГПК, лимитираща преценката на въззивния съд относно правилността на
5
първоинстанционния акт само в рамките на посоченото в жалбата, спорни в
настоящото производство се явяват въпросите относно характера, интензитета
и продължителността на претърпените от ищеца вследствие настъпилото ПТП
телесни увреждания неимуществени вреди, степента му на възстановяване от
същите, както и относно справедливия размер на дължимото му се парично
обезщетение за същите.
В тази връзка, на основание чл.269, изр.2 ГПК, съдът съобрази, че с
въззивната жалба, ответникът е възразил, че ищецът не е провел пълно и
главно доказване на твърденията в исковата молба за причинените му сложни
травматични увреждания, които да са застрашавали живота и здравето му и да
са го белязали завинаги във физически и емоционален аспект, както и за
наличие на усложнения в оздравителния и възстановителен процес. Поддържа
се, че противно на това, се установява, че ищецът се е възстановил напълно,
без да са останали остатъчни проблеми за здравето му.
В жалбата се възразява също, че присъденото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца е прекомерно
завишено по размер, в това число с оглед заключението на приетата СМЕ, че е
налице пълно възстановяване на получените травматични увреждания от
процесното ПТП. Поддържа се, че Окръжен съд - П. неправилно е обосновал
извода си за справедливия размер на обезщетението за неимуществени веди на
ищеца със свидетелски показания на негови приятели и роднини, които се
явявали заинтересовани, без да ги подложи на критичен анализ и без да се
съобрази с реално установеното здравословно състояние на Г. от
представените медицински документи и заключението на вещото лице, прието
като точно и пълно.
В насрещната въззивна жалба на ищеца се възразява, че същият е
получил телесни увреждания, търпи болки и страдания към настоящия
момент и предвид възрастта си със сигурност ще изпитва негативните
последици от събитието през целия си живот. Поддържа се, че съдът е взел
своето решение в противоречие е трайната съдебна практика, доколкото в
постановени решения във връзка със събития, настъпили дори години преди
процесното ПТП, при различна икономическа и обществена конюнктура, са
присъждани застрахователни обезщетения за подобни увреждания в
значително по-големи от присъдените в настоящия случай размери. Счита, че
6
при определяне на дължимото му се обезщетение, следва да се вземе предвид
икономическата и обществена конюнктура не само към момента на
настъпване на ПТП, но и към настоящия момент. Посочва, че от влизането в
сила на Кодекса на застраховането, лимитите на отговорността или
минималната застрахователна сума на застрахователите по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е увеличена
неколкократно, като драстичното повишаване на застрахователната сума по
тази застраховка е с цел унифициране на европейското законодателство в
областта на застраховането и въвеждането на редица европейски директиви.
Намира, че обезщетение в общ размер на 70 000 лева, в най-пълен размер би
репарирало търпените от ищеца неимуществени вреди, а и същото е в рамките
на застрахователната сума по застраховката.
Във връзка с така направените от страните възражения в жалбите, съдът
взе предвид, на първо място, че съгласно заключението на приетата пред
първата инстанция СМЕ, при настъпилото на 30.09.22г. ПТП, ищецът Г. е
получил следните травматични увреждания - закрито счупване на тялото на
лява бедрена кост и разкъсно-контузна рана в горния край под коляното на
лява подбедрица. Според СМЕ, получената от ищеца травма на ляво бедро е с
характер на средна телесна повреда по см. на чл.129 НК, доколкото е
причинила трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник на ищеца
за период повече от 6 месеца. По отношение ищеца е провеждано е
многократно оперативно лечение (общо 4 операции до момента на изготвяне
на СМЕ), настъпило е усложнение на травмата му, представляващо
възпаление на костта - остеомиелит, лечението на което е оперативно и
антибиотично и е най-вероятно да приключи след отстраняване на металните
тела от костта. При извършения на 21.12.2023 г. личен преглед на ищеца за
целите на СМЕ, вещото лице е констатирало, че в момента на прегледа, лицето
е без оплаквания от болки в оперирания крак, с напълно раздвижена лява
колянна става. Констатирано е наличие на цикатрикси по външна част на ляво
бедро - оперативен и груб цикатрикс по горната част на лява подбедрица или в
подколянната става. Зад оперативния цикатрикс на ляво бедро е констатирано
наличие на фистула с гноевидно съдържимо, покрита със стерилна превръзка.
Установено е също наличие на хипотрофия на мускулатурата на ляв горен
крайник. В момента на прегледа, ищецът е отново в болнични след последната
дехоспитализация. Предстои му оперативно отстраняване на металните тела,
7
след което евентуално ще се стигне до приключване на възпалителния процес.
Съдът кредитира заключението на СМЕ като компетентно и обосновано.
Въз основа на същото, съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че не са доказани твърденията в исковата молба за причинените му
сложни травматични увреждания, както и за наличие на усложнения в
оздравителния и възстановителен процес. Заключението на СМЕ и
представените по делото епикризи категорично сочат, че е настъпило
усложнение на състоянието на ищеца (остеомиелит), което е пряко следствие
от получената при ПТП фрактура на бедрената кост на левия крак и което е
наложило извършване на няколко допълнителни операции на ищеца. Това
означава, че оздравителния и възстановителен процес при него не е протекъл,
бързо, гладко и без усложнения, а точно обратното. Без съмнение, въз основа
на доказателствата по делото може да се направи извод, че периодът след ПТП
е бил изключително тежък за ищеца, тъй като в рамките на малко над 1г.,
освен първоначалната операция, осъществена непосредствено след ПТП на
01.10.22г., при която е извършено открито наместване на фрактурата на лява
бедрена кост и поставяне на метални тела - интрамедуларен пирон,
впоследствие ищецът е опериран още три пъти – на 21.08.2023г., поради оток
и зачервяване по външната част на ляво бедро и болка, е опериран в УМБАЛ
„П.“ под обща анестезия с ревизия и почистване на увредените тъкани, след
това на 21.09.23г., постъпва в УМБАЛ „П.“, поради образуване на фистула с
гноевидна секреция и повишаване на общата температура, където е опериран
с пълна анестезия и е извършено премахване на гноевидната секреция,
почистване на раната и дренаж, а поради отново нестихване на възпалителния
процес на ляво бедро, на 17.11.2023г. ищецът за трети път постъпва в УМБАЛ
„П.“ гр. П. и отново под обща анестезия е извършено почистване на
инфектираните тъкани, дрениране на раната и шев, антибиотична терапия и
след подобрение, е изписан на 22.11.23г.
Освен това, пред настоящата инстанция бе представена и приета
епикриза от УМБАЛ „П.“ гр. П. относно прием на ищеца Г. по спешност на
10.03.2024г. и престой за лечение в периода 10.03.-13.03.2024г., във връзка с
оплаквания за оток, болки и подуване в лявото бедро. Според данните от
епикризата, е извършена операция при спинална анестезия за отстраняване от
костта на имплатирани уреди от фемур, след която пациентът е изписан на
13.03.2024г., при протекъл гладък следоперативен период, без усложнения и с
8
подобрение.
В обобщение на гореизложените факти, категорично установени по
делото, съдът приема за установено, че за периода от около година и половина
след ПТП, ищецът е претърпял цели 5 операции на лявото бедро, където
вследствие процесното ПТП е получил фрактура с характер на средна телесна
повреда, довела до трайно затрудняване на движенията на левия крайник на
ищеца повече от 6 месеца. Както първата операция, така и останалите 4,
наложили се поради настъпилото усложнение на състоянието на засегнатата
бедрена кост, според съда са извършени в пряка-причинно следствена връзка с
процесното ПТП, причинено виновно от застрахования при ответника водач
на л.а. л.а.“О. К.“, рег.№ ** **** **, Й. И. Г.. Действително, според СМЕ, в
момента на прегледа от вещото лице, на 21.12.2023 г,. в С* - З** на УМБАЛ
„Св. Г.“, ищецът Д. И. Г. лицето е бил без оплаквания от болки в оперирания
крак и напълно раздвижена лява колянна става. От тази констатация на
вещото лице обаче не може да се направи извод за пълно възстановяване на
ищеца, какъвто липсва и в самото заключение, противно на поддържаното във
въззивната жалба на ответника. Още повече, предвид коментираните по-горе
данни от епикризата от УМБАЛ „П.“ гр. П. относно приема на ищеца Г. по
спешност на 10.03.2024г., във връзка с оплаквания за оток, болки и подуване в
лявото бедро, в която връзка е извършена и последната до момента операция
на левия му крак. Всички операции са били съпътствани с периоди на
възстановяване, през който ищецът е бил във временна неработоспособност и
е търпял болки, страдания и неудобства. При засегнатия крак е констатирана
от ВЛ по СМЕ и мускулна хипотрофия. Налице са и видими белези от
зарастване на раните (цикатрикси) по външна част на лявото бедро -
оперативен и груб цикатрикс по горната част на лява подбедрица или в
подколянната става, за които с голяма степен на сигурност може да се приеме,
че няма да изчезнат с времето.
По отношение състоянието на ищеца в периода на възстановяване след
ПТП, през първата инстанция са събрани и гласни доказателства. От
показанията на майка му Т. Б. се установява, че същата посетила сина си в
болницата още вечерта след инцидента, той бил в шокова зала, с яка на врата,
с шина на крака и с голяма кръвозагуба. Лекарите я уведомили, че се налага
спешна операция, която се състояла през нощта. Свидетелката посочва, че
9
след операцията, синът й изпитвал много болки, останал в болницата около 7
дни, като не можел да става и да се обслужва. След изписването му, се
прибрали вкъщи и около един месец му било много трудно да се обслужва, не
ставал, трудно се справял с елементарни нужди. Поради възпаление на
оперирания крак, се наложили няколко последващи операции. Свидетелката
посочва, че след инцидента, синът й не е същия човек, продължил с трудности
следването си в университета, вече не карал мотор. Понастоящем работел като
началник склад.
Съдът, като взе предвид възможната заинтересованост на свидетелката
съгласно чл.172 ГПК, намира, че не са налице основания да не се дава вяра на
показанията й, доколкото същите са обективни, безпротиворечиви, логични и
се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото, поради което и ги
кредитира изцяло. Съвкупната преценка на същите, заедно със заключението
на СМЕ и приетата по делото медицинска документация, мотивира съда да
приеме, че вследствие процесното ПТП, животът на ищеца съществено е
засегнат в негативен аспект, както във физически аспект, поради това, че
поради получената фрактура и настъпилото усложнение се е наложило
продължително и болезнено лечение с множество оперативни интервенции, от
които са останали трайни белези, така и в емоционален аспект, поради
невъзможността ищеца, въпреки че е млад човек, в един продължителен
период да се обслужва сам, да е във физическа форма като преди инцидента и
да води нормален начин на живот. Не следва да се пренебрегва факта, че след
инцидента, ищецът е преустановил карането на мотор, което също е следствие
от претърпяното ПТП и му се е отразило негативно в емоционален план.
Следва да се отбележи обаче, че по делото няма медицински данни, че
ищецът няма никога да се възстанови напълно от получената фрактура на
левия крак, респ. че същата ще се отрази трайно на живота му или
работоспособността му в по-дългосрочен план. Не може да се направи извод и
че получените увреждания са били животозастрашаващи. В този смисъл, не
може да се сподели тезата в насрещната въззивна жалба, че предвид възрастта
си, ищецът със сигурност ще изпитва негативните последици от събитието
през целия си живот, тъй като е само хипотетична и не се подкрепя от
доказателствата по делото. Безспорно е обаче, че в периода от настъпването
на ПТП до настоящия момент, заради получените при ПТП увреждания,
ищецът е изпитал продължително време болки и страдания със съществен
10
интензитет, свързани с множеството извършени операции за излекуване на
засегнатия му крак, вкл. поради настъпилото усложнение на състоянието му,
както и неудобства заради продължителното затрудняване на движенията му,
невъзможността и затрудненията да се обслужва сам през продължителни
периоди, предвид тежестта на получената фрактура на крака и множеството
допълнителни оперативни интервенции за излекуването му.
С всички претърпени неимуществени вреди, описани по-горе, ищецът
следва да бъде възмезден с присъждане на справедливо обезщетение, което
настоящата инстанция отмери на сумата от 60 000 лв. Така определеният
размерът е съобразен, освен с доказателствата по делото относно вида,
характера, продължителността и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, така и с икономическата конюнктура към датата на
увреждането – 30.09.2022г., обективен критерий за което са действащите към
този момент лимити на отговорността на застрахователите по застраховка
Гражданска отговорност, уредени в чл.492, ал.1, т.1 КЗ (в сила от 07.12.2018
г.), а именно - за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. В тази връзка, следва да се посочи, че фактът, че
въпросните лимити не са променени към датата на процесното ПТП следва да
се тълкува в смисъл, че очевидно законодателят не е счел, че икономическата
конюнктура след последната им промяна е драстично променена и следва да
се завишат размерите на отговорността на застрахователите, респ. и
присъжданите от съдилищата обезщетения за вреди. Не може да бъде
споделен доводът в насрещната въззивна жалба, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе предвид
икономическата и обществена конюнктура не само към момента на
настъпване на ПТП, но и към настоящия момент, тъй като това виждане
противоречи на трайната съдебна практика, определяща като релевантен за
размера на обезщетението момента на настъпване на непозволеното
увреждане. За да определи размерът на следващото се на ищеца обезщетение,
съдът съобрази и съдебната практика за релевантния период, където при
подобни случаи на 1 средна телесна повреда, в зависимост от конкретната
фактология, присъжданите суми са между 20 000 и 60 000 лв. Според
настоящата инстанция, така определеното обезщетение от 60 000 лв
съответства в максимална степен и на обществените очаквания за
11
справедливост в подобни случаи, като с оглед липсата на доказателства,
сочещи че увреждането на ищеца е било животозастрашаващо и че ще има
трайни и дългосрочни негативни последици в живота му, размерът му се явява
адекватна обезвреда за настъпили краткосрочни и средносрочни негативни
последици, коментирани по-горе. Сътоветно, присъждането на обезщетение в
по-голям размер би довело до превръщането му от средство за репариране на
претърпените неимуществени вреди, в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия. Ето защо, за разликата над сумата от 60 000 лв,
до пълния предявен размер от 70 000 лв, искът за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди ще се отхвърли като неоснователен и недоказан. На
основание чл.496, ал.1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД, обезщетението от 60 000 лв ще се
присъди заедно със законната лихва, считано от 04.11.2022 г.- датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице при ответника, до
окночателното изплащане на задължението.
Тъй като окръжният съд стигнал до същия извод, първоинстанционното
решение ще се потвърди в обжалваните от страните части.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 ЗА и чл.78,
ал.1 ГПК, в полза на адвокат Н. И. Н. от *АК следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска защита на ищеца във
въззивното производство в размер на 2200 лв, които ответното дружество ще
бъде осъдено да му заплати.
Предвид неоснователността на насрещната въззивна жалба, ищецът ще
бъде осъден да заплати на ответното дружество юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89 от 19.02.2024г., постановено по
търговско дело №111/2023г. по описа на Окръжен съд – П., в обжалваните от
страните части.
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ: **“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. "Г. М. Д." № * да заплати, на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.,
12
на адвокат Н. И. Н. от *АК сумата от 2200 лв. възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищеца пред въззивната съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА Д. Н. Г. с ЕГН ********** от гр.П., ул.А. Е. № ** да заплати
на „ЗАД ДБ: **“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. "Г. М. Д." № * сумата от 100 лв юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13