Решение по дело №5291/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 222
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 7 април 2021 г.)
Съдия: Виолета Веселинова Низамова
Дело: 20205330205291
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Пловдив , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария И. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20205330205291 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Т. С. К. от *** против Наказателно
постановление № 20-0432-000161/24.07.2020 г., с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал.1 т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца, както и са отнети 10
контролни точки съгласно Наредба № Iз-2539 на МВР.
С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. В.Л. от АК-Пловдив, която поддържа жалбата по
направените от нея оплаквания.
Жалбата е допустима – подадена от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна :
1
На 25.06.2020 г. около 21:41 ч. в с.Марково, ул. Захари Стоянов пред №
2 в посока гр.Пловдив към с.Марково към центъра на селото служителите В.
Я. И. и З.С.Ч. установили жалбоподателя да управлява товарен автомобил
Мазда 6 с рег.№ ***, червен на цвят, собственост на И АР БИ лизинг ЕАД,
БУЛСТАТ 1313063800068. Водачът бил спрян за проверка. В хода на
проверката установили, че водачът е употребил алкохол. Проверката била
установена с техн.средство Алко Тест Дрегер модел 7510 № 0253 –АRDM , а
отчетенето количество алкохол 1,01 промила.
Така установената фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител В. Я. И., копие на талон
за изследване № 089140 от 25.06.2020 г., копие на протокол от одобрен тип
средство за измерване № 09.04.4812, копие на протокол за премината
периодична проверка , копие на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, актосъставителят
поддържа направените в съставения от него акт констатации. Въпреки че
същият заявява, че не си спомня подробности от протеклата проверка съдът
не намира основание да не кредитира неговите показания, тъй като същите не
се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Видно от
приложения по делото талон на посочената в АУАН и НП дата и място на
проверявания водач е връчен и талон за медицинско изследване. Водачът не
се е явил в медицинско заведение, посочено в издадения талон, поради което
и са взети предвид резултатите от техническото средство, а именно
проверяваният водач е установен да управлява МПС с количество алкохол
1,01 промила, отчетени с техническо средство, което е отразено и в издадения
талон.
С оглед събраните по делото устни и писмени доказателства съдът
прие, че описаната в АУАН, възпроизведена и в наказателното постановление
фактическа обстановка, е обективно и правилно установена, като е спазен
редът за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, регламентиран в
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. При извършване проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство - чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Според посочената норма от
Наредбата установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол
2
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор).
Напълно неоснователни се явяват възраженията, изложени в жалбата и в
съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя, че техническото
средство е невалидно. Валидността на техническото средство се доказва от
приложените и приети по делото копие на протокол от одобрен тип средство
за измерване № 09.04.4812, копие на протокол за премината периодична
проверка, която предхожда датата на проверката. Не се споделят
оплакванията, че неправилно е отчетено и количеството алкохол по
отношение на нарушителя. На жалбоподателя е съставен АУАН, връчен
срещу подпис и подписан от него без възражения. На същия е издаден и
талон за медицинско изследване. При липса на възражения срещу АУАН и
след като няма резултати от медицинско изследване, то правилно са взети
предвид резултатите от техническото средство. Не се споделят възраженията,
че неправилно в акта и в издаденото наказателно постановление е посочено
мястото на нарушението. В хода на съдебното следствие доказателства,
опровергаващи направените констатации не се представиха от страна на
жалбоподателя. В тази връзка дадените свидетелски показания от разпитания
пред съда свидетел, осигурен от жалбоподателя при режим на довеждане -
М.А. К.а, не могат да допринесат за доказване тезата на жалбоподателя, тъй
като не св. К.а, а именно актосъставителят и свидетелелят, посочен в акта,
също полицейски служител, са присъствали в хода на протеклата проверка.
Както се установява от показанията на св.К.а, същата се е появила на по-
късен етап, след като проверката е била приключила. По тези съображения
съдът приема, че мястото на нарушението е това, посочено в съставения акт,
което е посочено и в издаденото въз осонва на него наказателно
постановление.
Предвид събраните устни и писмени доказателства съдът прие, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му с издаденото наказателно постановление нарушение. Нормата
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да
го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Констатацията за извършване на нарушението има за последица налагане на
конкретно предвидените в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП по вид,
3
размер и срок, административни наказания. Налице е правилно приложение
на материалния закон и на съответната на нарушението санкционна
разпоредба. В конкретния случай на нарушителя са наложени предвидените в
посочената санкционна разпоредба наказания, а именно глоба в размер на
1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, които
са във фиксиран размер, поради което съдът приема, че същите са
законосъобразни, в съответствие с чл. 27 от ЗАНН.
С НП за извършеното нарушение на чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП на
жалбоподателя са отнети 10 контролни точки, което е в съотвествие с чл.6
ал.1 т.1 от Наредба № Iз-2539 на МВР за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им .
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на акта за установяване на адиминстративно нарушение и за
издаване на наказателното посатновление съдът прие, че същите отговарят на
законовите изисквания. Както в акта, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление нарушението е описано по ясен начин, даващ
възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира
защитата си. Словесното описание на нарушението отговаря на цифровата му
квалификация. Посочената санкционна разпоредба също е съответна на
нарушението, като непосочването на това за коя от хипотезите нарушението
се отнася– управление на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, по никакъв начин не внася неяснота относно обстоятелствата, при
които е извършено. Именно заради управление на превозно средство от вида,
описан в обстоятелствената част на наказателното постановление, с
концентрация на алкохол , са наложени и предвидените в санкционнната
разпоредба наказания. Информация за това какъв е бил видът на превозното
средство, което според жалбоподателя не е посочено в санкционната
разпоредба, е намерило място в обстоятелствената част на наказателното
постановление и на АУАН, съставен преди него, което е напълно в
съответствие с чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Налице е и съответната материална
компетентност на лицата, издали акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление предвидена съответно в чл. 1.3
и чл.2.8 в приложеното към административнонаказателната преписка копие
4
на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай не е налице
възможност за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението по
степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска такава в сравнение
с останалите нарушения от същия вид и предвдид обществената значимост на
отношенията , които охранява, а именно да бъдат защитени живота и здарвето
на всички участници в движението.
Поради изложеното наказателното посатновление като правилно и
заканосъобразно следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0432-000161 от
24.07.2020 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на
Т. С. К. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за
движение по пътищата на основание чл.174, ал.1 т.2 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000
лв. и „лишаване от право да управялва МПС” за 12 месеца , както и са отнети
10 контролни точки съгласно Наредба № Iз-2539 на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5