Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 180
гр. Велико Търново, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 208 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба от “ПЛАНЕТА“ ДЗЗД, гр. Велико Търново, ул. България № 24, чрез *** Г.Т.
*** против Ревизионен акт № Р-04000419003493-091-001/18.12.2019г. на ТД на НАП
Велико Търново, потвърден с Решение № 29/02.03.2020г. на директора на Дирекция
„ОДОП” Велико Търново, с който за данъчен периода от 10.05.2018г. до 31.12.2018г. е определен
допълнителен корпоративен данък в размер на 26 000лв. и лихви в размер на
1885.15 лв.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че
ревизионният акт е незаконосъобразност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с
разпоредбите на материалния закон.
Претендира се цялостната отмяна на същия. Намира изводите на ревизиращите
органи за необосновано и в пълно противоречие със събраните в хода на ревизията
доказателства и дадени писмени обяснения, както и с духа и целите на закона.
Вместо да изискат допълнителни доказателства и обяснения във връзка с
останалите неясни факти и обстоятелствата са направени грешни изводи и
предположения за установяване на допълнителни данъчни задължения. Напълно били
игнорирани представените с възражението доказателства, а решаващия орган по чл. 155 от ДОПК
безкритично възприемал подобен подход, без да съобрази всички налични по
преписката писмени доказателства. Игнорирането на представени писмени
доказателства, в това число договори, фактури, доклади, счита за грубо
нарушение на предоставената по закон възможност на страните да сочат такива,
влияещо и на изясняване на релевантните за делото факти и обстоятелства.
В
съдебно заседание, чрез *** Т., поддържа жалбата и моли да се постанови
решение, с което да се отмени процесния РА в
обжалваната част като незаконосъобразен с оглед събраните в хода на
административната преписка и в хода на настоящото производство доказателства. Претендира
присъждането на съдебни разноски, за което представя списък. Допълнителни
съображения излага в писмени бележки вх. № 2386/10.07.2020г.
Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция
“ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител ***В., оспорва същата
като неоснователна и недоказана. Намира,
че обжалвания РА е законосъобразен и правилен. При решаване на спора моли да се
имат предвид мотивите относно законосъобразността на РА, изложени в решение №
29/02.03.2020 година на директора на ДОДОП както и изложените допълнително
аргументи в полза на приходната администрация, представени чрез писмена защита.
Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказан. Претендира присъждане
в полза на ДОДОП разноски в размер на 1366,55 лева съобразно материалния
интерес по делото, за което представя списък.
Съдът като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа
страна намира за установено следното :
Съдружници в „ПЛАНЕТА" ДЗЗД са
дружествата „АВИТА-АН" ЕООД с ЕИК ********* с управител и едноличен
собственик на капитала на дружеството - А.М., и „МЕДИЦИНСКИ ТУРИЗЪМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала - П.В..
Предмет на дейност - търговия на дребно със сладкарски изделия, като за
ревизирания период в „ПЛАНЕТА" ДЗЗД е нямало назначени лица по трудови
правоотношения.
Сключен
е Договор за дистрибуция на сладкарски изделия собствено производство от
21.06.2018 г., между „СЛАДКИДИШ" ДЗЗД в качеството му на производител и
„ПЛАНЕТА" ДЗЗД в качеството му на
дистрибутор.
В
хода на ревизията, във връзка с осъществяваната от „ПЛАНЕТА" ДЗЗД, са
изискани доказателства и писмени обяснения от ревизираното дружество.
Извършени
са насрещни проверки на „СЛАДКИДИШ" ДЗЗД с ЕИК
*********, „Г.М.-Г.АД-61- ХОЛДИНГ" ЕООД с ЕИК ********* и „РЕД
ПОЙНТС" ЕООД с ЕИК *********.
ПЛАНЕТА" ДЗЗД е подало годишна
данъчна декларация вх. № 0400И0182795/26.03.2019 г. за 2018 г., в която е
деклариран данъчен финансов резултат печалба
в размер на 82727,42 лв., дължим и внесен корпоративен данък в размер на
8272,74 лв., дължим и внесен корпоративен данък в размер на 8272,74 лв.
Ревизиращите органи са установили,
че по счетоводна сметка 692 „Разходи от глоби и неустойки“ е отчетена сума в
размер на 260 000 лв., представляваща неустойки по договор за краткотрайна
услуга и по договор за доставка. Отчетените разходи са намерили отражение във
финансовия резултат за отчетната 2018г.
„ПЛАНЕТА"
ДЗЗД, като възложител, е сключил договор
за краткотрайна услуга от
21.05.2018 г. с „Г.М.-Г.АД
99" ЕООД. Съгласно
договора, възложителят има намерение да оперира в производствен цех - пекарна и има намерение да назначи квалифициран персонал. С
оглед на това, изпълнителят „Г.М.-Г.АД 99" ЕООД се задължава в срок до 30
дни да предостави следното съдействие: да осигури съгласието на назначените при
него работници с квалификация пекари и сладкар да постъпят на работа при
възложителя („ПЛАНЕТА" ДЗЗД) за същото възнаграждение, каквото е
договорено по договорите с изпълнителя за срок не по-малък от шест месеца, и да прекрати
трудовите им договори. Съгласно чл. 2 от договора, възложителят се задължава да
заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 20 684 лв. без ДДС, която
сума представлява едномесечен разход за работни заплати и осигуровки на заетите
лица плюс административна такса в размер на 6% на сто. Възнаграждението следва
да се заплати по банкова сметка ***-дневен срок от датата на сключване на
договора, съгласно чл. 3 от договора. В последния е предвидено, в случай че
някоя от страните не изпълни договора в срока по чл. 1 от 30 дни, дължи на
изправната страна неустойка. Съгласно чл. 5 от договора, при отказ на
възложителя от договора, същият дължи на изпълнителя неустойка в размер на
договореното, съгласно чл. 2 възнаграждение 20 684 лв., ведно с шестмесечния
разход за възнаграждения и осигуровки на лицата, и административни такси в
размер на 6%.
Съгласно писмено
обяснение на управителя на „ПЛАНЕТА" ДЗЗД, представено в хода на ревизията
във връзка с връчено на дружеството Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице ИПДПЗЛ № Р-04000419003493-040-001/10.06.2019
г., на 21.05.2018 г. от дружеството е сключен договор с „Г.М.-Г.АД 99"
ЕООД с намерение да наеме 22 броя квалифицирани работници, но поради
преориентиране на дейността от намерение за производствен цех в дистрибуция,
дружеството не е наело работниците. Представено е копие на Уведомление за
дължима неустойка от 20.12.2018 г., адресирано до ревизираното дружество, с
което управителят на Г.М.-Г.АД 99" ЕООД информира управителя на
ревизираното дружество, че след повторно потвърждение от страна на „ПЛАНЕТА“ ДЗЗД,
че се отказва от подписания договор за краткотрайна услуга, дължи сума в размер
на 145008лв., представляваща неустойка по чл. 5 от договора, която следва да
бъде платена в срок от пет дни.
Представено
е писмено платежна нареждане от 09.04.2019г. за плащане по банков път от
„ПЛАНЕТА“ ДЗЗД на Г.М.-Г.АД 99" ЕООД на сума в
размер на 145 000лв., с посочено правно основание – по договор. Стойността на
неустойката е оказала влияние върху финансовия резултат на жалбоподателя за
2018г.
С възражението вх. № 32204/06.12.2019 г.
по описа на ТД на НАП Велико Търново срещу РД №
Р-04000419003493-092-001/24.10.2019 г. във връзка с договора от 21.05.2018 г.
от страна на дружеството са представени следните документи: писмо за отказ от
услуги от 19.06.2018 г.
на управителя на „ПЛАНЕТА" ДЗЗД до „Г.М.-Г.АД
99" ЕООД, че поради промяна в бизнес плановете на дружеството,
„ПЛАНЕТА" ДЗЗД няма да има възможност да наеме посочените в договора
работници на „Г.М.-Г.АД 99" ЕООД; писмен отговор от 29.06.2019 г. на „Г.М.-Г.АД
99" ЕООД до „ПЛАНЕТА" ДЗЗД с напомняне за дължимата неустойка по договора,
при отказ от договора; писмо от 01.10.2018 г. на „ПЛАНЕТА" ДЗЗД до „Г.М.-Г.АД 99" ЕООД, че въпреки положени
усилия, дружеството не е в състояние да наеме договорения персонал; Уведомление
от 20.12.2018 г. на „Г.М.-Г.АД 99" ЕООД до „ПЛАНЕТА" ДЗЗД (получено
на 27.12.2018 г.), че ревизираното дружество дължи неустойка, съгласно чл. 5 от
договора, в размер на 145008,00 лв.; писмо от 27.12.2018 г. на „ПЛАНЕТА" ДЗЗД до „Г.М.-Г.АД 99" ЕООД, с искане за допълнителни
разяснения относно размера на определената неустойка в размер на 145008,00 лв.;
отговор-покана за плащане от 28.12.2018 г. на „Г.М.-Г.АД 99" ЕООД до „ПЛАНЕТА"
ДЗЗД (получено на същата дата), с разяснения относно размера 145008,00 лв. на
неустойката, съгласно чл. 5 от договора.
По
време на ревизионното производство е представен и Договор за доставка от 27.06.2018 г.,
сключен между „ПЛАНЕТА"
ДЗЗД - поръчващ и „Г.М.-Г. АД-61-ХОЛДИНГ" ЕООД - доставчик, за
доставка на шест броя хладилни витрини за торти с конкретно посочени параметри
- модули. Срокът за изпълнение на доставката е 60 дни, считано от деня на
сключване на договора. Единичната договорена цена е в размер на 19 000 лв. за
всяка витрина или общо в размер на 114 000 лв. без ДДС, включваща доставка и
монтаж. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Договора, при неоснователен отказ от страна
на поръчващия, извън причините по чл. 2, т. 1 - 5 от договора, се дължи
неустойка на Доставчика в размер на 115000,00 лв. Представено е само
Уведомление от 14.09.2018 г., издадено от „Г.М.-Г.АД-61-ХОЛДИНР' ЕООД до
„ПЛАНЕТА" ДЗЗД, в което се сочи, че след отказ от доставката на хладилни
витрини, дружеството дължи неустойка в размер на 115 000лв., съгласно чл.
11, ал. 3 от Договора за доставка от 27.06.2018г., както и копие на платежна
нареждане от 09.04.2019г. за плащане по банков път на сумата с посочено
основание – по договор.
Управителят
на „ПЛАНЕТА" ДЗЗД е посочил в писмено обяснение, че дружеството е сключило
договора за доставка на сладкарско оборудване – хладилни витрини, с цел
обособено съхранение, популяризиране и продажба в търговските обекти, които
реализират по-големи приходи от продажба на доставените стоки. Доказателства и
обяснения за причините, поради които дружеството е отказало получаване на
договореното оборудване не са представени.
С възражението срещу РД №
Р-04000419003493-092-001/24.10.2019 г. са представени следните документи: предварителен
договор за доставка от 05.04.2018 г., сключен между „АВИТА-АН" ЕООД и
„МЕДИЦИНСКИ ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, от една страна, наричани поръчващ и „Г.М.-Г.АД-61
-ХОЛДИНГ" ЕООД, от друга страна, наричано доставчик; писмо от 22.08.2018
г. на „ПЛАНЕТА" ДЗЗД до „Г.М.-Г.АД-61-ХОЛДИНП'
ЕООД, че поради промяна в бизнес плановете на „ПЛАНЕТА" ДЗЗД, дружеството
се отказва от поръчката, предмет на договора за доставка; писмо от 15.10.2018
г. на „ПЛАНЕТА" ДЗЗД до „Г.М.-Г.АД-61-
ХОЛДИНГ" ЕООД, че дружеството не дължи неустойка, тъй като поръчката била
отказана преди доставката на оборудването; писмен отговор от 05.11.2019 г. на „Г.М.-Г.АД-61-ХОЛДИНГ'
ЕООД, в който е посочено, че срокът за доставяне на оборудването изтича на
26.08.2018 г., а писмото за отказ е от 22.08.2018 г. Тъй като хладилните
витрини били поръчани и заплатени, „ПЛАНЕТА" ДЗЗД е в неизпълнение на
договора за доставка и на основание чл. 11, ал. 3 от договора, дължи неустойката
в размер на 115 000 лв.
В хода на ревизията е извършена насрещна
проверка на „Г.М.-Г.АД-61-ХОЛДИНГ" ЕООД, завършила с Протокол за извършена
насрещна проверка (ПИНП) № П-22221019142349/ 16.09.2019 г. При проверката, във
връзка с ИПДПОЗЛ № П- 22221019142349-040-001/19.08.2019 г., от провереното
дружество са представени копия на следните документи: договор за доставка от
27.06.2018 г., сключен с „ПЛАНЕТА" ДЗЗД; Уведомлението от 14.09.2018 г. за
дължима неустойка, издадено от „Г.М.-Г.АД-61-ХОЛДИНГ' ЕООД до „ПЛАНЕТА"
ДЗЗД; фактури, издадени от „Б.Ч." ООД на „Г.М.-Г.АД-61-ХОЛДИНГ" ЕООД
с номера № 2202/19.07.2018 г. , предмет доплащане за хладилни витрини, съгласно
Договор № 3808/11.04.2018 г. и авансово плащане по фактура № 2155/17.04.2018г.,
№ 2213/07.08.2018 г. и № 2199/12.07.2018 г. и двете с предмет ,Доплащане,
съгласно Договор № 3808/11.04.2018 г. и авансово плащане по фактура №
2155/17.04.2018 г". Представени са и копия на нареждания за преводи по
посочената фактура № 2213/07.08.2018 г. и по проформа
фактури, каквито не са представени; платежна нареждане от 09.04.2019г.,
мемориален ордер № 500/31.12.2018г. Не са представени договор за доставка,
сключен между „Б.Ч." ООД и „Г.М.-Г.АД-61-ХОЛДИНГ" ЕООД, както и
доказателства за получаване на хладилни витрини, съответстващи на параметрите,
заложени в договора и заприхождаване на подобни стоки
в счетоводството на доставчика.
В писмено обяснение „Г.М.-Г.АД-61-ХОЛДИНГ"
ЕООД сочи, че след получаване на договореното оборудване, възложителят е
уведомен за уточняване на дата и място на доставката, но стоките не са
предадени по вина на „ПЛАНЕТА" ДЗЗД. Липсват данни обаче как е осъществен
контакт от страна на „ПЛАНЕТА" ДЗЗД с „Г.М.-Г.АД-61-ХОЛДИНГ" ЕООД, както и как е уведомено
дружеството - доставчик за прекратяване на Договора за доставка от 27.06.2018
г., т.е. няма доказателства, че писмото от 22.08.2018 г. на „ПЛАНЕТА" ДЗЗД
в този смисъл действително е получено от доставчика.
Органите по приходите са анализирали
сключените договори през 2018 г. между жалбоподателя и „Г.М.-Г.АД 99" ЕООД
от 21.05.2018 г. и „Г.М.-Г.АД-61-ХОЛДИНГ" ЕООД от 27.06.2018 г., както и представените във
връзка с тях доказателства, като са приели, че същите са сключени привидно при
липса на възможност и намерение да бъдат изпълнени, като единствената цел на
ревизираното дружество е била да намали финансовия резултат за процесната година чрез отчитане на разходи за неустойки по
тях. Ревизиращите органи са посочили, че в случая са налице условията на чл.
16, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 3 от ЗКПО. Позовали са се на чл. 92, ал. 1
от ЗЗД.
Ревизията
на „ПЛАНЕТА" ДЗЗД е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000419003493-020-001/05.06.2019
г., връчена по електронен път на ревизираното дружество на 10.06.2019 г., която
е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р- 04000419003493-020-002/09.09.2019 г. Ревизията е за определяне на задълженията на
ревизираното дружество за корпоративен данък за периода от 10.05.2018 г. (датата
на регистрация на дружеството) до 31.12.2018 г.
За
резултатите от настоящата ревизия е съставен Ревизионен доклад (РД) №
Р-04000419003493-092-001/24.10.2019 г., който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е
неразделна част от обжалвания PA
№ Р-04000419003493-091-001/18.12.2019
г. Срещу РД е подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК с
вх. № 32204 06.12.2019 г., по описа на ТД на НАП В. Търново, което не е прието
за основателно от органите по приходите, издали обжалвания РА.
Приемайки направеното от
ревизираното лице възражение за неоснователно, на основание констатациите в РД
и приложените към него доказателства, органът по приходите, възложил ревизията
и ръководителят на ревизията са издали оспорения в настоящото производство PA № Р-04000419003493-091-001/18.12.2019
г. на „ПЛАНЕТА" ДЗЗД са определени допълнителни задължения за корпоративен
данък за периода от 10.05.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 26 000 лв. и
лихви в размер на 1885,15 лв., които са предмет на обжалване в настоящото
производство.
Недоволен от РА, жалбоподателят го е оспорил по административен ред с
жалба до Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, който с Решение № 29/02.03.2020 г. го е
потвърдил като законосъобразен.
Потвърдителното решение
е съобщено на ревизираното лице по електронен път на 10.03.2020 г. Жалбата срещу
ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез решаващия орган на 23.03.2020г. видно
от дадения входящ номер.
В
хода на съдебното производство пред административния съд са приети като
доказателство материалите, съдържащи се в ревизионната преписка, изпратената
с писмо изх. №
480/26.03.2020 г. от ДОДОП – Велико Търново, съдържаща общо 231 листа. Като
писмени доказателства са приети заверено копие от проформа
фактура № 0…52/11.04.2018 г. – 1 лист, заверено копие от преводно нареждане от
16.04.2020 г. – 1 лист, заверено копие от фактура № 0…2155/17.04.2018 г. – 1
лист, заверено копие от договор за изработка № 3808/11.04.2018 г. – 4 листа, заверено
копие от сметка 3041 за периода 01.01.2018 г. –
31.12.2018 г. на „Г.М. Г.ад 61 Холдинг“ ЕООД, заверено копие от трудови
договори – 22 листа, Заповед № 6/03.01.2017 година за определяне на органи по
приходите компетентни по чл. 112, ал. 2 т. 1 от ДОПК, издаден от директора на
ТД на НАП Велико Търново; оборотна ведомост за периода от 01.06.2018г. до
30.06.2018г.; оборотна ведомост за периода от 01.07.2018г. до 31.07.2018г.;
оборотна ведомост за периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г.; оборотна ведомост
за периода от 01.09.2018г. до 30.09.2018г.; оборотна ведомост за периода от
01.10.2018г. до 31.10.2018г.; оборотна ведомост за периода от 01.11.2018г. до
30.11.2018г.; ведомост за работни заплати за месец юни 2018г.; ведомост за
работни заплати за месец юли 2018г.; ведомост за работни заплати за месец
август 2018г.; ведомост за работни заплати за месец септември 2018г.; ведомост
за работни заплати за месец октомври 2018г.; ведомост за работни заплати за
месец ноември 2018г.
Като
веществени доказателства при първото разглеждане на делото са приети
представените от ответника два броя компактдискове със записани на тях ЗВР, РА
и РД.
По
искане от процесуалния представител на жалбоподателя е назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза за
изясняване на въпроса относно извършените от дружеството разходи, включващи
възнаграждения, данъци и осигуровки за 22 бр. лица, служители на „Г.М.Г.99“
ЕООД.
Според заключението общо
начислените и отчетени разходи за работни заплати и здравноосигурителни вноски
на заетия персонал по трудови договори е в размер на 136 800лв. за периода
от м. 06 до м. 11/2018г. Общият размер на разходите за шестмесечния период за
работни заплати и здравноосигурителни вноски, включително административна такса
от 6% върху тях е в размер на 8208лв. или общо 145 008лв.
Изслушани са свидетелските показания
на Г.Н.М.управител и собственик на дружествата „Г.М. – Г.ад 61 Холдинг“ ЕООД и
„Г.М. – Г.ад – 99“ ЕООД. През 2018 година А.М.– собственикът е управител на
„Планета“ ДЗЗД искала да направи ново заведение и в тази връзка се обърна към него
да й предостави персонал. През май месец направили един договор за предоставяне
на персонал. Много бързо след това още преди края на юни уведомила, че няма да
може да изпълни договора, поради стекли се обстоятелства - смяна на
собственици, семейни причини с бившия съпруг и други лични основания. Тогава
съобщила, че няма да може да плаща по договора да ползва персонал. Той бил
направил значителни разходи. По-късно, септември месец, вече започнал да й
праща имейли, че трябва да си изпълни договора, като в противен случай, ще
трябва да плати много голяма неустойка. По-късно, ноември или декември посочил
по договор това, което трябва да плати като неустойка. Тя задала въпроси как са
я изчислявали, на каква база. Счетоводителката му обяснила как е формирана
сумата. След няколко разговора М.се съгласила да плати неустойката, за да
избегне съдебни дела и излишни разходи. Сумата била платена по банков път. Относно
другия договор за хладилни витрини, поръчали ги на изпълнител, с който работят
над 20 години. Там по същия начин април месец,
доколкото помни тя нямала още регистрирана фирма, но тъй като имала
желание бързала да открие обекта. Такъв комплект хладилни витрини отнемал 3
месеца, докато се изработи. Помолила го да поръча витрините и направили
поръчката за две хладилни витрини, един комплект. Април подписали предварителен
договор и май месец подписали окончателен. През юни месец се обадила и за тях,
че няма да има нужда и той пак й обяснил, че те са изработени и са заплатени и
че трябва да намери начин да ги вземе, или последствията също са сериозни. През
август се чули пак, писали си и тя казала, че не може да ги вземе, не може да ги
реализира и тогава вече се наложило да представи фактурите. Цената на
поръчаните витрини била около 25 хиляди лева за комплекта, а неустойката към
80-100 хиляди лева. Комуникацията осъществявал с нея по имейли и телефонни
разговори лично с нея. Писали си и класически уведомителни писма за
неустойките, връчвани с пощенски оператор.
На
основание чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с §2 от ДОПК на жалбоподателя с разпореждането за
насрочване на настоящото дело бе указано, че от доказване се нуждаят фактите и обстоятелствата
относно изпълнение на задълженията по договора от страна на „ПЛАНЕТА“ ДЗЗД, а
именно да плати сума в размер на 20 684лв. без ДДС и административна така
в размер на 6% в 10-дневен срок от сключването му, както и данни кои и колко
лица е следвало да бъдат наети по трудов договор и какви възнаграждения са
договорени. Във връзка с другия процесен договор от
27.06.2018г. няма доказателства, че доставките са свързани с изпълнение, както
на договора от 27.06.2018г., така и с предварителния договор, копия на
цитирания във фактурите договор № 3808/11.04.2918г. фактура №
2155/17.04.2018г., както и доказателства за извършени плащания по последната
фактура.
На
основание чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с §2 от ДОПК на ответника с разпореждането за
насрочване на настоящото дело бе указано, че върху него лежи доказателствената тежест за установяване на съществуването
на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му.
При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна
служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от
ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна по следните мотиви:
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът
констатира, че обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
РА е валиден, като издаден от компетентен орган - органът, възложил ревизията и
ръководителят на ревизията съгласно приложимата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, при спазване на формата, предвидена в чл. 120, ал. 1 от ДОПК.
Ревизията в възложена от
компетентен орган. Ревизионното производство е приключило в установения от чл.
114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. РА
съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен като
електронен документ с квалифицирани електронни подписи. Ревизионен доклад №
Р-04000419003493-092-001/24.10.2019 г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от
същия кодекс и е връчен на жалбоподател при спазване разпоредбата чл. 117, ал.
4 от ДОПК.
В съдържанието на заповедите за възлагане на ревизията, заповедите за
изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт е отразено, че са издадени
чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с
електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител
като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУО/, в
приложимата му редакция, вр. с чл. 3, т. 10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014
година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
/Регламент (ЕС) № 910/2014/, електронен подпис означава данни в електронна
форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярът на електронния
подпис използва, за да се подписва. По аргумент от чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУО само
квалифицираният електронен подпис всякога има обвързващото всички значение на
саморъчен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУО, вр.
с чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, квалифициран електронен подпис е
усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване
на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение
за електронни подписи. От своя страна разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 25,
ал. 1 и ал. 5 и чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУО в различните им приложими при
провеждането и приключването на процесната ревизия
редакции, създават задължения за доставчика на удостоверителни услуги, по
искане на титуляра да издава удостоверение за
квалифициран електронен подпис, както и да води електронен регистър, в който
публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си
като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените
удостоверения.
В случая по отношение на електронния подпис на Красимир Трифонов Ченев (орган, възложил ревизията) във ЗВР, ЗИЗВР и РА от
служебно извършената справка в публичния регистър на електронните подписи на
доставчика на удостоверителни услуги, лицето е имало валиден квалифициран
електронен подпис за ревизирания период. По отношение на електронния подпис на В.Г.П.(ръководител
на ревизията) също имат валиден квалифициран електронен подпис.
Предвид цитираната по-горе нормативна уредба и въз основа на наличните
по делото доказателства, цитираните документи са валидни такива и не са налице
основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. Следва
да се отбележи за пълнота, че при липсата на валиден квалифициран електронен
подпис в процесните електронни документи, при
разпечатването на същите на хартиен носител не биха се появили цифрите и
символите от алгоритъма за създаване и проверка на КЕП, каквито се съдържат във
всички тях.
Спазени са принципите на обективност, добросъвестност и служебно начало
прогласени в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. При издаване на обжалвания РА
приходната администрация стриктно се е придържала към основните начала на
данъчно-осигурителния процес и не са допуснати нарушения на тези основни
начала, които като краен резултат да правят обжалвания ревизионен акт
незаконосъобразен. В настоящия случай, жалбоподателят е бил запознаван с всички
действия и актове на приходната администрация и му е предоставена достатъчна
възможност да реализира защитата си, от което същият се е възползвал, видно от
съдържащите се в ревизионната преписка документи. От преписката не се
установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на
доказателствата, и формирането на фактическите и правните им изводи, да са
нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи по
приходите при упражняване на техните процесуални права, или същите да са
извършили действия, надвишаващи законовите им правомощия. Липсват данни, а и не
се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е
имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите в хода на
ревизията и да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен,тъй като
не е обективен. Няма основание да се приеме и че някое от действията на
приходната администрация, извършени за изясняване на всички правнорелевантни
факти, не в съответствие с реда и средствата предвидени за изясняване на правнорелевантните факти по ДОПК.
На следващо място, относимостта и значението
на събраните доказателства за данъчните задължения е въпрос по съществото на
спора и дори и да се приеме, че са допуснати пропуски в ревизионното
производство при събирането и обсъждането на доказателствата, процесуалната
възможност на ревизираното лице да предяви аргументите си в този смисъл пред горестоящия административен орган и пред съда не е преклудирана на този етап. Обстоятелството, че оспорващият
не е доволен от събраните от приходния орган доказателства, процесуалното
поведение на ответника, не опорочава крайния акт на ревизията до степен, водеща
отмяната му. По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по
същество и след преценка на относимите доказателства,
без да е обвързан от фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва
да реши въпроса дължи ли се определеният с РА данък и ако да, дали в посочения
размер.
Предвид това, съдът намира, че при извършване на ревизията, както и при
постановяването на свързаните с това актове, приходната администрация е
действала в съответствие с вменените й задължения, формулирани като основни
принципи в данъчно-осигурителното производство. От събраните по делото
доказателства не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения
при извършването на ревизията.
Не
се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА, както и
компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата
законосъобразност в цялост.
По материалната законосъобразност на
оспорения РА:
В
хода на ревизията от страна на жалбоподателя се представени само двата процесни договора с приложени към тях две уведомления за
дължима неустойка, съответно от 15.09.2018г. и 20.12.2018г. Едва с възражението
против ревизионния доклад дружеството е приложило като доказателства
предварителен договор от 05.04.2018г. за доставка на хладилни витрини, писма и
съответните отговори от доставчиците. Обоснован е изводът на приходния орган, че
тези документи са без достоверни дати по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, във
връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Това са документи, които изхождат от жалбоподателя
и е можело да бъдат представени още в хода на ревизионното производство. Същите не са били представени и при насрещната проверка на „Г.М.-Г.
АД-61-ХОЛДИНГ" ЕООД, извършена в хода на ревизията. Лицето не е представило
нито един от документите, в т.ч. и предварителния договор от 05.04.2018 г., приложени
от жалбоподателя към възражението срещу ревизионния доклад, които би следвало
да притежава към момента на насрещната проверка.
На следващо място, по отношение на сключения Договор
за краткотрайна услуга от 21.05.2018 г. между „ПЛАНЕТА" ДЗЗД и „Г.М.-Г.АД 99" ЕООД, е необходимо да се
отбележи, че в неговите клаузи липсва яснота кои конкретно и на каква длъжност
работници е договорено да постъпят на работа при ревизираното дружество,
доколкото е посочено, че възложителят има намерение да наеме квалифициран
персонал - сладкар, пекар, техник - механик, касиер, специалист продажби, мияч
съдове, сътрудник охрана и др., а в чл. 1 от договора е посочено, че изпълнителят
се задължава да осигури съгласие на назначените при него пекари и сладкар.
При проверка в информационната система на НАП се
установява, че при „Г.М.-Г.АД 99" ЕООД за периода от 21.05.2018 г. до
30.06.2018 г. е имало назначени лица по трудови правоотношения. От направената
справка се установява също, че голяма част от назначените по трудов договор
лица продължават да работят при дружеството - изпълнител до м.01. и м.02.2019 г. Очевидно е, че „Г.М.-Г.АД
99" ЕООД не е имало намерение да прекрати трудовите договори на тези лица,
така както е посочено в договора от 21.05.2018 г., нито че е положило
„изключителни усилия" да убеди служителите да започнат работа при
жалбоподателя, както се сочи в отговора му от 29.06.2018 г.
Видно от разменената кореспонденция между двете
дружества, възложителят е уведомил изпълнителя по договора, че няма да наеме
персонал на 19.06.2018 г., т.е. преди изтичането на 30 - дневния срок за
изпълнение на уговореното съдействие, като причината е промяна на бизнес -
плановете му. Следва да се посочи, че в договора от 09.05.2018 г. за учредяване
на дружеството на основание чл.357 и сл. от ЗЗД, страните - „АВИТА-АН"
ЕООД, представлявано от А.М.и „Медицински туризъм" ЕООД, представлявано от
П.В., се споразумяват да обединят усилията и ресурсите си за осъществяване на
търговия със сладкарски изделия, като учредяват неперсонифицирано дружество с
наименование ДЗЗД „ПЛАНЕТА".
Освен това, няма представени доказателства и за
изпълнение на задълженията по договора от страна на „ПЛАНЕТА" ДЗЗД. В чл.
2 и чл. 3 от договора е предвидено задължение на дружеството да плати сума в
размер на 20 684 лв. без ДДС и административна такса в размер 6% в десетдневен
срок от датата на сключването му. Доказателства за заплащане на такава сума не
са представени, от което може да се направи извод, че и самият жалбоподател не
е имал намерение да изпълнява задълженията си по договора.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице, което изчислява неустойка
по договора за краткотрайна услуга. Изводът на вещото лице, че същата е
правилно изчислена и представлява направения разход от „Г.М.-Г.ад-99“ ЕООД за
възнаграждения, данъци и осигуровки за 22 броя лице, сторени за шест месеца,
ведно с 6% административна такса, не обосновава реалната възможност и намерение
да бъде изпълнен договорът, както и не
изключва целта да се намали финансовия резултат за процесната
година чрез отчитане на разходи за неустойки по него. Работниците са били
назначени и са работели при „Г.М.-Г.ад-99“ ЕООД, така че не се касае за някакъв
разход, който той е направил само за целите на изпълнение на договора от
21.05.2018г. Няма данни той да е прекратил трудовите им договори по време или
след узнаването за неизпълнение на договора от страна на жалбоподателя.
Възнаграждение, представляващо едномесечен разход за работна заплата и
осигуровки на заетите лица плюс административна такса в размер на 6% не е било
заплатено по банкова сметка ***-дневен срок от датата на сключване на договора,
каквато е уговорката по чл. 3 от договора. Указания за доказване на въпросното
обстоятелство бяха дадени на жалбоподателя с разпореждането за насрочване на
делото, но доказателства в тази връзка не бяха ангажирани. Тезата не
жалбоподателя не се обосновава и от изслушаните свидетелски показания на Г.М.,
доколкото същият е представляващ и по другия договор, също с уговорена огромна
неустойка, която след мнима съпротива с допълнително представените писма и
кореспонденция е безропотно заплатена. В подкрепа на горния извод е и
обстоятелството, че ЕКАФП, регистриран на името на „ПЛАНЕТА"
ДЗЗД преди това е бил последователно регистриран преди това от множество лица,
някои от които управлявани от Г.М. и неговия син Здравко Минчев.
Във връзка с другият договор за доставка на шест броя
хладилни витрини като доказателства за извършени разходи по изпълнението
на договора са представени три броя фактури, издадени от „Б.Ч." ООД на „Г.М.-Г.АД-61
-ХОЛДИНГ" ЕООД - фактура № 2202/19.07.2018 г. с
данъчна основа 13390,00 лв. и Д ДС 2678 лв., с предмет „доплащане за хладилни
витрини, съгласно Договор № 3808/11.04.2018 г. и приспаднато авансово плащане
по фактура№ 2155/17.04.2018 г."; фактура №
2213/07.08.2018 г. с данъчна основа 14 020 лв. и ДЦС 2804 лв., с предмет доплащане,
съгласно Договор № 3808/11.04.2018 г. и частично плащане по фактура № 2155/17.04.2018
г"; фактура № 2199/12.07.2018 г. с данъчна основа 16 650 лв. и ДДС 3330
лв., с предмет доплащане съгласно Договор № 3808/11.04.2018 г. и частично
плащане по фактура № 2155/17.04.2018 г".
Данъчната
основа по представените фактури за доставка е общо в размер на 44 060 лв. и е в
много по-малък размер както от договорената цена на хладилните витрини, така и
от договорената неустойка в размер на 115 000 лв. От „Г.М.-Г.АД-61-ХОЛДИНГ“
ЕООД не е представен Предварителен договор за доставка от 05.04.2018 г., не са
представени копия на цитирания във фактурите Договор № 3808/11.04.2018 г.,
фактура № 2155/17.04.2018 г, както и доказателства за извършени плащания по
последната фактура. Няма доказателства, че доставките по въпросните фактури са
свързани с изпълнение, както на Договора от 27.06.2018 г., сключен с
„ПЛАНЕТА" ДЗЗД, така и с предварителния договор, който за първи път е представен
с възражението срещу РД от жалбоподателя.
От всички
представени документи, както по време на ревизията, така и с възражението срещу
РД, не може да бъде изведена основателна причина за отказ на „ПЛАНЕТА"
ДЗЗД от доставката. От представеното писмо от 22.08.2018 г. е видно, че
дружеството отново, както и при другия процесен
договор, се отказва от поръчката поради промяна на бизнес плановете си.
Следва де се
отчита и обстоятелството, че през ревизирания период дружеството не е имало
назначени лица по трудов договор, не е имало собствена или наета база, като при
справка в информационната система на НАП се установява, че непосредствено след
регистрацията по ЗДДС на 31.07.2018 г. подава Справки - декларации по ЗДДС с
нулеви стойности, като не са декларирани осъществени доставки, което може да
обоснове извод, че жалбоподателят спира да осъществява дейност. На 07.06.2018г.
дружеството регистрира фискално устройство. Както се посочи по-горе, този ЕКАФП
е бил регистриран на името на жалбоподателя, считано от 13.08.2018г., като
преди това е бил регистриран последователно от „Преживяване 2016“ ЕООД, ДЗЗД „С.95“ за периода от 08.03.2018г. до 06.06.2018г., като на следващия ден е регистриран в НАП вече
на името на дружеството жалбоподател. При справка се установява, че същото
фискално устройство е било последователно регистрирано в НАП от други ДЗЗД –
„ИВИЦА“ за периода от 17.08.2018г. – 04.11.2018г.; ДЗЗД „РЕНИФАН“ от
06.11.2018г. до 18.12.2018г., а от 20.12.2018г. до 03.04.2019г. на ДЗЗД
„ШОКОЛАД 2019“, което е управлявано от Г.Н.М.– собственик и представляващ „Г.М.-Г.АД-61-ХОЛДИНГ“
ЕООД и „Г.М.-Г.АД 99" ЕООД и З.Г.М.– негов син и
собственик на капитала и управител на „Анаплиан“
ЕООД. Всички останали ДЗЗД, посочени по-горе се представляват от едно и също
лице – Ж.В.С., който представлява и „АНИФАН“ ДЗЗД – дружеството, което е
образувано от „АВИТА-АН"
ЕООД и „СЛАДКИ НЕЩА 2016" ЕООД на 29.08.2018 г.
Съмнение
буди и факта, че с процесиите договори са договорени неустойки при отказ от
изпълнение в размер, превишаващ стойността на цялата поръчка. От страна на
изпълнителите по договорите не са представени доказателства, че същите са
извършили съответните действия за изпълнение на договорите, поради което
уговарянето и претендирането на неустойка, платима от възложителя, е некоректна
и тя би донесла изгода за изпълнителите, без те да са претърпели някакви щети и
загуби. Липсват доказателства от изпълнителите да са положени дори някакви
усилия, съответно не са налице и пропуснати ползи за тях. Освен това, в договора за краткотрайна услуга от
21.05.2018 г., сключен между „ПЛАНЕТА" ДЗЗД и „Г.М.-Г.АД
99" ЕООД, са уговорени два различни размера на неустойка - за възложителя
и изпълнителя. Както бе посочено, съгласно чл. 5 от договора, при отказ на
Възложителя („ПЛАНЕТА" ДЗЗД) от договора, същият дължи на Изпълнителя
неустойка в размер на договореното, съгласно чл. 2 възнаграждение в размер на
20 684 лв. без ДДС, ведно с шестмесечния разход за възнаграждения и осигуровки
на лицата и административни такси в размер на 6% на сто. Съгласно чл. 6 от договора,
при отказ на Изпълнителя „Г.М.-Г.АД 99" ЕООД от задълженията му, същият
дължи неустойка в трикратния размер на договореното в чл. 2, или неустойка в
по-малък размер - 62052 лв. Съгласно чл. 11,
ал. 3 от Договора от 27.06.2018 г., сключен между „ПЛАНЕТА" ДЗЗД -
поръчващ и „Г.М.-Г.АД-61 –ХОЛДИНГ“ ЕООД, при неоснователен отказ от
страна на поръчващия, извън причините по чл. 2, т. 1 - 5 от договора, се дължи
неустойка на доставчика в размер на 115 000 лв. Този текст на договора е неясен
по отношение на случаите, при които би била налице хипотезата на неоснователен
отказ на поръчващия, при която той дължи неустойка, тъй като в чл. 2 са посочени
задълженията на доставчика. Същевременно, съгласно чл. 11, ал. 2 от същия договор,
при неизпълнение на задължението си по чл. 1 от договора, доставчикът дължи на
Поръчващия неустойка в размер на 114 000 лв., като очевидно при неизпълнение на
конкретните задължения на доставчика, посочени в чл. 2 от договора, той не
дължи неустойка на поръчващия. Липсва
икономическа логика да се сключват договори за кратък период от време, без да
бъдат изпълнявани, като в същите се договаря значителна по размер неустойка,
при неясни основания за това, заплащането на която безспорно генерира разходи
за жалбоподателя. Липсва икономическа логика и в безспорното приемане на
подобни неустойки, при положение, че дружеството през този период вече не
развива търговска дейност.
Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Г.М. и
в частта относно договора за хладилни витрини, поръчани април месец, когато още М.нямала регистрирана фирма, а
само желание и бързала да открие обект. Свидетелят твърди поръчката да е за две
хладилни витрини, един комплект, докато в договора от 27.06.2018г. са уговорени
шест броя. Житейски нелогично е при цена на поръчаните витрини около 25 хиляди
лева за комплекта, ада се плати неустойката 80-100 хиляди лева без дори да се
вземат готовите витрини и да се направи опит да се реализират с цел намаляване
на явната загуба. Уведомителните писма за неустойките, на които жалбоподателят
се позовава, не се били представени на ревизиращите органи от нито една от
двете страни по тях.
В разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е
регламентирано, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. При договорни взаимоотношения, включително и между несвързани лица,
размерът на договорената неустойка и условията за нейната дължимост
и размер не следва да се отличават от обичайно договаряните за съответния вид
дейност, тъй като взаимоотношенията се приемат за отклонение от данъчно
облагане. Съгласно визираната от органите по приходите норма на чл. 16 от ЗКПО,
когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени
при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната
основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни
условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа,
която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по
пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която
не води до отклонение от данъчно облагане.
Установените при ревизията обстоятелства
поставят под основателно съмнение действителната воля на страните по процесиите
договори да е била насочена към сключване на реални такива, като изводът,
направен от органите по приходите, за наличието на прикрити/симулативни
сделки, с цел отклонение от данъчно облагане, се установява от доказателствата
по преписката, тъй като неизпълнението на договорите води до възникване на
задължение за заплащане на неустойки в значителни размери и по този начин се
намалява облагаемата данъчна основа на ревизираното лице.
Основателно в този смисъл от органа по
приходите е прието, че съдържащите се в процесните
договори клаузи за неустойка противоречат на основния принцип за справедливост
и добросъвестност в търговските правоотношения. Направено е и позоваване на ТР
№ 1/15.06.2010г. по ТД № 1/2009г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че
преценката за нищожност на неустойката се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора при съблюдаване на критерии ката естество и
размер на обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаване на задължението с
други, различни от неустойката правни способи; съотношение между размера на
неустойката и очакваните вреди от изпълнението. Според ТР при конкретната
преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии,
като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен
случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, какъвто е настоящия случай.
В чл. 26 от ЗЗД са визирани основанията,
при които една сделка се смята за недействителна, като едно от основанията за
нищожност на сключения договор е неговата привидност. Привидна или симулативна сделка
е тази, която се извършва, за да се създаде погрешна представа у трети лица, че
е извършена такава сделка, но всъщност страните, които я извършват, не искат тя
да породи правни последици. В някои случаи с привидна сделка страните прикриват
сключването на друга сделка - прикрита, чийто последици желаят да настъпят в
случаите на относителна симулация, а в други случаи е налице абсолютна
симулация, при които зад привидната сделка няма друга прикрита сделка.
Установените при ревизията обстоятелства
поставят под основателно съмнение действителната воля на страните по процесиите
договори да е насочена към реалното изпълнение на същите и изводът, направен от
органите по приходите, за наличието на прикрити/симулативни
сделки, с цел отклонение от данъчно облагане, се установява от доказателствата
по преписката, тъй като неизпълнението на договорите води до възникване на
задължение за заплащане на неустойки и по този начин се намалява облагаемата
данъчна основа на ревизираното лице.
С оглед горното следва да се приеме за
правилен изводът на органите по приходите, че по отношение на процесната неустойка, в размер общо на 260 000 лв. са
налице условията по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 3 от ЗКПО,
за преобразуване на финансовия резултат за ревизирания отчетен период в посока
на увеличението му.
Съгласно нормата на чл. 26 т. 2 от ЗКПО,
на която също са се позовали органите по приходите, не се признават за данъчни
цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
Съобразно нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за
данъчни цели когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документи
по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Поради това, за да се признае за целите на данъчното облагане, разходът следва
да е отразен в редовен от външна страна счетоводен документ, който освен това
отразява действителни факти и обстоятелства, т. е. отразява вярно стопанската
операция, както е посочено в ЗКПО. Съгласно чл. 84 от ППЗДДС, неустойките с обезщетителен характер се документират с издаване на
документ, удостоверяващ плащането им. В разглеждания случай, освен посочените в
обжалвания акт мотиви за отклонение от данъчно облагане, касаещи договорите,
следва да се посочи, че не е доказано документално и плащането на неустойките.
Представени са само два броя платежни нареждания от 09.04.2019г. за плащане по
банков път, като същите не са подписани, а основанието в тях е посочено общо
„по договор“, поради което не може да се приеме, че действително отразяват
плащане по банков път, именно на процесните
неустойки.
При този изход на делото е основателно искането на
ответника за присъждане на разноски. Дължимото съгласно чл. 161, ал. 1, изр.
последно от ДОПК в полза на администрацията юрисконсултско
възнаграждение възлиза на 1366,55
лв., определено съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно
защитения материален интерес.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161
от ДОПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ПЛАНЕТА“ ДЗЗД, гр. Велико Търново, ул. България №
24, чрез *** Г.Т. *** против Ревизионен акт №
Р-04000419003493-091-001/18.12.2019г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с
Решение № 29/02.03.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, с който за данъчен
периода от 10.05.2018г. до 31.12.2018г. е определен допълнителен корпоративен
данък в размер на 26 000лв. и лихви в размер на 1885.15 лв.
ОСЪЖДА
“ПЛАНЕТА“ ДЗЗД, ЕИК: *********, гр. Велико Търново, ул. България № 24, да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр.
Велико Търново при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 1366,55 лв. /хиляда триста шестдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: