№ 511
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110127585 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от „К.“ ЕООД срещу „Б.Е.Е“ ООД
, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 400
евро, представляваща обезщетение за закъснял с повече от три часа полет с номер BGH5534,
изпълняван от ответника по направление Нюкасъл-Бургас, 12.08.2019г., ведно със законната
лихва от 04.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 61191/2020г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът поддържа, че Л.Т. е закупил билет за полет BGH5534, който е следвало да се
осъществи по дестинацията Нюкасъл-Бургас , с час на пристигане 12.08.2019г. в 01:30 часа,
като пътникът е пристигнал на същата дата в 08:08 часа, т.е. при закъснение от 6 часа и 38
минути. Сочи, че има право на обезщетение, доколкото закъснението надхвърля 3 часа.
Поддържа, че на 03.12.2019г. Л.Т., чрез ищеца е изпратил съобщение до ответника, с което
претендира заплащане на обезщетение, което е признато от ответника с имейл от
26.10.2020г. Вземането е прехвърлено с договор за цесия от 03.11.2020г., за което на
18.11.2020г. ответникът е бил уведомен. Претендира разноски.В с.з. се представлява от
процесуален представител,който поддържа претенциите,претендира деловодни
разноски,подробни съображения излага в писмена защита по делото.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск. Поддържа,
че процесният полет е извършен като част от лятна чартърна програма на основание договор
с „Б.Х.Л.“, като услугата по въздушен превоз, извършвана от ответника, е част от пакет
услуги, предоставяни от горепосочената туристическа агенция, като е неизвестно дали
договорът с агенцията не включва и друг вид транспорт - на територията на Обединеното
кралство или на Република България, което прави процесния полет мултимодално пътуване.
За последното Регламент (ЕО) № 261/2004 е неприложим. Моли съда да отхвърли
исковете.В с.з. се представлява от процесуален представител,който прави възражение за
изтекла погасителна давност.Подробни съображения излага в писмена защита,в която
оспорва да е доказано закъснението на полета и да е връчено уведомление за договора за
цесия по надлежния ред.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира следното:
1
Предявеният иск касае обезщетение съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (Е.) № 295/91.
В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно т.1, б."б",
при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за
всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети
между 1 500 и 3 500 километра. Съгласно чл. 5, т.3 опериращият превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите
мерки.
В този смисъл ищецът следва да докаже качеството на пътник на Л.Т. по валидна
облигационна връзка по договор за въздушен превоз, че пътникът се е явил навреме за
полета, закъснение на полета съобразно твърденията в ИМ, размер на обезщетението,
дължимо се от превозвача, в т. ч. разстоянието на полета, измерено по метода на дъгата от
големия кръг, както и цедиране на вземанията по договора в негова полза, за което е
уведомен ответника.
За ответника е в тежест на докаже възражението си, че процесният полет е бил част от
мултимодално пътуване.
Не е било спорно ,че Л.Т. е закупил билет за въздушен превоз с ответника за полет
BGH5534 на 07.09.2018 г. по направление от Нюкасъл-Бургас , с планиран час на пристигане
до крайната дестинация на 12.08.2019г. в 01:30 часа, като полетът достигнал крайния си
пункт на пристигане в 08:08 часа на 12.08.2019г. – над 3 часа след времето по разписание,
като разстоянието между началната и крайната дестинация е между 1500 и 3500 км.,
предвид което съдът e обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни по делото и
ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.
Видно от бордната карта на Л.Т., последният се е явил навреме за полет BGH5534,
като се е качил на борда в 19,05часа, при час на отпътуване – 19.50 часа по направление
Нюкасъл – Бургас.
Спорен между страните е въпросът дали процесния полет е част от мултимодално
пътуване като за доказването на това обстоятелство ,съдът е възложил доказателствената
тежест на ответника.
По делото няма представено доказателство, което да установява това твърдение на
ответника, нито е налице признание на този факт от ищеца, поради което съдът намира, че
по делото не е доказано процесният полет да е бил част от мултимодално пътуване.
Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен, доколкото по делото
безспорно бе установено наличието на всички юридически факти от фактическия състав на
чл.7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети. Съгласно чл. 7 §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. размерът на
обезщетението за всички полети с разстояние между началната и крайната дестинация от
над 1 500 км, е в размер на 400 евро, поради което искът следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
Видно от договор за цесия от 03.11.2020 г., сключен между пътника Л.Т. и ищеца „К.“
ЕООД, Л.Т. е прехвърлил в полза на „К.“ ЕООД вземането си за обезщетение спрямо
„Б.Е.Е“ ООД във връзка със закъснението на процесния полет.
На основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането, като прехвърлянето има действие спрямо
длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. По делото е
2
представено пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да съобщи
на длъжника за прехвърлянето на вземането. В приложеното по делото уведомително писмо
е посочено, че вземането на Л.Т. за обезщетение спрямо „Б.Е.Е“ ООД във връзка със
закъснението на процесния полет е прехвърлено от кредитора на „К.“ ЕООД. Посоченото
изявление, ведно с прикачения договор, е връчено на длъжника по електронен път на
18.11.2020 г. Ето защо, съдът приема за доказано обстоятелството във връзка с надлежното
съобщаване на цесията на ответника.
Възражението на ответника за обратното е неоснователно. Закона не предвижда
конкретен ред на съобщаване на цесията, а въвежда единствено изискване длъжникът да се
уведоми за нея, като няма пречка това да стане и с получаване на препис от исковата молба.
Следователно е налице активна материална легитимация на ищеца.
Що се отнася до възражението на ответника за изтекла погасителна давност, същото е
направено след срока за отговор по чл. 131 ГПК и не следва да бъде разгледано по същество,
като преклудирано на основание чл. 133 ГПК.
Предвид всичко изложено предявеният иск следва да се уважи изцяло.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху уважената главница, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и разноски в
исковото производство в общ размер на 385 лв., от които 25 за държавна такса и 360 лв. за
адвокатско възнаграждение и в заповедното производство в общ размер на 325 лв., от които
25 за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Б.Е.Е“ ООД,
ЕИК ..... дължи на „К.“ ЕООД, ЕИК ... на основание чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. вр.
чл. 99 ЗЗД сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял с повече от три
часа полет с номер BGH5534, изпълняван от ответника по направление Нюкасъл-Бургас,
12.08.2019г., ведно със законната лихва от 04.12.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
61191/2020г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.Е“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Д.И.“ № 7, ет.2 да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК ..., с адрес: гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул.
„Емил Берсински“ № 12, ет. 7, на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата 385 лв. – разноски за
исковото производство и 325 лв. – разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3