№ 41
гр. гр. Димитровград, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101096 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
Ищецът „**“АД поддържа в искова молба, че на **г., в гр.Хасково, на кръстовището
на бул.“С**“, по вина на ответника Т. Т. КР. било реализирано ПТП между автомобил „**“
с ДКН **, собственост на „**“ООД, управляван от Т.К. и л.а.“**“ с ДКН **, собственост на
„**. За настъпилото застрахователно събитие бил съставен Констативен протокол за ПТП
№1748226/22.12.2019г. от служител на сектор ПП при ОД на МВР-Хасково. Протоколът бил
подписан без възражения от виновния водач. В него било отразено, че произшествието е
настъпило по вина на водача на МПС марка „**“ с ДКН **, а именно Т. Т. КР.. В протокола
било записано, че в качеството си на виновен водач, последния напуснал мястото на ПТП
преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. Ответникът е бил
длъжен да остане на мястото на ПТП, тъй като от същото са били причинени имуществени
вреди, а между водачите на двете МПС не бил съставен и подписан двустранен констативен
протокол. Автомобилът марка „**“ с ДКН ** е бил застрахован по задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите в ищцовото дружество към момента на настъпване на
застрахователното събитие. В дружеството била заведена щета №0801-005785/2019-01. След
направена оценка и анализ на щетата, на собственика на увреденото имущество било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1120,22 лева, като били направени и
ликвидационни разходи в размер на 15 лева. Във връзка с това, ответника бил поканен да
заплати в 7-дневен срок изплатените застрахователни обезщетения, включително и
ликвидационните разноски сторени от застрахователя. Поканата била получена лично от
Т.К. на 20.06.2020г., като до момента той не бил заплатил дължимите суми. Същият
изпаднал в забава, поради което дължал и законна лихва върху главницата от 27.06.2020г. до
1
21.05.2021г. в размер на 102,38 лева. На основание чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, след изплащане на
застрахователното обезщетение, за ищеца възникнало право на регресна претенция към
ответника, който бил виновен за настъпилото застрахователно събитие. На 21.05.2021г.
ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, с която искал на ответника да бъде разпоредено да му заплати сумата от
1120,22 лева главница- заплатено от застрахователя застрахователно обезщетение на
причинените от застрахованото лице щети, ведно с 15 лева- ликвидационни разходи, лихва
за забава считано от 20.06.2020г. до 21.05.2021г. в размер на 105,96 лева, законна лихва,
считано от 21.05.2021г., ведно с деловодни разноски в размер на 125 лева. Образувано било
ч.гр.д.№785/2021г. по което на 26.05.2021г. съдът издал Заповед №151 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на Т.К. да заплати на
застрахователното дружество горепосочените суми. В срока по чл.414 от ГПК ответникът
депозирал по делото възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение. Поради това за ищецът възникна правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск против него. Иска съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумите посочени в Заповед
№151/26.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№785/2021г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на деловодните
разноски, направени в настоящото и в заповедното производство.
Ответникът Т. Т. КР. не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание
заявява, че предявения иск е неоснователен. Счита, че няма виновно поведение при
възникналото ПТП, като липсвали предпоставките за предявяване на регресен иск против
него. Поддържа, че не е разбрал за настъпилото ПТП с негово участие и поради това и
продължил по пътя си, напускайки местопроизшествието. От друга страна, с оглед
характера на възникналото ПТП, органите на МВР не били задължени по закон да посетят
местопроизшествието.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представената по делото Застрахователна полица за задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите №BG/30/119001944146 от 11.07.2019г., „**“ООД е
застраховало в ищцовото дружество МПС „** 1** **, като срока на договора е бил от
07.09.2019г. до 06.09.2020г.
Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП №1748226 от
22.12.2019г., съставен от служител на ПП при ОД МВР-Хасково, на **г., в 17.30ч., в
Хасково, на кръстовището между ул.“**“ и бул.“**“ т.а.„** 1** **, управляван от ответника
Т. Т. КР., при маневра „завой надясно“ не оставил достатъчно странично разстояние и със
задна лява част на ремаркето ударил в лявата му част паркиран л.а.“**“ с ДКН **,
собственост на „**“ЕООД. От ПТП били нанесени материални щети по лекия автомобил.
Въпреки възникналото ПТП, водачът на товарния автомобил напуснал с него
местопроизшествието. Въпросният протокол е съставен на следващия ден- 22.12.2019г. и е
2
подписан от ответника К..
С Наказателно постановление №19-1253-002379/01.04.2020г., сектор ПП при
ОДМВР-Хасково, наложило на Т. Т. КР. административно наказание Глоба в размер на 200
лева на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП; Глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДвП и Глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185 от ЗДвП.
На 24.12.2019г. ищцовото дружество съставило Опис-заключение по щета №0801-
005785 на МПС, по полица №BG/30/119001944146 от 11.07.2019г., като извършил оглед на
л.а.“**“ с ДКН ** и описал увредените части по него.
От представената по делото Калкулация-ремонт, изготвена от ищеца на 08.01.2020г.,
се установява, че за ремонт на пострадалия при ПТП лек автомобил са направени разходи в
размер на 1120,22 лева.
Видно от представеното от ищеца Преводно нареждане, на 16.01.2020г.
застрахователната компания е превела в полза на собственика на увредения лек автомобил
„**“ЕООД сумата от 1120,22 лева по щета №0801-005785.
С Покана за доброволно изпълнение от 15.06.2020г. ищецът поканил ответника да му
заплати сумата в размер на 1135,22 лева, представляваща заплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 1120,22 лева, ведно с 15 лева, ликвидационни разходи за обработка
на горепосочената щета. В същата Покана, ответникът е уведомен, че настъпилото на **г.
ПТП е поради негово виновно поведение, като той е напуснал мястото на ПТП преди
идването на органите по контрол на движението. В застрахователното дружество била
заведена щета №0801-005785/2019-01, като след направена оценка на същата, на увреденото
лице била заплатена сумата от 1120,22 лева, представляваща застрахователно обезщетение.
На основание чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, след изплащане на застрахователното обезщетение
застрахователят имал право на регресен иск срещу ответника за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение. Поканата е била връчена на Т. Т. КР. лично на
20.06.2020г.
В проведеното на 09.11.2021г., на основание чл.176 от ГПК, по искане на ищеца,
съдът постави въпроси на ответника К.. В своите обяснения последният заяви, че на **г. е
управлявал МПС „** 1** **, с прикачено към него ремарке, като е зареждал магазин „**“ в
Хасково. Поддържа, че не е забелязал, нито усетил, че е участник в ПТП. Твърди, че по
цялата композиция, която е управлявал- влекач и ремарке, нямало нито една драскотина или
капчица боя, от евентуалното съприкосновение с друг автомобил. Камионът му бил дълъг 17
метра, като при извършване на пълен десен завой водача не можел да види нищо отляво.
Посочва, че от двете страни на улицата, по която минал, имало знак „Спирането забранено“.
Непосредствено след ПТП не бил уведомил никой, тъй като не знаел да е участвал в такова.
Поради това, нямало как да бъде съставен и двустранен протокол на местопроизшествието.
В случай, че участвал в ПТП той трябвало да уведоми незабавно своя работодател за това.
От показанията на разпитания по делото свидетел **- служител на ПП при ОД на
3
МВР-Хасково се установява, че той е посетил местопроизшествието непосредствено след
възникване на ПТП. Установил, че на ул.“**“ е паркиран неправилно л.а.“Фолксваген“, като
за това съставил фиш на неговия водач. Счита, че водача на товарния автомобил не е усетил,
че е закачил и остъргал неправилно паркирания лек автомобил, като продължил по пътя си.
Свидетелят издирил въпросния товарен автомобил след като разговарял с охранители на
„**“, както и прегледал записите на близки видеокамери. Предал за случилото се във
фирмата –собственик на камиона, като на следващия ден водача му се явил при него.
Твърди, че улицата, на която е станало ПТП, не е толкова широка, а камиона управляван от
ответника е дълъг и той най-вероятно не е усетил, че е увредил лекия автомобил.
На 21.05.2021г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, във връзка с което било образувано ч.гр.д.
№785/2021г. По това дело, на 26.05.2021г., съдът издал Заповед №151 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с което разпоредил ответника да плати на ищеца
сумата от 1120,22 лева, представляваща главница- изплатено застрахователно обезщетение
на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна
полица №BG/30/119001944146 от 11.07.2019г., ведно с ликвидационни разходи в размер на
15 лева, законна лихва в размер на 105,96 лева за периода от 20.06.2020г. до 21.05.2021г.,
законна лихва върху главницата, считано от 21.05.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски в размер на 125 лева. В
законоустановения срок по чл.414 от ГПК, ответника депозирал по делото възражение, с
което заявил ,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Поради това и за ищеца възникнал правен интерес от предявяване срещу него на настоящия
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и
прие заключение на автотехническа експертиза. Съгласно същото, процесното ПТП е
възникнало в гр.Хасково, около 17.30ч. на ул.“**“, в тъмната част на денонощието. В
северния край на улицета, през заведение и непосредствено до западния тротоар, в зоната на
действие на пътен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“ бил паркиран л.а.“**“ с
ДКН **, с предна част насочена в посока юг. По същото време автовлекач „** 1844“ с ДКН
**, с полуремарке с ДКН **, управляван от ответника се движел по ул.“**“ в посока север,
като предприел десен завой с цел излизане на бул.“**“. При малката широчина на улицата,
липсата на пътна маркировка и наличието на паркиран лек автомобил, разминаването и
завиването на влекача с полуремаркето било проблемно. В процеса на десния завой задния
ляв долен ъгъл на полуремаркето се е изнесло наляво и постепенно е навлязло в
траекторията на паркирания лек автомобил. Така задния ляв долен ъгъл и под него
светлинния ляв габарит на завиващото полуремарке постепенно се остъргват по лявата
страна на лекия автомобил и оставят описаните хоризонтални драскотини. Влекачът е
навлезнал с десен завой в бул.“**“, като водачът няма пряка видимост към лекия автомобил
и вероятно не е усетил контакта между полуремаркето и същия. Описаните от
застрахователя щети по лекия автомобил са настъпили в резултат на описания механизъм на
4
произшествието. Стойността на причинените вреди и средства, необходими за ремонтиране
на лекия автомобил, изчислени по пазарни цени на официалния сервиз на марката, към
датата на ПТП , е 1834,40 лева с ДДС. Стойността на причинените вреди и средства,
необходими за ремонтиране на МПС, изчислена по пазарни цени, от сервизи със сертификат,
към датата на ПТП е 3386,60 лева с ДДС.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато за установено съществуването на вземането му по отношение на ответника за
сумите, визирани в Заповед №151/26.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№785/2021г. по описа на РС-Димитровград.
По делото не се спори, че на **г., в Хасково, е възникнало ПТП, при което при
управление на МПС- автовлекач „** 1844“ с ДКН **, с полуремарке с ДКН **, ответника е
причинил имуществени щети по л.а.“**“ с ДКН **, който е бил неправилно паркиран на
ул.“**“ в зоната на действие на пътен знак „В27“. Безспорно установено е и
обстоятелството, че към датата на възникване на ПТП автовлекача, управляван от ответника
е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
в ищцовото застрахователно дружество. Няма спор и относно това, че на 16.01.2020г.
застрахователят е изплатил на собственика на увредения лек автомобил застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 1120,22 лева. На последно
място, не се спори по делото, че ответникът е получил на 20.06.2020г. изпратената му от
ищеца Покана за доброволно изпълнение, с която застрахователя го е уведомил, че следва да
му заплати изплатената от него сума на увреденото лице, тъй като в качеството си на
виновно лице, при настъпването на ПТП, е напуснал мястото на настъпване на
произшествието преди идването на органите за контрол на движението по пътищата.
Спорно по делото е налице ли са в случая предпоставките на чл.500 ал.1 т.3 от
Кодекса за застраховане и има ли ищецът основание да претендира да получи от
застрахования платеното застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице.
Съгласно разпоредбата на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, освен в случаите по чл.433 т.1 от КЗ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновния водач е напуснал
мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновния водач.
В този смисъл, за да е налице предпоставката за прилагане разпоредбата на чл.500
ал.1 т.3 от КЗ, на която се позовава ищеца по делото, на първо място виновният водач за
ПТП следва да е напуснал местопроизшествието и това да е станало преди идването на
органите за контрол на движението по пътищата, но само ако посещаването на
5
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
По делото е безспорно установено, че ответника е напуснал мястото на възникване на
ПТП, преди идването на служителите на ПП при ОДМВР-Хасково.
За да е налице обаче правото на застрахователя да търси регресна плащане от
виновния водач по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, то последния не само е трябвало да напусне
местопроизшествието преди идването на контролните органи, но е необходимо и те по
закон да са били задължени да посетят същото. Това тяхно задължение е регламентирано в
разпоредбата на чл.125 от ЗДвП. Видно от същата разпоредба обаче е, че в случая не е била
налице нито една от предвидените в нея хипотези, налагаща службите за контрол на МВР
задължително да посетят мястото на ПТП. В тази връзка следва да се има предвид, че
действително местопроизшествието е било посетено от полицейски служители, но това е
станало след като те са били извикани от собственика на пострадалия при ПТП лек
автомобил, а не защото са били задължени по закон да го сторят.
С оглед на изложеното, съдът счита ,че в случая не са налице предпоставките на
чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, за да може застрахователя да има регресна претенция към ответника,
доколкото не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл.125 от ЗДвП за
задължително посещаване на местопроизшествието от органите за контрол на движението
по пътищата.
От друга страна, съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се
установява, че ответника е разбрал за реализираното от него ПТП с имуществени щети, за да
спре на местопроизшествието и евентуално да окаже съдействие за установяването им,
както и да състави с другия водач двустранен констативен протокол за ПТП. Съгласно
дадените от К. в проведеното на 09.11.2021г. съдебно заседание отговори на въпроси,
поставени от ищеца, той не е забелязал или усетил съприкосновението между управлявания
от него товарен автомобил и паркирания л.а.“**“, като не е разбрал, че е участник в ПТП и е
продължил по пътя си. Композицията, която управлявал била дълга 17 метра и той при
извършения десен завой не можел да види нищо от лявата си страна. В подкрепа на тези
обяснения на ответника са и показанията на свид.Димитров- служител на ПП при ОДМВР-
Хасково, който посетил местопроизшествието. Според него, управляваната от ответника
машина е тежка и дълга около 18 метра, като при извършването на десен завой водача няма
възможност да види и усети евентуалното съприкосновение между лявата част на
композицията и другия лек автомобил. В тази насока е и заключението на назначената по
делото автотехническа експертиза, която при изясняване механизма на възникналото ПТП
дава заключение, че при навлизане на влекача с десен завой в бул.“**“ водача му не е имал
пряка видимост към паркирания на улицата от лявата му страна лек автомобил и вероятно
не е могъл да усети контакта на полуремаркето с него. Поради тази причина той не е останал
на местопроизшествието, като е продължил пътуването си.
С оглед на това, съдът намира, че не може да се направи обоснован извод, че при
настъпване на процесното ПТП ответника умишлено не е спрял на мястото на
произшествието и е напуснал същото с цел да осуети извършването на проверка от органите
6
на ПП при ОДМВР-Хасково.
Предвид изложеното, съдът счита, че за ищцовото дружество не е възникнало
правото на регрес по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ към ответник за възстановяване на платеното от
застрахователя обезщетение.
Доколкото претенцията на ищеца към ответника за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение в размер на 1120,22 лева и ликвидационни разходи от 15 лева,
е неоснователна, то такава се явява и претенцията му за мораторна лихва върху сумата от
1135,22 за периода от 20.06.2020г. до 21.05.2021г., в размер на 105,96 лева.
Поради изложеното предявения от ищеца срещу ответника иск с правно основание
чл.422 от ГПК следва да се отхвърли, като неоснователен.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 300 лева- платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „**“АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район „** представлявано от ** К. и Б. Г. ИВ.- изпълнителни директори, ПРОТИВ
Т. Т. КР., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“**, иск с правно основание чл. 422 от
ГПК за признаване за установено по отношение на Т. Т. КР., с ЕГН **********, че дължи
на „**АД, с ЕИК **, сума в размер на 1120,22 лева (хиляда сто и двадесет лева и двадесет и
две стотинки), представляваща главница- изплатено застрахователно обезщетение на
основание Застрахователна полица за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите
№BG/30/119001944146 от 11.07.2019г., ведно с 15 /петнадесет/ лева ликвидационни разходи,
мораторна лихва в размер на 102,38 лева /сто и два лева и тридесет и осем стотинки/ за
периода от 27.06.2020г. до 21.05.2021г., законна лихва върху главницата, считано от
21.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените деловодни
разноски в размер на 125 /сто двадесет и пет/ лева, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №151/26.05.2021г. по ч.гр.д.№785/2021г. по описа на
РС-Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „**“АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.София, район
„** представлявано от ** К. и Б. Г. ИВ.- изпълнителни директори, да заплати на Т. Т. КР., с
ЕГН **********, от Димитровград, ул.“**, направените по делото разноски в размер на 300
/триста/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8