РЕШЕНИЕ
№ 1186
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330113341 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр. 26, ал. 1 от ЗЗД на Г. К. К., ЕГН **********, от гр. ********* , ул. ******
№ ***, ет. *** чрез адв. Н. срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
представлявано от Г. Т. за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 521,85 лева, представляваща неустойка по договор за
кредит № *******/07.11.2018 г., сключен между страните, поради нищожност
на клаузата на чл. 4 от договора. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
кредит на *******/07.11.2018 г. за сума от 1000 лв. със срок от 30 седмици.
ГЛП е 35 %, а ГПР-41,71 %. Съдържа се в чл. 4 клауза за неустойка от 521,85
лв. при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Договора е нищожен поради нарушение на добрите нрави и ЗПК.
Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции. Същата
представлява допълнително възнаграждение.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Твърди липса
на нарушения на законовите разпоредби.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
1
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства- договор за кредит на
07.11.2018 г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от
ответника в заем сума от 1000 лева за срок от 30 седмици при ГЛП 35 % и
ГПР – 41,71 % В чл. 4, ал. 1 договора е предвидено предоставяне на
обезпечение, а в ал. 2 е предвидено заплащане на неустойка при неизпълнение
на това задължение в размер от 521,85 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От представения писмен договор се установява, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по
който ищецът е усвоил заета сума. Ответникът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон- ЗПК.
Изследвайки съдържанието на договора за кредит, съдът намира, че не
са спазени изискванията към него, предвидени в императивните разпоредби
на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1,
т. 7-9 ЗПК. Посочения размер от 48,72 % не е ясно какви разходи включва и в
частност дали обхваща и предвидената неустойка, доколкото размера и е ясен
още към момента на сключване на договора.
С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на
съдържащи се в договора уговорки, съдът намира, че на първо място следва
да обсъди, първото посочено от ищеца основание за нищожност
на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
2
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото
с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора
вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия
/чл. 4, ал. 3 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във
фиксиран размер от 521,85 лв. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
3
увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза,
противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице
еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните
вреди, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за
които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода,
че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 ал. 2
от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недължимост
на сумата от 521,85 лева-неустойка по договор за кредит е основателен и
следва да се уважи.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца
се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. Поради
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. К. К., ЕГН **********, от гр.
*******, ул. ****** № ****, ет. *** не дължи на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 -
46, представлявано от Г. Т. сумата от 521,85 лева (петстотин двадесет и един
лева и 85 ст.) - неустойка по договор за кредит № *******/07.11.2018 г.,
сключен между страните, поради нищожност на клаузата на чл. 4 от договора.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от Г. Т. да заплати на Г.
К. К., ЕГН **********, от гр. *******, ул. ******** № ***, ет. ** сумата от
50 (петдесет лева ) лв. за разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
5