№ 84
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Таня Ст. Г.а
в присъствието на прокурора Л. Вл. Д.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100603965 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК
С присъда от 14.06.2022 г. постановена по НОХД № 7835/2021 г., по описа на СРС,
НО, 22-ри състав, съдът е признал подсъдимия П. П. П. за виновен в това, че на 30.05.2020 г.
около 23:00 часа в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, в близост до кръстовището на ул.
„Ташкови ливади“ и ул. „Младежка искра“, без надлежно разрешително по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, е държал високорисково
наркотично вещество – кокаин с тегло 1,99 грама, със съдържание на активно действащ
компонент – кокаин 31%, с цена за 1 грам 125 (сто двадесет и пет) лева, на обща стойност
248, 75 (двеста четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) лева, като кокаинът е
високорисково наркотично вещество и е под контрол съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, Списък I, „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, явяващо се престъпление по
чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от 3 години, както и му е
наложил наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият П. е
осъден да заплати разноските по делото, направени в хода на ДП, в размер на 230.31 лева в
полза на държавата; сторените в хода на съдебното следствие разноски, в размер на 100.00
лева – в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, както и на основание чл.
190, ал. 2 от НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен
1
лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.
С присъдата на основание чл. 354а, ал. 6, вр. с чл. 53, ал. 2, б. „а“, пр. 1 от НК
наркотичното вещество, представляващо предмет на престъплението, предадено на
съхранение в 03 РУ-СДВР, е отнето в полза на държавата с оглед последващото му
унищожаване.
Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия П. П., с аргументи за постановяване на присъдата в разрез с установените
фактически и правни положения, респ. за нейната неправилност. Декларативно се сочи, че
същата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното на
подсъдимия наказание е явно несправедливо. Предлага се при условията на алтернативност
въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда, като оправдае подс. П. за
престъплението, за което е предаден на съд, да върне делото за ново разглеждане в случай,
че бъдат констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
разглеждането на делото от контролирания съд или да намали наложеното наказание.
В разпоредително заседание на 05.10.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.
327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, защитникът на подсъдимия П. в
лицето на адв. Д., поддържа подадената въззивната жалба срещу присъдата на
първоинстанционния съд. Счита, че първият съд не е подложил на задълбочен анализ
показанията на свидетелите Й., В. и Г., а такъв е бил особено необходим предвид пълната
идентичност на свидетелските разкази, които изцяло се преповтаряли до степен на „копи
пейст“. Счита, че от доказателствата по делото не се установява къде точно е намерено
наркотичното вещество, предмет на престъплението, което впоследствие е предадено в 03
РУ –СДВР. Намира, че протоколът за доброволно предаване не отговаря на изискванията на
чл. 127-чл.133 от НПК. Отбелязва, че при неговото съставяне е допуснато съществено
процесуално нарушение, липсва и снимков материал към него, поради което не следва да
бъде кредитиран като годно доказателствено средство. Изразява несъгласие с отказа на
районния съд да приложи разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК, предвид събраните по
делото доказателства за стойността на предмета на престъплението, която не превишава
минималната работна заплата за страната, ниската обществена опасност на подсъдимия,
който е неосъждан, трудово ангажиран, с добри характеристични данни. Последните според
защитата са били основание и за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, с оглед на
което намира наложеното на подсъдимия наказание за явно несправедливо. С тези
аргументи моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да върне делото за ново
разглеждане, алтернативно пледира за преквалифициране на деянието в такова по чл. 354а,
ал. 5 от НК или за определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК.
Представителят на Софийската градска прокуратура намира депозираната жалба
срещу първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава моли съда да я остави
без уважение и да потвърди присъдата на СРС като правилна и законосъобразна. Счита, че
наказанието наложено на подсъдимия е правилно индивидуализирано от първия съд, след
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и съответно на
целите по чл. 36 от НК.
Подсъдимият П. в лична защита и в предоставената му последната дума заявява, че
поддържа становището на защитата си. Изразява съжаление за стореното. Пледира за
наказание „глоба“ в случай, че въззивната инстанция го признае за виновен.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи
и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на
чл. 314 НПК, намира за установено следното:
2
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото прецени, че
фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена,
изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за
корекция на възприетата фактическата обстановка, доколкото при прочита на
доказателствата изгради идентична представа за нея, която е следната:
Подсъдимият П. П. П. е роден на *******. в гр. София, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, с адрес в гр. София, ж.к.
„Красна поляна“, ул. „*******, ЕГН **********.
На 30.05.2020 г. около 23:00 часа в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, в близост до
кръстовището на ул. „Ташкови ливади“ и ул. „Младежка искра“, при обход на маршрута
свидетелите С.С. Й., С.А.В. и В.Х. Г., полицейски служители от 03 РУ-СДВР, назначени
като АП-112, при изпълнение на служебните си задължения извършили проверка на подс.
П.. На същите направило впечатление съмнителното поведение на лицето, което било без
документ за самоличност /тя била установена след справка в ОДЧ при 03 РУ-СДВР/. На
въпрос, имал ли е у себе си забранени от закона вещества или предмети, подсъдимият
отговорил утвърдително, като съобщил, че носи полиетиленово пликче с бяло прахообразно
вещество – кокаин; пожелал да предаде доброволно веществото. Той бил задържан от
полицейските служители и отведен в сградата на 03 РУ-СДВР. С протокол за доброволно
предаване подс. П. предал един брой полиетиленово пликче тип „спейсбек“, съдържащо
бяло прахообразно вещество – кокаин. Веществото е изследвано чрез извършване на
физико-химичен анализ и е установено, че същото представлява субстанция, съдържаща
кокаин, с нетно тегло 1.99 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ
компонент 31%. По цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
съобразно Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., наркотичното
вещество кокаин с нетно тегло 1.99 грама, със съдържание на активно действащ компонент
кокаин 31%, е с цена за 1 грам от 125 /сто двадесет и пет/ лева, тоест на обща стойност
248,75 лева (двеста четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки).
Видно от назначена и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-
психиатрична експертиза за подсъдимия, по време на извършване на деянието същият се е
намирал в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване, средна степен; при него
има епизодична употреба на кокаин, без психично заболяване, могъл е да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Правилно контролираният съд е приел, че фактологията описана от него и възприета
от настоящата инстанция се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото:
показанията на свидетелите С.С. Й., С.А.В. и В.Х. Г.; писмените доказателства и експертизи
– заповед за задържане на лице, протокол за обиск на лице и декларация, протокол за
полицейско предупреждение, протокол за доброволно предаване, протокол за назначена
експертна справка № 1148-Х/2020, протокол за оценка на наркотични вещества, справка за
съдимост, протокол за физикохимична експертиза и съдебно-психиатрична експертиза на
подсъдимия.
Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания
доказателствен материал. Контролираният съд е изследвал и установил всички
обстоятелства, свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на
подсъдимия, които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност, в каквато
насока СРС е направил съответен, макар и кратък доказателствен анализ.
Първоинстанционният съд в унисон с изискванията на процесуалния закон е
анализирал доказателствените източници, макар и в най-общ вид, като резултат е приел, че
всички са кредитируеми. Всъщност такива, които не могат да бъдат кредитирани не са
установени по делото и този извод е напълно споделяем и от таза инстанция.
3
Въззивният съд, след като извърши задължителната служебна проверка на
доказателствените изводи на първата инстанция касателно дадената пълна кредитация на
показанията на св. Г., Й. и В., не намира основания да се дистанцира от този извод, като в
тази насока прецени, че същите са еднопосочни, кореспондират със събраните по делото
писмени доказателствени източници и в частност - с отразеното в протокола за доброволно
предаване от 30.05.2020 г. По делото не се установяват каквито и да било данни, от които да
може да се направи извод за предубеденост или заинтересованост на тези свидетели от
изхода на делото. Такива не следва да се предполагат, най-малкото поради служебното
качество на свидетелите - полицейски служители и съпричастността им към поведение по
служба, насочено към разкриване на престъпления и установяване на извършителите им, а
да се докажат във всеки конкретен случай. Предвид изминалия период от време и
служебните ангажименти на свидетелите Г., Й. и В., то според въззивния съдебен състав е
напълно обяснима липсата на конкретен спомен за процесната проверка у тези свидетели,
която е демонстрирана по време на изслушването им пред първоинстанционния съд, което
от своя страна е наложило прочитане на техните показания дадени в хода на досъдебното
производство в цялост на основание чл. 281, ал. 4, вр. с, ал. 1, т. 2 НПК. В този смисъл,
невъзможността на свидетелите Г., Й. и В. да пресъздадат пред съда в пълнота и детайлно
възприятията си по интересуващите настоящото производство факти, по никакъв начин не
рефлектира върху крайния извод на инстанциите по същество, че свидетелите депозират
показанията си обективно, безпристрастно и добросъвестно. Поради това, няма пречка
показанията на тези свидетели да бъдат поставени в основата на изводите на съдилищата по
фактите.
Въз основа на показанията на свидетелите Г., Й. и В. от досъдебното производство, се
установяват еднозначно, както фактите и обстоятелствата, свързани с извършената
полицейска проверка на подсъдимия П., неговото местонахождение в пространството и
времето, така и за съмнителното му поведение при появата на служителите на реда и в
крайна сметка относно категоричността на отговора му, че има в себе си забранено за
държане вещество. Не намира основание възражението на защитата в смисъл, че
показанията на тези свидетели са „копи пейст“, поради което и не следва да бъдат
кредитирани с доверие. Действително, същите са сходни по съдържание, но това добре се
обяснява с обстоятелството, че са депозирани от лица, възприели идентични факти и
обстоятелства, както и че техните показания са депозирани кратко време след възприемане
на релевантните по делото факти и обстоятелства. Правилно контролираният съд е съзрял
пълен унисон между изнесеното от тримата полицаи и отразеното в протокола за
доброволно предаване, явяващ се в случая писмено доказателство, посредством което в
процеса е привнесен забраненото за държане наркотично вещество по законен ред.
Посоченото вещество било изследвано от експерт, който, използвайки специалните си
знания в областта на физиката и химията, е дал заключение относно вида, съдържанието и
теглото на изследваното вещество, държано от подсъдимия П.. Измежду така събраните
гласни и писмени доказателствени средства не се констатира каквото и да било съществено
противоречие или несъответствие, което, от една страна да разколебава извода за пълната
им кредитируемост, а от друга - да налага подробното им и задълбочено обсъждане, по реда
на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
В отговор на възражението на защитата, въззивният съд следва да подчертае, че
липсва процесуален недостатък относно начина за приобщаване на наркотичното вещество
като веществено доказателство посредством протокола за доброволно предаване от
30.05.2020 г. Настоящият съдебен състав споделя виждането, че протоколът за доброволно
предаване не съставлява писмено доказателствено средство по смисъла на НПК, а има
характер на писмен документ (разписка), доколкото НПК не регламентира като процесуално
следствено действие доброволното предаване на предмети и книжа. Тъй
като доброволното предаване не е сред посочените в НПК способи за събиране
4
на доказателства, то и съставения в тази връзка документ няма характер
на писмено доказателствено средство, а само на писмено доказателство. Поради това и за
протокола за доброволно предаване не се изисква специална форма и ред за съставянето му,
с оглед на което и неговата годност като писмено доказателство не следва да бъде
обсъждана в контекста на чл. 127-чл. 131 от НПК, както настоява защитата. В процеса той
представлява интерес от гледна точка на своето съдържание като писмено доказателство
само относно факта, че на посочената в него дата описаното в протокола лице е предало на
органите на МВР по своя воля определени предмети, като съдебната практика приема, че
съставянето на такъв протокол в РУП не повлиява върху предаването на съответните вещи и
приобщаването им по делото. В този смисъл, протоколът за доброволно предаване не
възпроизвежда доказателства, а служи единствено за приобщаването им към
доказателствената съвкупност по делото, поради което представлява писмено доказателство,
документ, удостоверяващ факта на предаване на веществени доказателства. В настоящия
случай, протоколът за доброволно предаване от 30.05.2020 г., съдържа всички необходими
реквизити – дата и място на извършеното действие по предаване на инкриминираното
прахообразно вещество, от страна на подсъдимия П. на свидетеля Г.. По този начин
предаденото вещество става част от валидно приобщения доказателствен материал, като за
това предаване не се изисква присъствието на поемни лица, нито изготвяне на снимков
материал, с оглед на което липсата на такива не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и не предпоставя изключване на протокола от доказателствената
маса, както и не води до невъзможност предаденото вещество да бъде ценено. С оглед
изложеното, въззивният съд намира протокола за доброволно предаване за годен
доказателствен източник, още повече, че съпоставен с останалия доказателствен материал се
намира във взаимовръзка с него и не удостоверява различни твърдения по процесния
случай.
Настоящата въззивна инстанция отчита, че по отношение на обясненията на
подсъдимия П., дадени в хода на досъдебното производство и тяхното разглеждане от
първоинстанционния съд, е допуснато процесуално нарушение на съдопроизводствените
правила на НПК. Същото, обаче, само по себе си не е съществено и не налага отмяна на
постановения съдебен акт или връщане на делото за отстраняването му. Председателят на
първоинстнационния съдебен състав, в съответствие с правилата на НПК, след прочитане на
обвинителния акт в съдебно заседание и преди края на приключването на съдебното
следствие е поканил подсъдимия да даде обяснения по делото. Последният изрично е
заявил, че се възползва от правото си да не дава такива, но същевременно е отбелязал, че
поддържа изцяло обясненията, които е дал в хода на ДП – съдебно заседание от 14.06.2022г.
При така създалата се процесуална ситуация, първостепенният съд не е констатирал
наличието на предпоставките за тяхното прочитане по реда на чл. 279 от НПК и не е
приобщил обясненията на подсъдимия, депозирани в предходна процесуална фаза. В този
смисъл, от доказателствената съвкупност, следва да бъдат изключени обясненията на
подсъдимия, тъй като същите не са приобщени по надлежния ред и не са част от
доказателствената съвкупност, за да бъдат предмет на интерпретация. Въззивният съд
намира, че неприобщаването на обясненията на подсъдимия би съставлявало съществено
нарушение на процесуалните правила, когато те съдържат фактически данни, останали
непроверени от съда, и въз основа на които би могло да се направи друг извод за неговата
виновност, какъвто настоящият случай не е, доколкото пред водещия разследването
подсъдимият признава извършването на инкриминираното деяние. Ето защо, пропускът на
предходната инстанция да приобщи обясненията на подсъдимия П. към подлежащата на
обсъждане доказателствена съвкупност, макар и да съставлява процесуално нарушение, в
конкретния случай не е съществено и не е довело до компрометиране на принципа, визиран
в чл. 13 от НПК, съответно не е ограничило правото на защита на подсъдимия.
Настоящата инстанция няма основание да не кредитира и отразеното в останалите,
5
събрани по делото, писмени доказателства, като съобрази, от една страна, че същите са
приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред,
кореспондират изцяло с гласните доказателствени средства и са относими към предмета на
доказване, така както същият е очертан в разпоредбата на чл. 102 от НПК.
Като съотнасящи се с останалите подкрепящи обвинението доказателствени
източници, въззивният съд прие, аналогично на предходния и физико-химичната експертиза
по Протокол № 418-Х/2020, от която се установява по категоричен начин вида наркотично
вещество, предадено от подсъдимия /кокаин/, неговото тегло, активния наркотично-
действащ компонент, а от протокола за оценка и неговата стойност.
Изцяло следва да се кредитира с доверие и заключението на назначената и приета по
делото СППЕ по отношение на подсъдимия П., тъй като същата дава пълен и ясен отговор
на поставените въпроси и е изготвена от вещо в съответната област - в случая медицината,
конкретно психиатрията, лице, за което липсват каквито и да е основания за съмнение в
неговата компетентност, обективност и безпристрастност.
Констатация за необремененото съдебно минало на подсъдимия П. към датата на
деянието, долният съд правилно е направил въз основа на приложената и приета по делото
като писмено доказателство справка за съдимост.
Преценявайки от правна страна установените по делото факти, съдебният състав на
въззивната инстанция самостоятелно и суверенно намери, че наказателната отговорност на
подсъдимия П. П. П. следва да бъде ангажирана за престъпление с правна квалификация по
чл. 354а, ал. 5, вр., ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, а не за първоначалното обвинение за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. В тази част присъдата на СРС, НО,
22 състав следва да бъде изменена и в рамките на установените от първоинстанционния съд
фактически обстоятелства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва
да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, съгласно правомощията на
въззивната инстанция по смисъла на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК.
От обективна страна, безспорно се установява, че на 30.05.2020 г. около 23:00 часа в
гр. София, ж.к. „Красна поляна“, в близост до кръстовището на ул. „Ташкови ливади“ и ул.
„Младежка искра“, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, подсъдимият П. е държал високорисково наркотично
вещество – кокаин с тегло 1,99 грама, със съдържание на активно действащ компонент
кокаин 31%, с цена за 1 грам от 125 лева, на обща стойност 248,75 лева, включен в
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични - Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“.
Изпълнителното деяние на престъплението по визирания престъпен състав „държане“
по отношение на инкриминираното количество високорисково наркотично вещество –
кокаин, е осъществено от подсъдимия П. чрез съхраняването му в полиетиленов плик, който
държал в себе си към момента на предприемане на полицейската проверка от страна на
свидетелите Г., Й. и В., с което е обективирал намерението си да упражнява фактическа
власт върху същото. Действително, в хода на съдебното следствие не се установи през какъв
период от време подсъдимият е упражнявал посоченото въздействие върху предмета на
посегателство. Това обстоятелство обаче, не разколебава извода на настоящия съдебен
състав относно обективната съставомерност на деянието му по този законов текст,
доколкото периодът от време, в който деецът е осъществявал изпълнителното деяние по чл.
354а, ал. 5, вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, не е съставомерен признак, а следва да се преценява
единствено на плоскостта на индивидуализация на наказателната отговорност на
престъпния деец. С факта на осъществена сравнително трайна и необезпокоявана
фактическа власт върху визираното наркотично вещество, подсъдимият е реализирал
6
формално престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр., ал. 3, предложение 2, т. 1, пр. 1 от НК и
същото се счита за довършено от обективна страна с реализирането на факта на държането
на самото наркотично вещество.
Предметът на престъпно посегателство от страна на подсъдимия П. – кокаин с тегло
1,99 грама, със съдържание на активно действащ компонент кокаин 31%, е безспорно
установен от заключението на назначената и изготвена физикохимична експертиза № 418-
Х/2020, а неговата стойност - от протокол за оценка на наркотични вещества. Оценката на
инкриминираното количество наркотично вещество е направена в съответствие с
Приложение № 1 към член единствен от ПМС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн. ДВ бр. 15 от
06.02.1998г.).
Липсата на надлежно разрешение за държането от подсъдимия на процесното
количество високорисково наркотично вещество също се явява безспорно доказано, с оглед
изначалната невъзможност, съгласно действащото в Р. България законодателство, да бъде
получено разрешение за държане на инкриминираното високорисково наркотично вещество,
тъй като същото е включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“,
приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП. Държането на въпросното наркотично
вещество е било с цел лично ползване и консумация, а не за разпространение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият П. е съзнавал, че държи високорисково наркотично вещество, поставено под
разрешителен режим, без да има за това съответното разрешение. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е, че от неговото деяние ще настъпят
общественоопасни последици, които е искал да настъпят.
Настоящият съдебен състав, намира за основателно виждането на защитата, че
престъпното поведение на подсъдимото лице се субсумира именно под по-леко наказуемия
състав на чл. 354а, ал. 5, вр., ал. 3, т. 1 от НК, предвид следното:
Легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от НК предписва, че „маловажен случай“ е този,
при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Нито материалният закон, нито съдебната практика съдържат формални цифрови
критерии за маловажност на отделните случаи на престъпления. За преценката за
маловажност е от значение, както паричната равностойност на предмета на престъплението,
така и спецификата на случая, начина на извършване на престъплението и на обекта на
престъпното посегателство, но също и личността на извършителя, настъпилите вредни
последици и др.
При преценката за наличие на „маловажен случай“ въззивният съд съобрази, че се
касае за противоправно държане на кокаин с нето тегло 1.99 грама, с процентно съдържание
на активния компонент кокаин 31%, на стойност 248, 75 лв. Макар и количеството, държано
от подсъдимия само по себе си да не е в размер, който да сочи на малозначителност на
извършеното, но преценено наред със сравнително ниския процент на активното вещество
за този вид наркотик, данните за личността на подсъдимия и изолирания характер на
деянието в живота му, показва обществена опасност, която е значително по-ниска от
типичния състав на престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК и определя случая като
маловажен, защото съответства на критериите, изведени в чл. 93, т. 9 от НК. Държаното
количество наркотично вещество от подсъдимия е на стойност, значително по-ниска от
установения размер на минималната месечна работна заплата за страната към датата на
7
извършване на деянието. В тази връзка освен посоченото количество и стойност на
наркотичното вещество, следва да се вземе предвид, че същото е само един вид и не се
установява да е било предназначено за разпространение.
Съдът намери, че е налице и друга причина, която обосновава извод за по-ниска
степен на обществена опасност на конкретното деяние и това е установеното конкретното
поведение на подсъдимия, същият изцяло е съдействал на органите на полицията, като е
признал държането на наркотичното вещество и е предал същото на разследващите органи.
Същевременно за подсъдимия са налице добри характеристични данни, същият е трудово
ангажиран, с чисто съдебно минало, липсват данни да е вземал участие в
противообществени прояви, което обосновава извод за ниска степен на обществена опасност
на дееца. Процесуалното поведение на подсъдимия в хода на процеса е било перфектно и е
приключило със самопризнание, изхождащо още от момента на задържането му. Съдът
прецени и изказаното дълбоко съжаление от подсъдимия пред настоящата инстанция.
Ето защо съдът намери, че деянието, осъществено от подсъдимия П. на
инкриминираните дата и място, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление против установения разрешителен режим
за придобиване, съхранение и употреба на наркотични вещества, чиято наказателно-правна
закрила е осигурена от разпоредбата на чл. 354а, ал. 3 от НК.
Предвид изложеното, настоящата инстанция прецени, че са налице предпоставките по
чл. 337, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 334, т. 3 НПК за изменение на първоинстанционната
присъда, като деянието, осъществено от подсъдимия П., бъде преквалифицирано в такова по
чл. 354а, ал. 5, вр., ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.
Предвид обстоятелството, че за престъпление с посочената правна квалификация,
законодателят е предвидил наказание „Глоба“ до 1000 лева, че подсъдимият П. не е осъждан
или освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
както и това, че от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, СГС
в този си състав прецени, че са налице предпоставките, визирани в императивната законова
разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на подсъдимия П. П. П. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление с налагане на административно наказание
„глоба“.
Императивната законова разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК постановява на
пълнолетно наказателноотговорно лице, по отношение на което са налице предпоставките за
освобождаване от наказателна отговорност, да се налага административно наказание
„Глоба“ от 1 000 до 5 000 лева, като, когато за извършеното престъпление е предвидено само
глоба (какъвто е настоящият случай) или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба (чл. 78а, ал. 5 от
НК).
Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 78а, ал. 1 и, ал. 5 от НК и тази по
чл. 354а, ал. 5 от НК обуславя извода, че административното наказание „Глоба“, което
следва да се определи на престъпния деец, едновременно не може да надвишава
максималния, предвиден в санкционната част на осъществената наказателноправна норма от
Особената част на НК размер от 1 000 лева, и не може да се определи под минималния,
предвиден в чл. 78а от НК размер, доколкото максималният размер на този вид наказание,
предвиден за извършеното престъпление, не е по-нисък от специалния минимум на
административното наказание „Глоба“, визиран в чл. 78а, ал. 1 от НК. Оттук и изводът, че в
тази хипотеза санкцията се явява абсолютно определена по размер, а именно 1 000 лева. Ето
защо и въззивният съд на практика няма свобода да инвидидуализира размера на
административното наказание, защото е обвързан да го фиксира точно в рамките на 1000
лв., съставляващи едновременно максимумът по чл. 354а, ал. 5 от НК, който не може да бъде
надскачан, и минимумът по чл. 78а, ал. 1 от НК, който не може да бъде занижаван.
8
Въззивният съд намира, че законовоопределената като размер административна
санкция ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя като ще постигне и целите
за постигане на индивидуална и генерална превенция спрямо подсъдимия и другите лица,
склонни да извършват такъв род престъпления.
Произнасянето на първостепенния съд по веществените доказателства и разноските
също е направено в съответствие с нормите на чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2, б. „а“, пр. 1 от
НК, както и на чл. 189, ал. 3 от НПК и се явява законосъобразно.
С оглед изложеното присъдата на СРС, на осн. чл. 337, ал. 1 т. 2 вр. с чл. 334, т. 3 от
НПК следва да бъде изменена в посочените части, а в останалата - потвърдена.
Предвид горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата от 14.06.2022 г. по НОХД № 7835/2022 г., по описа на СРС, НО,
22 състав в частта, с която подсъдимият П. П. П. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, като преквалифицира престъплението в
по-леко наказуемо като маловажен случай с правна квалификация по чл. 354а, ал. 5 вр., ал.
3, пр. 2, т. 1 от НК.
ИЗМЕНЯ присъдата от 14.06.2022 г. по НОХД № 7835/2022 г., по описа на СРС, НО,
22 състав в частта, с която на подсъдимия П. П. П. е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години, както и „глоба“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, като на основание чл. 78а
от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда / лева за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр.,
ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.06.2022 г. по НОХД № 7835/2022 г., по описа на
СРС, НО, 22 състав в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9