№ 103
гр. , 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря Г.И.Г.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20221860200136 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. И. В., ЕГН: ********** от гр.С., подадена чрез
пълномощника адв.Х. Р. от САК срещу Наказателно постановление /НП/ №
**********/***********г., издадено от началник група в РУ-П. към ОДМВР-С., с което на
основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказанията /ЗАНН/ и чл.175,
ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП. В издаденото НП е посочено, че на
основание Наредба № ****** от 17.12.2012г. на МВР се отнемат на нарушителя общо 10
контролни точки.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърди се,
че при изготвяне на Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП са
допуснати съществени процесуални нарушения. В АУАН бил посочен свидетел, за когото
не е ясно качеството му, т.е. дали е очевидец, присъствал при установяване на нарушението
или при съставяне на акта. Не било ясно и точно конкретизирано мястото на нарушението, а
относно него имало разминаване в АУАН и НП. Твърди се и материална
незаконосъобразност на съставения АУАН. В случая се сочи, че не било изпълнено едно от
задълженията, визирани в чл.143, ал.10 ЗДвП- да се уведоми за прекратената регистрация
собственика на лекия автомобил. Поради това вмененото на Н. И. В. нарушение не било
съставомерно от субективна страна, тъй като не е знаел, че автомобилът е с прекратена
регистрация. Липсата на знание на това обстоятелство изключвало вината. В такъв смисъл
била и константната съдебна практика, като се цитират няколко съдебни решения на състави
1
на районни съдилища. С оглед на изложеното се иска от съда да отмени обжалваното НП
изцяло като незаконосъобразно поради съществени процесуални нарушения, материална
незаконосъобразност и необоснованост.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв.
А.Л. от САК, преупълномощен от адв.Х. Р.. От името на доверителя си адв.Л. поддържа
жалбата и в хода по същество на делото моли съда да отмени обжалваното НП като
неправилно и незаконосъобразно по съображенията, изложени в жалбата. Счита, че липсата
на уведомяване от „Гаранционен фонд“ за прекратената регистрация следва да влече отмяна
на НП. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна- Районно управление - П., както и Районна прокуратура - П. не
изпращат представители в съдебното заседание и не ангажират становище. В
придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в
съда, от РУ-П. навеждат възражение на прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На *********г., около 22:05 часа в с.Ч., на ГП I-6, пред „*****************“ ЕАД
служители на РУ-П. спрели за проверка лек автомобил марка „*****************“ с рег.
№***********, управляван от собственика на автомобила- Н. И. В. от гр.С.. Служителите
на МВР видели, че стикерът върху предното стъкло за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобила е с изтекъл срок, поради което направили справка
с Дежурната част на МВР и от там били уведомени, че автомобилът е с прекратена
регистрация на 18.01.2022г. на основание чл.143, ал.10 ЗДвП- служебно прекратяване на
регистрацията при уведомление от Гаранционен фонд за това, че автомобилът е бил без
валиден договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съставен бил АУАН и било снето обяснение от водача и собственик на автомобила, който
заявил, че не е бил уведомен, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Образувана
била прокурорска преписка за евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК,
която била прекратена с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
11.04.2022г. на прокурор при РП-П. и преписката била изпратена в РУ-П. за преценка за
реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо Н. В., след което на
26.04.2022г. било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства,
а именно: материали по преписка № 207/2022г. на РП-П. /л.49-67/, НП №
**********/***********г. /л.8/, справка за нарушител/водач на името на Н. В. /л.69/, писмо
от Гаранционен фонд № **********/22.07.2022г., с приложени към него уведомление по
чл.574, ал.10 КЗ и справка от база данни на Информационен център към ГФ /л.70-74/,
свидетелските показания на М. П. П. /л.77-78/ и Г. Г. К. /л.78-79/.
Видно от материалите от предоставената от Районна Прокуратура- П. /понастоящем
2
РП-Е.П./ преписка, на *********г. младши полицейски инспектор М. П. П. от РУ-П. е
съставил АУАН бл. № 113528 против Н. И. В. за това, че на *********г. в с.Ч., с посока на
движение гр.П., път I-6, управлява лек автомобил „*************“ с рег. № ***********-
негова собственост и извършва следното нарушение: управлява лек автомобил с прекратена
регистрация, като видно от направена справка в ОДЧ автомобилът е с прекратена
регистрация на основание чл.143, ал.10 ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 ЗДвП.
АУАН е съставен в присъствието на свидетеля Г. Г. К..
Видно е от представените саморъчни „Обяснения“, че същите са написани и подписани
на *********г. от Н. И. В. и в тях той е заявил: „Собственик съм на лек автомобил марка
„*******“, модел „******“ с ДК№ *********** и във връзка със спирането ми от служител
на МВР на *********г. около 22:05 ч. в с.Ч. в района на „*********************“ разбрах
и бях уведомен от служителя на МВР, че автомобилът е с прекратена служебно регистрация,
но аз не съм уведомен от Гаранционен фонд и предполагам съм пропуснал срока да заплатя
поредната вноска или нова полица и плащане на застрахователната премия.“.
Според приложената извадка от системата на „КАТ“ към МВР по номера на процесния
автомобил /***********/ на 18.01.2022г. в 03:23ч. е прекратена от сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР С. регистрацията по чл.143, ал.10 ЗДВП при уведомление от ГФ.
Отново според справка в системата на МВР лек автомобил „*****************“, с
рег. № *********** е собственост на Н. И. В..
Видно от извършените онлайн справки в системата на Гаранционен фонд за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, към *********г. МПС с ДК№ *********** няма
активна застраховка „Гражданска отговорност“, а към 29.03.2022г. същото МПС има
активна застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритието 07.02.2022г.
при „*********************“ АД. В писмото, изпратено от Гаранционен фонд до съда е
посочено, че: „1. До собственика на лек автомобил „*************“ с рег. № ***********-
Н. И. В. от гр.С. е изпратено уведомление с № ******** от 23.12.2021г., съгласно
разпоредбата на чл.574, ал.10 КЗ. 2. Гаранционен фонд няма задължение за изпращане на
уведомленията като препоръчана пощенска пратка по смисъла на чл.34, ал.4 ЗПУ.
Процедурата за уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и на органите на
МВР по чл.574, ал.11, изр.2 КЗ, не е обвързана с получаване на уведомителното писмо.".
Представено е уведомление по чл.574, ал.10 КЗ с изх. № ********/18.12.2021г. до Н. И. В. и
върху него като дата на изпращане е отбелязана 23.12.2021г. Документ за получаването на
уведомлението няма. В справките от базата данни на ИЦ към ГФ са посочени всички
сключвани застраховки „Гражданска отговорност“ за автомобил с рег. № ***********, като
предпоследната е от 01.06.2021г. съгласно полица *****************, със срок от
01.06.2021г. до 31.05.2022г. и е прекратена на 16.12.2021г., а последната е от 07.02.2022г.
съгласно полица ****************, със срок от 07.02.2022г. до 06.02.2023г. Видно пак от
справка на ГФ, при тях е била получена служебна информация от МВР, че на 18.01.2022г. в
03:23ч. е била служебно прекратена регистрацията на автомобила и на 07.02.2022г. в 09:49ч.
е възстановена пак служебно. В справката на ГФ са отразени и писмата, изпращани до
3
собственика на процесния автомобил, като такова уведомително писмо е посочено, че е
изпратено на 23.12.2021г., но няма данни дали е получено, а на 17.01.2022г. МСТ-то е
изпратено към КАТ за дерегистриране.
Видно от справката за нарушител/водач на името на Н. И. В. за това лице няма
налагани други наказания по ЗДвП, освен за нарушенията, установените при проверката на
*********г. Видно от справката за съдимост, В. не е и осъждан.
Полицейската преписка е била изпратена с докладна записка рег. №
**********/05.04.2022г. до началника на отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР-С. с
предложение от началник група ОПТПАНДИАД И.Г. писмените материали по образуваната
административнонаказателна преписка по АУАН АД-113528/*********г. да бъдат
изпратени на РП-П. с мнение за преценка на данни за извършено деяние по чл.345, ал.2 НК
от Н. И. В..
С постановление от 11.04.2022г. прокурор М.М. при РП-П. е отказал образуването на
досъдебно производство и е прекратил преписка № 207/2022г. по описа на ПРП /поради
малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 НК/, а копие от постановлението е посочил, че
следва да се изпрати на началника на РУ-П. с оглед преценката му за реализиране на
административнонаказателна отговорност спрямо Н. И. В..
След изпращане на преписката в РУ-П. срещу жалбоподателя е издадено процесното
наказателно постановление № 22-0***-000***/ 26.04.2022 г. на Началник група към ОДМВР
С., РУ-П., с което Н. И. В. е наказан за това, че „на *********г., около 22.05 часа, от
служители на РУ П. в с.Ч. ГП I-6 е спрян за проверка, като същият управлява собствения си
лек автомобил ***************** с рег. № ***********. От извършената справка в
информационните масиви на МВР е установено, че лек автомобил ***************** с рег.
№ *********** е с прекратена регистрация на 18.01.2022г. с основание за прекратяване по
чл.143, ал.1 ЗДвП- служебно прекратяване на регистрацията на ***************** с рег. №
*********** при Уведомление от Гаранционен фонд за това, че автомобилът е без валиден
договор за сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, с което е
извършил: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.“ Посочено е, че НП е
издадено на основание постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
11.04.2022г. с № 207/2022 от 12.04.2022г.
Разпитани са като свидетели двамата полицейски служители от РУ-П., които са
извършили проверката, при която е установено нарушението.
Свидетелят М. П. П. работи на длъжност „младши полицейски инспектор“ и след като
му бива предявен съставеният от него АУАН, си припомня случая. Твърди, че с колегата му
Г. К. били на полицейска операция за незаконна миграция и се намирали в близост до
металургичния завод „*********************“ с.Ч., където спрели автомобила на
жалбоподателя. Свидетелят казва, че при проверката забелязал, че стикерът на гражданската
отговорност е изтекъл. При направена справка в ОДЧ- район П., се установило, че
автомобилът е с прекратена регистрация. За това нарушение свидетелят съставил АУАН.
Поддържа констатациите по АУАН. Казва, че обяснил на лицето нарушението, както и че
4
ще му съставя АУАН. Било му снето сведение и впоследствие се изготвила докладна
записка във връзка с това, че автомобилът е с прекратена регистрация, след което същата
била изпратена по компетентност в РУ-П.. Лицето не направило възражения. На въпрос на
адв.Л. дали автомобилът е имал регистрационни табели, свидетелят П. отговаря
положително.
Свидетелят Г. К. заема длъжност „инспектор“ към „Икономическа полиция“ и също му
е предявен АУАН, за да си спомни за кой случай е делото. Твърди, че били на полицейска
операция за незаконна миграция на подбалканския път ГП I-6. Спирали товарни и леки
автомобили и един от тях бил автомобилът на жалбоподателя. Колегата му спрял
автомобила със стоп-палка. Било в тъмната част на деня. Автомобилът имал регистрационни
табели. Колегата му проверил стикера и установил, че автомобилът е с изтекла Гражданска
отговорност. Обадил се в дежурната част в гр.П. и от там му дали сведение, че автомобилът
е с прекратена регистрация. След това получили указания да бъде образувана проверка.
Колегата му снел сведение, изготвил докладна записка, след което ги докладвал на прекия
си ръководите и същите били изпратени в РУ-П.. Свидетелят казва, че впоследствие
разбрал, че се води проверка в Прокуратурата и те следва да направят по-нататъшната
преценка. Този свидетел също поддържа констатациите в АУАН. Според свидетеля
проверяваният е знаел, че е с изтекла застраховка „Гражданска отговорност“, но бил
спокоен. Обяснили му процедурата, дали му възможност да наведе възражения, каквито той
нямал, след което му връчили екземпляр от акта. Актът бил съставен на място.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице /соченото за нарушител/
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление и в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото НП е
връчено на 13.06.2022г. /така е отбелязано в справката за нарушител/водач на Името на Н.
И. В. и друг документ за връчването не е представен/, а жалбата е депозирана на
20.06.2022г.
По компетентността:
Компетентността на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление
началник-група при РУ П. се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните работи,
който е представен- Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., с която е определено кои лица
имат правомощия да съставят АУАН по ЗДвП и да издават НП по ЗДвП.
По законосъобразността:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че наказателното
постановление е незаконосъобразно издадено, независимо че е издадено по указания на
5
Прокуратурата, след надлежно събиране на доказателствен материал и отговаря на
изискванията, регламентирани в чл.57 ЗАНН.
Фактическата обстановка е безспорно установена, а именно: че жалбоподателят Н. В.
на *********г. е управлявал лек автомобил /собствен/ с прекратена на 18.01.2022г.
служебно от МВР регистрация по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП поради уведомяване от
Гаранционен фонд за липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Нарушението е квалифицирано по чл.140, ал.1 ЗДвП и за извършването му водачът е
санкциониран на основание чл.175, ал.3, предл.1 ЗДвП.
Според чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според разпоредбата на
чл.143, ал.10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно
прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6
или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Според разпоредбата на чл.143, ал.11 ЗДвП служебно
прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с
отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите, предвидени в глава
шеста. При анализа на правните норми, свързани с обсъжданата процедура, се налага извода,
че в случая се касае за вътрешен обмен на информация между съответните компетентни
органи, без осигурена публичност на тази информация, респективно за да предприеме
действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от
действия, нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП, собственикът може да разбере
едва от уведомяването му от съответният Сектор „Пътна полиция“. За да се приеме, че е
извършено нарушението, а именно: неизпълнение на задължението да се управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният
от него автомобил е с прекратена регистрация. Видно е, че нормата на чл.143, ал.10 ЗДвП
вменява задължение на контролните органи, в частност сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР, да уведомят собственика на МПС, че неговата регистрация е служебно прекратена,
вследствие получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ за липса на
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това
задължение за уведомяване обосновава извод, че съставомерно може да бъде само това
деяние, при което водачът е уведомен за прекратената по служебен път регистрация и
въпреки това управлява МПС /вж. напр. Решение № 1286 от 10.11.2022 г. по к. адм. н. д. №
1359/2022 г. на XIII състав на Административен съд - Б./.
В случая няма доказателства жалбоподателят-собственик на лекия автомобил да е
6
надлежно уведомен и същият да е знаел за прекратяването на регистрацията на автомобила.
Представена е информация от Гаранционен фонд, че са изпратили уведомление до
собственика на автомобила, но не и дали то е било получено. Дори обаче това уведомление,
изпратено от Гаранционен фонд, да е било получено, от значение е не то, а съобщението,
което от МВР следва да изпратят до собственика на автомобила, на основание чл.143, ал.10
ЗДвП, че автомобилът му е с вече прекратена регистрация. Следователно и за разлика от
други предвидени в ЗДвП и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. случаи на прекратяване на
регистрацията на МПС, при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на
чл.143, ал.10 ЗДвП, администрацията на МВР дължи уведомяване на собственика на
автомобила. Задължението за уведомяване по чл.143, ал.10 ЗДвП, е различно от
уведомлението по чл.574, ал.10 от Кодекса на застраховането /така напр. Решение № 160 от
20.06.2022 г. по к. адм. н. д. № 133/2022 г. на I състав на Административен съд - Стара
Загора/. Такова съобщение няма нито твърдения, нито доказателства да е било изпращано.
Според чл.143, ал.11 ЗДвП табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство се отнемат едва със съставянето на акта за
установяване на административното нарушение, поради което до този момент лицето е
управлявало с регистрационни табели и с всички необходими документи, както и със
субективната представа, че управлява регистриран автомобил.
При всичко гореизложено, нарушението се явява доказано от обективна страна, респ.
налице е неизпълнение на разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП, регламентираща изискването,
че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Ангажирането на административнонаказателната
отговорност по санкционната норма на чл.175, ал.3 ЗДвП обаче изисква нарушителят да е
действал и умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е
без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или че пътното средство е регистрирано,
но без поставени регистрационни табели. В тази връзка релевантно за настоящия случай е
обстоятелството дали на 04.02.2022 г. жалбоподателят е управлявал процесното превозно
средство, описано в НП, знаейки, че автомобилът е със служебно прекратена на 18.01.2022 г.
регистрация, на основание чл.143, ал.10 ЗДвП. В случая обаче липсват както данни, така и
доказателства жалбоподателят, към датата на извършване на вмененото му нарушение на
чл.140 ЗДвП - 04.02.2022 г., да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е бил длъжен
да предположи за прекратената регистрация на автомобила, и съответно да съобрази
поведението си с това обстоятелство. По делото липсват каквито и да е било доказателства
за наличието на субективната страна на нарушението под формата на умисъл или
непредпазливост - неустановени са както интелектуалният, така и волевият момент на
вината, като субективен елемент на соченото противоправно деяние. При липсата на
уведомяване на собственика на МПС по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП, същият към датата на
извършване на вмененото нарушение на чл.140 ЗДвП, нито е можел да предвиди, още по-
малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на МПС в хипотезата на чл.143, ал.10 ЗДвП. Липсата на знание за служебно
7
прекратената регистрация, поради неизпълнение на законово задължение на
административен орган, води до липса на субективния елемент на процесното деяние /така
напр. Решение № 50 от 28.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 26 / 2022 г. на Административен съд -
К./. Действително, незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание на факт от
обективната действителност /за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
МПС на основание чл.143, ал.10 ЗДвП/, т. е. на фактическо обстоятелство, което
принадлежи към състава на административното нарушение. Това незнание се явява резултат
от неизпълнено административно задължение по чл.143, ал.10 ЗДвП за уведомяване на
собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила. Поради това по
отношение на санкционираното нарушение се изключва не само умисълът на дееца, но и
извършване на деянието при форма на вината „непредпазливост“ /така напр. Решение № 147
от 12.07.2022 г. по к. адм. н. д. № 144/2022 г. на Административен съд - В./.
При всичко гореизложено, след като наказващият орган не е изпълнил надлежно
своето задължение за уведомяване в съответствие с чл.143, ал.10 ЗДвП, недоказано остава
знанието на жалбоподателя за прекратената регистрация на автомобила, което
дисквалифицира това деяние като административно нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН и
представлява абсолютно основание за отмяната на издаденото наказателно постановление,
тъй като незаконосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на лицето.
По разноските:
Жалбоподателят претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар. Съгласно
разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В случая в договора за правна защита и
съдействие, представен по делото, е отразено, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в
размер на 600 лв. В придружителното писмо, с което от РУ-П. са изпратили преписката в
съда, е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съобразно чл.63д,
ал.2 ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Чл.36 ЗА
пък препраща към Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Изчислен по чл.8 от тази наредба /в редакцията към момента на
разглеждане на делото/ минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 300
лв. Делото не се явява такова с голяма правна и фактическа сложност, а участието на
двамата адвокати в него /един, който е писал жалбата и един, който е осъществил
процесуалното представителство в съдебно заседание/ е избор на самия жалбоподател и не
следва държавната институция да заплаща по-големи разноски от разноските за един
адвокат, обичайни по този вид дела. Поради това размерът на адвокатския хонорар следва да
бъде намален до сумата от 300 лв.
8
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.63, ал.3 ЗАНН,
РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **************, издадено от Началник
група при РУ-П. на 26.04.2022 г., с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП
на Н. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ул. „************“ №18, ет.1, ап.1 е наложена
ГЛОБА в размер 200 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6
месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР- С., БУЛСТАТ: **********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „***********“ №71, към която се числи РУ-П.,
ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ул. „************“ №18, ет.1,
ап.1 сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща сторени от жалбоподателя
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в минимален размер.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9