№ 87
гр. Ловеч , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20214310200367 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 7205/01.04.2021 година на Виолета
Богданова Асенова – началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.
София, оправомощена със заповед №РД-11-1266/17.10.2019 г. на
Председателя на УС на АПИ, е наложена на К. Х. К., ЕГН: ********** от
гр.К., на основание чл. 53, ал.1, т.2, във връзка с чл.26, ал.2 от Закона за
пътищата и чл.53 от ЗАНН глоба в размер на 1 000/ хиляда/ лева, за това, че
на 09.03.2021 г., в 15:04 часа, на път I-4, км.35, на 100 метра преди
бензиностанция „Шел“, в посока гр.Велико Търново – гр.София е управлявал
и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка
******** с рег. № ***** и полуремарке с три оси с рег. № ******. В процеса
на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са
надвишени нормите на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, както следва:
1. Измереното натоварване на задвижващата/2-ра/единична ос на ППС
е 13.700 т., при максимално допустимо натоварване 11.5 т., съгласно чл.7,
ал.1, т.4, б.”а” от Наредбата.
2. При измерено разстояние между осите 1,32 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.420 т., при
1
максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл.7, ал.1,т.3,б.”б” от
Наредбата.
Съгласно чл.3,т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7,
ППС е тежко. Измерването е извършено с техническо средство ел.везна
CAPTELS ORA 10 №785 и ролетка 1303/18(5м). ППС превозва пшеница.
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е
извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, респективно тежко по чл.3 на Наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2,
т. 1, буква „а" от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено
и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е
представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3 на
Наредбата.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с
товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на
пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е
извършил виновно административно нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1, буква „а"
от ЗП.
Нарушението не е маловажно. Надвишаването на нормите на Наредбата
повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини
движението на ППС по РПМ с параметри, надвишаващи нормите на
Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за
2
платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с
което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се
заплащат пътни такси.
Към момента на проверката лицето К. Х. К. е осъществявало движение
на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл.3 на
Наредбата без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията
управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата, с
което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от Закон за
пътищата във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Посочено е, че установеното в АУАН нарушение се потвърждава от
приложените доказателства: Кантарна бележка №1745/09.03.2021 г.; Разписка
за връчен АУАН; копия на: лична карта, свидетелство за регистрация на ППС
част II, трудов договор, пътен лист.
Посочено е, че предвид изложеното, приложените към АУАН
документи, степента на надвишаване на нормите на Наредба № 11 от
03.07.2011 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки ППС,
изпълнението на условията на чл.37, ал.3 от Наредбата след акта, което се
отчита като смекчаващо вината обстоятелство и на основание чл.53, ал. 1,т.2,
във връзка с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата и чл. 53 от ЗАНН, е наложено
посоченото по – горе наказание.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят К.
Х. К., който го обжалва в срок, като незаконосъобразно, тъй като наказващият
орган не е приложил правилно материалния закон и не е взел предвид
наличието на хипотезата на чл.8, ал.5, във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба
№11/03.07.2001 г. на МРРБ, която не задължава да бъде издавано
разрешително, а само да бъде заплатена нужната такса за превишаването на
натоварването на ППС, като излага подробни съображения за
несъставомерност на деянието и неправилна правна квалификация. Сочи, че
наказващият орган не е изложил мотиви относно приложението на чл.28 от
3
ЗАНН. Поради изложеното моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
постъпило е писмено становище.
Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, редовно
призован,се представлява от адв.Ф., който моли съда да постанови решение, с
което да потвърди НП, като правилно и законосъобразно, като излага, че при
издаването му не са допуснати процесуални нарушения, безспорно е
установено извършеното нарушение, правилна е правната му квалификация,
като при определяне на наказанието наказващият орган е съобразил, че
жалбоподателят е заплатил нужната такса и е наложил глоба в размер на 1000
лева, който е минималния предвиден в закона.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите М.К., Г.Г. и И.Т., от становищата на страните, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 09.03.2021 год. бил съставен Акт № 0007985 за установяване на
административно нарушение от св.М.К., в присъствието на св. Г.Г. и И.Т.,
срещу К. Х. К., за това, че на 09.03.2021 г., в 15:04 часа, на път I-4, км.35, на
100 метра преди бензиностанция „Шел“, в посока гр.Велико Търново –
гр.София е управлявал съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка
******** с рег. № ***** и полуремарке с три оси с рег. № ******. Водачът
осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване
на пътищата, издадено от администрацията управляваща пътя/АПИ/ на
извънгабаритно ППС по §1, т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на И.Т.ППС – тежко ППС по чл.3 от Наредбата. Необходимостта
от разрешение се доказва от направеното измерване, при което е
констатирано надвишаване нормите на Наредбата, както следва: Измереното
натоварване на задвижващата/2-ра/единична ос на ППС е 13.700 т., при
максимално допустимо натоварване 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.”а” от
Наредбата. При измерено разстояние между осите 1,32 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето/3-та, 4-та и 5-та на
ППС/ е 29.420 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно
чл.7, ал.1,т.3,б.”б” от Наредбата. Измерването е извършено с техническо
средство ел.везна CAPTELS ORA 10 №785 и ролетка 1303/18(5м). ППС
4
превозва пшеница, което представлява нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от
Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1,т.1 от Наредбата.
С акта са иззети като доказателства копия от лична карта, свидетелство
за регистрация на ППС част ІІ, трудов договор № 232/15.10.2020 г., пътен
лист № 9480982/12.09.2017 г. Към АУАН е приложена и кантарна бележка №
1745 и разписка за връчен АУАН.
По съставения акт, жалбоподателят не е направил възражения. Въз
основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
О така установената по делото фактическа обстановка съдът приема
следното:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Съдът намира, че АУАН е съставен от компетентно лице – инспектор
М.К., видно от представената Заповед № РД-11-1267/17.10.2019г. на
Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, с
която е оправомощен да съставя АУАН по ЗП и ЗДвП. НП също е издадено от
компетентно лице, в случая от Виолета Асенова – началник отдел“Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, оправомощена със
заповед №РД-11-1266/17.10.2019 г. Председателя на управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура”.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
констатациите в акта за установяване на административно
нарушение съответстват на действителното положение и от събраните
доказателства се установява, че действително жалбоподателят е осъществявал
движение на извънгабаритно ППС по смисъла на &1, т.1 от ДР на Наредба
№11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение издадено
по реда на раздел ІV на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя за
дейност от специално ползване на пътищата. Безспорно от събраните по
5
делото гласни и писмени доказателства се установява, че нарушението е
установено с техническо средство ел.везна CAPTELS ORA 10 №785 и ролетка
1303/18(5м), които са одобрен тип средство за измерване, технически
изправни, за което са представени и приети писмени доказателства.
Измереното натоварване на задвижващата/2-ра/ единична ос на ППС е 13.700
т., при максимално допустимо натоварване 11.5 т. При измерено разстояние
между осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето/3-та,4-та, 5-та на ППС/ е 29.420 т., при максимално допустимо
натоварване 24 т.
Относно субекта на нарушението, съдът приема, че водачът на
извънгабаритно и/или тежко ППС е наказателно отговорно лице.
Според нормата на чл. 26, ал.2 от Закона за Пътищата, за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: (т.1) в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: (буква "а") движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
В тази връзка настоящата инстанция намира, че разпоредба на чл. 26,
ал.2, т.1, б."а" от Закона за пътищата, вменена на жалбоподателя не поставя
изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за
специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за
извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение
на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено
разрешение. Именно поради това субект на нарушението по чл. 26, ал.2, т.1,
б."а" от ЗП е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на
пътя, като управлява тежко ППС, в случая водачът К. В тази връзка е и
6
разпоредбата на чл.37, ал.1,т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Отговорността, която се следва на основание на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" от
ЗП за лицето което управлява процесното ППС без изискуемото
разрешително не игнорира изискването на чл. 15, ал.3 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да
подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно
пътно управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец. Отговорността за неизпълнение на тази законова
разпоредба, спрямо задължените лица може да бъде ангажирана на
самостоятелно правно основание.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят не е, че не е
подал заявление за издаване на съответно разрешително или че не е направил
необходимото за издаването му, а за това, че управлява тежко ППС без да има
издадено съответно разрешително. Т.е. обстоятелството, че водачът който не е
собственик на автомобила и няма задължението по осигуряването на такова
разрешително, не прави деянието му несъставомерно.
При издаване на наказателното постановление обаче, неправилно е бил
приложен материалният закон, като установеното надвишаване натоварването
на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС и надвишаване сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето на управляваното от
7
жалбоподателя съчленено ППС е квалифицирано като нарушение на
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, съответно
приложена е била санкционната норма на чл.53, ал.1 от същия закон. С оглед
на установените по делото данни и събраните доказателства съдът счита, че в
случая нарушението е следвало да се квалифицира по чл.139, ал.1, т.2 от
ЗДвП, във връзка с чл.37, ал.1, т.1, предл.2-ро от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, съответно
приложимата санкционна норма е била тази по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП въвежда забраната за
движение без разрешение на извънгабаритни и тежки ППС при специалното
ползване на пътищата, а нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП изискването
движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които
да не надвишават нормите, установени от МРРБ. Безспорно тези норми са
установени с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и същата и приложим и относим
нормативен акт и към двата закона – ЗП и ЗДвП – аргумент и от нормата на
чл.1 от Наредбата. Същата дава и дефиниции за извънгабаритно и тежко
ППС, съгласно §1, т.1 от ДР, във връзка с чл.2 и чл.3. Съответно нормите за
размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл.5, чл.6 и
чл.7 от Наредбата.
На пръв поглед се налага извод, че за процесното деяние е налице
неяснота разпоредбата на кой от двата закона е нарушена, съответно колизия
между приложимите санкционни норми. Внимателният им прочит обаче
сочи, че нормите на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП и чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП
формират два отделни, различни състава на административни нарушения.
Общото между двата е, че съставите се допълват от разпоредбата на чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, но последната съдържа две
отделни хипотези. Първата е когато движението се извършва без
разрешително, а втората, когато се извършва без документ за платена такса в
случаите по чл.14, ал.3 от Наредбата. Именно тези две хипотези формират
разликата в съставите, респективно кой е приложимия материален закон при
квалифициране на нарушението и съответно за санкционирането му.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП въвежда разрешителен
8
режим за превоз на тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно
определението за специално ползване на пътищата по § 1, т.8 от ДР на ЗП и в
отклонение от общата забрана по чл.139 от ЗДвП. Разрешението за движение
на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от органа посочен в чл.26, ал.3
от ЗП – управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските
пътища и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища, т.е.
разрешението има характеристиките на индивидуален административен акт.
Същото се издава по реда на чл.8, ал.2, във връзка с ал.4 от Наредба №
11/2001 година. Същевременно, по силата на чл.8, ал.5 от Наредба № 11/2001
г. от този разрешителен режим са изключени превозните средства с размери,
маса и натоварване на ос посочени в чл.14, ал.3 от Наредбата. На визираните
в чл.14, ал.3 от Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС се разрешава да
се движат по пътищата, отворени за обществено ползване не по силата на
специалния административен акт по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, а само след
заплащане на дължимата такса по реда на чл.8, ал.7 от Наредбата. Тук е
необходимо да се отбележи, че няма знак за равенство между разрешението
за специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл.8, ал.4 от
Наредбата от една страна и документа за платена такса по чл.8, ал.7 от
Наредбата от друга. Една от предпоставките по чл.14, ал.3 от Наредбата е
натоварването на ос да не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел ІІ. В конкретния казус максимално
допустимото натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на
управляваното от жалбоподателя ППС е 11,5 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.4,
б.”а” от Наредбата, а максимално допустимото натоварване на ос на тройната
ос на полуремаркето е 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредбата.
Елементарно математическо изчисление показва, че 30 % от 11,5 тона е в
размер на 3.450 тона, а 30% от 24 тона е в размер на 7.200 тона, т.е. за
превишение в тези граници на ППС се разрешава да се движи само след
заплащане на дължимата такса по реда на чл.8, ал.7 от Наредбата и не е
необходимо да бъде издавано разрешително по чл.8, ал.2, във връзка с ал.4 от
Наредбата. От приложената кантарна бележка №1745/09.03.2021 г. се
установява измереното натоварване, което обстоятелство коректно е отразено
и в обстоятелствената част на наказателното постановление. При това
положение, разликата между измереното при проверката натоварване на
9
задвижващата /2ра/ единична ос на управляваното от жалбоподателя ППС с
максимално допустимото по закон от 11,5 тона е била 2.200 тона, а разликата
между измереното при проверката натоварване на ос на тройната ос на
полуремаркето с максимално допустимото по закон от 24 тона е била 5.420
тона, т.е. попада е в рамките на тези 30 % предвидени в разпоредбата на
чл.14, ал.3 от Наредбата. В тази връзка следва да се отбележи, че в
разпоредбата на чл.35, ал.1 от Наредба № 11/2001 г. също се визира
разрешително или документ за платена такса, докато от своя страна чл.26,
ал.2, т.1, б.”а” от ЗП сочи само за разрешително за специално ползване на
пътищата, което не се издава за посочените в чл.14, ал.3 от Наредбата ППС.
Аргумент в този смисъл се извлича и от административнонаказателния състав
на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП (приложен в случая, макар и т.2 да не е отразена в
НП), който въвежда като съставомерни елементи движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Конкретно и ясно се
сочи само разрешение, и след като няма знак за равенство между
разрешението и документа за платена такса по чл.8, ал.7 от Наредбата, то се
налага единствения извод, че в случаите на движение на ППС без документ за
платена такса, но в рамките на посочените и установени при съответните
измервания параметри по чл.14, ал.3 от Наредба № 11/2001 г. относно маса,
натоварване на ос и габаритни размери, не е осъществен състава на чл.26,
ал.2, т.1, б.”а” от ЗП и съответно не следва да се налага санкция на основание
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. В такива случаи, какъвто безспорно от обсъдените по-
горе доказателства попада и настоящия, констатираното нарушение следва да
се квалифицира по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, а приложимата санкционна
разпоредба за него е тази по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.
На следващо място – така, както фактически и правно е обосновано
нарушението в обжалваното НП също не съответства на основанието въз
основа на което е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. В обстоятелствената част на постановлението
алтернативно е посочено, че движението на ППС се осъществява без
разрешение /разрешително или документ (квитанция) за платени пътни
такси/. Наказващият орган не е съобразил, че установеното натоварване на
задвижващата /2ра/ единична ос на управляваното от жалбоподателя ППС и
10
установеното натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето, по-точно,
превишението над максимално допустимото по чл.7, ал.1, т.4, б.”а” и по чл.7,
ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата, попада в границите на изключението по чл.8,
ал.5, във връзка с чл.14, ал.3 от Наредбата (30 %), като в следствие на това не
е отправил съответно на фактите словесно фактическо и правно обвинение за
движение на ППС без документ за платена такса. Това само по себе си е
самостоятелно основание за незаконосъобразност и отмяна на издаденото НП,
тъй като съществено е нарушено правото на защита. На практика, наказаното
лице няма яснота кой от двата документа (разрешително или квитанция за
платена такса по чл.8, ал.7 от Наредба № 11/2001 г.) е следвало да представи,
за да опровергае повдигнатото му алтернативно обвинение за движение без
разрешително или документ за платена такса.
Поради изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като
жалбоподателят не е представил доказателства за извършени и заплатени
такива, а ответникът не претендира присъждане на разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7205/01.04.2021
година на Виолета Богданова Асенова – началник отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр. София, оправомощена със заповед №РД-11-
1266/17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, с което е наложена на К.
Х. К., ЕГН: ********** от гр.К., на основание чл. 53, ал.1, т.2, във връзка с
чл.26, ал.2 от Закона за пътищата и чл.53 от ЗАНН глоба в размер на 1 000/
хиляда/ лева, за нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1, буква „а" от ЗП във вр. с чл.37,
ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е
11
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12