Решение по дело №551/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 409
Дата: 25 октомври 2018 г.
Съдия: Силвия Цветкова Кръстева
Дело: 20184400500551
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

                                  25.10.  2018г.    гр.П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.СКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД   ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ПЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на  двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                         2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

Секретар  АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ГР.Д. №551  по описа за 2018 год.

              ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.                  

 

      Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.П. е образувано на основание въззивна жалба  от  Т.С.А. срещу Решение № 965/ 20.06.2018 г. по гр.д.№ 2347/ 2018 г. по описа на ПРС.

      Въззивната жалбоподателка твърди , че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на обжалваното решение    и да бъде уваженпредявения иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ.

     Въззиваемите страни СОУ „***“- гр.П. и Д.М. са изразили становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва решението на районния съд да бъде потвърдено.

    ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

    Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    С обжалваното решение районният съд         е отхвърлил предявен ия иск от Т.С.А., ЕГН **********,***, против  СУ  „***“ П. ЕИК/БУЛСТАТ ***, солидарно против Д.Я.М., КФЛ ***, в качеството му на директор на  СУ  „***“ П., ул. *** № ***,  с правно основание чл. 225, ал. 3 от КТ,  да бъде осъдено представляваното от М. училище, с него солидарно и директорът, да й заплати обезщетение в резултат на недопускането й до работа за периода от 29.03.2018г. до „действителното й допускане до работа“ на 10. 04. 2018 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното решение районният съд е осъдил Т.С.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на  Районен съд П. сумата от 50 лв. държавна такса,  съобразно размера на отхвърления  иск и направените от съда разноски за вещо лице  в размер на 100  лв.

За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че въззиваемият Д.М. като директор на въззиваемото училище  не е проявил противоправно и виновно поведение за недопускане на въззивницата на работа, поради което е отхвърлил иска с правно основание чл.225, ал. 3 КТ като неоснователен и недоказан.

Въззивният съд счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:

 В хода на производството са събирани множество гласни доказателства за това допускана ли е на работа въззивницата след получаване на съобщението по чл.345, ал. 1 КТ за възстановяването на работа въз основа на влязло в сила решение. От  тези доказателства става ясно, че същата не е допускана до работа на 29.03. 2018 г., като по делото е депозирано заявление на същата за желанието й да се яви на работа след възстановяването , което е входирано от въззиваемото училище на 30.03.2018 г. и това обстоятелство не се оспорва от въззивницата, като претенцията  за обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ по уточнение на нейния процесуален представител е за периода от 30.03.2018 г. до 10.04.2018 г.( протокол от съдебно заседание на районния съд по гр.д.№ 2347/ 2018 г. на 11. 06. 2018 г.). Следователно въззивницата е приела, че за този период същата не е допускана до работа  и счита, че й се дължи обезщетение от въззиваемите. По тези причини въззивният съд счита, че не следва да обсъжда показанията на свидетелите за случилото се на 29.03.2018 г. в училището, тъй като с оглед уточняването на претенцията  фактите на посочената дата са ирелевантни за настоящия спор.

От събраните по делото гласни доказателства става ясно, че след входиране на заявлението на въззивницата на 30.03.2018 г. ( петък) през следващата седмица преди 06.04.2018 г., когато са започнали Великденските празници е получила обаждане от администрацията на училището да представи медицински доказателства, че е  в здравословно състояние да започне работа. По делото е представено писмо изх. № РД – 17- 122/ 30.03.2018 г. на училището, подписано от директора Д.М., с което въззивницата е уведомена да представи документ от медицински преглед с цел установяването наличието или липсата на заболявания по чл. 2,  ал. 2 от Наредба № 4/ 24. 10. 2016 г. за определяне на заболяванията и отклоненията, които застрашават живота и здравето на децата и учениците, издадена от МЗ. Съгласно чл.2 от наредбата длъжност на педагогически специалист не може да се заема от лице, страдащо от заболяване и / или отклонение, което застрашава живота и здравето на децата и учениците, което е посочено подробно в цитирания  нормативен текст. Разпоредбата на чл.4 от наредбата изисква при първоначално постъпване на работа задължително да се представя медицински документ за липса на заболявания по чл.2 от наредбата , а нормата на чл.5 от същата наредба изисква всяка година до 30 септември да се представя пред директора от учителите медицински документ за ежегоден преглед и липсата на заболяване по чл. 2 от наредбата.По делото е представено заявление на въззивницата с дата , посочена от нея 10.04.2018 г. и входирано на същата дата в училището, с която същата е представила документа по чл. 2 от наредбата. На същата дата е издадена заповед на директора на училището за възстановяването на въззивницата на длъжността съгласно влязлото в сила решение по гр.д.№9774/ 2016 г. по описа на П.ския районен съд.

Въз основа на изложените обстоятелства и представените доказателства в тази връзка съдът приема, че не е налице противоправно и целенасочено виновно поведение на въззиваемия Д.М. в качеството му на директор на въззиваемото училище за недопускане на въззивницата до работа, тъй като от данните по делото става ясно, че  заявлението на въззивницата е входирано в 14- дневния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, на същата е изискан документ, който се изисква ежегодно от всички учители съгласно цитираната по-ц горе наредба и същата е представила на 10.04.2018 г., видно от приложеното нейно заявление, което същата е написала и депозирала на 10.04.2018 г. Следва да се има пред вид, че за периода от 06.04.2018 г. до 09.04.2018 г. включително администрацията на училището е била в обективна невъзможност да работи, тъй като тогава са били Великденските празници съгласно направена справка от календара за 2018 г.  В периода от 30.03.2018 г. до 05. 04. 2018 г. въззивницата не е била възстановена на работа, тъй като не е представила медицинския документ по чл.2 от цитираната по- горе наредба, който всеки от учителите ежегодно е длъжен да представи пред директора на съответното училище до 30 септември. Този документ е било важно да бъде представен, след като от данните по делото се установява, че от 2016 г. въззивницата не е упражнявала работата си в училище във връз-ка с водените дела между страните.

По делото са събирани гласни доказателства, като свидетелите твърдят, че в периода от 30.03.2018 г. ежедневно въззивницата е ходила в училището, имало е конфликти с различни служители на училището и че не е допускана до работа. Съдът счита, че тези показания не  установяват недопускане на работа на въззивницата от работодателя, тъй като става дума за периода от  31.03.2018 г. (събота) до 05.04.2018 г. (четвъртък), в който период въззивницата не е била представила  модицинския документ по чл.2 от наредбата , а вече е била уведомена за това изискване на администрацията и едва след представянето на документа, е издадена заповедта със същата дата за възстановяването й от работодателя на работа.По тези причини съдът не съобразява показанията на свидетелите за посещаването ежедневно на училището в периода от  02.04.2018 г. до 05.04. 2018 г. включително, тъй като вече работодателят е започнал процедурата по възстановяване, като е изискал документа по чл.2 от наредбата и е изчаквал представянето на този документ за да издаде заповедта за възстановяването на въззивницата на работа.

По изложените съображения въззивният съд счита, че за процесния период не са установени действия или бездействия на въззиваемите за недопускане на въззивницата на работа, поради което не е налице и основанието на чл. 225, ал.3 КТ да й бъде присъдено обезщетение  в размер на претенцията за брутно трудово възнаграждение за процесния период в размер на 600 лева, която претенция е уточнена от въззивницата с уточняваща молба.

По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено, с оглед на това, че  е достигнат същият правен резултат с обжалваното решение.

По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, V граждански въззивен състав

 

 

                     Р     Е     Ш     И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  като правилно и законосъобразно Решение № 965/ 20.06.2018 г. по гр.д.№ 2347/ 2018 г. по описа на ПРС.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.280, ал.3, т. 3 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: