Р
Е Ш Е Н И Е
№ 517
гр.
Пловдив, 22 март 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първо отд., ХVІІІ състав, в публично заседание на седми март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, и
прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 96 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.Р.М., ЕГН **********, чрез адв. Г.М.-
пълномощник, против Заповед № Л-4492/15.12.2021 г. на зам. главен директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е наредено
жалбоподателят да бъде настанен в Затвора – Пазарджик за доизтърпяване на наложеното
наказание.
С жалбата се иска отмяна на акта, като се твърди материална и процесуално
правна незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа, че родителите му живеят в
гр.Първомай и преместването му от Затвора-Пловдив в Затвора-Пазарджик ще
ограничи възможностите за свиждане. Не е бил запознат предварително за
подготвеното преместване и към момента на депозиране на жалбата не живее в
условия на пренаселеност. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваната
заповед и за присъждане на разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана. Излага съображения за законосъобразност на
оспорения акт, като издаден при спазване на административно-производствените
правила и правилно прилагане на материалния закон. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждание.
Участвалият прокурор от Окръжна прокуратура-Пловдив предлага жалбата да се
остави без уважение.
Съдът, след преценка представените по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че
жалбоподателят Р. М. *** наказание в размер на 2 години лишаване от свобода.
Лицето към датата на обжалваната заповед е настанено в Затвора –
гр.Пловдив(арг. от писмо изх. № 260/18.01.2022г. на л.14 по делото).
С оспорената в настоящото производство Заповед № Л-4492/15.12.2021 г. на
заместник главен директор на ГД "ИН", в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС
и на основание т. 4. 7 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на
ГД "ИН", е наредено С.Р.М. да бъде настанен в затвора град Пазарджик
за доизтърпяване на наложеното наказание. Като мотиви за издаване на заповедта
административният орган е посочил, че лицето е с постоянен адрес ***. Заповедта
е връчена на 16.12.2021г., видно от направеното отбелязване.
От представената по делото Заповед № Л-94/2 от 11.01.2021 г. е видно, че на
основание чл. 13, ал. 6 вр. с ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, главният директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" е възложил на Ц.Т.Ц. –
зам.главен директор на ГД “Изпълнение на наказанията“, упражняването на
правомощията по чл. 62, ал. 1, т. 1 - 3 и т. 5 от ЗИНЗС, както и да премества
лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл. 58 от ЗИНЗС във
връзка със Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГД
"ИН", изменена със Заповед № Л-4037/13.09.2018 г. на главния директор
на ГД "ИН" или да прави отказ за преместването.
По делото е приложена и Заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на главния
директор на ГД "ИН" относно разпределение на лишените от свобода по
затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Съгласно т. 4. 7 от
заповедта, в затвора-Пазарджик се настаняват осъдените на лишаване от свобода
от закрит тип лишени от свобода от област Пазарджик, Пловдив, без Пловдив-град
и Кърджали.
По делото е представено Удстоверение изх. № 00105/03.02.2022г. на
община-Пловдив, район „ Тракия“ за Н.Д.М., Удстоверение изх. №
00104/03.02.2022г. на община-Пловдив, район “Тракия“ за Р.С.М., Епикриза от
02.10.2019г. от УМБАЛ„Еврохоспитал“ за Н.Д.М., Лист за диспансерно наблюдение №
000450/31.08.2021г. за Н.М., Амбулаторен лист № 000264/11.08.2021г. за Д.Г.Г.и
Амбулаторен лист № 001391/25.07.2015г. за Р.С.М.. Представен е и трудов договор №
РД-30-323-М/29.09.2021г., сключен между Община-Първомай и Н.Д.М..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът приема, че е спазен законоустановения 14-дневен срок за обжалване на
издадения инидивидуален административен акт. Оспорването, като направено против
акт, подлежащ на съдебно обжалване, съгласно
чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на обжалваната заповед, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Основният спорен въпрос в това производство са видът и правните последици
на оспорената Заповед № Л-4492/15.12.2021 г., а именно – дали тя е заповед по
чл. 58 от ЗИНЗС, както е приел ответникът или е такава по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е такава за
преместване на лишен от свобода от един затвор в друг (чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС),
а не за първоначално разпределяне в местата за лишаване от свобода на основание
чл. 58, ал. 1 от ЗИНЗС, както изрично е посочено в съдържанието й.
Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят първоначално е постъпил
за изтърпяване на наказанието в Затвора гр. Пловдив. Съществуващото де факто
положение в периода преди издаване на процесната заповед е основание да се
приеме, че С.М. вече е бил разпределен за изтърпяване на наказанието и въз
основа на това да се счете, че оспорената заповед представлява такава за
преместването му в друго място за лишаване от свобода.
На следващо място съдът приема, че оспорената Заповед № Л-4492 от 15.12.2021
г. е издадена от материално компетентен орган, но при неспазване на нормативно
установените изисквания за съдържание на акта и в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:
По своята правна същност Заповед № Л-4492 от 15.12.2021 г. е индивидуален
административен акт и следва да съответства на законово регламентираните
формални изисквания досежно съдържанието на индивидуалния административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт е
необходимо да съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване.
Фактическите основания са конкретните факти, въз основа на които
административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки
за упражняване на предоставената му от закона компетентност. Законово
регламентираните основания за преместването на лишените от свобода са разписани
в нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба преместването на
лишени от свобода от един затвор в друг се извършва при: включване в обучения,
в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за
работа – при изявено желание от лишения от свобода /чл. 62, ал. 1, т. 1/; при
настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание /чл. 62,
ал. 1, т. 2/; по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на
постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа
контакти /чл. 62, ал. 1, т. 3/; по предложение на началника на затвора при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода /чл. 62,
ал. 1, т. 4 и при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.
4, като в този в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода
/чл. 62, ал. 1, т. 5/. За да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2,
т. 4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание на онези
обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават
наличието на някоя от законово предвидените в условията на алтернативност
материалноправни предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 – т. 5 от ЗИНЗС. В случая
обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като мотиви се свежда
до това, че "лицето е с постоянен адрес *** и изпълнението на чл. 58, т. 2
от ЗИНЗС и т. 4. 7 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГД
"Изпълнение на наказанията". Изложеното в заповедта за обосноваване
наличието на нормативно основание за разпореденото преместване на лишения от
свобода С.М. *** не може да се приеме за мотивиране на фактически
обстоятелства, запълващи състава на някоя от посочените по-горе
материалноправни предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС. Само по
себе си обстоятелството, че осъденото и изтърпяващо наказание лице е с
регистриран постоянен адрес *** не се свързва със законово регламентираните
предпоставки за преместването. Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно
решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, няма пречка мотивите да се съдържат
в отделен документ, предхождащ постановяването на акта. В случая мотивите за
издаването на Заповед № Л-4492 от 15.12.2021 г. не могат да бъдат изведени от
сочената като основание за издаването на оспорения административен акт Заповед
№ Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията". Действително в т. 4. 7 на Заповед № Л-919/08.03.2017 г. е
предвидено, че в затвора-Пазарджик се настаняват осъдените на лишаване от
свобода от закрит тип лишени от свобода от област Пазарджик, Пловдив, без
Пловдив-град и Кърджали. Доколкото посочената заповед е издадена на основание
чл. 58 от ЗИНЗС /"осъдените се разпределят в местата за лишаване от
свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват
наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал.
4"/ и съответно е относима за разпределението при настаняването на
осъдените лица за изтърпяване на наложеното им наказание лишаване от свобода,
тази заповед не може да бъде разглеждана като мотивиране на акта с фактически
основания за разпореденото преместване на настанения в Затвора гр. Пловдив за
доизтърпяване на наказанието, тъй като е ирелевантна за наличието на
материалноправните предпоставки за упражненото административно правомощие по
чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС. Изложеното обуславя извод за фактическа необоснованост
на възприетото административно решение от гледна точка на съществуването на
релевантните юридически факти за постановяването на заповед за преместването на
лишен от свобода от един затвор в друг.
Неправилно като правно основание за издаването на заповедта е посочена
разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, която е относима към първоначалното
разпределяне на осъдените в местата за лишаване от свобода. Относимата норма за
постановяването на административен акт за преместването на лишени от свобода от
един затвор в друг е тази на чл. 62, ал. 1, т. 1 – т. 5 от ЗИНЗС.
Съдът намира, че заповедта е издадена и в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон. Освен че актът не е обоснован с наличието на фактически
обстоятелства за разпореденото преместване на лишения от свобода от Затвора гр.
Пловдив в Затвора гр. Пазарджик, липсват доказателства за съществуването на
някоя от материалноправните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за
постановяването на заповед за преместване. Упражняването на административното
правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг е
ограничено до визираните в чл. 62, ал. 1, т. 1 – т. 5 от ЗИНЗС хипотези, като
от посочената нормативна регламентация следва изводът, че постоянният адрес на
лишеното от свобода лице не е предвидено като релевантно основание за
преместването. По аргумент от издадената на основание чл. 58 от ЗИНЗС Заповед №
Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГД "Изпълнение на
наказанията", постоянният адрес на осъдения би бил от значение при
настаняването му в съответното място за лишаване от свобода за изтърпяване на
наложеното му наказание, но не и в случаите на преместване на лишения от
свобода от един затвор в друг.
С оглед изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената
заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
При
очерталия се изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски се явява основателна. Доказаните разноски за водене на съдебното
производство се установиха в размер на 510 лева- 10 лв.заплатена държавна такса
и 500лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-4492/15.12.2021 г. на зам. главен директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията".
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
да заплати на С.Р.М., ЕГН ********** сумата
от 510/ петстотин и десет/ лева разноски по делото.
На
основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС,
настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/