Решение по дело №5060/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260610/22.2.2021г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5060 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 29984/ 22.05.2020 г. от Д.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, бул. „*, БУЛСТАТ: *, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1000.00 лева - част от претенция, цялата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, произтичащи от травматично увреждане на лява раменна кост, настъпило на *г. в гр. Варна, в резултат падане поради спъване в счупена плочка на тротоар по ул. „* *“, от ляво в посока * *, ведно със законната лихва, считано от *г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

 

         В исковата молба се излага, че на *г., при движение по тротоара по ул. „* *“, в посока * *, ищцата се спъва в счупена тротоарна плочка и кракът и попада в образувалата се дупка. В резултат на последното тя губи равновесие, пада на лявата си страна. При падането удря ръката си в областта на лявото рамо. В последствие болката се засилва, поради което на следващия ден се налага медицинска помощ. На *г. ищцата е оперирана, предприето е частично ендопротезиране – смяна на лява раменна става и имобилизация в ортеза за период от 50 дни. Назначени са и обезболяващи медикаменти, а след това и рехабилитация – кинезитерапия и физиотерапевтични процедури. На *г. е извършен контролен преглед. На *г. постъпва в болнично заведение за рехабилитационни процедури, провеждани до *г. На *г. отново постъпва болнично заведение за рехабилитационни процедури, провеждани до *г. Предприсани са още няколко такива, през месеците май, юни и август 2019 г. След преглед при специалист, проведен на *г., е установено нарушена сетивност на двете ръце. Твърди се още, че непосредствено преди оперативната интервенция, на *г., ищцата закупува система за еднопосочно протезиране на раменна става, на стойност 4500 лева. На *г. заплаща и сумата от 52.20 лева – стойност на болнично лечение. Излага се, че непосредствено след падането ищцата изпитва силна болка, а приемането и в болнично заведение – провокира стрес и ужас. По време на лечение, продължило повече от шест месеца, е разстроена, изпитва чувство за безпомощност и потиснатост. Медицинските интервенции обуславят невъзможност за К. да се обслужва сама. Твърди се, че настъпването инцидента, обусловил травматичното увреждане, е в резултат на бездействието на служители на ответника, чието нормативно задължение, е да поддържа цялостта и изправността на тротоарната настилка.

 

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител уточнява, че тротоарната плочка е нацепена и е забита в пръста, и части от тази плочка стърчат над нивото на тротоара, и на съседните плочки, като има и образувана дупка в пръста, като по такъв начин е нацепена самата плочка, че едните части стърчат, а там, където е пръст има дупки, а там на място тротоарът изобщо не е в добро състояние. Уточняват също, и че в резултат на претърпените телесни повреди К. все още не може да спи на страната, на която е счупено рамото, не може да вдига тежко с тази ръка повече от 3 кг - 4 кг и всъщност до настоящия момент ръката й не се движи като здрава, т. е не е пълноценна, и не е максимално функционална.

 

         Ответникът – О. В., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва твърденията за наличие на счупена тротоарна плочка с дупка под същата, на посочените от ищцата дата и място, а също и настъпване на инцидента (падане) при описания в исковата молба механизъм, в резултат на който са получени конкретните травматични увреждания. Възразява, че дори и да е съществувала счупена плочка, същата не е обусловила инцидента. Само по себе си, наличието на счупена тротоарна плочка, не обуславя опасност за пешеходците, като падане, респ. травматично увреждане, като такова е възможно да настъпи и при изправна настилка.

         В съдебно заседание, чрез процесуален представител, отправя искане за отхвърляне на иска.

 

         Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

         Съгласно приобщената л. 12 епикриза, на * г. ищцата постъпва в болнично заведение за оперативна интервенция – частична смяна на раменна става. След провеждане на същата, на *г., г. жа К. е изписана е на *г.

         От представените амбулаторни листи № */ *г. (л. 14) и № */ *г., e видно, че ищцата посещава лекар – специалист от извънболничната медицинска помощ, с оплаквания за силни болки в областта на лява раменна става.

         Съгласно приобщената на л. 14 епикриза и лист за преглед (л. 19), на *г. ищцата е приета в * в МБАЛ „*“ - В., за провеждане на лечение на последиците от счупване на горен десен крайник, по терапевтична схема. Изписана е на *г.

         На ищцата е предписано сходно рехабилитационно лечение, след посещения при лекар – специалист от извънболничната медицинска помощ, датиращи от *г.,*г.*г., *г., *г., видно от представените на л. 20 – 24 амбулаторни листи.

         От заключението на вещото лице Д.Д. по изготвената в рамките на производство съдебно - медицинска експертиза, се установява следното: ищцата е получила счупване на лявата раменна кост в горна трета – многофрагментно; описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, отговаря добре да бъде получено при падане и удар в подлежащата настилка, т.е. по начин отразен в исковата молба. Приложените медицински документи са във връзка с получените травматични увреждания на *г.; описаното травматично увреждане е обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца; непосредствено след получаването на такова травматично нараняване е налице болка, силно намалена функция на левия горен крайник, като същите се проявяват в рамките на 25-30 дни след получаването на травмата; към настоящия момент е налице белег от проведеното оперативно лечение, налице са ограничения в отвеждането на левия горен крайник напред, встрани и назад; според експерта тези ограничения няма да отшумят.

         За изясняване на спора от фактическа страна, по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Г. Й. А. и К. Г. К..

         В показанията си свид. А. излага, че е бил в непосредствена близост до мястото на инцидента. След като чува виковете ищцата вижда, че е паднала, лицето ѝ е било покрито в кръв. След обаждане до съпруга и, последният пристига на мястото на инцидента след 2-3 минути, оказва и помощ повдига я, помага и да се прибере. Плочките на тротоара, където е осъществен инцидента, са разбити, начупени, разместени.

         В показанията си свид. К. излага, че получава обаждане от съпругата си, отива нана мястото я намира окървавена, легнала на земята. Потвърждава присъствието на още един мъж, с когото я повдигат, за да ѝ помогне да се прибере до дома им. Откарва я в спешното отделение на в МБАЛ „*“, където след медицински изследвания,  е установено счупване на ставата. Увреждането е обусловило оперативна интервенция. След изписването и от болницата, ищцата изпитва трудност при посещение тоалетната, да се обслужва самостоятелно - да се къпе, храни, облича и др., както и изпитвала страх да върви сама.

 

         Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

        

         Предявен е иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, за причинени неимуществени вреди.

         Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна функция.

         В конкретната хипотеза, ищецът твърди наличие на бездействие от страна на лицата, отговарящи за поддръжката на пътя и пътните принадлежности.

         Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършено от ответника неправомерно деяние /действие или бездействие/, в резултат на което на ищеца са причинени вреди от посочените вид и размер.

         В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника, е да установи изпълнение на задължението си да репарира причинените вреди или обстоятелства, които изключват отговорността му.

Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване преминават в собственост на общините. Същевременно, в чл. 31 ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок., като в ал. 2 регламентирани правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.

         В настоящата хипотеза, от ангажираните в хода на процеса гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите А. и К., които се кредитират от съда като отразяващи преки и непосредствени впечатления, се установява както настъпване на произшествието, така и причината за това - наличието на неподдържана и повредена тротоарна настилка на мястото на инцидента. При преценка достоверността на депозираните показания, съдът съобрази, че изнесените от свидетелите данни напълно кореспондират с отразеното в медицинската документация. Изложеното обосновава извод за наличие на противоправното поведение (в случая – бездействие) на лицата, на които Общината е възложила поддържане на тротоарната настилка в изправно състояние.

Същевременно, от експертното заключение, кредитирано като обективно, всестранно и компетентно изготвено, се установява наличие на причинно – следствена връзка между разглежданото събитие (падане на ищцата) и телесното увреждане.

         От писмените доказателства и свидетелски показания, и неоспореното експертно заключение се установява и настъпването на твърдените в исковата молба вреди, настъпили в резултат на деликта - физически увреждания на ищцата, обусловили настъпване и на т. нар. „морални вреди“, изразяващи се във физически болки, страдания и множество неудобства.

От друга страна, ответникът не ангажира доказателства, годни да установят възраженията за изпълнение на вменените му задължения за поддържане на конкретното съоръжение в изправно състояние, в предвид предназначението му за обществено ползване.

Горното обуславя извода, че вредите са в резултат от неправомерното бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 167 ЗДв.П, а именно - за поддръжка на пътя и пътните принадлежности в изправно състояние, в резултат на което на ищеца са причинени имуществени и морални вреди – болки и страдания, поради което и за последния е възникнало правото да получи обезщетение за причинените вреди.

         Фактическият състав на деликта, предвиден в чл. 49 ЗЗД, е осъществен, поради което и следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото да претендира обезщетение за настъпилите вреди.

 

         По отношение размера на претенцията:

Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние, както и разбирането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на увреждането, начинът на осъществяването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата среда и др.

         В конкретната хипотеза, от представените по делото доказателства (експертно заключение, свидетелски показания, медицинска документация) се установява, че процесния инцидент е дал отражение върху физическото и психично състояние на ищцата. Освен силните болки в увредения горен крайник, които г-жа К. е изпитала през продължителен период, негативни последици от инцидента са и уплахата, чувството на страх и безпокойство, невъзможност за осъществяване на обичайни ежедневни дейности (в т. ч. домакински, хигиенни), чувството на малоценност и безпомощност, но преди всичко – необратимото ограничение на движението на крайника. Във връзка с последното, съдът кредитира изцяло заключението на медицинската експертиза. Същевременно, естеството на травмата, респ. и предписаното лечение, е наложило чести медицински прегледи, интензивни рехабилитационни процедури, дори и неколкократна хоспитализация. Всичко това е обусловило допълнителен дискомфорт и отрицателни емоции за г- жа К..

         Ето защо, след съобразяване на вида и естеството на телесното увреждане, възстановителния период, претърпените болки и страдания, се налага извода, че справедливия размер на обезщението, дължимо на ищците за претърпените в резултат на деликта вреди, е 15 000 лева.

         По изложените съображения се налага извода, че предявеният частичен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, всички настъпили в резултат на инцидент (падане) от *год. в гр. Варна, в резултат на неосъществено поддържане и ремонт на тротоар, част от общинската улична мрежа, е основателен и следва да бъде уважен съобразно заявения размер от 1000.00 лева.

         На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от 1000.00 лева за заявения с исковата молба период - от датата на деликта (*год.) до окончателното изплащане на задължението.

         С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

         В предвид релевираното възражение за прекомерност, след съобразяване на цената на иска, минималните размери, визирани в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 год. на Висшия адвокатски съвет, извършените от пълномощника процесуални действия, фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените съдебни заседания, в рамките на които са разпитани двама свидетели и вещо лице – медицински експерт, се налага извода, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение. В случая, след преценка на горните предпоставки, в полза на ищцата следва да бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 500.00 лв.

         Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 800 лв., представляваща извършени разноски, от които: 50.00 лв. – за заплатена държавна такса, 250.00 лв. – възнаграждение за вещо лице и 500.00 лв. – адвокатско възнаграждение.

         Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОСЪЖДА О. В., ЕИК *, с административен адрес: *, представлявана от Кмета - И. П., да заплати на Д.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1000.00 (хиляда) лева –  част от претенция, цялата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, произтичащи от травматично увреждане на лява раменна кост, настъпило на *г. в гр. Варна, в резултат падане поради спъване в счупена плочка на тротоар по ул. „* *“, от ляво в посока * *, ведно със законната лихва, считано от *г. до окончателното изплащане на вземането., на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.

 

         ОСЪЖДА О. В., ЕИК *, с административен адрес: *, да заплати на Д.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 800.00 (осемстотин) лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: