№ 8573
гр. С., 11.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следН.
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20211110171289 по
описа за 2021 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 17023/16.09.2021г. на СГС,
подадена от „*************“ АД срещу И. А. И. във връзка със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.03.2021г., издадена по
ч.гр.д. № 29104/2020г. на СРС. Образуваното гр.д. № 11339/2021г. на СГС е прекратено с
Определение № 2541/23.09.2021г. и изпратено по подсъдност на Софийския районен съд,
където е образувано като гр.д. № 71289/2021г. на СРС и разпределено за разглеждане на 173
състав. Доколкото ответникът И. А. И. е починал на 14.11.2021г. /след подаване на исковата
молба/, на негово място като ответници с Определение № 12667/19.05.2022г. са
конституирани наследниците му по закон С. И. К.-И. /съпруга/ и Н. И. И. /дъщеря/. Първата
обаче се е отказала от наследство, а втората по реда на чл. 51 ЗН е загубила правото да
приеме наследството. С Определение № 18114/21.05.2023г. по реда на чл. 227 ГПК като
ответница по делото е конституирана Р. И. М., майка на починалия първоначален ответник
и негова наследница от следващ ред.
С Определение № 45982/26.12.2023г. производството по делото е частично
прекратено.
Ищецът „*************“ АД чрез адв. П. П.-И. – АК-С., е предявил срещу
ответника И. А. И., починал в хода на производството и заместен като ответник от
наследницата си по закон Р. И. М. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1
ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
23973,70 лева - главница по Договор за потребителски кредит
№FL622994/21.01.2012г.;
3986,74 лева - възнаградителна лихва за периода 21.09.2015г.-06.09.2016г.;
8335,31 лева - мораторна лихва, наречена наказателна, за периода 21.07.2015г.-
07.04.2020г.;
1
1851,72 лева - такси за периода 21.09.2015г.-07.04.2020г.
Ищецът твърди, че с И. И. сключили Договор за потребителски кредит
№FL622994/21.01.2012г. По силата на същия банката отпуснала в заем на И. сумата от
23190,00 лева, която следвало да се върне за 120 месеца с краен срок 21.01.2022г. Съгласно
договора заемателят дължал възнаградителна лихва, а при забава се дължала законната
лихва. Следвало да се заплащат и съответните такси и комисионни по тарифите на банката.
Предоставената в заем сума била изцяло усвоена, но заемополучателят не заплащал в срок
дължимите суми. Всички вноски с падежи от 21.07.2015г. нататък останали неплатени,
поради което банката реализирала правото си да обяви вземаН.та си за предсрочно
изискуеми, за което длъжникът-заемател бил уведомен. В тази връзка се твърди, че
описаните по-горе суми са дължими. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ищецът се представлява от адв. Велинова, която поддържа предявените искове,
включително в хода на устните състезаН..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. И. М. е депозирала изявление с вх. №
268139/28.09.2023г. на СРС. Аргументира позиция, че съдът не уважава закона и го
потъпква, като действията му са противоправни. Заявява, че е „човек от Бога“, жив човек и
носител на естественото право, като не е в юрисдикцията на съда. Прилага декларация и
волеизявление, което било задължително за съда. Прилага и указ на папа Франциск.
Настоящото дело било нереално и недействително, както и всички действия на съда.
Оставеното за ответницата уведомление било нередовно оформено. Сочи, че съдилищата в
България били образувани след последната Конституция – неподписан проект от държавен
глава, като обслужвали международната банково-лихварска гилдия, като тя нямало да
позволи да се гаврят с нея и паметта на сина ù. За насрочените по делото публични съдебни
заседания не се явява и не изпраща представител. Депозирано е допълнително писмено
становище. Вероятно ответницата е лицето, явило се при разглеждането на делото в
публично съдебно заседание на 27.02.2024г., но, с оглед отказа на същото да представи
документ за самоличността си и отстраняването му от съдебната зала, това остава само
предположение.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и поведението на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съдът намира, че на ответницата – правоприемница на първоначалН. ответник,
починал в хода на производството, е осигурена надлежна възможност за становище и
участие по делото, като същата следва да се счита за редовно призована и за насрочените по
него публични съдебни заседания. След конституирането ù като ответница с Определение №
18114/21.05.2023г., на същата е изпратена за връчване исковата молба с приложеН.та и
разпореждането с указаН. за възможността за подаване на отговор на постоянН. ù адрес в
град С., ул. „******“ № 5, ет. 1. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване от
връчителя, че адресът е посетен на 30.05.2023г. и по сведение на касиерката Н.П. адресатът
е продал жилището и вече не живее на адреса. Съдът е разпоредил извършването на справка
в НБД „Население“ за адреси, както и справка за работодател. Изпратеното съобщение на
настоящия адрес на ответницата – град С., ул. „******“ № 16А, ет. 1, също се връща в
цялост с отбелязване от връчителя, че адресатът не е открит, въпреки неколкократните
посещеН.. По сведение на човек от ап. 1, който е отказал да се представи, такова лице не
живеело на адреса. Съобщение е пратено за връчване и чрез работодателя - община В.. И то
2
е върнато в цялост с отбелязване, че адресатът е уведомен с телефонен разговор за
получените книжа, но категорично отказва да посети общинската администрация, за да
получи същите. Отбелязано е също така, че М. живее в град В., ул. „***********“ № 16. И
от този адрес съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че адресатът не е открит, а по
сведение на лице от адреса, той живее в град С.. М. не се е явила РС-В. за получаване на
книжата в указаН. в залепеното уведомление срок. С вх. № 268139/28.09.2023г. на СРС
ответницата обаче е депозирала отговор, на втората страница от който е поставила копие от
залепеното уведомление на адреса в град В.. Това означава, че тя много добре знае за
наличието му, като единствено от нейната добра воля е зависело да се яви да получи
адресираните към нея книжа. За първото по делото заседание призовки са изпратени на
ответницата по електронна поща, посочена и ползвана още в заповедното производство,
като получаването им не е потвърдено. И по постоянН. ù адрес, и по адреса в град В.,
призовките са върнати в цялост. Определението, с което делото е насрочено и е съставен
проект за доклад, очевидно е известно на ответницата, тъй като тя го цитира като номер,
макар и с грешна година в датата му, в подаденото от нея изявление с вх. №
65041/27.02.2024г. на СРС. С оглед изложеното и нормата на чл. 54 и чл. 41, ал. 2 ГПК,
съдът намира, че на ответницата надлежно е връчена исковата молба за отговор, съответно
тя надлежно е призована за проведените по делото публични съдебни заседания.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит,
предоставянето на съответната сума по уговореН. от страните начин и задължаване на
заемополучателя да я върне, както и възникване на задължеН. за извършване на свързани с
това плащаН. от страна на заемополучателя, в това число и възникването на задължеН. за
заплащане на лихви. В тежест на ищеца е да докаже, че е изпълнил задължеН.та си за
предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на
сключеН. между страните договор не са неравноправни, както и че ответникът е бил наясно
с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното задължение. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Видно от представеното по делото заверено копие, между „************“ АД /както
тогава се е наричал ищецът/ и И. А. И. е сключен Договор за потребителски кредит №
FL622994/21.01.2012г. По силата на същия банката е отпуснала на И. заем в размер от
23190,00 лева с цел предсрочно погасяване на задължеН.та по друг договор за кредит между
същите страни. Уговорена е възнаградителна лихва от 13,2% /БЛП на банката/ с надбавка от
5,7 % през първата година, а след това – БЛП с надбавка от 0,8%. ГПР е посочен като 13,5%,
а общата стойност, дължима от кредитополучателя, е 23490,00 лева /как се стига до тази
сума за съдебН. състав остава неясно, при положение, че в погасителН. план общата
дължима сума е 42947,35 лева/. ЗадължеН.та – главница, договорна лихва и банкови такси,
следва да се върнат съгласно погасителен план към договора на 120,00 месечни анюитетни
вноски, платими на 21-во число от месеца с падежи в периода 21.02.2012г.-21.01.2022г.,
като до края на 2012г. е налице гратисен период относно плащането на главницата. Според
чл. 8 от Договора при просрочие и предсрочна изискуемост се дължи лихва за забава в
размера, определен от Министерския съвет. Съгласно чл. 15, ал. 5 от Договора, при
неплащане изцяло/отчасти на която и да е вноска по кредита, същият става автоматично
изцяло изискуем, като банката може да предприеме действия по принудително събиране на
вземаН.та си. В тази връзка настоящият състав държи да отбележи, че още в заповедното
производство /ч.гр.д. № 29104/2020г. на СРС/ е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на
3
заповед за изпълнение, тъй като е преценил, че предсрочната изискуемост не е надлежно
съобщена на длъжника /ТР 4/2013-2014-ОСГТК, т.18/. Това разпореждане обаче е отменено с
Определение № 265190/18.03.2021г. по в.ч.гр.д. № 10775/2020г. на СГС и е постановено
издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Към настоящия момент е
ирелевантно дали е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като всички вноски така или
иначе са падежирали.
ПървоначалН.т ответник И. А. И. е починал на 14.11.2021г. След отказа от
наследство на съпругата му, съответно след загубването на правото да приеме наследството
от дъщеря му, следващият наследник по закон е майка му Р. М., конституирана като
ответница. Нормата на чл. 48 ЗН разпорежда, че наследството се придобива с приемането
му, като това приемане произвежда действие от откриване на наследството. Приемането
може да стане както изрично, така и с конклудентни действия. Нормата на чл. 48 ЗН
съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорност по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до
доказване на приемането му по опис или отказ от наследство. В тази насока –
р.437/17.01.2012г.-гр.д.70/2011г.-ІІІг.о., р.392/09.12.2015г.-в.т.д.591/2015г.-АпС-Пловдив. С
отговора на исковата молба приемането на наследството не е оспорено изрично от страна на
М.. Затова след смъртта на ответника И. и отказа/загубата на правото да се приеме от/на
наследството на другите му наследници по закон, майка му М. следва да се счита, че
отговаря за задължеН.та му, част от наследството, в частност тези по процесН. договор за
кредит.
От изслушаното по делото заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и
ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и
при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност, се установява, че
отпуснатата в заем сума от 23190,00 лева е усвоена на 21.01.2012г. Вещото лице обаче е
посочило също така, че общо усвоената сума по договора за кредит е 24818,58 лева, тъй като
се включва и усвояване на кредит от 565,61 лева на 27.06.2013г. и 936,55 лева на
17.09.2014г., както и капитализация на лихви – 23,82 лева на 21.06.2014г., 97,63 лева на
21.08.2015г. и 4,97 лева на 21.08.2015г. По кредита са постъпили погашеН. в размер на
8076,12 лева, от които 844,88 лева са приспаднати към главницата, 7030,46 лева – към
договорната лихва, 95,28 лева към наказателната лихва и 105,50 за месечните такси.
Последната платена вноска е 105,00 лева и е направена на 30.09.2015г. Вещото лице
потвърждава като дължими суми, съобразно предоставените му данни, тези, описани в
исковата молба.
Доколкото ответникът, съответно неговата правоприемница, в рамките на исковото
производство не са навели други материални възражеН. срещу основателността на исковете,
съдът се ограничава в преценката си единствено до обстоятелства относно недействителност
на клаузите на договора, обосноваващи тяхна нищожност/неравноправност, каквито не се
установяват, както и до доказаността на претенциите на ищеца съобразно събраните по
делото доказателства. В депозираното в хода на заповедното производство Възражение, вх.
№ 23036558/14.06.2021г. на СРС, длъжникът И. И., представляван от настоящата ответница
М., е оспорил да е подписвал договора за кредит и твърди, че той не е сключван от него.
Това възражение, ако и да не е заявено в отговора на исковата молба в исковото
производство, принципно следва да се съобразява при преценката на основателността на
исковете /ТР 4/2013-2014-ОСГТК, т. 11а/. В тази връзка обаче доказателства, които да
установят неистинността на договора за кредит /в насока, че не е подписан от И. И./ по
делото не са ангажирани, поради което и съдът приема, че между банката и И. е налице
валидно сключен договор за кредит.
Не се доказа по делото на какво основание и за каква точно услуга са начислени и се
4
претендират такси в размер на 1851,72 лева. В съдебно заседание процесуалН.т
представител на ищеца също не успя да уточни това обстоятелство /л. 120/, като заяви, че,
доколкото му е известно , това са разноски във връзка с иницииране на действия по съдебен
ред. Така е посочило и вещото лице на л. 108 от делото. Ако това така, то начисляването им
от една страна влиза в протИ.речие с чл. 33 ЗПКр. От друга страна, ако се касае за съдебни
разноски, то същите се установяват от съда при приключване на спора /арг. чл. 81 ГПК/, а не
предварително от една от страните. Ако се касае за разноски по настоящото производство,
явно ищецът по този начин се поставя в положение да иска да получи два пъти разноски –
веднъж заявени като такси и веднъж присъдени по реда на чл. 78 ГПК. Отговорността за
разноски е единствено последица от разрешаването на спора и приключването на делото, а
не предмет на иск. Затова и не може да се приеме, че сумата от 1851,72 лева е дължима.
Наказателната лихва, съобразно договора, потвърдено и от вещото лице, е равна на
законната лихва, поради което начисляването ù е съобразено с чл. 33 ЗПКр. Размерът на
уговорената договорна лихва съответства на добрите нрави и е определен ясно и конкретно
в договора. Няма данни за последващо изменение на лихвеН. процент по начин,
протИ.речащ на законите и уговореното в договора. Що се касае до главницата, от една
страна съдът, с оглед заключението на вещото лице, констатира, че е налице капитализация
на лихви, което по начина, по който е сторено, е недопустимо, тъй като, вместо да облекчава
положението на заемателя, утежнява същото с увеличаване на лихвоносната главница /арг.
р.66/29.07.2019г.-т.д.1504/2018г.-IIт.о., р.60091/27.09.2021г.-т.д.1345/2019г.-IIт.о./. По делото
не са представени доказателства как и на какво основание размерът на главницата е
увеличен с нови усвоени суми – няма представени в исковото производство сключени в тази
насока анекси.
С оглед горното, съобразявайки заключението на вещото лице и прилагайки нормата
на чл. 162 ГПК, съдът намира, че с платените от И. суми са погасени задължеН. за месечни
такси (чл. 2, ал. 2 от Договора). Установената като дължима главница по договора следва да
се приеме за 23190,00 лева, от която са платени 844,88 лева, т.е. остават неплатени и
дължими още 22345,12 лева, за която сума предявеН.т иск е основателен и следва да се
уважи, а за горницата – да се отхвърли. От договорните лихва в размер на 11017,20 лева
са погасени 7030,46 лева, т.е. остават да се дължат още 3986,74 лева, за колкото е предявен
и искът, който е изцяло основателен и следва да се уважи. От наказателната лихва /лихва
за забава/, която съдът приема по реда на чл. 162 ГПК, при отчитане на действително
дължимата главница, че възлиза на 7877,38 лева, са платени 95,28 лева, т.е. остават
дължими още 7782,10 лева, за колкото е основателен предявеН.т иск, а за горницата
следва да се отхвърли. Съдът приема този начин на разпределяне, доколкото плащаН.та са
правени в хода на изпълнение на договора и преди преустановяване на плащаН.та.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебН.т акт. Съдът следва да се произнесе и по разноските в
заповедното производство. Ответната страна не е заявила претенция за разноски. Ищцовата
страна своевременно е заявила такава, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.
Съобразно изхода на делото и доказаните разноски в полза на ищеца следва да се
присъдят 1709,75 лева за разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 29104/2020г. на
СРС) и 2881,56 лева за разноски в производството пред районН. съд (гр.д. 71289/2021г. на
СРС).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. А. И., ЕГН **********, от град С.,
починал в хода на производството и заместен като страна по делото от наследницата си
по закон Р. И. М. /майка/ , ЕГН **********, от град С., дължи на „*************“ АД,
ЕИК *********, със седалище в град С., сумите, както следва:
22345,12 лева - главница по Договор за потребителски кредит
№FL622994/21.01.2012г., като ОТХВЪРЛЯ предявеН. иск за горницата над
22345,12 лева до пълН. му предявен размер от 23973,70 лева;
3986,74 лева - възнаградителна лихва за периода 21.09.2015г.-06.09.2016г.;
7782,10 лева - мораторна лихва, наречена „наказателна“, за периода
21.07.2015г.-07.04.2020г., като ОТХВЪРЛЯ предявеН. иск за горницата над 7782,10
лева до пълН. му предявен размер от 8335,31 лева, както и предявеН. иск за
сумата от 1851,72 лева - такси за периода 21.09.2015г.-07.04.2020г.
ОСЪЖДА Р. И. М., ЕГН **********, от град С., в качеството ù на наследник и
правоприемник на починалия в хода на производството първоначален ответник И. А. И.,
ЕГН **********, от град С., да заплати на „*************“ АД, ЕИК *********, със
седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1709,75 лева, представляваща
разноски по делото в заповедното производство (ч.гр.д. № 29104/2020г. на СРС), както и
сумата от 2881,56 лева за разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. №
71289/2021г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните. На ответницата
решението да се изпрати на всички известни нейни адреси, чрез община В. /работодател/ и
по електронна поща.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6