№ 4002
гр. С., 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20241110207320 по описа за 2024 година
и за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К. И. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. С..,
ж.к. *********, подадена чрез адв. Д. Д. от СлАК, срещу заповед за задържане
на лице с рег. № 3382зз-437 от 28.04.2024 г., издадена от В. Н. С. – полицейски
орган при 07 РУ – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
„задържане за срок до 24 часа“.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваната заповед, като издадена при съществено
нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Изтъкнато е отсъствието на каквито и да било данни за
съпричастност на жалбоподателя към извършеното престъпление. Възразява
се за немотивираност на обжалваната заповед, тъй като в същата липсвала
словесно и цифрово посочване на правната квалификация на деянието.
Горното водело до нарушаване правата на жалбоподателя, произтичащо от
невъзможността му да разбере причините за своето задържане. Отделно от
това са наведени доводи и за несъразмерност и нецелесъобразност на
приложената принудителна административна мярка. Формулирано е искане за
отмяна на издадената спрямо К. И. заповед за задържане.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.
Представлява се от адв. Д., който пледира за отмяна на атакуваната заповед
1
като неправилна и незаконосъобразна, като се придържа към изложените в
жалбата мотиви.
Ответникът – В. Н. С. – полицейски орган при 07 РУ – СДВР, се явява
лично, но не взема отношение по същество на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложената административна преписка се установява, че на
27.04.2024 г., около 22:00 часа, на установъчен пункт № 3 в гр. С., ж.к.
„******* №“, срещу блок № 319, В. Н. С. на длъжност командир на отделение
при 07 РУ – СДВР е спрял за проверка лек автомобил марка „******“, модел
„*****“ с рег. № *******, чийто водач е идентифициран като К. И. И.. След
извършена справка в оперативно-дежурната част на СДВР е установено, че И.
не е обявен за издирване, но има предходни регистрации в масивите на МВР.
По разпореждане на ОДЧ-70 той е доведен в сградата на 07 РУ – СДВР, където
е задържан за срок до 24 часа въз основа на заповед за задържане на лице с
рег. № 3382-437/28.04.2024 г. В същата е посочено, че издателят –
ответникът В. С. изпълнява длъжността „командир на отделение“, а като
правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Според изложените в заповедта фактически основания за издаването ,
жалбоподателят К. И. е бил задържан на 27.04.2024 г. в 22:05 часа в гр. С. за
„чл. 198 НК и проверка съпричастност към извършено престъпление по ЗМ-
337 от 20.02.24 г. по описа на 07 РУ – СДВР“. При задържането на
жалбоподателя са разяснени правата му. Извършен му е обиск на 27.04.2024 г.
в 22:20 часа, а в 22:50 часа на същия ден И. е бил освободен.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен
интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, в производството по съдебно оспорване
на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 от
ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от
компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на
административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са
приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът
с целта на закона.
С нормата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на
2
полицейските органи, в условията на оперативна самостоятелност, да
задържат за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице
обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР. Оспорената заповед за
задържане е издадена от материално и териториално компетентен полицейски
орган съгласно чл. 72, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.
С разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са установени задължителните
реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане.
В случая, в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, в оспорената
заповед не са посочени конкретни фактически и правни основания,
обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка. Така
даденото описание не позволява да се установи конкретното отношение на
жалбоподателя към твърдяното престъпление, за което вероятно е водено
разследване по цитираното досъдебно производство. Липсват каквито и да е
индикации за изначална съпричастност на К. И. към деянието, в това число не
е посочено той да е извършител на престъплението, липсва описание кога,
къде и какви точно действия е осъществил, за да се приеме, че има данни за
извършено престъпление от негова страна. При отсъствие на каквито и да
било конкретни факти от обективната действителност, задържаното лице не
може да разбере с какви свои действия или бездействия е провокирало
прилагането на държавна принуда спрямо себе си. Наред с това, съдебния
контрол за законосъобразност на задържането е свързан именно с изследване
на въпроса доколко са налице посочените в оспорения административен акт
фактически основания за издаване на заповедта и доколко могат да се свържат
с посочените от издателя правни норми. В разглеждания случай обаче не са
посочени никакви фактически данни за извършено от жалбоподателя
престъпление, поради което съдът е поставен в невъзможност да извърши
преценка дали са били налице приетите за съществуващи от
административния орган фактически основания.
Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на
Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите за
издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от
самия акт и да се съдържат и в други документи от административната
преписка – докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени
доказателства. В случая единствените такива документи, налични по
преписката, са два броя докладни записки, в които по служебен път е описана
последователността на действията на полицейските служители, което обаче с
нищо не допринася за установяване съпричастността на жалб. И. към
твърдяното престъпление с правна квалификация по чл. 198 от НК. Нещо
повече – видно от докладната записка на инсп. ****** от 07 РУ – СДВР,
вследствие на предприетата проверка не са били събрани данни за
съпричастност на лицето към извършеното престъпление, който факт
потвърждава и първичното отсъствие на такива данни. При това положение
съдът намира, че е било нарушено правото на защита на И. и в частност с
оглед на това да разбере на какво основание бива задържан, за да може да
3
организира адекватно защитата си.
Изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е проявление на установеното
в разпоредбата на чл. 5, § 2 от ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко
арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде
възможност да отрече извършването на престъплението. В Решение от
24.06.2014 г. по делото ****** и ****** срещу България на ЕСПЧ също се
приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно
деяние. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга
правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия
и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да
организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като
неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за
отмяна на заповедта като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 2 от
АПК.
Независимо от горепосоченото, настоящият съдебен състав намира, че в
случая е налице и друго основание за отмяната на заповедта. При
осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на
решаващият съд е свързана и с изследване на въпроса доколко са налице
посочените в оспорения административен акт или в другите документи по
преписката фактически и правни основания за издаване.
За прилагането на тази принудителна административна мярка
законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК, а още по-малко е задължително
престъплението да е безспорно и окончателно установено. Понятието „данни“
по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не съвпада с „достатъчно данни“ по
смисъла на чл. 212, ал. 1 от НК, но все пак е необходимо наличието на данни,
обосноваващи предположението, че лицето, което се задържа, е извършител
на престъпление и именно това дава право на административния орган при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.
От приложените по делото докладни записки се установява, че за
времето от 19:00 часа до 07:00 часа на 27.04.2024 г. ответникът по жалбата –
В. Н. С. е бил назначен като автопатрул в екип със свой колега, като при
работа на установъчен пункт в границите на гр. С. е бил спрян за проверка лек
автомобил, чийто водач е бил жалбоподателят К. И.. Установява се също, че
след извършена справка, от оперативната дежурна част на МВР са
разпоредили принудителното довеждане и задържането на водача на
автомобила за срок до 24 часа за установяване на съпричастността му към
извършено престъпление по чл. 198 от НК във връзка със ЗМ-337 от 20.02.24 г.
по описа на 07 РУ – СДВР.
Съдът счита, че в приложената по делото административна преписка не
се съдържат писмени доказателства, които да навеждат на извод, че са били
4
налице каквито и да е данни по смисъла на закона за извършено престъпление
от задържания или за неговата съпричастност към извършено престъпление
към момента на издаване или връчване на заповедта за задържане. Както вече
беше посочено, резултатите от предприетата справка са опровергали тезата за
съпричастност на лицето към разследваното престъпление, което е довело до
физическото му освобождаване едва 45 минути след неговото задържане. В
този ред на мисли съдебният състав счита, че оспорената заповед за задържане
е издадена и в противоречие на материалноправните разпоредби, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установяват данни за извършено от
страна на К. И. престъпление. Поради това не са изпълнени предпоставките за
приложение на материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Въпреки предоставената от закона възможност да действа при условията
на оперативна самостоятелност, в случая се установи по категоричен начин, че
административният орган при издаване на оспорената заповед не е приложил
правилно материалния и процесуалния закон. По изложените съображения
оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна и
неправилна на основание чл. 146, т. 2 - т. 4 от АПК.
При този изход на делото, с оглед писмено обективираната от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя претенция, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр.
чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски в общ размер на 760 /седемстотин и
шестдесет/ лева, в т.ч. заплатена държавна такса в размер на 10 лева и
адвокатски хонорар в минимален размер от 750 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 3382зз-437 от
28.04.2024 г., издадена от В. Н. С. – командир на отделение при 07 РУ - СДВР,
с която К. И. И. с ЕГН ********** е задържан за срок до 24 часа на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Столичната дирекция на
вътрешните работи да заплати на К. И. И. с ЕГН ********** сумата от 760.00
(седемстотин и шестдесет) лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – С.-град, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6