РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 07.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на девети март две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 18491/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по
искова молба с вх. № 136782/18.11.2014 г., уточнена с молба от 18.02.2015 г.
(л. 53), молба от 20.04.2015 г. (л. 57), предявена от С.С.У., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, против СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „********
Ищцата твърди, че на 08.09.2014 г., в
Република Полша, гр. Олешница, виновен водач, при
управление на лек автомобил „Рено Еспейс“, с рег. № ********,
нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътнотранспортно произшествие
(ПТП), в резултат на което, на 08.09.2014 г., починал А. А. В., с ЕГН: **********,
който бил пътник на предната дясна седалка в лек автомобил
„Рено Еспейс“, с рег. № ********.
В
исковата молба се твърди, че ищцата е майка на починалия А. А. В.. Смъртта на
първородния син на ищцата било едно от най-тежките събития в живота й. Ищцата
изгубила най-скъпото и ценно нещо, претърпяла болки и страдания от загубата, а
мъката й щяла да продължи до края на живота й. Болката била още по-силна от
това, че синът й наскоро бил навършил пълнолетие, предстояло му да опита от
всички хубави страни на живота, но тази възможност му била отнета по нелеп
начин. Ищцата била лишена от пълноценно семейство, от морална синовна опора. И
към предявяване на исковата молба, ищцата страдала от посттравматичен стрес,
изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, постоянни
разговори за А.. Ищцата се затворила и се отчуждила дори от собственото си
семейство, не можела да бъде пълноценен родител на останалите си малолетни
деца, избягвала срещите с други хора и приятели.
Ищцата
поддържа, че е отправила запитвания към НББАЗ и Гаранционния фонд в опит да
установи дали по отношение на лек автомобил „Рено Еспейс“,
с рег. № ******** е налице застраховка „Гражданска отговорност“, но застрахователят
на виновния водач не бил идентифициран. С оглед на това, ищцата счита, че за
претърпените от нея неимуществени вреди, следва да отговаря ответникът, в
качеството му на Компенсационен орган.
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 250 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди от смъртта на А. А. В., ведно със законна лихва,
считано от 29.12.2014 г. до окончателното плащане. Ищцата
претендира и направените по делото разноски.
В
срока за отговор, ответникът СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА
Б.А.З.“, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва иска с
възражението, че е недопустим, евентуално – неоснователен. Излага съображения,
че ищцата не е предявила претенция пред него за доброволно уреждане на спора, а
отделно от това и че не е легитимиран да отговаря по предявения иск.
Евентуално,
ответникът заявява, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността
му като Компенсационен орган. Оспорва настъпването на описаното в исковата
молба ПТП, евентуално, оспорва, че е настъпило по вина на водача на лек
автомобил „Рено Еспейс“, с рег. № ********. Ответникът оспорва и твърденията
на ищеца, че смъртта на А. А. В. е
настъпила в причинна връзка с ПТП, че са
претърпени твърдените от ищеца вреди и наличието на причинна връзка между тях и
ПТП. Оспорва и наличието на твърдяната родствена връзка между ищцата и А. А. В.. Излага
съображения за приложимото право, подведомствеността на спора, както и че
ищцата няма право на обезщетение от НББАЗ, тъй като не е лице, пребиваващо в
България по смисъла на чл. 284 КЗ (отм.).
Евентуално,
ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат от страна на А. А. В., тъй като при настъпване на процесното ПТП е бил без поставен предпазен колан
(изявлението е направено в о.с.з. на 30.11.2015 г., л. 124 от делото).
Ответникът
оспорва и претенцията за законна лихва, с твърдения, че не е изпадал в забава. Моли искът да бъде
отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът приема
от фактическа страна следното:
По
делото се установи, че към датата на процесното ПТП –
08.09.2014 г., по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен във формата на застрахователна полица № 000001125D/13.08.2014 г., валидна от 13.08.2014 г.
до 11.09.2014 г., „Д.З.К.“ АД (GENERALI Towarzystwo
Ubezpieczen S.A.) – Варшава, е
застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Рено Еспейс“, с рег. № ********. Това е
видно от представената по делото и неоспорена застрахователна полица (л. 108 и
сл.) и писмо за потвърждение на застрахователно покритие от Полското национално
бюро (л. 103).
Видно
от писмо от Гаранционния фонд с изх. № 15-00-138/27.11.2015 г., в регистъра на
Информационния център към Гаранционния фонд, като представител за уреждане на претенциите към полската
застрахователна компания Generali Towarzystwo
Ubezpieczen S.A., от 08.09.2014 г. до датата на
съставяне на писмото (27.11.2015 г.) е „Д.З.“ АД (л. 123).
С
присъда от 10.02.2017 г. по дело №
ІІ К 574/2015 на Районен съд Олесница, Република
Полша, Ю.Б.(по баща Кедрие) е признат за виновен в
това, че на 08.08.2014 г., на областен път № 451, е
управлявал лек автомобил „Рено Еспейс“, с рег. № ********
и неспазвайки правилата за безопасност на пътното движение, по време на изпреварване на автомобил Волво,
с рег. № ******, спирайки не е намалил скоростта, чрез което се е лишил от
възможността да избегне удар в задната част на посоченото превозно средство, в
резултат на което пътникът в лек автомобил „Рено Еспейс“,
с рег. № ******** - А. А. В., в резултат на нараняванията на мозъчния ствол е починал на
мястото на инцидента – престъпление по чл. 177, §2 НК. С присъдата на Районен
съд Олесница, на Ю.Б.(по баща Кедрие) е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 2 години, изтърпяването на което е наложено с изпитателен срок от 3 години.
Това се установява от представената по делото присъда (на полски език и в
превод на български език) на Районен съд Олесница –
л. 540 и сл. от делото (л. 844 и сл.).
Присъдата на Районен съд Олесница,
Република Полша следва да бъде
зачетена в настоящото производство по съображенията, изложени в решение на СЕС
от 21.09.2018 г. по дело С-171/16, с предмет - преюдициално
запитване, отправено на основание чл.
267 ДФЕС от Софийски районен съд (България), съгласно което рамково
решение № 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска зачитането в
държава членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка,
да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура за
признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава
членка, каквато е процедурата, предвидена в членове 463—466 от Наказателно-процесуалния кодекс. По изложените
съображения съдът намира, че макар да не е проведено производство по екзекватура на присъдата на полския съд, българския
граждански съд е длъжен да зачете последиците на присъдата. По силата на чл. 300 ГПК присъдата е
задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца,
поради което за настъпване на увреждането по механизма, приет в присъдата,
неговото авторство и причинените съставомерни
последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на полския наказателен
съд.
За
смъртта на А.
А. В., с ЕГН: **********,*** е съставен Акт за смърт № 0117/18.09.2014 г.
Ищцата
С.С.У., с ЕГН: **********, е майка на А. А. В. – видно от Акт за
раждане (л. 136), издаден от О.Б.(като в
него, на 29.01.2009 г., е направена бележка, че имената С..ИИ.да се четат С.С.У.) и удостоверение за родствени връзка (л. 138). Баща на А. А. В. е Х.В.А..
Видно
от удостоверението, издадено от кмета на с. Гурково на 16.12.2015 г. (л. 139),
считано от 01.03.2007 г., регистрираният постоянен адрес на С.С.У. ***.
Видно
от удостоверение за съпруг и родствени връзки, издадено от О.Б.на 24.10.2016 г.
(л. 243), С.С.У. е в граждански брак с М.У. и има
четири деца: А.
А. В. (починал), А. У.,А.У. и А. У..
Видно
от удостоверението, издадено от О.Б.на 24.10.2016 г. (л. 244), считано от 01.01.2000 г., в Регистъра на населението са били вписани
следните променени данни за настоящ адрес наА.У.: за периода от
28.01.2009 г. до 12.02.2009 г. - с. Гурково, община Балчик, ул. „*****. След
12.02.2009 г. – Турция.
С.С.У. не фигурира в регистрите на Областния управител на Долносльонска област, Република Полша – видно от писмо на
зам.-началник на отдел в Департамент за гражданско състояние и чужденци (л.
854).
След
справка в централизираните база данни на Националната агенция за приходите е установено, че към 24.10.2016 г., няма
данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ от С.С.У., както и данни за осигуряване на С.С.У.,
за периода от 2011 г. – 2016 г. По данни от подадени за посочения период
справки съгласно чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ, лицето не е посочено като получател на
доходи – видно от писмо от 27.10.2016 г. от НАП (л. 245).
Съгласно
наличната информация за декларирания осигурителен доход по чл. 5, ал. 4 КСО от
Регистъра на осигурените лица на НОИ по реда на чл. 8, ал. 8 КСО, няма данни за
деклариран осигурителен доход за лицето С.С.У., за
периода от 01.01.2011 г. до момента на изготвяне на
справката – 03.11.2016 г.
В
Информационната система на НОИ за С.С.У. няма данни
за изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност, изплащани
парични обезщетения за безработица и изплащани пенсии на територия на страната
за периода от 01.01.2011 г. до момента на изготвяне
на справката – 03.11.2016 г. Това е посочено в писмо на НОИ от 03.11.2016 г.
(л. 246).
В
писмо от 08.06.2017 г. на и.д. заместник-директор на ОД „Социално осигуряване“
– Анкара, Социално-осигурителен център Саххие, е
посочено, че при справка в регистрите на институцията не се е достигнало до
информация за гражданския номер на българския гражданин С.С.У.,
поради което при уведомяване на гражданския й номер ще бъде предоставена
информация (л. 852).
С
писмо от 19.03.2018 г. на ГД „Международни правни и вътрешни отношения“ към
Министерство на правосъдието, Република Турция е представена справка за
семейното положение и родствените връзки на С.С.У.
(л. 1165 и сл.).
От
справката се установява, че на 23.11.2006
г., С.С.У. е сключила граждански брак с М. У..
Двамата имат три дъщери: А. У. – родена на *** г. в гр. Анталия, Р Турция,А.У. – родена на *** г.
в гр. Анталия, Р Турция, и А. У. - на 08.08.2011 г. в
гр. Анталия, кв. „Муратпаша“, Р Турция.
От
справката се установява още, че с решение на Министерство на вътрешните работи
от 25.08.2015 г., С.С.У. е придобила турско
гражданство. Посочено е, че е гражданин и на Република България.
Видно
от справка от ЦУ на Социалноосигурителния институт на
Република Турция (л. 1217), за С.С.У. съществува
регистър с номер 0701201550288 (регистрационен номер). В справката е вписано,
че на 10.11.2015 г., ищцата е била назначена в „С.П.С.В.Т.“ – Истанбул, където
е работела до м. март 2016 г.
В
справката е отбелязано, че същата съдържа само дългосрочния осигурителен стаж
на осигурения, като краткосрочният осигурителен стаж не е добавен. Също така,
тя е изготвена за осигурените лица и не обхваща лицата, единствено плащали общи
здравни осигуровки, лицата с права и задължения за полагане на грижи.
Видно
от писмо от 25.10.2016 г. от МВР, ГД „Гранична полиция“ (л. 247), в
автоматизирания информационен фонд (АИС „Граничен контрол“), за периода от 01.01.2006 г. до 24.10.2016 г.
има записи на данни за преминаване през ГКПП на Република България на С.С.У.. Видно от справката, на 11.08.2009 г., С.С.У. е излязла от Република България през ГКПП „Лесово“ и
следващото хронологично вписване е „влизане в РБ“ през ГКПП „Малко Търново“ на
11.09.2014 г.
Съдът
приема, че въпросната справка не отразява всяко преминаване на ищцата през ГКПП
на РБ, през посочения период, тъй като в някои случаи има последователни
вписвания за две влизания и две излизания от РБ, което е обективно невъзможно.
В частта, относима към предмета на спора, обаче,
справката отразява хронологично влизания и излизане от територията на страната.
Справката е приета като доказателство по делото в открито съдебно заседание на
12.12.2016 г. (л. 476), същата не е оспорена от
ищеца, липсват доказателства, че за периода от 11.08.2009 г. до 11.09.2014 г.,
ищцата е влизала на територията на Република България, поради което, съдът
приема, че на 11.08.2009 г., С.С.У. е напуснала
Република България и следващото й влизане на територията на страната е било
на 11.09.2014 г.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П.М.Щ. (в
о.с.з. на 26.09.2016 г., л. 237), който е първи братовчед на ищцата. Свидетелят заявява, че знае, че ищцата има
син, който се казва „С.“ и е починал при ПТП. Свидетелят сочи, че ищцата се е грижела
за сина си. Гледали го нейните родители. Тя пращала пари. В Полша били заедно.
Когато синът й пораснал, той започнал да й праща пари. Налагало се той да й праща
пари, тъй като тя постоянно пътувала до Турция и Полша, но се връщала в
България – в с. Гурково, където тя и родителите й имали къща. Даже „в момента“
строяли. С.У. се връщала в България, тъй като родителите й били в Полша. Те се
върнали в България само „при смъртта“ на сина на С.. След това, продължили да
живеят в Полша. Към момента в който заминал да живее в Полша, С. бил ученик, но
свидетелят не може да каже кога е станало това. С. заминал с баба си и дядо си
– родителите на ищцата, за Полша, тъй като не можели да се издържат в България.
От тогава до смъртта си, синът на С. се прибрал в България може би веднъж.
По
– нататък, свидетелят сочи, че С. е
гледала лично сина си от раждането му до 5-6 годишната му възраст.
Отглеждала го в с. Гурково, в съседната къща от тази на свидетеля (свидетелят
живее в къщата на ул. „Дунав“ № 5, а къщата на ищцата и родителите й била на ул. „*****). Когато А. станал на 5-6 години, ищцата се омъжила за един турчин от
Турция. Тя оставала в Турция за периоди от по 5-6 месеца, след това се
връщала. Започнала бизнес в гр. Добрич, за да може да е в България при детето
си, обаче, не й потръгнало. След като се
омъжила, заминала да живее със съпруга си в Турция, а С. останал в с. Гурково с
нейните родители. С. изпращала пари за издръжката на С., макар да го
гледали баба му и дядо му. И така продължили нещата, докато родителите на ищцата и детето отишли в Полша. Доколкото
свидетелят си спомня, след това, А. се върнал в България само веднъж. Работел в
Полша, но намерението му било да се върне в България.
От
брака си в Турция, С. имала 3 момичета, които живеели с нея. Към момента на
разпита, те били в България и строяли къщата в с. Гурково.
Свидетелят
сочи, че децата от втория брак винаги са
живели със С. и само тя са грижи за тях. Когато заминала за Турция, С. не взела
С., защото това не било прието.
С
молби от 29.10.2014 г. и 03.11.2014 г. (л. 17 и сл.), ищцата е отправила
запитване до ответника относно това кой е „легитимният“ застраховател на лек автомобил с рег. № ********, причинил
ПТП в Република Полша, в сила ли е била застраховка към 08.09.2014 г. и кой е
кореспондентът на съответния застраховател в Република България. Посочено е, че
запитването има за цел събиране на данни за отправяне на претенция към
легитимния застраховател.
С
писма от 30.10.2014 г. и 05.11.2014 г. (л. 21 и сл.), ответникът е отговорил,
че не е компетентен нито в качеството си на Национално Бюро, нито в качеството
си на Компенсационен орган.
На
29.10.2014 г. и 03.11.2014 г. (л. 23 и сл.), ищцата е изпратила идентични молби
и до Гаранционния фонд, който е отговорил (л. 27), че за да направи запитване
до информационните центрове от ЕС е необходимо да бъде представен Протокол за
ПТП или друг документ, удостоверяващ събитието, както и да се посочи рег. номер
на автомобила и датата на събитието. С последващо
писмо, ГФ е отговорил, че чака отговор от Франция (л. 34).
На
11.12.2014 г., в гр. Олешница, Република Полша, С.А.,
Х.В.А., и В.Х.А.са сключили споразумения с Дружество „Европейски център за
обезщетения“ АД, по силата на които дружестото се е
задължило да проведе всички действия с цел получаване на обезщетение за вредите
във връзка със събитието от 08.09.2014 г.
С
представените по делото писма, Generali T.U.S.A.) – Варшава е
уведомило „Европейски център за обезщетения“ АД, че във връзка
със събитие от 08.09.2014 г., в резултат на което е починал А.В., за правоимащите лица, са определени обезщетения, както следва:
за Х.А. (баща на починалия) – 34 973.67 злоти, за В.В.(сестра
на починалия) – 10 000 злоти, за С.А. („мащеха“ на починалия) –
20 000 злоти.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Преди
да пристъпи към произнасяне по същество на спора, съдът е длъжен и служебно да
съобрази допустимостта на производството,
в която връзка са и изричните възраженията на ответника. Извършвайки проверка в
тази насока, съдът намира предявеният иск за допустим, а направеното от
ответника възражение за неоснователно. Съображенията за това са следните.
Ищцата не твърди, че застрахователят на виновния
водач (или неговият представител за уреждане на претенции в Р. България) не е
изпълнил задълженията си в срока по чл. 271, ал. 1 (чл.
284, ал. 1, т. 1 КЗ-отм.), нито твърди, че застрахователят на виновния водач не
е назначил представител за уреждане на претенции в Р.България чл. 271, ал. 1 (чл.
284, ал. 1, т. 2 КЗ-отм.). Ищцата не твърди и че не е възможно да се определи
моторното превозно средство, което е причинило застрахователното събитие в
държава членка, различна от Р. България или че застрахователното събитие е
настъпило в Р. България и е причинено от моторно превозно средство по чл. 259, ал. 3, т. 2 (чл.
284, ал. 3, т. 1 и т. 3 КЗ -отм.) .
Ищцата обосновава отговорността на ответника с
обстоятелството, че не може да се определи застрахователят на виновния водач. Поради това исковата претенция е с правна
квалификация чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ (отм.) за заплащане на неимуществени вреди, причинени от смъртта
на нейния син, настъпила вследствие на осъществено ПТП на територията на
Република Полша. Съгласно сочената разпоредба, НББАЗ, като Компенсационен орган
заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, когато
в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава
членка, различна от Република България, не може да се определи застрахователят
на виновния водач. Предвид поддържаните в исковата молба твърдения, настоящият
съдебен състав намира, че така предявеният иск е допустим.
Поддържаните в
отговора възражения на ответника за недопустимост на претенцията са
неоснователни. Допустимостта на воденето на иск срещу Сдружение „НББАЗ“ - гр.
София, като компенсационен орган и качеството му на пасивно легитимиран
ответник в съдебен спор при възникнало задължение по чл. 284 КЗ (отм.) за заплащане на
обезщетение на увреденото лице не е спорно нито в правната доктрина, нито в
съдебната практика. В чл. 284 от КЗ (отм.) са регламентирани предпоставките за ангажиране отговорността
на НББАЗ, като компенсационен орган, които са и елементи от фактическия състав
на претенцията в случай на съдебно предявяване. С разпоредбите на чл. 284 и чл. 285 от КЗ (отм.) са уредени възможностите и процедурата,
указани в нормата на чл. 6,
параграф 1 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16 май 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите
членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с
използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (Четвърта
директива за автомобилното застраховане).
С оглед
посочените разпоредби съдът приема, че увреденото лице действително е следвало
да заяви претенциите си първо пред ответника по реда на чл. 285 от КЗ (отм.), което в случая
не е сторено (ищцата
е отправила запитване само относно това кой е „легитимният“ застраховател). Въпреки това, обаче, в хода
на производството претенциите му са достигнали до Компенсационния орган с
връчване на препис от исковата молба, поради което съдът счита, че след този
момент не може да се формира извод за недопустимост на исковете, с които е
сезиран. Фактът на достигане на претенциите до ответника след завеждане на
исковата молба следва да бъде отчетен, ако в броения от този момент срок
по чл. 285, ал. 2 от КЗ (отм.) бъде предложено
изпълнение, но в случая такова не е предложено, а е заявено категорично
оспорване на претенциите. Само за пълнота следва да се отбележи, че да се
отрече възможността на ищцата да претендира обезщетение от НББАЗ по съдебен ред
освен, че не съответства на буквата и разума на закона, но е и
противоконституционно (в този смисъл - Решение № 409/27.02.2015 г. по гр. д. № 2445/2014 г. на
САС, ГО, 8 -ми състав).
Относно
компетентността на българския съд да разгледа и реши спора:
Предявен е иск за обезщетяване на неимуществени
вреди, които се твърди да са претърпени от лице, пребиваващо в Република България и които са настъпили в резултат на ПТП, реализирано в Република Полша.
Настоящият
съдебен състав приема, че българският съд е компетентен да разгледа настоящия
спор, тъй като е съд по мястото, където се твърди, че ищецът има местоживеене (член 11, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.). Както е прието
в определение № 886/09.11.2011 г.
по ч.гр. д. № 130/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, българският съд е компетентен
по иска срещу Сдружение „НББАЗ“ - гр. София за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на лице, пребиваващо в Република България, в
резултат на ПТП, настъпило в друга държава - членка на ЕС, от делинквент, застрахован при застраховател, установен в
друга държава - членка, съгласно чл.
2 от Регламент № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела. В този смисъл е и Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В
унисон с посочените нормативни актове и съдебна практика е и съществуващата в
КМЧП правна уредба на международната компетентност на българския съд. Според чл. 18, ал. 1 и ал. 2 КМЧП българските
съдилища са компетентни по искове за вреди от непозволено увреждане когато
вредите или част от тях са настъпили в Република България, като компетентността
на българския съд е налице и за прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси.
Относно приложимото
материално право:
Предвид
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на
територията на Република Полша на 08.09.2014 г. и тежките телесни увреждания,
довели до смъртта на сина на ищцата са настъпили в тази държава-членка на ЕС,
съдът приема, че на основание чл.
4, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. на Европейския парламент и
на съвета от 11.07.2007 г. в отношенията между ищцата и ответника НББАЗ, е
приложимо правото на държавата, в която е настъпила пряката вреда, независимо в
коя държава или държави настъпват непреките последици. С решение по дело № С-350/14
Съдът на ЕО е приел по преюдициално запитване, че чл. 4, § 1 от Регламента (ЕО) № 864/2007 г.,
трябва да се тълкува за целите на определянето на приложимото право към извъндоговрните задължения, произтичащи от
пътно-транспортни произшествия, в смисъл, че вредите на наследници, които имат
постоянно местоживеене в една страна на ЕС, причинени от смъртта на техен
близък родственик, настъпила при ПТП в друга държава на ЕС, трябва да се
квалифицират като „непреки последици“ от това произшествие. В този смисъл е и чл. 105, ал. 1 КМЧП, съгласно който задълженията,
произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на
чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените
вреди. Тоест, доколкото смъртта на сина на ищцата представлява пряка вреда
съгласно даденото по-горе разяснение, съдът приема, че в случай, че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ (отм.)
относно обема на тази отговорност следва
да намери приложение полското право.
Разглеждайки спора по същество, съдът намира следното:
Както вече беше
посочено, предявен е иск с правна
квалификация чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ (отм.).
По изложените
по-горе съображения, гражданският съд е обвързан от присъдата на полския съд по
отношение на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо, съдът приема
за установено наличието на тези елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Въпреки че по делото не са ангажирани
доказателства за твърдените неимуществени вреди (от показанията на св. Щ. се установява
само, че ищцата е гледала лично сина си от раждането му до 5-6 годишната му
възраст), съдът приема, че
ищцата е претърпяла такива, доколкото болките и душевните страдания от смъртта
на най-близкия родственик, какъвто е синът на ищцата, представляват обичайни и
очаквани последици от деликта, поради което за
тяхното установяване не са нужни формални, външни доказателства. С оглед
на горното съдът приема, че в конкретния случай са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. За да бъде ангажирана
отговорността на НББАЗ, обаче, в качеството му на компенсаторен орган, следва
да бъдат установени и предпоставките на чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ (отм.).
От представените по делото писмени доказателствени средства се установи, че застрахователят на
делинквента не е бил „открит“ от ищцата в рамките на
определения от 284, ал. 3, т. 2 КЗ (отм.) двумесечен срок от настъпването на
застрахователното събитие. Друг е въпросът за дължимата грижа за това, тъй като
още при настъпване на процесното ПТП е бил известен и
водачът и моторното превозно средство, но те също не са били известни на
ищцата.
Въпреки това, обаче, не е налице втората
изискуема от закона предпоставка за ангажиране отговорността на НББАЗ, а именно
– увреденото лице (ищцата) да пребивава на територията на Република България.
Съгласно чл. 12 от Директива ЕС
2006/126/ЕО, „обичайно пребиваване“ означава мястото, където
дадено лице обикновено живее, тоест повече от 185 дни през календарна година,
поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки,
поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее.
От представените по делото писмени и гласни доказателствени средства се установи, че към 24.10.2016 г.
в регистрите на НАП няма данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ от С.С.У., както и данни за осигуряване на същата,
за периода от 2011 г. – 2016 г., а освен това ищцата не е посочена като
получател на доходи. Също така следва да се отбележи, че в Регистъра на
осигурените лица на НОИ няма данни и за деклариран осигурителен доход за лицето
С.С.У. за периода от 01.01.2011
г. до момента на изготвяне на справката – 03.11.2016 г. В Информационната
система на НОИ липсват данни и за изплащани парични обезщетения за временна
неработоспособност, изплащани парични обезщетения за безработица и изплащани
пенсии на територия на страната за периода от 01.01.2011
г. до момента на изготвяне на справката – 03.11.2016 г.
От
друга страна, с писмо от 19.03.2018 г. на ГД „Международни правни и вътрешни
отношения“ към Министерство на правосъдието, Република Турция е представена
справка за семейното положение и родствените връзки на С.С.У.,
според която на 23.11.2006 г. последната е сключила граждански брак с М. У..
Двамата имат три дъщери: А. У. – родена на *** г. в гр. Анталия, Р Турция,А.У. – родена на *** г.
в гр. Анталия, Р Турция, и А. У. - на 08.08.2011 г. в
гр. Анталия, кв. „Муратпаша“, Р Турция.
От справката се установява още, че с решение на Министерство на вътрешните
работи от 25.08.2015 г., С.С.У. е придобила турско
гражданство. В справката е отбелязано, че същата съдържа само дългосрочният
осигурителен стаж на осигурения, като краткосрочният осигурителен стаж не е
добавен. Също така, тя е изготвена за осигурените лица и не обхваща лицата,
единствено плащали общи здравни осигуровки, лицата с права и задължения за
полагане на грижи.
Освен
това от писмо от 25.10.2016 г. от МВР, ГД „Гранична полиция“ (л. 247) се
установи, че на 11.08.2009 г., С.С.У. е напуснала
Република България и следващото й влизане на територията на страната е било на
11.09.2014 г.
Посочените
по-горе фактически изводи се потвърждават и от събраните по делото свидетелски
показания, според които С. е гледала лично сина си от раждането му до 5-6
годишната му възраст, след което ищцата сключила брак с гражданин на Република
Турция, при когото заживяла, а синът й останал в с. Гурково при своите баба и
дядо, на които ищцата изпращала парични суми за отглеждането на детето. Косвени доказателства са и удостоверението,
издадено от О.Б.на 24.10.2016 г. (л. 244), от което е видно, че след 12.02.2009 г., обявеният настоящ адрес наА.У. (една от дъщерите на ищцата) е бил в Турция, както и показанията на
св. Щ., от които се установява, че децата от втория брак винаги
са живели със С. и само тя са грижи за тях (както и че когато е заминала за
Турция, ищцата не е взела със себе си синът си).
От
изложеното по-горе съдът достига до категоричния доказателствен
извод, че нито към датата на настъпване на процесното
ПТП, нито към датата на предявяване на исковата молба, ищцата е имала обичайно
местопребиваване, респ. е „пребивавала“ на територията на Република България. С оглед на
горното, въпреки че по делото се установи съществуването на непозволено
увреждане, съдът приема, че не са налице всички елементи от фактическия състав
на иска по чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ
(отм.), тъй като увреденото лице не пребивава в Република България,
поради което не са налице кумулативните предпоставки, при които възниква
отговорността на ответника в качеството му на Компенсационен орган по Кодекса за застраховане. Предявеният
иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски
има ответникът, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски
и е представил доказателства за извършени такива. Ответникът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 12
240 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, с вкл. ДДС. В
съдебно заседание на 09.03.2020 г. процесуалният представител на ищеца е
направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да
бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да
е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна
сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания, вида и обема
на събраните доказателства, както и след като съобрази разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 5 и ал. 8 от Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че възнаграждението
следва да се намали на 7030 лв. (6530
лв. + 500 лв.) – без ДДС, или на 8436 лева, с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника, следва да
се присъди сумата от 18 862.50 лева,
включваща: адвокатско възнаграждение (8436 лв.), разноски за превод, ДТ за
преписи и удостоверения, депозити за АТЕ и СМЕ.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.У., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, против СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „*********, иск по чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ (отм.), за заплащане на сумата от 250 000
лева,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на А. А. В., с ЕГН: **********, настъпила вследствие на ПТП,
реализирано на 08.09.2014 г., в Република Полша, гр. Олешница.
ОСЪЖДА С.С.У., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на СДРУЖЕНИЕ
„Н.Б.НА Б.А.З.“, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 18 862.50 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: