Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 844
09.12.2022г. гр.
Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Павлина Господинова
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 833 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Заместник Директор
на ТД „Митница Бургас“, подадена чрез процесуален представител, против Решение
№107 от 19.07.2022 г., постановено по АНД №287 по описа на Районен съд – Свиленград
за 2022г., в частта, с която е изменено Наказателно постановление
№BG2022/1000-134/НП по описа на ТД „Митница Бургас“ от 26.04.2022г. на Зам.
Директора на ТД „Митница Бургас“, в частта, с която на П.И.А., за нарушение на
чл.233, ал.1 от Закон за митниците, на основание чл.233, ал.1 от Закона за
митниците е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3200.00
лева, като е намален размера на административното наказание „глоба“ от 3200.00
лева на 1461.27 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението в
обжалваната част било неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че районният съд приел, че наказанието, наложено с
наказателното постановление в размер на 3200.00 лв. е неправилно и че следва да
бъде приета за правилна договорната стойност, съгласно разпоредбата на чл.70 от
Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент на Съвета от 09 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза по отношение на 7-те броя „Генотропин“,
кредитирайки представената фактура. За останалата част – 3-те броя „Генотропин“,
районният съд кредитирал становището на митническите органи. Принципно
становището на РС – Свиленград за това, че следва да се прилага разпоредбата на
чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, да се приложи
метода за определяне на митническата стойност
въз основа на договорната стойност и в случай, че не може да се определи
митническата стойност по договорна стойност, следва да се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност, посочени в разпоредбата на чл.74
от горепосочения Регламент, било абсолютно правилно. Но в настоящия случай договорната
стойност, определена въз основа на представеното едва пред АНО заверено
копие на фактура било неправилно, тъй
като процесната фактура не съдържала всички
необходими реквизити, които трябвало да притежава една фактура. В
процесната фактура липсвали имената на лицето, което закупило стоките, изобщо
изцяло липсвали данни за това лице – адрес, паспорт и т.н. Освен това,
категорично не можело да се докаже, че тази фактура и касови бележки касаят
точно процесните стоки. Фактурата била частен писмен документ и не се ползвала
с обвързваща съда доказателствена сила. Освен това, в представените фактура и
касови бележки никъде не била посочена валутата, дали наистина се касае за
турски лири, като съвсем логично било да се касае и за евро, долари, леи и т.н.,
а не само и единствено за турски лири. Твърди се, че що се отнася до езиковата бариера, че същата била пречка
продавачът правилно да оформи фактурата в частта на купувача, категорично не
било така. Освен това, след като жалбоподателят пътувал в трета страна, каквато
била Република Турция, същият следвало задължително да носи със себе си и
документ за самоличност – международен паспорт, където на български език и на
латиница били записани неговите данни, като трите имена и др. С представянето
на международния паспорт на лицето, от което били закупени процесните стоки,
можело съвсем спокойно да бъде преодоляна езиковата бариера и издаденият
документ да съдържа всички задължителни реквизити, за да послужи като такъв за
определяне на договорната стойност по чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвет от 09 октомври 2013година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза. Твърди се, че приемайки становището на РС
Свиленград, представените фактури и касови бележки в настоящото производство
можело да послужат едновременно като писмено доказателство и за друго лице,
извършило също нарушение по чл.233 ал.1 от ЗМ с предмет на нарушение –
генотропин. Сочи се, че определеното от АНО административно наказание било
справедливо, съответствало на тежестта на нарушението и било от естество да
окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие както върху
нарушителя, така и спрямо останалите членове на обществото. Напротив, обратното
би довело до увеличаване броя на подобен род нарушения, поради незначителната
санкция, която постановил РС Свиленград. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което изцяло да се потвърди
наказателното постановление.
В допълнително представена чрез процесуален
представител писмена молба се сочи, че се поддържа изцяло подадената касационна
жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, чрез процесуален представител в представен
писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание моли да бъде
потвърдено решението на Районен съд – Свиленград. Претендира се присъждане на
разноски за настоящата съдебна инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Свиленград като
правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Наказателно постановление №BG2022/1000-134/НП от
26.04.2022г., издадено от Зам. Директора на ТД Митница Бургас, се налага на П.И.А.
глоба в размер на 3200.00 лв., представляваща 100 % от митническата стойност на
стоките по т.2 , на основание чл.233 ал.1 от Закона за митниците (т.1 от НП) и
се отнемат в полза на Държавата от П.И.А., като предмет на нарушение
инжекционен разтвор „Genotropin Goquick“
12 mg/ml – 10 броя, с митническа стойност в размер общо на 3200.00 лева, на
основание чл.233 ал.6, във вр. с чл.233 ал.1 от Закон за митниците (т.2 от НП).
С Решение №107 от 19.07.2022г., постановено по АНД
№287/2022г., Районен съд – Свиленград изменя
Наказателно постановление №BG2022/1000-134/НП от 26.04.2022г., издадено от Зам.
Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници“, в частта, с която на П.И.А., за
нарушение на чл.233, ал.1 от Закон за митниците, на основание чл.233, ал.1 от
Закона за митниците е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
3200.00 лева, като намаля размера на
административното наказание „глоба“ от 3200.00 лева на 1461.27 лева и потвърждава Наказателно постановление №BG2022/1000-134/НП
от 26.04.2022г., издадено от Зам. Директор на Териториална Дирекция Митница
Бургас при Агенция „Митници“, в частта,
с която се отнемат в полза на Държавата от П.И.А., на основание чл.233 ал.6,
във вр. с чл.233 ал.1 от Закон за митниците инжекционен разтвор „Genotropin Goquick“ 12 mg/ml – 10 броя. С
решението съдът осъжда П.И.А. да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 65
лева, представляваща част от направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
За да постанови решението си, районният съд е посочил,
че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за
незаконосъобразност и отмяна. Съдът е приел за доказано извършването на
описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал съображенията
си. Посочил е, че процесното административно нарушение, за което П.И.А. е
наказан с обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Посочил е
също, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено в
минималния размер от 100 % от митническата стойност на недекларираните стоки.
Изложил е съображения, въз основа на които е приел, че извършената от АНО
преценка относно режима на индивидуализация бил правилен относно процентното
отношение на наложеното административно наказание, но с оглед частичното кредитиране
на становището на митническите органи, касаещо стойността на 3 броя от
процесните стоки, а в останалата част некредитирането му, размерът на
административното наказание следвало да бъде определен на 1461.27 лв., а не
3200.00 лв., тъй като стойността на седемте броя генотропин следвало да се
определи по реда на чл.70 – 73 от Регламент (ЕС) №952/2013 година на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, т.е. на базата на пазарната цена на стоките, респ.
на договорната стойност. Т.е. в случая следвало да се вземе предвид
договорената и действително платената цена на стоката, за която имало данни по
делото и по-конкретно фактура, като за 7 броя от процесните стоки
жалбоподателят заплатил общо 4900 турски лири, която сума към датата на
извършване на нарушението (17.12.2021г.) била в общ размер на 501,27 лева (4900
х 0,1023), а що се отнася до останалите 3 броя лекарствени продукти, доколкото
не се ангажирали доказателства от страна на жалбоподателя за реално заплатената
от него стойност, следвало да се кредитира единично определената от комисията
цена, а именно 1 брой за 320 лева или за 3 броя х 320 лева или общо 960 лева
или общо за цялото количество лекарствени продукти – 1461,27 лева (501,27 лева
+ 960 лева). Съдът е изложил и съображения, че наказателното постановление е
законосъобразно и правилно в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките – предмет на нарушението.
Административен съд - Хасково намира, че съдебното решение в обжалваната му част е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Не са налице наведените касационни основания.
Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия
състав. Възприемат се и правните изводи на съда, като същите не следва да се
преповтарят. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал
необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на
фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна,
решаващият състав е изложил подробни мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за изменение на обжалваното пред него наказателно постановление в
частта относно размера на наложеното административно наказание „глоба“.
Касационната инстанция намира за изцяло правилен
извода на Районен съд - Свиленград, че при установяване на нарушението и
провеждане на административнонаказателната процедура по издаване на процесното
наказателно постановление няма допуснати съществени нарушения. Безспорно е
установено нарушението и авторът му. Правилни и обосновани са и съображенията,
с оглед на които е прието, че извършената от АНО преценка относно режима на
индивидуализация е правилна относно процентното отношение на наложеното
административно наказание, но с оглед приобщените по делото доказателства за
действително платената цена на част от стоките и представената фактура, размерът
на административното наказание следва да е 1461,27 лева, а не 3200,00 лева.
Изложените от районния съд мотиви в тази насока изцяло се споделят от настоящия
състав, предвид което на основание чл.221, ал.2 от АПК се препраща към тях.
Ето защо решението в обжалваната му част се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора искането на пълномощника на П.И.А.,
за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената защита по чл.38 от
Закон за адвокатурата се явява основателно. Искането е направено своевременно.
Видно от договора за правна защита и съдействие, намиращ се в кориците на
настоящото дело, адв. К. - П. е оказала безплатна адвокатска помощ на ответника
на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата. В тези случаи и предвид
изхода на делото и с оглед наличието на договор за правна защита и съдействие,
в който изрично е вписано, че се оказва безплатна адвокатска помощ на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата и при липса на правна възможност да
бъде задължаван адвокатът да доказва наличието на предпоставките по цитираните
норми от Закон за адвокатурата, съдът следва да осъди другата страна да заплати
на същия процесуален представител на основание чл.38, ал.2 от Закон за
адвокатурата адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300
лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №107 от 19.07.2022г.,
постановено по АНД №287 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г., в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София, да заплати на адвокат Г.К.
- П., с посочен съдебен адрес: ***, пълномощник на П.И.А., сумата от 300
(триста) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.