Р Е Ш Е
Н И Е № 449
гр.Пловдив,
08.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 393/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението ЕТ
„ФАКТОР-АС-С.К.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез
пълномощника адв.Р.П. от ПАК срещу Постановление за разноските от 27.09.2018г.
, съставено от ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825, район на действие ОС Пловдив за
определяне на разноските по изпълнително дело № 20168250400509.
В жалбата се поддържа, че постановлението
е неправилно и незаконосъобразно. Иска се частичната му отмяна. Претендира се,
че адвокатския хонорар е определен неправилно в размер на 500 лв., защото на
основание чл.10 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения същият се определя на база стойността на имота, а
същата не е ясна по делото. Сочи се липса на доказателства за авансово платени
разноски от взискателя. В тази връзка възразява се по т.3 от Постановлението за
такса по т.3 от ТТРЗЧСИ в размер на 5,00 лева за справка-скица на недвижимо
имущество. Възразява се по т.8 от Постановлението за такса по т.16 от ТТРЗЧСИ в
размер на 50,00 лева за действие премахване на сграда, което действие се твърди
не е извършвано по изпълнителното дело. Възразява се по т.9 от Постановлението
за такса по т.22 от ТТРЗЧСИ в размер на 200,00 лева за Въвод във владение,
поради неизвършване на такова действие. Възразява се по т.11 от Постановлението
за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 50,00 лева за изпълнение на парично
вземане, поради погасяване на същото преди образуване на изпълнителното дело.
Претендира разноските по делото.
Въззиваемият взискател ЕТ «М.Б.»***,
чрез адв.Л.К. е получил препис от настоящата жалба, но в тридневен срок не е
подал отговор по нея.
Съдебният изпълнител е дал
писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е
допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против
обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 и е допустима, като разгледана по същество е частично
основателна.
Изпълнителното дело е образувано
на 06.10.2016г. по молба на взискателят ЕТ «М.Б.» с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** по представен изпълнителен лист от 18.07.2016г., издаден въз
основа на решение № 122/14.04.2016г. по гр.д.№ 1960/15г. на РС Асеновград, с
която е разпоредено длъжника ЕТ „ФАКТОР-АС-С.К.“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** да възстанови на ЕТ «М.Б.» отнетото
по скрит начин владение върху павилион от 30 кв.м. монтиран в два обема от по
15 кв.м. в ПИ 56784.511.1993.3, като осигури свободен достъп до павилиона,
включително чрез премахване на поставен пред входа на павилиона игрален
автомат. ЕТ
„ФАКТОР-АС-С.К.“е осъден да заплати и 575 лева разноски пред първата и въззивната
инстанция.
С молба от 22.11.2016г. /л.22/
длъжникът ЕТ
„ФАКТОР-АС-С.К.“ иска делото да се прекрати, защото си е изпълнил задълженията
по изпълнителния лист в това число и е заплатил на 08.08.2016г. по банкова
сметка ***.
С молба от 23.11.2016г. /л.28/ ЕТ «М.Б.» признава само за плащането на
разноските по делото, за доброволно изпълнение на другото дължимо по
изпълнителния лист оспорва.
Жалбата в частта относно
определения адвокатския хонорар е основателна. Същият е определен неправилно в
размер на 500 лв. Правилно жалбоподателят сочи, че съгласно чл.10 т.3 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвоктаските
възнаграждения същият се определя на база стойността на имота, а същата не е
ясна по делото. ЧСИ твърди че възнаграждението на повереника на взискателя е
определено на минимума на предвиденото в горната Наредба №1 от 09.07.2004г.,
ето защо независимо от цената на имота същото не може да бъде намалено. Този
извод е неправилен. Видно от чл.10 ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
образуване на изпълнително дело минимума на хонорара е 200 лева. По чл.10 ал.3
от горната Наредба за дело с предмет въвод във владение на имот като настоящото
минималния размер на хонорара е ½ от съответните възнаграждения по чл.7
ал.2 от Наредбата на база стойността на имота. Минималното възнаграждение по чл.7
ал.2 е 300 лева, като ½ от него е 150 лева. Тоест в казуса минималното
възнаграждение не е 500 лева а 350 лева. Ето защо обжалваното постановление
следва да се измени в тази част като размера на адвокатското възнаграждение се
намали от 500 лева на 350 лева.
Жалбата в частта относно таксата
по т.3 от ТТРЗЧСИ в размер на 5,00 лева за справка-скица на недвижимо имущество
е неоснователна, защото такава скица е получена от СИ по интернет с отдалечен
доспът, поради което за нея се дължи такса. Жалбата в частта относно таксата по
т.16 от ТТРЗЧСИ в размер на 50,00 лева за действие премахване на сграда е
основателна, защото такова изпълнително действие не е извършвано по
изпълнителното дело и за него такса не се дължи. В тази част постановлението
следва да се отмени. Жалбата в частта относно таксата по т.9 от Постановлението
за такса по т.22 от ТТРЗЧСИ в размер на 200,00 лева за Въвод във владение,
поради неизвършване на такова действие е неоснователна. Такова действие е
извършено, като без значение е дали само взискателя е имал ключ за помещенията,
защото съдебното решение изрично изисква принудително изпълнение на съдебно
признатато право, при липса на доброволно изпълнение. Основателна е жалбата по т.11
от Постановлението за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 50,00 лева за
изпълнение на парично вземане, поради погасяване на същото преди образуване на
изпълнителното дело. Това е така, защото изпълнението на парично задължение не
е предмет на изпълнение по това дело. Само за събирането на разноските на
взискателя за изпълнителното дело такава такса не следва да се събира. В тази
част постановлението следва да се отмени. В останалите част постановлението
следва да се потвърди.
С оглед на уважената част от
жалбата на основание чл.81 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят
половината от направените разноски по делото, а именно 12,50 лева за внесена
държавна такса по това дело, които са в тежест на насрещната страна в процеса –
взискателя взискателят ЕТ «М.Б.».
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Постановление
за разноските от 27.09.2018г. , съставено от от ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825,
район на действие ОС Пловдив за определяне на разноските по изпълнително дело №
20168250400509, както следва;
В ЧАСТТА, в която се приемат като разноски по
изпълнителното дело сумата в размер на 50,00 лева /60 лв. с ДДС/ по т.16 от
ТТРЗЧСИ за действие премахване на сграда;
В ЧАСТТА, в която се приемат като разноски по
изпълнителното дело сумата в размер на 50,00 лева /60 лв. с ДДС/ по т.26 от
ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане;
НАМАЛЯВА
размера на разноските на взискателя ЕТ «М.Б.» с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление *** за адвокатско възнаграждение от 500 лева на 350 лева.
ПОТВЪРЖДАВА постановлението в останалата му част.
ОСЪЖДА ЕТ «М.Б.» с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на ЕТ „ФАКТОР-АС-С.К.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 12,50 лева за разноски по това производство, за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.