Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7755/2018г. на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно
кумулативно съединени искове, предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, *** срещу Г.В.
искове по чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установено
в отношенията между страните дължимостта на следните
вземания, както следва: 1./ за сумата от 929,10 лв., претендирана
като дължима главница на основание договор за паричен заем № ****, сключен на
14.07.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2./ за сумата от 83,34 лв., претендирана
като договорна лихва за периода от 14.08.2017 г. до 15.01.2018 г.; 3./ за
сумата от 416,25 лв., претендирана като неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.08.2017 г. до 15.01.2018
г.; 4./ за сумата от 27,17 лв., претендирана като обезщетение
за забава за периода от 15.08.2017 г. до 01.03.2018 г.; 5./ за сумата от 18,00
лв., представляваща такса разходи, които вземания са прехвърлени с договор за
цесия от 16.10.2010г. и Приложение № 1/01.11.2017г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10367/2017 г. по
описа на Районен съд - Варна.
Ищецът „А.з.с.н.в.” ЕАД твърди, че между Г.В. и „И.А.М.“ АД е сключен
договор за паричен заем № ****/14.07.2017 г. Излага се, че кредиторът да се е задължил да предостави на В. заем в
размер на 1000 лева. Твърди, че сумата е предоставена на ответника с
подписването на договора, който съставлява разписка за получаването ѝ. От
своя страна ответникът се е задължил да върне заетата му сума ведно с
договорната лихва в срок до 15.01.2018 г. на 13 равни двуседмични погасителни
вноски, всяка в размер на 84,37 лева като падежът на първата е 31.07.2017 г., а
на последната 15.01.2018 г. Договорено е, че в случай на забава относно
заплащането на дължимите вноски с повече от 30 календарни дни, се дължи
заплащането на такса за разходи за събирането на просрочените вземания в размер
на 9 лв. Таксата се начислява за всеки следва 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни като
всички разходи за събиране на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят не могат да надхвърлят 45 лева.
Посочва, че на ответника е начислена такса в размер на 18 лева. Твърди се, че
съгласно клаузите на договора, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от
усвояване на сумата по договора да предостави едно от предвидените в договора
обезпечения. Предвид обстоятелството, че не е предоставено нито едно от
договорените обезпечения, на заемателя е начислена
неустойка в размер на 451, 88 лева, която страните са постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 13 равни вноски, всяка в размер на 34,76 лева. Твърди, че
в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена
лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 15.08.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда. Твърди, че по сключения договор
са извършени плащания от страна на ответника в размер на 120 лева, с които са
погасени както следва – неустойка за неизпълнение на задължение – 35,63 лева;
договорна лихва – 13,47 лева и главница – 70,90 лева. Сочи, че с приложение № 1
от 01.11.2017 год. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г. „И.А.М." АД е цедирало
вземането си към ответника н. „А.з.с.н.в." ЕАД. Прави изявление,
ответникът да се счита уведомен за извършената цесия с получаване на настоящата
искова молба. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът възразил. Молбата
е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, в който ответникът изразява становище, че исковите претенции са
допустими, но неоснователни. Твърди, че клаузата за заплащане на неустойка при
неизпълнение на договорно задължение, по сключения между страните договор,
противоречи на добрите нрави, поради което същата е нищожна. По отношение
претенцията за заплащане на такси за извършени разходи, посочва, че не е налице
основание за възникване на такова задължение. Твърди, че в процесния
договор не е посочено, че същият се сключва при действието та общи условия, а и
липсват доказателства за приемането и получаването от ответника на
представените общи условия. Поради изложеното, счита, че не е възникнало
задължението за заплащане на такси за събиране на вземането. Освен това посочва,
че и тази клауза от договора за заплащане на такси за събиране на задължението
също е нищожна на основание чл. 33 ЗПК. Твърди още, че не са представени и
доказателства, установяващи извършени действителни разходи за събиране на
просрочените задължения. Оспорва и размера на претендираната
лихва за забава.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 1527/06.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 3163/2018г. на Районен съд – Варна в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК въз основа на постъпило в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК възражение срещу сумите, инкорпорирани в нея.
По исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД
В съдебно заседание, проведено на 25.06.2019г., е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на осн.
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че на 14.07.2017г. между „И.А.М.” АД и Г.В., е
възникнало правоотношение по договор за паричен заем № ****, както и че потребителят
дължи на цесионера „А.З.С.Н.В.” ЕАД главница в размер
на 929, 10 лв., възнаградителна лихва възлизаща на
83, 34 лв. за периода от 14.08.2017 г. до 15.01.2018 г., както и обезщетение за
забава съизмеримо със законната лихва от 27, 17 лв. за времето от 15.08.2017г.
до 01.03.2018г., които вземания са прехвърлени на ищцовото
дружество с договор за цесия от 16.10.2010г. и Приложение № 1/01.11.2017г. към
него.
Признанието на неизгодни за потребителя
факти се подкрепя, както от представените писмени доказателства, така и от
изслушано заключение на допуснатата ССчЕ, което не е
оспорено от страните и се кредитира от съда в цялост.
Съдът, като съобрази признанието на
неизгодни за потребителя факти, подкрепени от всички ангажирани по делото
доказателства, установяващи по безсъмнен начин сключването на договор за
паричен заем № ****/14.07.2017г., предаване на сумата от 1 000 лв.,
настъпване на окончателния падеж – 15.01.2018г., към която дата са възникнали в
полза на кредитора „И.А.М.” АД
вземания в заявените размери, надлежно прехвърлени с договор за цесия, приема, че претенциите
са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
По исковете по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД
В чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем, е уговорено, че в срок до три дни,
считано от датата на сключването му, заемателят се задължава да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ две физически лица – поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна
бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение; нетният размер
на трудовия му доход да е в размер над 1 000 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „И.А.М.” АД;
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статут „не по-лош” от 401 „Редовен” или 2./
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата
по чл. 2, т. 7 със срок на валидност – 30 дни след крайния срок на плащане на
задълженията по настоящия договор.
При неизпълнение е уговорено заплащане на неустойка в
размер на 451, 88 лв., платима разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска в
размер на 34, 76 лв. месечно, на осн. чл. 4, ал. 2 от
договора.
Безспорен е фактът, че в уговорения тридневен срок по
чл. 4, ал. 1 от договора, потребителят не е осигурил поръчител, отговарящ на
изискванията, посочени в същата разпоредба.
В конкретния
случай, макар и да е уговорена като санкция доколкото се дължи при неизпълнение
на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира
към дължимото текущо възнаграждение, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води
до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин неустойка по същество е
добавък към текущото възнаграждение и в този смисъл
би представлявала сигурна печалба за кредитора. Както разходите на кредитора,
така и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на разходите.
Съдът намира, че с клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на
годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва. Налага се извода, че същата противоречи на добрите
нрави като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне
изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като
такава непораждаща права и задължения за страните по кредитното правоотношение.
В такъв
случай, в патримониума на цедента
не е възникнало вземане за компенсаторна неустойка в размер на 416, 25 лв. за
периода от 14.08.2017г. до 15.01.2018г., което е прехвърлено с договора за
цесия в полза на цесионера „А.з.с.н.в.” ЕАД, поради
което претенцията
за установяване дължимост на неустойката, следва да
бъде отхвърлена.
По претенцията за установяване същестуване на вземане за разходи в размер
на 18 лв.
В сключения
договор за паричен заем е уговорено, че заемодателят има право да провежда със заемателя телефонни разговори, да му изпраща телефонни
съобщения, в случай, че последният не изпълни, което и да е от задълженията си,
като по този начин го уведоми за некоректното му поведение, изразяващо се в
забава плащането на дължимите погасителни вноски /чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1/.
Съобразявайки
посочената в договора разпоредба, съдът приема, че в съглашението липсва
уговорка, по която потребителят Г.В. и кредиторът да са постигнали съгласие, че
при забава в плащанията на погасителни вноски, „И.А.М.” АД има право да събира
такси в размер на 18 лв.
Следователно,
липсва основание, въз основа на което кредиторът има право да събира такси за
телефонни разговори и съобщения в размер на 18 лв. Отделно от изложеното, по
делото не са ангажирани и доказателства такива съобщения и обаждания да са били
изпращани и провеждани с потребителя, поради което по изложените съображения,
не би могло да се приеме, че в тежест на Г.В. е възникнало задължение в
претендирания размер, на което да е титуляр „И.А.М.” АД, респ. цесионера „А.З.С.Н.В.” ЕАД.
Предвид
изложеното, претенцията за установяване дължимост на
сумата от 18 лв., като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора в полза на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД
следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер
на 331, 89 лв. за настоящото производство и 56, 06 лв. за производството по
ч.гр.д. № 3163/2018г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на адв Р.Д.,
явяващ се процесуален представител на ответника Г.В. следва да се присъди
възнаграждение за оказана в производство безплатна правна помощ в размер на
333, 17 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Г.В.В., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** сумата
от 929, 10 лв. /деветстотин двадесет и девет
лева и десет ст./,
представляваща дължима главница на основание договор за паричен заем № ****,
сключен на 14.07.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 01.03.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 83,
34 лв. /осемдесет и три лева и тридесет и четири ст./, представляваща
договорна лихва за периода от 14.08.2017 г. до 15.01.2018 г. и сумата от 27, 17 лв. /двадесет и седем лева и
седемнадесет ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва за периода от 15.08.2017 г. до 01.03.2018 г., които вземания са
прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2010г. и Приложение № 1/01.11.2017г.,
за които суми е издадена заповед № 1527/06.03.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10367/2017 г. по описа на Районен съд -
Варна по предявените от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** срещу Г.В.В., ЕГН **********,*** искове по чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** срещу Г.В.В., ЕГН **********,*** искове по чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта
на сумата от 416, 25 лв. /четиристотин и
шестнадесет лева и двадесет и пет ст./, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.08.2017 г. до 15.01.2018
г. по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договор за паричен заем № ****, сключен на
14.07.2017 г. и сумата от 18 лв.
/осемнадесет лева/, представляваща такса разходи, които вземания са
прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2010г. и Приложение № 1/01.11.2017г.,
за които суми е издадена заповед № 1527/06.03.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10367/2017 г. по описа на Районен съд –
Варна.
ОСЪЖДА Г.В.В., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** сумата от 387, 95 лв. /триста осемдесет и седем лева и деветдесет и пет ст./,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които 331, 89 лв. за настоящото производство и 56, 06 лв. за
производството по ч.гр.д. № 3163/2018г. на ВРС, на осн.
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** ДА
ЗАПЛАТИ на адв Р.Д.
сумата от 333, 17 лв. /триста тридесет и
три лева и седемнадесет ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в
производството по гр.д. № 7755/2018г. по описа на Районен съд – Варна, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: