№ 10
гр. С. , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осми декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
Секретар:...........
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20203420200611 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Д. Р. П. от гр.С., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 20-1099-000619/21.05.2020г., издадено от старши инспектор Й. Д. -
началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., с което на жалбоподателя, на основание
чл.177, ал.1, т.2 ЗДВП е наложена глоба в размер 100 лева за нарушение на чл.150 и на
основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 – глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл.6, т.1 от
Закона за движението по пътищата.
В жалбата е изразена само позиция за незаконосъобразно налагане на наказанията по
вид „глоба“ на нарушителя, тъй като същият е непълнолетен и това обуславяло отмяната на
наказателното постановление, в каквато насока е и отправеното към съда искане.
Административно-наказващият орган – ст.инспектор Д., изразява становище за
основателност на жалбата в това направление, тъй като не е била съобразена разпоредбата
на чл.15 ЗАНН, но визира, че лицето е знаело какви действия извършва и моли за изменение
на наказанията глоба в обществено порицание.
Районна прокуратура – С., при редовност на призоваване, не се представлява в
съдебно заседание и не депозират становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от правоимащо лице, предвид което
се явява процесуално допустима.
1
Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал,
на съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа на закона и по вътрешно убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 12.05.2020г. жалбоподателят П., роден на ..........г., управлявал мотоциклет с рег. №
СС0587СВ и при движението му по ул.“Г. С. Р.“ в гр.С. към 14.27ч. бил възприет от
полицейски патрул, в служебен автомобил, в състав св. М. – мл. полицейски инспектор и
св.А. – полицай, двамата служители при РУ МВР – С., които били на установъчен пункт.
Жалбоподателят се движел към тях, и когато ги приближил спрял, изгасил мотора и свалил
каската, при което полицейските служители видели, че е в изключително млада възраст.
Това обстоятелство, заедно с притесненото му поведение, обусловили извършването на
проверка, при която се установило, че лицето не е пълнолетно и съответно няма и СУМПС.
Пред служителите младежът посочил, че е излязъл само да пробва мотоциклета.
На място, след уведомяване от колегите му, пристигнал и св.П. – мл.автоконтрольор
при ОДМВР - С., който съставил на жалбоподателя АУАН № GA 193995/12.05.2020г. за
нарушаване законовото изискване МПС-то да бъде управлявано от правоспособен водач, и
за нарушение на чл.6, т.3 ЗДВП – несъобразяване с пътен знак, указващ забрана за влизане
на пътното превозно средство по улицата. Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя.
Последвало издаване на процесното наказателно постановление, с което наказващият
орган за всяко от двете нарушения е постановил налагане на глоба, в предвидения в
санкционните разпоредби на чл.177 – минимален размер от 100 лева и в чл.183 ЗДВП –
точно определен размер от 30 лева.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в установените от закона срокове, при
наличие на задължителните реквизити в съдържанието им, и от компетентни длъжностни
лица.
Всяко от нарушенията се явява установено по несъмнен начин при анализа и
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които
категорично очертават и тяхното авторство от страна на жалбоподателя. Същевременно
същият не оспорва и факта на всяка от административните простъпки, а акцентира на
неправилно приложение на предвидените от законодателя като вид наказания съобразно
възрастта на нарушителя.
При прилагането на санкционните разпоредби е допуснато неправилно приложение
на материалния закон, тъй като към датата на деянието жалбоподателят П. е бил
непълнолетен. Същият попада в кръга на административнонаказателно отговорните лица,
съгласно чл. 26, ал.2 ЗАНН, но спрямо него е следвало да бъде наложено наказание
обществено порицание, съобразно регламентираното в чл.15, ал.2 ЗАНН. Законодателят е
фиксирал същността на това по вид наказание в нормата на чл.14 – „Общественото
порицание за извършеното нарушение се изразява в публично порицание на нарушителя
2
пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува“, което с
оглед възрастта на дееца се явява и по адекватно откъм постигане целите на специалната
превенция.
Не са налице твърдения, респ. данни, жалбоподателят П. да не е могъл да разбира
естеството и значението на това, което върши и да не може да ръководи постъпките си.
Напротив, изяснените по случая обстоятелствата очертават по несъмнен начин, че е
осъзнавал неправомерността на извършеното от него – сам е спрял, виждайки полицаите, без
те да са подали сигнал за това, притесненото му поведение и объркани отговори, възприети
от свидетелите, ориентацията му за случилото се. Същевременно не е установено, че
родителите на лицето съзнателно са допуснали извършването на нарушенията, поради което
и не носят отговорност за същите и съответно наказващият орган не дължи извършване на
процесуални действия спрямо тях.
Съдът намира, че жалбоподателят следва да понесе отговорност за стореното с оглед
игнориране на чувството му за безнаказаност и да счита, че за в бъдеще негово
противоправно поведение няма да остане без последици.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № № 20-1099-000619/21.05.2020г., издадено
от старши инспектор Й. Д. - началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., с което
Д. Р. П. от гр.С., ЕГН **********, е наложена глоба в размер 100 лева за нарушение
на чл.150 и глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за
движението по пътищата, като НАЛАГА административно наказание „Обществено
порицание“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. С., по
реда на Административно процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3