ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31
гр. гр. София , 06.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито
заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова
Красимира П. Костова
като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600130 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК.
Предмет на въззивна проверка са определения по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6
от НПК, постановени в разпоредително заседание, проведено на 16.03.2021г.
по н.о.х.д. № 369/2021г. по описа на Специализирания наказателен съд. С
първото определение първостепенният съд е приел, че на досъдебното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемите,
поради което е оставил без уважение искането за връщане делото на
прокурора. На следващо място, първоинстанционният съд е изменил мярката
за неотклонение, наложена на обв. К. от „Гаранция“ в размер на 40 000 лева в
„Гаранция“ в размер на 10 000 лева, но не се е произнесъл относно изричното
искане на този обвиняем за отмяна на наложеното му процесуално
ограничение „Забрана за напускане пределите на страната“.
Въззивната проверка е инициирана с частен протест на прокурор
при Специализираната прокуратура и частни жалби на защитниците на
обвиняемите Б.К. и Ж.П..
С частния протест се оспорва определението, с което е намалена
мярката за неотклонение „Гаранция“, наложена на обв. К. от 40 000 лева на 10
1
000 лева. Навеждат се доводи за отсъствие на предпоставки за намаляване
размера на внесената мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 40 000
лева. Иска определението да бъде отменено като неправилно.
С частната жалба, подадена от защитника на обвиняемия Б.К. - адв. К.
М. се настоява да бъде отменено като незаконосъобразно определението, с
което е оставено без уважение искането за отмяна на наложената мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република
България“. Твърди се, че въпреки че СНС не е се е произнесъл по искането е
налице мълчалив отказ за отмяна на наложеното процесуално ограничение.
Изтъква се, че процесуалното поведение на обв. К. е безупречно, наложеното
процесуално ограничение е изиграло своята роля и продължаването му
представлява неоправдано тежка процесуална репресия. С аналогични
основания се мотивира претенцията за отмяна на мярка за неотклонение
„Гаранция“ или редуцирането й до размера на 5 000 лева, колкото е размера
на взетата спрямо обв. П. мярка за неотклонение „Гаранция“. Прави се и
искане да бъде отменено определението, с което е отказано връщане на
делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения,
като в тази насока се развиват съображения за нередовност на обвинителния
акт, поставил началото на съдебното производство.
С частната жалба, подадена от защитника на обвиняемия Ж.П. - адв. Е.
Н. се ангажират доводи за неправилност на определението, с което е
констатирано, че на досъдебното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Изтъкват се редица непълноти и противоречия в
обвинителния титул. Иска се определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК да
бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения.
Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати в частния протест и
частните жалба и като прецени материалите по делото, намира за установено
следното:
Частният протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от
НПК срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално
допустим. Същото се отнася и за частните жалби, с изключение на частната
жалба на адв. М. в частта, насочена против определение, с което е оставено
2
без уважение искане за отмяна на наложена мярка за процесуална принуда
„Забрана за напускане пределите на Република България“. В посочената част
частната жалба е недопустима поради липса на предмет. Това е така, защото
не е постановен първостепенен съдебен акт по този въпрос.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с изрично искане за отмяна на
забраната по чл. 68 от НПК, но изобщо не го е разгледал. Отсъствието на
произнасяне не е приравнено на мълчалив отказ, както се твърди в частната
жалба, защото в НПК няма норма, която да му придава подобно значение, а
разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК не може да се приложи по аналогия. От
друга страна, въззивната инстанция не разполага с възможността да замести
липсващо произнасяне на първостепенния съд, защото по този начин ще
лиши страните от една инстанция. Ето защо, частната жалба насочена срещу
несъществуващо определение на СНС, с което е оставено без уважение
искане за отмяна на наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за
напускане пределите на Република България“ следва да бъде оставена без
разглеждане. С това разрешение не се накърняват правата на обв. К., защото
след връщане на делото, първостепенният съд е длъжен да разгледа искането
за отмяна на процесуалното ограничение по чл. 68 от НПК, направено пред
него с нарочна писмена молба. Още повече, че това е един от въпросите,
които следва да получат отговор в разпоредителното заседание, съгласно чл.
248, ал. 1, т. 6 от НПК.
Разгледани по същество частният протест е основателен, а частната
жалба на адв. М. срещу определението, с което е намалена мярката за
неотклонение, наложена на обв. К. от „Гаранция“ в размер на 40 000 лева в
„Гаранция“ в размер на 10 000 лева е неоснователна.
За да пристъпи към изменение на мярката за неотклонение „Гаранция“ в
по - нисък размер, първоинстанционният съд е приел, че в рамките на три
месеца и половина, откогато се изпълнява тази мярка за неотклонение, обв. К.
е имал добросъвестно процесуално поведение. Тази констатация е вярна, но
съвсем не е достатъчна за да обоснове положителен извод за необходимост от
редуциране размера на мярката за неотклонение, най - малкото защото при
преценка на имуществената тежест, следва да се прецени материалното
положение на лицето. От приложената по досъдебното производство справка
на Агенция по вписванията е видно, че обв. К. притежава еднолично
3
множество недвижими имоти, между които три гаража и два апартамента,
единия с площ от 101.900 кв.м. и другия с площ от 91.600 кв.м., разположени
в гр. София, ....................., както и апартамент в гр. София, ............................. с
площ от 116.170 кв.м. При посоченото имотно състояние „Гаранция“ в размер
на 40 000 лева не е непосилна за обв. К. и е подходяща за постигане целите на
мерките за неотклонение. Освен това по делото няма новонастъпили
обстоятелства, които да налагат смекчаване процесуалното положение на обв.
К.. Четиримесечният срок на прилагане на коментираната мярка не
представлява самостоятелно основание за нейното коригиране в по - нисък
размер или в по - лека по вид.
Предвид изложеното, въззивният състав намира, че определението в
частта относно мярката за неотклонение на обв. К. следва да бъде отменено и
вместо него бъде постановено друго, с което се възстанови предишния размер
на отмерената „Гаранция в пари“.
Оспореното определение относно въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от
НПК е неправилно, като постановено при съществено процесуално
нарушение. Последното се изразява в провеждане на разпоредителното
заседание без призоваване на пострадалите П. Т. и С. С. и без да им бъде
осигурена възможността да участват в разрешаване на въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК и да направят искане за конституиране като частни обвинители
и/или граждански ищци, въпреки предписанията на чл. 247в, ал. 2, 3, 4 и 5 от
НПК. СНС е приел, че П. Т. и С. С. нямат качеството на пострадали, понеже
престъплението „Подкуп“ се намира в глава Осма от НК „Престъпления
против дейността на държавните органи“ и при осъществяването му се
накърняват обществените отношения, свързани с надлежно упражняване на
властнически правомощия. Оттам първостепенният съд е заключил, не биха
могли да настъпят съставомерни вреди за физически лица.
Този извод на СНС не е съобразен с конкретното обвинение и с
константната практика на ВКС.
Едно от обвиненията на обвиняемите К. и П. е за извършено
престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2 - подкуп, извършен чрез изнудване
посредством злоупотреба със служебно положение. Няма спор, че
престъплението „Подкуп“ е ситуирано в глава Осма от НК озаглавена
4
„Престъпления против дейността на държавните органи“ и обект на защита са
обществените отношения по законосъобразното и безкористно осъществяване
на служебните дейности. Но при преценка дали конкретно лице има
качеството на пострадал се изхожда не от мястото в особената част на НК,
където е предвидено престъплението, а от деянието. Защото основанието на
гражданския иск в наказателния процес е деянието, описано в обв. акт, а не
престъплението, в което се е изразило това деяние. Това разбиране на
Върховната съдебна инстанция е разяснено още в ППВС №1/1955г. и е
следвано неотклонно. В този смисъл са тълкувателно решение №1 от
04.02.2013г. на ВКС по тълк. д. №2/2012г. на ОСНК, решение №635/2003г. на
ВКС по н.д. №536/2002г. III н.о., както и решение №680 от 22.11.2004г. на
ВКС по н.д. №295/2004г. В последното изрично се казва, че: „изнуденият да
даде подкуп посредством злоупотреба със служебно положение може да
участва като частен обвинител и гражданских ищец по делото за това
престъпление, защото търпи вреди от него. Вредите, които търпи изнуденият
да даде подкуп, засягат винаги неимуществената му сфера, но могат да
засегнат и неговата имуществена сфера“.
При това положение, въззивният съд намира, че изнудваните да дадат
подкуп лица, според обвинителната теза са пострадали по смисъла на чл. 74
от НПК и имат право да участват и да отстояват своите права и интереси в
разпоредително заседание. Като ги е лишил от тази възможност,
първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което
следва да отстрани, чрез повеждане на ново разпоредително заседание,
предхождано от надлежно уведомяване на пострадалите П. Т. и С. С. по
всички въпроси по чл. 247в, ал. 2, 3, 4 от НПК и осигуряване възможността
им да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите
извлечения, съгласно чл. 247в, ал. 5 от НПК. Отмяната на определението по
чл. 248, т. 3 от НПК на процесуално основание прави безпредметно
обсъждане на доводите на защитата по същество.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адв. К. М. - защитник
на обв. Б.К., насочена срещу несъществуващо определение от 16.03.2021г по
н.о.х.д. № 369/2021г., с което е оставено уважение искане за отмяна на
наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на
Република България“, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА, поради липса
на предмет.
ОТМЕНЯ определение от 16.03.2021г по н.о.х.д. № 369/2021г. по описа
на СНС, с което на осн. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е оставено без уважение
искането за прекратяване на съдебното производство и е прието, че на
досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като
ВРЪЩА делото на СНС за провеждане на ново разпоредително
заседание, след призоваване на пострадалите П. Т. и С. С. и уведомяването им
по всички въпроси по чл. 247в, ал. 2, 3, 4 от НПК и осигуряване възможността
им да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите
извлечения, съгласно чл. 247в, ал. 5 от НПК.
ОТМЕНЯ определение от 16.03.2021г по н.о.х.д. № 369/2021г. по описа
на СНС, с което на осн. чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК е изменена мярката за
неотклонение, наложена на обв. Б. Н. К. от „Гаранция“ в размер на 40 000
лева в „Гаранция“ в размер на 10 000 лева, като вместо това:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение или отмяна на
мярката за неотклонение „Гаранция“ в размер на 40 000 лева, наложена на
обв. Б. Н. К..
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7