РЕШЕНИЕ
№ 805
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114496 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.240 ЗЗД, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД против Н.
С. И. се твърди, че на 26.12.2019г. е подписан договор за стоков кредит № *** между Банка
„ДСК“ ЕАД и ответницата, в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател.
Между кредитора и ищеца бил сключен договор за цесия от 17.06.2020г. и допълнително
споразумение от 28.10.2020г., по силата на които вземанията по договора били прехвърлени
на ищеца. Съгласно договора за кредит на кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер
на 1967.29 лв. за закупуване на стоки/услуги, продавани от „Зора ММС“ ООД.
Предоставената сума се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на търговеца, като
кредитът следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна
лихва, 11 от които в размер на 196.40 лв., а остатъкът в размер на 194 лв. се дължал с
последната вноска. Дължимата към момента главница била в размер на 1522.90 лв., а
непогасената договорна лихва била в размер на 301.43 лв. за периода от 26.01.2020г. до
26.12.2020г. Ответникът дължал на основание чл.12 от Общите условия и обезщетение за
забава за периода от 01.10.2020г. до 26.03.2021г. в размер на 95.22 лв. Задължението
следвало да се изплати на 26.12.2020г. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно
производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 8557 по описа на ПРС за 2021г. Посочено е, че
заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се и предявявали
настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае
за установено, че ищецът има вземания от ответника в размер на 1522.90 лв. главница по
1
договор за стоков кредит № *** от 26.12.2019г., 301.43 лв. договорна лихва от 26.01.2020г.
до 26.12.2020г., 95.22 лв. мораторна лихва от 01.10.2020г. до 26.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното плащане на сумата. Претендирани са направените разноски в заповедното и
исковото производства.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен
отговор от Н. С. И.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните
по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 8557 по описа на ПРС за 2021г. се установява, че е
издадена заповед № 4775 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
27.05.2021г., с която е разпоредено Н. С. И. да заплати на „АКПЗ” ЕООД сумата от 1522.90
лв. главница по договор за стоков кредит № *** от 26.12.2019г., 301.43 лв. договорна лихва
от 26.01.2020г. до 26.12.2020г., 95.22 лв. мораторна лихва от 01.10.2020г. до 26.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 25.05.2021г. до окончателното плащане на вземането, както и разноски в
размер на 38.39 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е договор за стоков кредит № *** от 26.12.2019г., сключен между „Банка
ДСК” ЕАД и Н. С. И., по силата на който е отпуснат стоков кредит в размер на 1967.29 лв.,
със срок на издължаване 12 месеца. Приложен е погасителен план, видно от който кредитът
е следвало да се погаси на 12 бр. месечни вноски, всяка от които в размер от по 196.40 лв., с
падеж на последна вноска – 26.12.2020г.
Представени са Общи условия по договори за стокови кредити – искане за кредит №
***/26.12.2019г., както и фактура от същата дата за закупени от Н. С. И. от „Зора М.М.С.“
ООД стоки.
С договор за продажба на вземания от 17.06.2020г., сключен между „Банка ДСК“ АД и
„АКПЗ“ ЕООД, в качеството им съответно на продавач и купувач са прехвърлени
вземанията по отпуснати от продавача стокови кредити на физически лица, както и
допълнително споразумение от 28.10.2020г., видно от което вземанията по процесния
договор за стоков кредит са техен предмет. Приложено е уведомление до Н. С. И. от „Банка
ДСК“ АД чрез „АКПЗ“ ЕООД за извършеното прехвърляне на вземания.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело №
8557 по описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че издадената заповед за изпълнение №
4775 от 27.05.2021г. е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от
съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са
процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални
предпоставки.
От приетия по делото договор за стоков кредит № ***, сключен на 26.12.2019 г. между
ответника и „Банка ДСК” ЕАД се установява наличието на облигационно правоотношение
за предоставяне на парична сума в размер на 1967.29 лева за закупуване на стоки, продавани
2
от „Зора ММС“ ООД. Според договора сумата по кредита се усвоява еднократно безкасово
по сметка на търговеца. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от
момента на предаването на паричната сума, като в случая получаването на сумата от
търговеца се установява от представената фактура. Погасителният план предвижда връщане
на заема на 12 равни месени вноски, всяка в размер от по 196.40 лв. и последна, с падеж на
26.12.2020г. – в размер на 194 лв.
На 17.06.2010 г. между „Банка ДСК” ЕАД и „АКПЗ” ЕООД е сключен договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/, като видно от допълнително споразумение от дата
28.10.2020г. вземанията по договора с Н. С. И. са техен предмет.
Видно от приложените към исковата молба документи, изпратеното до Н. С. И.
уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания няма доказателства да е
връчено на адресата. Доколкото обаче заверени копия от уведомителното писмо и
пълномощно от цедента са приложени към исковата молба, съдът намира, че се установява,
че ищецът е бил надлежно упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал.
3 ЗЗД, поради което следва да се приеме, че е налице уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
приложено към исковата молба и същото е връчено на ответника с връчването на препис от
нея /вж. Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК,
поради което ищецът е материално легитимиран да търси изпълнение по процесния договор
за стоков кредит.
Ответницата не оспорва основанието и размера на предявените искове, като в хода на
производството по делото депозира молба, според която между страните са водени
разговори и е изразена готовност за заплащане на дължимите суми. Няма твърдения от
нейна страна, нито ангажирани доказателства за извършвани плащания съобразно
представения погасителен план. При тези данни и при липса на конкретни оспорвания от
ответната страна, съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени така, както са предявени.
При този изход на делото, следва да се присъдят направените в заповедното и исковото
производство разноски на ищеца. Ищецът претендира разноски в размер от 38.39 лв.
държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, но
съдът констатира, че разноските в заповедното производство са в общ размер от 88.39 лв. за
внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които ще се присъдят.
Претендират се и разноски в исковото производство, от които 122.52 лв. заплатена държавна
такса и 360 лв. юрисконсултско възнаграждение. Разноските за юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело следва да бъдат определени от съда съобразно
редакцията на чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, действаща към датата на постановяване на
решението и приключването на съдебното дирене. Съгласно нея, присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
3
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Според чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 ЗПрП, за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, за защита по
заповедни производства от 50 до 150 лева, като възнаграждението следва да се определи в
минималния предвиден размер, при съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото. Поради това за исковото производство ще се присъдят разноски в размер от 122.52
лв. внесена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Поради това съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. С. И., ЕГН ********** от *** дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3 сумата от 1522.90 лв.
главница по договор за стоков кредит № *** от 26.12.2019г., 301.43 лв. договорна лихва от
26.01.2020г. до 26.12.2020г., 95.22 лв. мораторна лихва от 01.10.2020г. до 26.03.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
– 25.05.2021г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
4775 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.05.2021г. по ч.гр.дело №
8557 по описа на ПРС за 2021г.
ОСЪЖДА Н. С. И., ЕГН ********** от *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3 сумата от 88.39 лв. разноски по
ч.гр.дело № 8557 по описа на ПРС за 2021г., както и 222.52 лв. разноски по исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4