Р Е Ш Е Н И Е
№1504
гр. П., 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри граждански състав, в открито съдебно заседание втори
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 08056
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на И.П.И. срещу Д.Б.С., Л.Ц.С., А.Д.Б. и В.С. Б., с която се иска солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в собствения му имот с адрес гр. П., ж. к. „****, причинени от наводняване, както и за осъждане на ответниците за прекратяване на неоснователните бездействия по наводняване на горепосочения имот на ищеца.
В исковата молба се посочва, че ищецът е собственик на имот с адрес гр. П., ж. к. „****, а съседния имот с адрес гр. П., ж. к. „**** е собственост на първите двама ответници, но се ползва от третия и четвъртия ответник. Навеждат се твърдения за постановено влязло в сила решение № 1267 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1573 по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд, с което ответниците били осъдени да заплатят на ищеца обезщетение за причинени вреди от наводняване на жилището му. Пояснява се, че наводняването на имота му е продължило след постановяване на решението, което е довело до необходимостта от извършването на ремонтни дейности на стойности както следва: 500 лева за премахване на старата и направата на нова шпакловка на банята, коридора и кухнята; 2 100 лева – премахване на плочките в банята и поставянето на нови; 400 лева - подмяна на увредена ламперия в кухнята и мазилката под нея. Пояснява, че наводняването създава пречки за пълноценното упражняване на правото на собственост.
Ответниците са подали отговор на исковата молба, с която изразяват становище за неоснователност на исковите претенции. Изразяват се доводи за недопустимост на исковата претенция за заплащане на обезщетение, тъй като е постановено влязло в сила решение по гр. д. № 1573 по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд. Оспорват твърдението за наличието на течове от тяхното жилище, както и че са извършвани ремонтни дейности в жилището на ищеца. Поясняват за извършен през 2015 г. ремонт в жилището на ответниците, с който е подменена ВиК инсталацията и са отстранени течовете, съществували към онзи момент. Пояснява за наличие на само един теч на вода на 02.08.2018 г., за което имали сключен застрахователен договор и на съседите било заплатено застрахователно обезщетение за щетите от посочения теч на вода. Твърди за наличието на сключена последваща застраховка с „Дженерали застраховане“ АД, което покривало застрахователни рискове при наводняване.
Трето лице помагач „Дженерали застраховане“ АД изразяват становище за неоснователност на претенциите.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не спори по делото, че Д.Б.С., Л.Ц.С. са собственици на имот с адрес гр. П., ж. к. „****, а А.Д.Б. и В.С. Б. ползват този имот. Не спори също, че ищцова страна е собственик на жилище с адрес гр. П., ж. к. „****.
По делото е приложено влязло в сила решение № 1267 от 19.12.2013 г., постановено по гр. д. № 1573 по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд, което е потвърдено с решение № 319 от 27.05.2014 г. по в. гр. д. № 210 по описа за 2014 г. на Окръжен съд - П.. От тези съдебни актове става ясно, че четиримата ответници са осъдени солидарно да заплатят на И.П.И. сумата в размер на 406 лева, представляваща обезщетение за причинени от теч на вода вреди в имот с адрес гр. П., ж. к. „****. От мотивите на двата съдебни акта става ясно, че вредите са по тавана и фаянсовите плочки на помещението баня в горепосоченото жилище.
Страните не спорят, поради което по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на ищеца е изцяло изплатено обезщетението в размер на 406 лева, за което е постановено влязло в сила решение № 1267 от 19.12.2013 г., постановено по гр. д. № 1573 по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд.
По делото е приложена застрахователна полица № ****, от която се установява, че ответникът А.Д.Б. е застраховал при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД жилището с адрес гр. П., ж. к. „**** за периода от 30.09.2017 г. до 29.09.2018 г.
Приложена е още приложена застрахователна полица № ****, от която става ясно, че е застраховано следното имущество: жилище с адрес гр. П., ж. к. „**** и намиращите се в него техника и обзавеждане. Срокът на застрахователният договор е за периода от 02.10.2018 г. до 01.10.2019 г.. От полицата не става ясно какви са застрахователните рискове, доколкото в нея са посочени единствено клаузи А1, А2, Б1, Б1-1, Б2, Б3, Б5, Б7, В1, В2, В3, В4, В6 и Г1, но не става ясно какви рискове се обхващат (с изключение на част от тях: В1, В2, В3, В4, В6 и Б7, които се отнасят за вандализъм, чупене на стъкла, кражба, късо съединение, токов удар и непряко попадение на мълния и грабеж).
По делото са приложни и неоспорени документи (ликвидационен акт, уведомление за щета, писма по имейл, експертно становище и опис на увредено имущество), представени от ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, по повод щета №****, от които се установява, че на 02.08.2018 г. е настъпило застрахователно събитие, представляващо ВиК авария, която се дължи на спукан маркуч на пералня в жилището на ответниците. Установява се още, че И.П.И. е получил застрахователно обезщетение в размер на 1000 лева за увреждане на неговото имущество (жилище с адрес гр. П., ж. к. „****), вследствие на настъпилото застрахователно събитие, като от приложената таблица щетите се намират в хола, детската стая, кухнята и коридора, т. е. не е изплащано застрахователно обезщетение за вреди в банята. В подкрепа на това е посоченото в описа на увреденото имущество, където е отразено следното „баня - периодично наводняване от горния етаж“, т. е. не се приема, че щетите в това помещение се дължат на застрахователното събитие от 02.08.2018 г.
По делото са разпитани свидетелите И.А. И. и М.С.М., от чиито показания се установява, че през 2015 г. е извършен ремонт в банята на жилището с адрес гр. П., ж. к. „****. Установява се още, че са подмени всички тръби по канализацията и водопровода, като са поставени нови полипропиленови тръби. Става ясно, че при монтирането на новите тръби липсвало течове, тъй като след тяхното поставяне е извършена проба и едва след това е поставена замазка и плочки. Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели в обсъжданата част, тъй като са последователни и непротиворечиви. Също така първият свидетел лично е възприемал случващото се, тъй като е извършвал ремонтните дейности, а вторият свидетел е посещавал имота по време на ремонта. Следва да се отбележи, че информацията за извършен ремонт през 2015 г. се подкрепя и от представените по делото стокова разписка от 20.08.2015 г., гаранционна карта от 28.08.2015 г. и два броя касови бележки.
Свидетелят М.допълнително пояснява за инцидент, при който се е скъсал маркуч на пералнята в жилището на ответниците, което причинило наводнение на апартамента на ищеца. Тази информация се подкрепя от представените документи от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, поради което съдът им дава вяра.
Свидетелят М.пояснява, че в жилището с адрес гр. П., ж. к. „**** живее дъщерята на ищеца, която се казвала Д., като свидетелят се намира в лоши отношения с нея. Същият свидетел заявява, че е санирана сградата, в която се намират двете жилища. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля в обсъжданата част, тъй като са последователни, а и свидетелят има преки наблюдения, доколкото живее в същата сграда и е бил председател на сдружението на етажната собственост по повод санирането на блока.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля М.в частта, в която посочва, че специалист по ВиК услуги е посещавал двата апартамента, за да извърши с технически уред проверка за наличието на течове. Налице са противоречия в показанията му в обсъжданата част. Това е така, тъй като същият споделя, че подобна проверка е извършена веднага след ремонта в жилището на ответниците, което е през 2015 г. (цит. - „след приключването на този ремонт ми беше любопитно да видя какво е направил…. Влязох вътре и видях банята ……. Тогава С. каза, че чака да дойде специалист професионалист, който има техническо средство, с което извършва замервания дали има някакви течове и че ако има някакъв теч този уред, който е вид скенер, ще го открие и покаже къде е. На врата се позвъня след известно време и дойде някакъв човек с уреда и аз ги оставих. Уредът беше в куфар…. След няколко дни се срещнах пак със С. да го попитам как е протекла проверката с този уред и дали има някакви течове и той каза, че няма проблеми, като допълни, че слязъл и при съседите отдолу в апартамент № 14…… уредът е намирал някаква влага, но въпросният професионалист му е обяснил, че тази влага може да се влияе и от самия конденз“ – л. 144 от делото), а впоследствие посочва, че такъв специалист е посещавал жилището на Д. – дъщеря на ищеца през 2018 г. (цит. „Д. не е споделяла с мен в жилището й да е идвал специалист, защото доколкото знам този специалист е идвал миналата година 2018 г.“ – лист 144 гръб от делото). Освен това свидетелят не е присъствал на самата проверка, ако е имала такава, като за резултата пресъздава казаното от ищеца. Тези противоречия съчетани с лошите отношения между свидетеля и дъщерята на ищеца, мотивират съда да не кредитира показанията на свидетеля в обсъжданата част.
Задължението
за всеобхватна преценка на доказателствения материал изисква да се обсъди
констативния протокол от 23.01.2019 г. за термографска диагностика и да се
съпостави с показанията на свидетеля М.в частта, с която посочва, че е
извършена проверка с уред за наличието на течове. Датата на съставяне на този
протокол не кореспондира с двата момента (2015 г. и 2018 г.), които посочва
свидетелят за проверката. Налице е още едно противоречие, което се отнася до
това, че според свидетеля проверка е извършена в двете жилища, а в документа е
отразено, че е извършена единствено в апартамент № 18. Документът е преценен и
с оглед обстоятелството за възможността по време на процеса да е извършена
термографска диагностика, доколкото датата на съставянето му е 23.01.2019 г., както и че отразява състояние
на ВиК инсталация към този момент. Обсъжданият протокол е частен документ и
съобразно чл. 180 ГПК има единствено формална доказателствена сила (че
изявлението в него е направено от Ц. Д. - представител на „Твижън“ ЕООД), без
да установява резултат от проверка.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – техническа експертиза. От заключението става ясно, че банята в жилището на ответниците се намира над банята на ищцовата страна. Експертът пояснява, че в банята в жилището на ответниците липсвало видими течове. Вещото лице в заключението си и най – вече в съдебно заседание пояснява, че на горния десен ъгъл (югоизточният край) на банята на ищеца съществува влажно петно с диаметър около 40 см. Експертът посочва, че петното се дължи на скрит теч, като посочва, че около него преминават единствено тръби на горното жилище. Общите тръби в сградата не преминавали в близост до мокрия участък, тъй като в лявата част на банята се намирала шахта през която преминавали същите (всички щрангове, обходна канализация, топла и студена вода). Вещото лице посочва, че петното не се дължи на влага във вертикалния щранг, тъй като ако имало такава, то водата ще се стича в шахтата надолу. Експертът изключва възможността течовете да са от външната стена на сградата, тъй като същата била санирана и били обработени всички фуги, за което допълнително се дава информация и от свидетеля Милчев. Изключва се и възможността подобна влага да се дължи на конденз поради липсата на вентилатор, тъй като бил наличен отдушник свързан с въздухопровода на вертикалната шахта, като допълнително се пояснява, че наличния конденз не може да причини щетите каквито са в банята на ищеца (разрушаване на бетон и армировка). В тази връзка вещото лице заключва, че петното в банята се дължи на скрити течове от тръби в жилището на ответниците. Експертът допълва категорично, че вредите в коридора и кухнята се дължат на теча от спукване на маркуча в банята на ответниците през 02.08.2018 г., тъй като подобни вреди в тези помещения могат да се причинят от голям теч.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице в обсъжданата част, тъй като същото е обосновано и изготвено на база извършен оглед на двата имота. Вещото лице в съдебно заседание разясни заключението, като даде допълнителна информация за възможните причини за влагата в жилището на ищеца, както и обосновано изключи някои фактори да са причинна за мокрото петно в банята.
В заключението на експертизата се отбеляза, че течът е причинил вреди в банята на ищеца, които се изразяват в нарушаване целостта на стенната облицовка от керамични плочки и разрушаване на мазилката на тавана. В заключението е посочено, че стойността за премахване на вредите по тавана и стените на банята възлизат на 846 лева, включваща цената на материалите и труда. Дадени са стойностите и в другите помещения. В съдебно заседание експертът пояснява, че част от съществуващите вреди в банята обхващат и вредите от 2013 г., за което е присъдено обезщетение и изрично допълва, че има увеличение на вредите от 2013 г. Според вещото лице стойността за отстраняване на вредите от 2013 г. могат да се изчислят, като от стойността им към момента (846 лева) се извади 7,1 %, което е инфлационния коефициент. Съдът намира заключението за компетентно и логично, поради което го кредитира.
Съдът, съобразявайки се с вещото лице, достига до извод, че вредите в банята към 2013 г. са били в размер на 785,93 лева, което означава, че стойността за тяхното премахване се е увеличила с 60,07 лева (равняващи се на 7,1 % от общия размер).
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
На първо място следва да се посочи, че исковата претенция се основава на деяние, изразяващо се в продължаване на наводняването след постановяване на съдебния акт по предходен спор, което е допринесло за настъпването на допълнителни вреди. Важно е да се отбележи, че в първото съдебно заседание (л. 93 гръб от делото) процесуалният представител на ищеца конкретизира претенцията, като твърди, че вредите не са причинени от теч при спукан маркуч от пералня на ответниците, а от продължаващото наводнение. Изложеното от ищеца е от значение, тъй като претенцията не се основава на деянието, изразяващо се в спукване на маркуч от пералня.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на другиму. За да се ангажира отговорността на ответниците по иска следва да са налице следните предпоставки: деяние, противоправност на деянието, вреда и причинна връзка. Вината се предполага до доказване на противното, предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Липсата на една от изброените предпоставки е основание за отхвърляне на иска.
По делото категорично се установи наличието на вреди в жилището на ищеца, изразяващи се нарушаване целостта на стенната облицовка от керамични плочки и разрушаване на мазилката на тавана в банята, както и други вреди в останалите помещения на апартамента. По делото се установи още, че част от вредите в банята се припокриват с вредите, за които е постановено влязло в сила решение по гр. д. № 1573 по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд. В този смисъл твърдяното деяние за продължаване на наводнението няма как да се отнесе за вреди към 2013 г., когато е предявена претенцията по предходния спор. Не е налице пререшаване на влязло в сила решение, доколкото ищецът твърди ново деяние, а именно продължаване на наводнението след влизане в сила съдебния акт. Именно това налага да се посочи, че вредите в банята към 2013 г. са в размер на 785,93 лева, а отстраняването на останалите новонастъпили вреди е на стойност 60,07 лева.
Установи се наличие на влажно петно в банята на ищеца, което е причинено от теч от тръба в банята на ответниците. Както собствениците, така ползвателите на имота имат задължение да поддържат имота по начин, който да не предизвиква течове в чужд имот. В този смисъл е налице противоправно поведение от страна на ответниците, което се изразява в бездействие от страна на същите – неотстраняване на възникналите неизправности в имота им, които да са причина за възникналия теч. Действително по делото се установи поведение на ответниците, насочено за отстраняване на теча, за което е извършен ремонт. Но в същото време от заключението на вещото лице става ясно, че течът е причинен от тръба в помещение на ответниците, като е изключена друга възможност за теча (единствено тръбите на ответника се намират близо до влажното петно; общите тръби в сградата преминават от другия край на банята, далеч от мокрия участък; не е възможно причината да от външната стена, тъй като сградата е санирана и са обработени всички фуги; не е възможно наличния конденз да причини подобни вреди). Предвид това е възможно изначално да не е извършен качествено ремонта или впоследствие да се появяват дефекти по ВиК инсталацията на ответниците.
Налице е причинна връзка между продължаващия теч и настъпилите вреди в банята след 2013г. В тази връзка експертът пояснява, че течът, мокрото петно и настъпилите вреди имат причинна връзка, което води до извод, че продължаващият теч след 2013 г. е причинил вреди в банята на стойност 60,07 лева. Не се установи причинна връзка между продължаващия теч в банята и вредите в останалите помещения (коридор, кухня и детска стая), тъй като вещото лице е категорично, че другите вреди са причинени от скъсан маркуч от пералня, а последното от своя страна не е въведено от ищците като деяние, причинило вредите.
Действително по делото се установи заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца за претърпени вреди, но същите се отнасят за коридора, кухнята и банята, но не и за банята. В този смисъл е неоснователно възражението на ответниците, че ищцовата страна е получила обезщетение за процесните вреди в банята.
Съгласно чл. 50 изр. първо ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговорят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират, а според чл. 53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина - те отговарят солидарно. В този смисъл собствениците и ползвателите на жилището, в което е налична неизпрана тръба, водеща до течове в чужда имот, следва да отговарят солидарно за причинените вреди.
Предвид изложеното съдът намира за доказана исковата претенция до размера на 60,07 лева, като искът за разликата от тази стойност до предявения размер от 3 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По исковата претенция с правно основание чл. 109 ЗС:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. В настоящия случай с предявения негаторен иск се иска осъждане на ответниците да прекратят неоснователните действия, респ. бездействия по наводняване на имот на ищеца, т. е. ответниците да се осъдят да се въздържа от действията по наводняване на жилището на ищцовата страна.
От разпоредбата на чл. 109 ЗС е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответниците и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. В настоящия случай се установи, че ответниците са осъществили неоснователно въздействие (бездействие), което се изразява в неотстраняване на възникналите неизправности в имота им, които да са причина за възникналия теч. Този теч е довел до вреди в имота на ищеца и продължава към настоящия момент, което създава пречки на ищцовата страна за използване на собствения с имот по - големи от обикновените и по – конкретно за неговата поддръжка. В този смисъл съдът намира за основателен предявения негаторен иск.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
В настоящия случай ищецът е направил следните разноски: 120 лева – държавна такса по оценяемия иск, 80 лева - държавна такса по неоценяемия иск, 100 лева – депозит за възнаграждение за вещо лице и 500 лева – заплатен адвокатски хонорар. В договора за правна помощ не посочено какво е възнаграждението по всяка една от двете искови претенции, което налага извод, че същото е в равен размер за всеки иск (250 лева). Заключението на експертизата е послужило за изясняване на факти и по двете претенции, поради което тези разноски следва да се отнесат поравно за предявените искове. Горното означава, че ищцовата страна е направила разноски в размер на 380 лева за неоценяемия иск и 420 лева за оценяемия иск. Съобразявайки това и изхода от делото (частично уважаване на претенцията по чл. 45 ЗЗД и изцяло уважаване на иска по чл. 109 ЗС) се достига до извод, че ответниците следва да заплатят на ищеца разноски както следва: 380 лева – разноски по неоценяемия иск и 8,41 лева – разноски по оценяемата искова претенция.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответниците А.Д.Б. и В.С. Б. – Б. са сключили договор за правна помощ, от който видно заплащането в брой на адвокатски хонорар в размер на 480 лева. Не посочено кой от двамата ответници каква част е заплатил, което налага извод, че е в равен размер (240 лева платени от всеки от тези двама ответници). В договора за правна помощ не посочено още какво е възнаграждението по всяка една от двете искови претенции, което налага извод, че същото е в равен размер за всеки иск (120 лева). Съобразявайки това и изхода от делото (частично отхвърляне на претенцията по чл. 45 ЗЗД и изцяло уважаване на иска по чл. 109 ЗС) се достига до извод, че ищецът следва да заплати сумата от 117,57 лева на всеки един от двамата А.Д.Б. и В.С. Б. – Б..
Ответникът Д.Б.С. е направил разноски в размер на 100 лева за заплащане на депозит за вещото лице, тъй като в платежното нареждане е отразено, че процесуалният представител плаща от негово име. Заключението на експертизата е послужило за изясняване на факти и по двете претенции, поради което тези разноски следва да се отнесат поравно за предявените искове (50 лева). В този смисъл ищецът следва да заплати на ответника Д.Б.С. сумата от 48,99 лева – направени разноски съответни на отхвърлената част на оценяемата искова претенция.
Ответницата Л.Ц.С. не е направила разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.
От
представения договор за правна помощ се установява, че на ответниците Д.Б.С. и Л.Ц.С.
е предоставена безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА
процесуалният представител на тези ответници има право да му се изплати
възнаграждение, съответстващо на отхвърлената част на исковата претенция за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди.Вземайки се предвид размера на отхвърлената част на иска и чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, намира че следва да
се присъди в полза на адв. И. сумата в размер на 431,10 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***, Л.Ц.С., ЕГН **********, с адрес ***, А.Д.Б., ЕГН **********, с адрес *** и В.С. Б. - Б., ЕГН **********, с адрес *** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на И.П.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 60,07 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по тавана и стените на банята в жилище с адрес гр. П., ж. к. „****, вследствие на теч от ВиК инсталация на жилище с адрес гр. П., ж. к. „****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба (15.11.2018 г.) до окончателното изплащане на вземането, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата от 60,07 лева до предявения размер от 3000 лева, представляваща обезщетение за горепосочените имуществени вреди.
ОСЪЖДА Д.Б.С., ЕГН **********, Л.Ц.С., ЕГН **********, А.Д.Б., ЕГН ********** и В.С. Б. – Б., ЕГН ********** да преустановят неоснователните си бездействия, изразяващо се в неотстраняване на възникналите неизправности (течове) на ВиК инсталацията им в имот с адрес гр. П., ж. к. „****, с неизправността на която се ограничава правото на собственост на И.П.И., ЕГН **********, да ползва имот с адрес ***.
ОСЪЖДА Д.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***, Л.Ц.С., ЕГН **********, с адрес ***, А.Д.Б., ЕГН **********, с адрес *** и В.С. Б. - Б., ЕГН **********, с адрес *** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на И.П.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 380 лева – разноски по неоценяемия иск и 8,41 лева – разноски по оценяемата искова претенция.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 117,57 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.С. Б. - Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 117,57 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 48,99 лева – направени разноски за възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С.И. от
Адвокатска колегия – гр. П. сумата в размер на 431,10 лева, представляваща адвокатски хонорар за предоставена
правна помощ по делото на ответниците Д.Б.С. и Л.Ц.С..
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач „Дженерали застраховане“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.