РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1365
гр. Пловдив, 25
юли 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР. ПЛОВДИВ, Първо отделение,
Четиринадесети състав в публично заседание на двадесет и пети април през две
хиляди и седемнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2955 по описа за 2016 год.
на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 216, ал.6,
във вр. с чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Постъпила е жалба от П.М.К., ЕГН **********
***, против заповед № 1250/18.11.2016 г. на кмета на община „Р.“ Пловдив, за
премахване на „незаконен строеж, представляващ гараж с надстройка за живеене“,
находящ се в УПИ IX –
819, кв.65 по регулационния план на с. Крумово, община „Р.“, област Пловдив.
Жалбоподателят възразява против заповедта,
тъй като счита същата за незаконосъобразна. Твърди, че в заповедта не е
посочена правилната правна норма, както и че не е посочено в административния
акт от коя категория е процесният строеж, съгласно нормата на чл.137 от ЗУТ във
връзка с правомощията на органа по издаването й. Твърди се също, че липсва
описание на строежа чрез посочване на конкретната норма на §5, т.38 ДР на ЗУТ,
нито височината на сградата. Смята, че всички тези пороци не могат да бъдат
санирани с изготвената техническа експертиза. Моли да се отмени заповедта му се
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – кмет община „Р.“ Пловдив, чрез процесуалния си представител
намира жалбата за неоснователна и моли заповедта да се остави в сила като
правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена от лице, което е собственик на имота имота и
адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси пряко се засягат
от нея. Съдът намира също така, че жалбата е подадена в срок, предвид
обстоятелството, че по делото е е приложена обратна разписка на л.32 - гръб по
делото за връчване на заповедта на 01.12.2017 г. на жалбоподателката и
депозираната на 14.12.2016 г. жалба при административния орган.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
Административното производство е започнало по
инициатива на административния орган, който с констативен акт № 13 от
31.05.2016 г. установява, че в югоизточната част на УПИ IX – 819, кв.65 е изграден масивен гараж с надстройка,
на улична регулационна линия и на вътрешната граница с УПИ VIII - 817, кв.65.
Процесният строеж представлява сграда, изградена с тухлена зидария,
железобетонни колони, пояси, греди и плочи. Първият етаж представлява гараж, а
втория и третия са жилищни. В северозападната част на сградата е изградено
стоманобетонно външно стълбище. Покривът на сградата е двускатен, с дървена
конструкция, покрита с керемиди и поставени улуци. Наклонът на покрива е
собствения и съседния имот – УПИ VIII – 817,
кв.65. Посочено е, че масивната сграда е завършена изцяло, поставена е
алуминиева догама, ел. и ВиК инсталации.
Установено е, че собственици на имота са жалбоподателят
П.М.К. и Веселка Стефанова Керимова, както и че строежът е собственост на П.М.К.. Строежът е извършен без одобрени
проекти и разрешение за строеж, с което бил нарушен чл.137, ал.3 и 148, ал.1 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на лицето на 21.06.2016г., подписан е без
възражения от лицето. Такива не са били подадени и по-късно.
Въз основа на тези констатации е издадена процесната
заповед, с която е наредено премахването на посочения строеж, тъй като е налице
строеж без одобрен проект и строително разрешение, т.е. незаконен такъв по смисъла
на чл.225, ал.2 от ЗУТ, който подлежи на премахване.
В издадената заповед за премахване органът се е
позовал на изготвения констативен протокол, както и на обстоятелството, че е
приключило производство по реда на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ със заповед № 6/
04.06.2012 г. на главния архитект на община „Р.“, с която е отказано
узаконяване на въпросния обект. Същата е влязла в сила след направетото й
оспорване пред началника на РДНСК – ЮЦР и Административен съд – Пловдив в
слязло в сила окончателно Решение № 2030/ 24.09.2013
г. по адм.д.№ 946/ 2013 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Приел
е, че съгласно §184, ал.12 от ПЗР на ЗИДЗУТ вр. с §127, ал.14 иал.15 от ПЗР на
ЗИДЗУТ, строежът подлежи на премахване.
Органът се е позовал и на липсата на търпимост
отностно строежа по реда на § 16 от ПР на ЗИДЗУТ или по реда на § 127, ал.1 от
ПРЗ на ЗИДЗУТ, тъй като е бил издаден отказ за издаване на удостоверение за
търпимост на главния архитект на общината с писмо изх.№ 94-23-366 от 08.12.2010
г., както и отказ за издаване на удостоверение за търпимост на главния архитект
на общината с писмо изх.№ 9423-411 от 06.02.2013 г., и двата влезли в сила.
В настоящото производство по искане на жалбоподателя
се изслуша съдебно–техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна
и безпристрастна, и която установява следното.
Процесната
сграда е изпълнена от три видими обема – надстроен съществувал гараж на един
етаж, с размери – 4,6м ширина и 6,9 м
дължина навърте в имота / надстройка над гаража с два етажа/ един етаж и
тавански етаж над него, надстроени чрез външна конструкция от стоманобетонови
колони и греди, излизащи извън надстроявания гараж8 и пристройка към гаража и
неговото надстрояване, представляващи два етажаи тавански етаж. Според
заключението строежът представлява триетажна сграда с монолитно изпълнена
стоманобетонова конструкция от колони и греди, с две стоманобетонови плочи
/между първи и втори етаж и между втори и тавански етаж/, покрита с дървена
покривна конструкция, върху която са положени керемиди. Покривите са със
сложна, различна в отделните части на сградата конфигурация и наклони. Надсторойката
на гаража е с трискатен покрив, със стрехи на дървената покривна конструкция от
четирите страни. Пристройката към този настроен гараж е с покрив на две нива,
представляващи отделни, самостоятелни покривни конструкции, с наклон и двете на
север и стрехи от трите си страни всяка. Пред пристроения обем е изпълнена
външна стоманобетонова вита стълба за връзка между първия и втория етаж, за
която е излята една стоманобетонова колона в средата на рамото, а самата стълба
е покрита със самостоятелен дървен покрив - трискатен, със стрехи. Гаражът на
първия етаж е използваем, в него е наличен ремонтен канал за автомобили.
Влизането в гаража става от юг - от улицата с двойна гаражна врата. От запад са
монтирани стъклени витрини, а от север на него се използва помещение на етажа
за склад, свързано с гаража с вътрешна врата. Връзката между втория и таванския
етаж става чрез вътрешна права стоманобетонова стълба. Вторият етаж не е
довършен - няма положена мазилка по стени, подови настилки и покрития, има
изградени инсталации на етажа - само вертикали за тях до изводи за зареждане,
но без зареждане със санитарни прибори, ключове и контакти за ел. инсталацията.
Видими са кабелите по стените. Няма обзавеждане. Монтирана е РУС дограма.
Таванският етаж е също изграден само като груб стоеж, с положени по стените
кабели и вертикали на водопровод и канализация. Също е монтирана Р\/С дограма. Извършеното
строителство се квалифицира като "строеж" по смисъла на т.38 от §5 на
ДР на ЗУТ. Съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква а) от ЗУТ, строежът е от пета
категория - жилищна сграда ниско застрояване /до 10,00м. височина/ и с РЗП под
1000 кв.м.
Установява се още с експертизата, че за процесния имот
действащ ПУП е одобреният със Заповед №264/12.05.1976г. Кадастрален и
регулационен план на с.Крумово и със Заповед №283/17.05.1976г. - Застроителен
план на населеното място. Предходният план на действащ ПУП е обезсилен план от
1945г. От приложеното по делото извлечение от застроителния план, експертът е
установил, че за процесния имот е предвидено като основно застрояване
надстрояване с един етаж на съществуващата едноетажна жилищна сграда в имота
-свободно застрояване, в рамките на нейната площ и очертания. В него не е
предвидено допълващо застрояване в имота. Свързано застрояване между УПИ IX -
819 и УПИ VIII - 817 не е предвидено по действащия ПУП - на източната граница
на процесния имот - странична регулационна линия към УПИ VIII - 718, не е
предвидено основно или допълващо застрояване. От информацията на ПУП, одобрен
със заповед №247/27.04.2012г. става ясно, че и в УПИ VIII - 817 по границата не
е предвидено застрояване.
Такова е допустимо за ниско застрояване само при
спазване нормата на чл.21, ал.5 от ЗУТ - наличие на нотариално заверено писмено
съгласие на собствениците на съседния урегулиран поземлен имот, в които се
установява свързаното застрояване. Това изискване е обнародвано в ЗУТ от
първоначалното публикуване на закона и към момента. За съседния имот е влязал в
сила ПУП - изм. на ПРЗ, одобрен със заповед №247/27.04.2012г., с който за УПИ
VIII - 817 - жил. нужди е установен начин на застрояване - свободно
застрояване, отнасящо се и за застрояването към процесния УПИ IX - 819. Направен
е извод, че процесният строеж не отговаря и на никое от изискванията на Раздел
VII - Допълващо застрояване, огради на
ЗУТ. За допълващото застрояване подобен е бил редът и по ППЗТСУ/отм./ - чл.112,
ал.4, действал преди 2001г.
Според вещото лице процесният строеж не може да бъде
определен като "допустим строеж" по правилата и нормите, действали
към времето на неговото изграждане, нито към сега действащите разпоредби.
Вещото лице подробно е проследило статута на сградата,
нейната височина и обем през годините, обосновавайки се с наличните доказателства.
Установила е, че при сравнението на размерите на сградата от времето на
деклариране на незаконния строеж със заявление от 21.01.2004г. /л.199/, при
първо налично заснемане на сградата по геодезическото заснемане, извършено на
09.10.2006г. с констатацията от Констативен акт №1/15.02.2007г. показва, че
между първоначално построеното през 2001г. и 2007г. сградата е настроена с един
етаж - трети. Дълбочината на застрояване е около 7м. С протокол
№11/10.11.2008г. ЕСУТ при Община "Р." разглежда и главният архитект
съгласува инвестиционен проект, наименован "Заснемане за узаконяване на
гараж с надстройка", изготвен през 2007г., когато е върнат за корекции и
взема решение да приеме проекта, но акт за узаконяване да бъде издаден след
привеждане на строежа в съответствие с този приет /съгласуван/ проект, съгласно
дадената възможност в §184, ал.7 от ПЗР на ЗУТ.
След 2007г. - 2008г. към сградата е изпълнена
пристройка от север. Това се установява от друг изготвен инвестиционен проект
през 2009г., внесен в Община "Р." през 2010г. /л.328/. Проверка на
място на строежа довежда до съставянето на Констативен акт №3/15.10.2010г.
/л.127/, съставен от Община "Р.", като строежът е описан като
"Гараж с надстройка за жилищни нужди" с размери б,50м./10,60м. и
височина около 9,50м. Проектът е разгледан с Протокол №3/05.03.2012г. от
ЕСУТ/л.79/, като не е приет. Той се намира по делото на л.87,88 и данните за
сградата от него показват: размери в план 5,00м./10,60м., с вито външно
стълбище, височина до билото 9,40м., ЗП=50,60 кв.м., 30=400 куб.м.,
стоманобетонови плочи на две нива - +3,00м. и +5,75м., дървен покрив и стреха
на кота +8,15м. Размерите показват удължаване на сградата на север с
пристрояване, както и завишаването и на височината й.
Двата представени инвестиционни проекта са съвсем
различни. След като строежът не е приведен в съответствие със съгласувания
проект по изискването на Протокол №11/10.11.2008г. на ЕСУТ при Община "Р.",
през 2010г. е констатирано пристрояване към сградата, декларирана като незаконно
строителство през 2004г. и завишаване на нейната височина с образуване на трети
етаж мансарден тип. С Констативен протокол от 13.02.2012г. /л.77/ общинската
администрация установява, че няма извършени СМР след КА №3/15.10.2010г. до
13.02.2012г. Издадена е Заповед №б/04.06.2012г. на Главния архитект, с която е
отказано узяконяване.
Заснемането на място на процесния строеж от
експертизата показва, че размерите и височините, отразени в проекта, по който е
отказано узаконяване през 2012г. отговарят на параметрите на сградата към
момента.
Във връзка с поставените задачи на експерта, са
изследвани устройствените показатели за този ПУП, като се установява сградата да отговаря на
изискването за плътност на застрояване /П застр./ - до 60%, височина на
сградата - до 3 етажа; нискоетажно застрояване - до 10м. и интензивност на
застрояване /К инт./ - до 1,2, като вещото лице се е съобразило с различните
данните за площта на имота.
По делото са изслушани свидетелите А.Й.А., К.З.М. и С.К.Д..
От показанията на св.А. става ясно, че знае имота на
жалбоподателя от 1960-та година, а него позвана от 40 години. Навремето в едноетажна
къща баща му живеел там. Сега имало гараж и бил надстроен този гараж с един
етаж и таванско помещение отгоре. Гаражът бил построен отдавна, още преди
демокрацията, през социализма, преди 1989 г., а после бил надстроен, може би
преди 10 години и повече. Спомня си, че било 1999 г. построено, етажа с гаража.
Минавал от там. След това си спомня, че преправял покрива, керемиди ли, друго
ли. Влизал е вътре, може да го опише. Ходел често, на гости, а в гаража му е
вършил работа. Качвал се е и по стълбите от едната страна на гаража, от
северната страна. Не знае кога са правени стълбите. До втория етаж били с бетон, а към тавана - с една
железобетонна стълба. Тези външни стълби, няма спомен кога са правени. За
първия етаж не знае кога, а вторият етаж бил отдавна изграден. Друга пристройка
не била правена от северната страна. Имало една външна тоалетна отделно от
гаража. Други пристройки към гаража не зне да има, само една отделна постройка,
в която живеела майка му. С гаража, втория етаж и по стълбите в ляво има в
самата сграда. Не знае кога е строена.
От св.показания на св. М. става ясно, че познава имота
на К.. От 1993 г. септември месец свидетелката е специалист “Кадастър и
регулация” на с. Крумово. При сигнал на незаконно строителство, вероятно 2004-2005
година е било, направили констативен акт за незаконно строителство. За гаража бил
даден срок и когато жалбоподателят представил проектите за узаконяване, в един
летен ден, свидетелката казала, че трябва да видя на място дали отговаря на
проекта, установила, че е нещо съвсем различно. Жалбоподателят направил нова
сграда на източната граница, санитарен възел както и вито стълбище. Тогава
свидетелката му съставила акт, а по-късно се пенсионирала. Височината от долу била 10-тина метра по проекта - гараж и отгоре има етаж и
тавански етаж, а на север имало малко по - тясна сграда. Първата проверка е
била 2004-2005 или 2006 година. Тогава имало голям гараж, а върху него - етаж и
тавански етаж на границата със съседите. При втората проверка вече, две или три
години след това, св не си спомня, вече имало вито стълбище и достроеното от
първата постройка навътре, нещо като санитарен възел и външно стълбище. Не може
да каже преди това как са се качвали нагоре, а височината е била мерена
отвън.Не може да кажа кога е изградена постройката. Имало съставени констативни
актове, от които се виждало това.
Свидетелят Д. посочва, че е собственик на съседния
имот, а гаражът е изграден на техния синор. Когато свидетелят придобил
собствеността на съседния имот, този гараж го имало. Той станал собственик през
1995 г. Имало някаква постройка, но не в този вид. Било построено на стената,
но не с плоча, а с греди. Свидетелят посочва, че жалбоподателят е започнал да
строи към 2000 г. Той отсъствал от България, но като се върнал, видял, че и
гаражът е направен с плоча, и бил изграден етаж. Тогава започнали дела. Имал
спечелено дело да се премахне постройката. Било около 2007 г., след това
подписал декларация, за да може да узакони гаража с етажа, но за височини никой
не е говорил. Жалбоподателят си строял,
докато св. го няма. Декларацията била подписна в общината, в Крумово. След това
жалбоподателят построил и пристройки на този гараж, след това строил още един
етаж - направи таванско помещение с наклоните на покрива към съседите. Преди не
било така – имало един етаж, а допълнително стълбище и таванското, го изградил
после. Свидетелят си изтеглил подписа и разрешението, което му бил подписал,
след което К. започнал да прави таванските помещения, стълбище, пристройка за
тоалетна или баня, не знае какво е. След декларацията направил тези неща. Когато
свидителят разбрал, че отново се строи, си оттеглил подписа. Св. посочва, че
работи като шофьор на ТИР и може 5 дни да го няма, 10 или 20 дни, или месец и след
това се връщал. По принцип живее в гр.Пловдив, но в с.Крумово имал бащин имот. Лятото ходят често, а зимата
по-рядко. Не е броил колко често посещава имота в с.Крумово. Основно не е живял
в Крумово, предимно лятото ходи там - по двора сее домати, краставици и това
предполага често да ходя. Непосредствено впечатления няма за това кой ги строи
сградите. К. строял, докато свидетелят го няма и като си дойде, заварвал готово
нещо. Посочва, че зъз основа на това имали конфликтни отношения.
От така събраните по делото доказателства, съдът
намира от правна и фактическа страна следното.
По делото от жалбоподателя не се ангажираха
доказателства за установяване на твърдените положителни факти, от които би
черпил изгодни правни последици, а именно наличието на строителни книжа,
разрешение за строеж, доказателства за търпимостта на строежа по см. на § 16, §
184 или § 127 от ПРЗИД на ЗУТ.
Според § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ(Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване.
Втората предпоставка за приложение разпоредбата на §16
ал.1 ПР ЗУТ е строежът да е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му или съгласно ЗУТ. В случая не се
установи по делото да са налице така посочените предпоставки. Изслушаната експертиза
в тази връзка установи, че процесният строеж не може да бъде определен като
"допустим строеж" по правилата и нормите, действали към времето на
неговото изграждане, нито към сега действащите разпоредби.
Поради това съдът
намира, че по отношение на процесната сградата, нито към действието на нормативните
изисквания по времето на действието на стария закон, нито по настоящия закон се
установи да са спазени изикванията, за да се приеме, че са налице уславията на
§16, ал.1 от ПР на ЗУТ, въпреки че нормата предвижда
алтернативно изпълнение на изискванията на закона, а не кумулативно.
Аналогично не се установяват да са спазени
и уславията н а§ 184 или §127 от ПРЗИД на ЗУТ, а предприетото производство по узаконяване по реда на §184 от ПЗР на
ЗИДЗУТ е било отхвърлено с влязло в сила съдебно решение, съответно депозираното заявление за узаконяване по реда
на пар.127, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ, е било оставено също без уважение с изрично
издаден отказ за узаконяване.
Поради това съдът намира, че строежът не може да се
характеризира като търпим нито по см. на пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
нито по см. на пар.184 от ПР на ЗИД на ЗУТ.
От правна страна съдът намира, че издаденият
административен акт е постановен от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.225а
ал.1 от ЗУТ (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.
Видно е от описанието на страежа, че
се касае за строеж от пета категория – касае се за триетажна сграда / гараж и
два жилищни етажа и покрив/ с монолитно изпълнена стоманобетонова конструкция
от колони и греди, с две стоманобетонови плочи /между първи и втори етаж и
между втори и тавански етаж/, покрита с дървена покривна конструкция, върху
която са положени керемиди, съгласно описанието в констативната част на акта,
както и от приетата експертиза, по см. на чл. 137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ,
поради което компетентен за издаването на заповедта е кметът или упълномощено
от него лице – чл.225, ал.1 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.225а ал.1 от ЗУТ (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на
строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2,
или на части от тях.
Съобразно §5, т.38 от ДР на ЗУТ –
“Строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74 ал. 1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението”. Процесната сграда отговаря на посочената дефиниция на
закона. В същото време се установи, че не е от категорията строежи, посочени
в чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147 от ЗУТ, поради което съдът
намира, че въпросната сграда представлява строеж от пета категория съобразно
чл. 137, ал.1, т.5, буква „а“ ЗУТ - пета категория:
а) жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни
сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ
до 1000 кв. м или с капацитет до 100 места за посетители.
Относно възраженията в жалбата и
депозираната писмена защита, не е налице съществено нарушение непосочването на
категорията на строежа в заповедта, още повече че от описателната му част
недвусмислено се вижда, че се касае за такъв от пета категория, въпрос, който е
и правен по своето естество. В този смисъл дори да беше посочена неправилно
категорията на стоежа, но същият да е от съответната такава, допустими за
премахване от овластеното за тази категория строежи лице, отново няма
съществено нарушение на материалния закон, а още по-малко нищожност на
издадения административен акт.
Във връзка с възраженията на
жалбоподателя, че не е налице фактическо описание в заповедта, както и че
липсвало правно такова.
Съдът намира на първо място, че мотивите
към заповедта могат да се съдържат и друг акт или документ, съставен при и по
повод проведеното административно производство. Такива са цитираният костативен
протокол от 31.05.2016 г., където подробно се описва фактическата обстановка,
както и становището на главния архитект от 16.11.2016 г., с което е предложено
на кмета на общината на основание чл.225, ал.2, т.2 вр.с чл.225а от ЗУТ и във
връзка с чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, да издаде заповед за премахване на
строежа, както и по повод на посочените в заповедта основания на § 184, ал.12
от ПЗР на ЗИДЗУТ и § 127, ал.14 и ал.15 от ПЗР на ЗИДЗУТ, които също визират
премахването на обекти, които не са търпими, съответно не подлежат на
узаконяване.
Всички тези обстоятелства са
установени с влезли в сила решения по
адм.д.№ 702/2013 г., адм.д.№ 946/ 2013 г. по описа на Административен съд
–Пловдив.
От св. показания на св. А. и св.М. не
се установява точна година на построяване на строежа. В тази връзка
най-достоверни са показанията на св. Д., които съвпадат и с данните по делото
като съставени протоколи, издадени заповеди и изготвени проекти за узаконяване
на строежа през годините. Също така за начало на строежа действително може да
се приеме времето между 2000-2001 година: в решение №116/28.09.2000г. на ПРС /л.167 по
делото/, в което процесният по настоящото производство строеж е описан при
друго правно основание на спора, но с описание на сградата така: "Масивна
сграда с ж.б. конструкция, състояща се от първи етаж - гараж, втори етаж от две
стаи и трети мансарден етаж. Височината на сградата е 7,20м., същата е
незаконно построена.", т. е. сградата е била с височина 7,20м. през 2000г.,
а през 2007г., видно и от заключението на експертизата: „В констативен акт №1/15.02.2007г.,
издаден от Община "Р." /л.186 и сл./, сградата е описана като жилищна
на 2 етажа - гараж на първия етаж и втори етаж - жилищен с размери в план
4,50м./7,00м. и височина 7м.“.
Очевидно е, че жалбоподателят е
извършил строежа на сгладата около 2000-2001 г., след което неколкократно е
извършвал надстрояване и пристрояване на сградата, както и е правил опити за
узаконяването на постройката на различни етапи от нейното изграждане. Така с протокол
№11/10.11.2008г. ЕСУТ при Община "Р." /л.313/ разглежда и главният
архитект съгласува инвестиционен проект, наименован "Заснемане за
узаконяване на гараж с надстройка", изготвен през 2007г., когато е върнат
за корекции и взема решение да приеме проекта, но акт за узаконяване да бъде
издаден след привеждане на строежа в съответствие с този приет /съгласуван/
проект. Съгласно този проект, сградата има ЗП=44,35 кв.м., 30=275 куб.м., тя е
правоъгълна в план с размери 4,75м./7,05м. с
височина 8,15м. и е допълнена от запад с правоъгълна стълбищна клетка с
размери 2,50м./5,05м. Сградата има 2 нива стоманобетонови плочи - на коти
+3,00м. и +5,60м., стреха на кота +б,50м. и било на кота 8,60м. По проекта в част "Конструкции" -
л.221 и сл./ за сграда с размери 5,00м./7,55м., височина до билото 7,85м. и отделно стълбище с размери
2,50м./4,90м.
Не са представени други доказателства
от жалбоподателя, от които категорично да се установи, че компетентните органи
неправилно са установили обстоятелствата по случая, което е довело до
издаването на незаконосъобразен административен акт.
Предвид казаното, съдът намира, че
извършеният строеж следва да се квалифицира като незаконен, по смисъла на чл.
225а от ЗУТ и съответно трябва да се постанови, същият правилно е разпоредено
да бъде премахнат.
Ето защо, съдът намира издадения административен
акт за правилен и законосъобразен, а постъпилата против него жалба
неоснователна, поради което ще следва същата да се остави без уважение.
Предвид изхода от спора на ответника се
дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, които се констатира в размер
на 600 лв. и разноски в размер на 230 лева, депозити за вещо лице и свидетели,
т.е. общо сумата от 830 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.М.К., ЕГН **********
***, против заповед № 1250/18.11.2016 г. на кмета на община „Р.“ Пловдив, за
премахване на „незаконен строеж, представляващ гараж с надстройка за живеене“,
находящ се в УПИ IX – 819, кв.65 по регулационния план на с. Крумово, община „Р.“,
област Пловдив.
ОСЪЖДА
П.М.К., ЕГН ********** ***, да заплати на Община „Р.“, сумата от 830
/осемстотин и тридесет/ лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: